№ 2369
гр. Бургас, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212120105846 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на ***, находяща се в гр.
С., м. Б., ул. *, представлявана от Управителя „Г.- *“ ООД /ЕС/, против М. Й. А., ЕГН
**********. Твърди се, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в
ищцовата ЕС, представляващ апартамент № ***, със застроена площ от 89.14 кв.м.
Сочи се, че с решения на ОСЕС, проведени на 18.08.2017 г. и 01.11.2019 г., са били
определени размери на съответните такси, които всеки собственик следва да заплаща.
Така на събранието от 2019 г. е било прието, че всеки собственик дължи съответната
му част от направените разходи за поддръжка на общите части за периода от
01.04.2017 г. до 31.10.2019 г.; сумата от 1000 евро- годишна вноска за поддържане на
общите части, дължима еднократно и авансово, за 2020 г. и следващите две години, със
срок за внасяне до 31.03.2020 г., след което се дължи неустойка в размер по 1% на ден,
но не повече от 10 %; 6.10 лв. месечно или 73,20 лв. годишно- вноска за фонд „Ремонт
и обновяване“, платима до края на месец април еднократно и авансово за всяка
календарна година, след което се дължи неустойка в сочения по- горе размер. Заявява
се, че решенията на общото събрание били влезли в сила и били задължителни за
изпълнение. Сочи се, че на ответницата е била изпратена покана за доброволно
изпълнение, в срока на което същата е заплатила сумата от 1345 лв.- разходи за
поддръжка за периода от месец 05.* г. до 30.04.2017 г., което задължение било по
протокол № 1 от ОС на ЕС от 18.08.2017 г. Така ответницата е останала задължена по
протокол № 2 от ОС на ЕС от 01.11.2019 г. и се моли да бъде осъдена да заплати на
ищеца, както следва: сумата от 5144.84 лв.- разходи за поддръжка за 2019 г., ведно с
1
лихва за забава в размер на 847.54 лв. за периода от 01.01.2020 г. до 15.08.2021 г.;
сумата от 1000 евро- годишна парична вноска за поддръжка на общите части за 2020 г.,
дължима до 31.03.2020 г.; сумата от 100 евро- неустойка за вноската за 2020 г.; сумата
от 1000 евро- годишна парична вноска за поддръжка на общите части за 2021 г.; сумата
от 100 евро- неустойка за вноската за 2021 г.; сумата от 1033.07 лв.- вноска за фонд
„Ремонт и обновяване“ за календарната 2020 г., ведно с неустойка в размер на 103 лв.;
сумата от 1033.07 лв.- вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за календарната 2021 г.,
ведно с неустойка в размер на 103 лв. Претендира се и законната лихва върху сумите,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
В срокът по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, с
който се оспорват предявените претенции като неоснователни. Сочи се, че решенията,
на които се позовава ищеца, не били приети, като се твърди, че ако действително са
били извършени разходи по поддръжка, то същите се дължали не на ЕС, а на „Г. *“
ООД. Оспорва се валидността на взетите решения на ОС от 2019 г.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че ответницата е собственик на апартамент № ***, със
застроена площ от 89.14 кв.м., находящ се в ищцовата етажна собственост.
От материалите по делото се установява, че на 01.11.2019 г. било проведено общо
събрание на етажната собственост, на което се позовава ищеца. Видно от приложените
по делото съдебни актове, решенията на ОС са били обжалвани пред РС- Бургас, по
повод на което е било образувано гр.д. № 8294/2021 г. Производството е приключило с
влязъл в сила съдебен акт, с който е прекратено делото поради недопустимост на
исковете. В този смисъл така взетите решения на провелото се общо събрание на ЕС на
01.11.2019 г. следва да се считат за влезли в сила, поради което са станали
задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували
против, за неучаствалите във вземането им, както и за лицата, които по-късно ще
станат етажни собственици или обитатели. Без правно значение за настоящият спор е
обстоятелството, че възраженията на ищците по прекратеното производство, не са
били разглеждани по същество. Всички наведени с отговора по настоящото дело
възражение досежно законосъобразността на така приетите решения не следва да се
разглеждат, тъй като същите могат да бъдат предмет само на производство по чл.40,
ал.2 от ЗУЕС, каквото не е настоящото. Редът за оспорване законосъобразността на
общото събрание и взетите на него решения /включително тяхната нищожност/ е само
този по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС и е недопустимо същите да бъдат оспорвани в друго
производство. На основание влезлите в сила решения, за собствениците в етажната
собственост е възникнало задължение да заплащат приетите от общото събрание
2
вноски.
