РЕШЕНИЕ
№ 3696
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330117210 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Делото е образувано по искова молба на застрахователна компания “Лев ИНС” АД, ЕИК
**********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе„ № 67А ,
против Община Пловдив , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив ,
пл. Стефан Стамболов № 1, с предявени искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 410 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.Искането до съда е да се
признае за установено по отношение на ответната община съществуването на вземане на
ищеца за сума от 416.20 лева, формирана от главница – регресно вземане от вреди ,
причинени от вещ, стопанисвана от ответника ( вреди от неравности на път от общинската
пътна мрежа ) , 87.52 лева обезщетение за забава в плащането за периода от 24.07.2019г. до
18.08.2021г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е капиталово търговско дружество, страна –
застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, ( полица № ***),
сключен с трето на спора лице, М. З. Д., за периода от 18.03.2018г. до 17.03.2019г. за лек
автомобил марка „Мерцедес ” , модел 350 с държавен контролен номер РВ ***, собствен на
Д.. Този автомобил, управляван от собственика си, претърпял на дата 29.11.2018г.
пътнотранспортно произшествие, като по време на движение пропаднал в необозначена и
необезопасена дупка на уличното платно в Пловдив, на ул. *** в близост до № ***. В
резултат на ПТП, автомобила бил увреден - увредени била предната дясна гума и
1
съответната й джанта. Заведена била при ищеца щета с номер ***, по която застрахователят
определил обезщетение в размер на 406.20 лева. То било изплатено изцяло на третото лице с
платежно нареждане от дата 09.04.2019г. Твърди се също така , че ответната администрация
била длъжна да стопанисва веща – пътя, при което Община Пловдив била с нарочно писмо
поканена да заплати регресното обезщетение, но плащане ищецът не получил.
Ищцовото дружество се снабдило за вземането си със заповед за плащане , издадена по
частното дело 13982 по описа на ПРС за 2021г. ; ответната община възразила в срока по чл.
414 от ГПК. Затова ищеца моли , като суброгирано в правата на увреденото лице дружество,
да се установи по реда на чл. 422 от ГПК съществуването на вземането му и да се присъдят
разноските по производството.
Ответникът оспорва исковете, отговорът му е депозиран своевременно с оглед срока по
чл.131 от ГПК. Отрича общо настъпването на деликт и в частност - наличието на причинно
– следствена връзка между настъпилото произшествие и вредите, прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на трето на спора лице – водач на
автомобила. Нямало противоправно увреждащо действие на лица от състава на общината, и
затова се моли исковете да се отхвърлят и да се присъдят разноските.
Вещото лице по проведената автотехническа експертиза дава заключение, че от
техническа гледна точка най-вероятен е механизъм на настъпване на увредите , при който,
при движение по права линия , двете десни колела на автомобила попадат в непредвидимо
необезопасено препятствие на пътното платно – несигнализирана и необезопасена дупка;
има причинно – следствена връзка между описания механизъм и настъпилите вреди. Като
резултат, увредени са десните гуми и джанти като стойността на отстраняването на тези
щети е 406.20 лева. За определяне на тази стойност е отчетена необходимата амортизация (
без да се отчита амортизациятата , стойността е общо 1646.72 лева)
При тези факти, води се иск с правно основание в чл. 410 от Кодекса за застраховането –
за репариране от причинителя на вреди от непозволено увреждане - които ищецът е
заплатил на трето лице по силата на договор за имуществена застраховка, съединен с
акцесорен иск за обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите в размер на законната лихва от датата на подаването на ИМ в
съда до окончателното изплащане на вземането, и чл. 422 от ГПК, тъй като за вземането си
застрахователното дружество разполага със заповед за плащане. Исковете са допустими ,
спазени са сроковете по чл. 414 и 422 от същия кодекс, и има идентичност между вземането
, описано в заповедта за плащане , и това , предмет на исковата молба.
Съдът, като се запозна с наведените от страните страните факти и доказателства за тях,
съобрази следното :
Сложния фактически състав на чл. 410 от Кодекса за застраховането предполага
едновременното и съвкупно наличие на няколко елемента: увреда на застраховано по
имуществена застраховка имущество ; увредата да се дължи на вещ, собствена на ответника;
заплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество на третото увредено
2
лице .
Най- напред, доказано е съществуването на договор за застраховка „Каско ” под формата
на застрахователна полица № ***, копие от която е представено на л.8 от делото.
Застраховката е сключена за периода от 18.03.2018г. до 17.03.2019г. и има за предмет
поемане от застрахователя на риск от настъпване на имуществени вреди по лек автомобил
марка „Мерцедес” , модел „ 350 GLS ” с държавен контролен номер РВ *** , шофиран от М.
