Решение по дело №6327/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 623
Дата: 23 юни 2025 г.
Съдия: Белла Веселинова Стоименова
Дело: 20241720106327
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 623
гр. П., 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Б.В.С.
при участието на секретаря ИЛ.К.
като разгледа докладваното от Б.В.С. Гражданско дело № 20241720106327 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, предявени от „Юробанк България“ АД срещу К. Г. Г..
Ищецът излага твърдения, че на 17.01.2022 г. между него и Г. Г. В.ов бил сключен
договор за потребителски кредит № FL1248598, въз основа на който му предоставил кредит
в размер на 11 440 лева, а Г. Г. В.ов се задължил да върне сумата на месечни погасителни
вноски в срок до 17.01.2032 г., заедно с уговорена възнаградителна лихва в размер на 6,950
%. На 17.02.2023 г. кредитополучателят преустановил плащанията по договора. Ищецът
обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем на 01.11.2023 г. При опити за връчване на
изявлението за предсрочна изискуемост на Г. Г. В.ов било установено, че същият е починал.
В исковата молба се твърди, че единствен наследник по закон на кредитополучателя е
ответникът К. Г. Г.. Сочи се, че до него е изпратена покана за погасяване на задълженията по
договора за кредит в седемдневен срок от получаването й, която била връчена на 27.05.2024
г. Ищецът твърди, че К. Г. Г., като наследник на Г. Г. В.ов, му дължи непогасена главница в
размер на 10 618,91 лева, възнаградителна лихва за периода от 17.02.2023 г. до 01.11.2023 г. в
размер на 563,87 лева, както и лихва за забава за периода от 17.02.2023 г. до 08.01.2024 г. в
размер на 653,50 лева. Излага, че ответникът не е заплатил тези суми. Поради това моли да
бъде постановено решение, с което К. Г. Г. да бъде осъден да му плати сумата 10 618,91 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане, сумата 563,87 лева - възнаградителна лихва за периода от
17.02.2023 г. до 01.11.2023 г., както и сумата 653,50 лева - лихва за забава за периода от
17.02.2023 г. до 08.01.2024 г. Претендира присъждане на сторените в настоящото
производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор и не е
ангажирал становище по исковите претенции. При тези предпоставки пълномощникът на
ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 ГПК, което
съдът намира за неоснователно с оглед факта,че от представените по делото доказателства
не може да се направи обоснован извод за вероятна основателност на исковите претенции.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1
ТЗ ищцовото дружество следва да установи в условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит между
него и наследодателя на ответника, по силата на който се е задължило да предостави на
последния кредит в размер на 11 440,00 лева, а за последния е възникнало задължението да
го върне, усвояването на кредита от кредитополучателя, настъпването на предсрочна
изискуемост на кредита, за което кредитополучателят е уведомен, както и качеството на
ответника като наследник по закон на кредитополучателя. Уважаването на акцесорните
искове е поставено в зависимост от уважаването на главния иск. Указания във връзка с
разпределената доказателствена тежест на страните са дадени в обявения за окончателен
проектодоклад по делото, изготвен с Определение № 950/ 17.03.2025 г., поставено по
настоящото дело.
От представения по делото Договор за потребителски кредит № FL1248598 от
17.01.2022 г. се установява, че между ищцовото дружество „Юробанк България“ АД и Г. Г.
В.ов е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката се е задължила
да предостави на кредитополучателя потребителски кредит за текущи нужди в размер на
11440,00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне сумата, заедно с дължимите
лихви, такси и комисионни, на 120 месечни погасителни вноски, като общата сума по
договора, дължима от кредитополучателя, възлиза на 17149,22 лева при ГПР в размер на
9,26 %, с краен срок на погасяване 17.01.2032 г. Видно от представеното по делото бордеро
от дата 17.01.2022 г. сумата от 11440 лева е усвоена от кредитополучателя Г. Г. В.ов. От
представения от ищеца констативен протокол от дата 29.05.2024 г., съставен от частен
съдебен изпълнител /л. 25 от делото/ се установява, че покана за доброволно изпълнение с
адресат К. Г. Г. е връчена по реда на чл. 46, ал. 1 ГПК на 27.05.2024 г.
Във връзка с разпределената по делото доказателствена тежест по молба на
ищцовото дружество е издадено съдебно удостоверение, по силата на което последното да се
снабди от Община П. с удостоверение за наследници на починалото лице Г. Г. В.ов, от което
да е видно, че ответникът К. Г. Г. е единствен наследник по закон на починалия
кредитополучател. С Протоколно определение рег. № 875/ 08.05.2025 г. на ищеца са дадени
указания да представи удостоверението за наследници най-късно в съдебното заседание,
насрочено за 23.05.2025 г. Удостоверение за наследници не е представено от ищцовото
дружество до приключване на съдебното дирене в проведеното на 23.05.2025 г. открито
съдебно заседание.
В конкретния случай, с оглед въведените от ищеца твърдения, в негова тежест е да
докаже, че ответникът има качеството на единствен наследник на кредитополучателя. По
делото не са ангажирани доказателства от ищеца относно качеството на конституираното
като ответник лице на законен наследник на починалия кредитополучател, поради което
съдът намира, че е сезиран с искове, предявени срещу ненадлежна страна. При това
положение предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК ***, чрез пълномощник
адв. Ц. от САК, при условията на обективно съединяване искове против К. Г. Г., ЕГН
**********, с които иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 10 618,91 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL1248598 от 17.01.2022 г.,
2
сключен между ищеца и Г. Г. В.ов, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, сумата 563,87 лева - възнаградителна лихва
за периода от 17.02.2023 г. до 01.11.2023 г., както и сумата 653,50 лева - лихва за забава за
периода от 17.02.2023 г. до 08.01.2024 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд - П. в двуседмичен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3