Съгласно т.5 е прието решение, че всеки етажен собственик дължи за направените
разходи за поддръжка на общите части през периодите от 01.04.2017 г. до 31.10.2019 г.
сумата от общо 5144.84 лв. Възражението на ответника, че ЕС не е кредитор по това
вземане не следва да бъде споделено. Видно от взетото решение, сумите са дължими на
ЕС. Обстоятелството, че впоследствие същата вероятно ще ги възстанови на
дружество, което ги е сторило, е ирелевантно. Взетите решения на провелото се през
2017 г. ОС на ЕС също не могат да бъдат коментирани в настоящото производство,
предвид факта, че ищеца основава дължимостта на вземането си на друго основание, а
именно решение на ОС от 2019 г. Какви решения са били взети на предходни общи
събрания е без правно значение. Без стойност е и обстоятелството дали извършилия
разходите е имал пълномощие да ги прави или не. Взетото решение в случая, на което
се позовава ищеца, е за дължимост на сумите на ЕС, поради което и същата се явява
материално- правно легитимирана да ги претендира.
Изложеното по- горе важи и досежно всички останали предявени претенции.
Налице са валидно взети решения на ОС на ЕС, които са задължителни за изпълнение
от страна на етажните собственици. По делото няма спор, че ответника е етажен
собственик, поради което за него е възникнало и задължението за заплащане на
сочените суми. Действително в проведеното ОС през 2019 г. е било взето решение за
заплащане на разходи за предходни години, но това не е недопустимо по правилата на
чл.11 от ЗУЕС. Дали реално са били извършени такива разходи или не, е въпрос, който
следва да бъде разглеждан в производство по чл.40 ЗУЕС, но е и в настоящото.
Падежите на плащания за всички търсени суми са настъпили. Размерите им са
правилно определени и кореспондират с взетите решения. От страна на ответника едва
в пледоарията е направено оспорване относно липса на фактическо извършване на
действия по поддръжка на общите части, което е недопустимо на този етап от
производството. Единственото възражение в тази насока, въведено с отговора на
исковата молба, е било, че ищеца не бил представил доказателства за стойността на
вложените средства, което съдът не възприема, като твърдения, че дейности по
поддръжка не са били извършвани. Дори, обаче, да се приеме възражението за
непреклудирано, то видно от решението по т.4 от Протокол № 2, е приет отчет на
управителя за направените разходи и извършвани дейности за процесните периоди. В
тази връзка не може да бъде споделено твърдението, че дейности не са били
извършвани, съответно разходи в тази насока не са били направени.
С оглед на така изложеното съдът намира предявените претенции за основателни
в цялост, поради което следва да бъдат уважени предвид липсата на заплащане на
претендираните суми от страна на ответника, ведно с акцесорните претенции за лихви.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени сторените по делото
3
разноски от страна на ищеца. В тази връзка и съобразно приложените доказателства и
списък, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо 1621.16 лв. Възражението
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение не следва да бъде
споделено предвид обстоятелството, че са предявени 10 иска, поради което хонорар в
размер на 950 лв. не се явява прекомерен въпреки факта, че делото не е с фактическа и
правна сложност.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Й. А., ЕГН **********, с адрес в гр. С., комплекс Г., местност Б.,
ул. *, сграда Б, ет.1, ап.2, да заплати на ***, находяща се в гр. С., м. Б., ул. *,
представлявана от Управителя „Г.- *“ ООД, сумата от 5144.84 лв.- разходи за
поддръжка за 2019 г., дължима до 31.12.2019 г.; сумата от 847.54 лв.- лихва за забава
върху главницата от 5144.84 лв., дължима за периода от 01.01.2020 г. до 15.08.2021 г.;
сумата от 1000 евро- годишна парична вноска за поддръжка на общите части за 2020 г.,
дължима до 31.03.2020 г.; сумата от 100 евро- неустойка за неплащане в срок на
вноската за 2020 г.; сумата от 1000 евро- годишна парична вноска за поддръжка на
общите части за 2021 г.; сумата от 100 евро- неустойка за неплащане в срок на
вноската за 2021 г.; сумата от 1033.07 лв.- вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за
календарната 2020 г.; сумата от 103 лева- неустойка за неплащане в срок на вноската
за фонд „Ремонт и обновяване“ за календарната 2020 г.; сумата от 1033.07 лв.- вноска
за фонд „Ремонт и обновяване“ за календарната 2021 г.; сумата от 103 лева- неустойка
за неплащане в срок на вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ за календарната 2021
г., всички суми ведно със законната лихва върху тях, считано от подаване на исковата
молба- 19.08.2021 г., до окончателното им изплащане, както и сумата от 1621.16 лв.,
представляващи разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4