Д.. Тоест, по отношение на автомобила има валидна застраховка „автокаско” към датата на
настъпването на пътното произшествие, 29.11.2018г. Оттам, възникнало е и облигационно
задължение на ищеца да плати настъпили вреди по автомобила на застрахования.
Механизма на настъпването на произшествието личи от представеният на л.6 от делото
констативен протокол под номер 1716733, съставен на датата на произшествието; в него е
закрепено от съставилия го служител на МВР , че водача на л. а. „Мерцедес “ попада в
необезопасена дупка на пътното платно , което съставлява основната причина за
настъпването на вредите. Протокола съставлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179 от ГПК , тъй като е съставен от длъжностно лице в кръга на законовата
му компетентност , и съответно – задължително е за съда да приеме констатациите в него за
осъществени факти по смисъла на чл. 153 отсъщия кодекс. Нещо повече, записаният в
протокола механизъм на настъпване кореспондира с изявлението на подалия уведомлението
за щета М. Д., а в описа – заключение на л. 10 от делото са посочени същите вреди, описани
в предходните два посочени документа, както и същия механизъм на тяхното настъпване.
Същите са вредите и в останалите съставени по преписката по щетата документи, затова
съдът ги кредитира, макар да са частни документи , някои от които изхождат от ищеца. С
оглед изложеното, съдът приема , че на дата 29.11.2018г ( тоест, в срока на действие на
договора за застраховка ) , управлявания от Д. автомобил попада в необозначена
дупка на платното , която дупка е резултат от повреда в целостта на пътната настилка, и че
в резултат са увредени предните десни гуми и джанти. Този е и механизма на настъпване
на вредите , посочен като най вероятен от техническа гледна точка. Заключението на
автоексперта кореспондира и с извършените описи на щетите по автомобила, и затова съдът
го приема да е достоверно и компетентно изготвено. Ангажираните писмени
доказателства са достатъчни да обосноват механизма на ПТП , настъпването на
вредите и причинно – следствената връзка помежду им.
Тук следва да се отбележи, че по силата на § 7 т. 4 от Закона за местното самоуправление
и местната администрация, *** , част от територията на Пловдив, представлява улична
регулация и е собствена на Община Пловдив, която затова носи гражданска отговорност за
вреди, настъпили от обективните свойства на пътната настилка.
По отношение на вида и характера на причинените вреди и наличието на причинна връзка
между механизма на настъпване на произшествието, от една страна , и вредите от друга ,
както и по отношение на стойността за възстановяването им, съдът отново кредитира
заключението на вещото лице П. като обективно и компетентно изготвено.
Има и плащане; страните не са оспорили платежното нареждане на л. 17 от делото, от
3
които този факт личи- платено е обезщетение по щета ***.
На л. 18 от делото има и копие от регресната покана до Община Пловдив да заплати на
ищеца сумата от 406.20 лева регресно вземане за ПТП , настъпило на дата 29.11.2018г.
Поканата е редовно получена на 23.07.2021г.
Общината не доказва плащане.
Няма как да бъде споделено възражението на ответника за съпричиняване на вредите от
страна на водача, тъй като не се установи негово противоправно поведение; такова в
конкретика не е и твърдяно. Доказателства в тази насока ответника не ангажира.
Отричаната от ответника причинноследствена връзка също е налице , отново с оглед
заключението на вещото лице.
Тоест, предпоставките на чл. 410 от КЗ са налице в съвкупност, иска е основателен и
следва да бъде уважен, както и акцесорния такъв за присъждане на обезщетение за забавата.
На основание чл. 78 от ГПК разноските по този иск се присъждат в полза на ищеца , по
списък, като на осн. ал. 8 от същия , на процесуалния представител на ищеца се определя
възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер от 150 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Община Пловдив , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, представлявана от
*** си, че дължи на “Лев ИНС” АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе„ № 67А , плащане на следните суми, за които е издадена
заповед за плащане № 7466 по частното дело № 13982 по описа на ПРС за 2021г .: 416.20
лева /четиристотин и шестнадесет лева , двадесет стотинки/ – главница, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане „Каско на МПС”, по полица № *** и щета номер *** за причинени щети на
лек автомобил „Мерцедес „ , с ДК № ***, в резултат на настъпило ПТП на 29.11.2018 г. при
движение в град Пловдив, по ***, поради попадане на автомобила в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно; 87.52 лева – обезщетение за забава за периода
24.07.2019 г. – 18.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението в съда – 30.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда Община Пловдив , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, представлявана от кмета, да заплати на на “Лев ИНС”
АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе„
№ 67А, сумата от 440 лева разноски по двете производства.
Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата
на уведомлението до страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
5