№ 44631
гр. ******, 02.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110150572 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 64 ГПК.
Образувано е по молба от 03.07.2024 г. на М. К. за възстановяне на срока за
въззивно обжалване на Решение от 31.12.2023 г. по гр.д.№ 50572/2022 г. на СРС.
С Разпореждане от 04.07.2024 г. съдът е дал възможност на двете страни да
направят съответни доказателствени искания с представяне на доказателства във
връзка с откритото производство по чл. 64 ГПК, като ги е предупредил, че съдебно
дИ.е в открито съдебно заседание няма да бъде провеждано в съответствие с
практиката на ВКС по чл. 66, ал. 1 ГПК при липса на други доказателствени искания
от страните (Определение № 60417 от 25.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3856/2021 г.,
III г. о.; Определение № 7 от 6.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2555/2021 г., II т. о.).
С оглед молба от 18.07.2024 г. на М. К., че иска разпит на един свидетел при
довеждане, а именно адв. В. Т. при режим на призоваване с Определение от 19.07.2024
г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните и допуснатия до разпит свидетел.
В открито съдебно заседание ответната страна И. А. оспорва молбата при липса
на особени непредвидени обстоятелства, като заявява, че разпитаният в същото
съдебно заседание свидетел Т. е заинтересова от изхода на делото, поради което
показанията му не следва да бъдат ценени, а на следващо място, че съдът не е бил
уведомен по реда на ГПК за твърдяното от молителя оттегляне на пълномощното на
адв. Т. по делото.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
С Решение от 31.12.2023 г. по гр.д.№ 50572/2022 г. на СРС е осъдена на
основание чл. 526, ал. 2 ГПК М. К., ЕГН: **********, адрес: гр.
**************************************, да заплати на И. С. А., ЕГН: **********,
адрес: гр. ******************************** (вход от ул. „**************“), сумата
от 5 367,34 лв., необходима за премахване на следния незаконен строеж, находящ се в
гр. ********************************: постройка за складиране на твърдо гориво,
построена в парцел XIV-5, кв. 447 по плана на гр. ******, м. „***********“, при
съседи: ул. „*****************, ул. „**************“ и от двете страни сгради на
етажни собствености.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от М. К. от
01.03.2024 г., а с Разпореждане от 05.03.2024 г. на жалбоподателя е указано в
едносемичен срок да представи доказателства, че жалбата е подадена в 2-седмичен
срок по чл.259, ал. 1 ГПК, тоест до 20.02.2024 г. (вторник, работен ден), като е
1
предупреден, че неизпълнението на указанията в цялост и в срок влече връщане на
въззивната жалба.
С молба от 06.06.2024 г. жалбоподателят е представил пълномощно от
05.01.2024 г. на адв. Д. П., чрез който да бъдат връчвани книжа по делото.
С молба от 13.06.2024 г. И. А. е поискала производството по жалбата да бъде
прекратено поради нейното просрочие, като оттеглянето на пълномощното на адв. Т. е
извършено на 09.04.2024 г., поради което връчването на атакуваното решение е
редовно.
В молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване се твърди, че М. К.
оттеглила пълномощното на адв. В. Т. в телефонен разговор на 05.01.2024 г. преди
връчването на препис от постановеното решение, за което по делото липсват
доказателства към датата на връчване на препис от решението на адв. В. Т. на
06.02.2024 г. (л. 166/гръб по делото).
По делото липсват доказателства в подкрепа на изложеното върху съобщението
за връчване на препис от Разпореждане от 05.03.2024 г. по делото от адв. Т., че
пълномощното му било оттеглено от ответника по делото след датата на последното
открито съдебно заседание по делото на 13.11.2023 г.
Относно възражението на И. А., че адв. Т. не може да бъде свидетел на
молителя, тъй като е бил неин пълномощник в хода на делото, макар и към датата на
снемане на показания от него на 28.10.2024 г.
Лице, което е било пълномощник на страна по делото, може да даде
свидетелски показания. Съгласно императивната норма на чл. 166, ал. 3 ГПК
свидетелите по делото не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело,
но обратното е възможно – пълномощникът на страна по делото може да бъде
допуснат като свидетел и да даде показания, след като загуби качеството на
пълномощник и ако не се откаже от свидетелстване съгласно разпоредбата на чл. 166,
ал. 1, т. 1 от ГПК (Определение № 631 от 21.05.2013 г. по гр. д. № 18ЗЗ/2013 г. на ВКС;
Решение № 136 от 25.07.2016 г. по гр. д. № 6323 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). Показанията
на такъв свидетел следва да се преценяват при условията на чл. 172 от ГПК, съобразно
всички доказателства по делото.
Съдът обсъжда показанията на адв. Т., доколкото същият сам признава, че е
пълномощник на страна, макар и по друго дело – гр.д.№ 45090/2024 на СРС, както се
установява и от служебна справка в ЕИСС по същото дело, и потвърждава, че
представлява страната и по изп.д. № 943/2022 г. на ЧСИ М.н П.. Поради това
показанията на адв. Т., макар и към момента на тяхното снемане вече да не е
пълномощник на страната, следва да бъдат ценени по арг. чл. 172 ГПК, имайки
предвид, че същият може да се яви заинтересован от изхода на настоящото
производство. В случая показанията на адв. Т. не намират опора в други събрани по
делото доказателства, от които да се направи несъмнен извод, че пълномощното му е
било оттеглено от ответника по делото към момента на връчване на постановеното
решение в резултат на телефонен разговор между него и ответника по делото, който да
е бил сведен до знанието на съда.
Особени непредвидени обстоятелства са такива факти от обективната
действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не
може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени. Необходимо е те
обективно да са лишили страната от възможността в срок да упражни предоставеното
й от закона процесуално право (Определение № 129 от 4.12.2019 г. на ВКС по т. д. №
238/2019 г., I т. о.).
Основно правило в гражданския процес е, че всяка страна следва да докаже
твърденията си, като ги подкрепи със съответни доказателства.
Липсват каквито и да е доказателства, че в срока за въззивно обжалване
ответникът не е успял да подаде въззивната жалба в указания от съда срок с оглед
твърдяно, но недоказано оттегляне на пълномощията по реда на чл. 35 ГПК на
ответника спрямо адв. В. Т., придружено с уведомяване на съда в тази насока, имайки
2
предвид, че оттеглянето на пълномощното е едностранен акт, изхождащ от
упълномощителя и доведен до знанието на съда по смисъла на същата разпоредба
(Решение № 71 от 10.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7189/2014 г., IV г. о.; Решение №
2910 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 503/2013 г., 5-членен с-в; Определение № 61
от 16.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 294/2022 г., III г. о.).
Всички действия, извършени законно от същия пълномощник до уведомяване на
съда за оттегляне на неговото пълномощно през м. 04.2024 г., включително и
връчването нему на препис от постановеното решение на 06.02.2024 г. и подаването на
въззивна жалба на 01.03.2024 г., остават в сила и валидно обвързват ответната страна
по делото М. Каназирска -Василева.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на молбата при липса на особени
непредвидени обстоятелства, които обективно да са възпрепятствали ищецът да
атакува с подадена в срок въззивна жалба решението по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 03.07.2024 г. на М. К. за възстановяне на
срока за въззивно обжалване на Решение от 31.12.2023 г. по гр.д.№ 50572/2022 г. на
СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3