М О Т И В И

 

по присъда №260002/26.02.2021г. по н.о.х.дело №22/2021 г. по описа на Районен съд – Тервел.

Срещу подсъдимия Г.П.Г. ***, е повдигнато обвинение по чл.343б ал.І от НК.

По искане на подсъдимия и неговия защитник производството бе проведено при условията на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие.

В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ТРП, който пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание  в съответствие с разпоредбите на чл.55 от НК, като съдът определи наказание от вида лишаване от свобода в размер на седем месеца и предвид на това, че деецът не е осъждан до сега на наказание лишаване от свобода, изпълнението на наказанието да се отложи за срок от три години на основание чл.66 от НК. Предлага също така да се налажи и кумулативното наказание глоба в размер на 300 лева. На осн. чл.343г във вр. счл.37 ал.1 т.7 от НК предлага да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от девет месеца като на основание чл.59 да му бъде приспаднато времето през което за същото деяние му е било отнето СУМПС по административен ред.

Подсъдимия признава вината си по повдигнатото му обвинение и признава всички факти и обстоятелства описани в обвинителният акт на ТРП, не оспорва събраните писмени и гласни доказателства по досъдебното производство и дава съгласие да се приобщят по делото. Същият не желае да дава обяснения.

По същество, чрез защитникът си не се противопоставя на предложеното от прокурора наказание.

В последната си дума подсъдимия изразява становище, че съжалява за извършване на вмененото му престъпление.

След като обсъди заедно и поотделно събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

Подсъдимия Г.П.Г. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство №28395870, видно от приложената по делото справка от информационните масиви на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр.Добрич.

На 14.02.2021 г. подс. Г.П.Г., след като употребил алкохол поел управлението на лек автомобил „Опел Корса,, с ДК № ТХ 14-95 АТ. Около 02.30 ч., управлявайки МПС по ул. „Хан Аспарух“ подсъдимият бил спрян за проверка от полицейски служители при РУ гр.Тервел - св.св. А.Д.А. и П.К.П.. След установяване самоличността на водача - подс. Г.П.Г. полицейските служители предприели действия и за извършването на проверка за употребата на алкохол, тъй като поведението на подсъдимия било неадекватно и видимо давало индикации за това. Тестването на подсъдимият за употреба на алкохол било извършено от св.С.Д.С. - мл. автоконтрольор при РУ гр.Тервел, с техническо средство „Алкотест дрегер 7410“, с фабр. № AREN- 0001, което отчело като показател 1,97 промила алкохол в издишания въздух.

На подсъдимият било предложено и вземането на кръвна проба необходима за изготвяне на Химическа експертиза установяваща съдържанието на алкохол или друго упойващо средство, което той отказал, видно от приложения по досъдебното производство талон за изследване № 0049306 от 14.02.2021 г. Въпреки, че е разполагал с възможността да даде кръвна проба за анализ, посредством който да опровергае показанията на техническото средство подсъдимият сам се е отказал от тази възможност. При това положение, употребата на алкохол е установена по надлежен ред, посредством показанията на техническото средство, съобразно чл.6 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства: самопризнанията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели С.Д.С., А.Д.А. и П.К.П., Акт за установяване на административно нарушение, Серия АА бл.№ 582177/14.02.2021 г., Протокол за извършена периодична проверка на средства за измерване - анализатори на алкохол в дъха, собственост на ОД на МВР гр.Добрич, справки от Сектор” Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Добрич, талон за медицинско изследване №0049306 от 14.02.2021 г., характеристични данни за подсъдимия, справка за съдимост,

При гореизложената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

С действията си, свързани с управлението на МПС след употреба на алкохол, със съдържание над 1,2 промила, а именно - 1,97 промила, установено по надлежния ред, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление, визирано в нормата на чл. 3436, ал.1 от НК.

От субективна страна подсъдимият при извършване на деянието е действал при форма на вината  - пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.ІІ от НК, като е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им. 

Причината за извършване на престъплението следва да се търси в незачитането от страна на подсъдимия на законоустановения ред в Р България, в частност на правилата за движение по пътищата, установени със ЗДвП и ППЗДвП и злоупотреба с алкохол.

Индивидуализация на наказанието:

За да определи наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му, подбудите за извършването на престъплението, като констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:

Подсъдимия Г.П.Г., ЕГН **********, роден на ***г***,  български гражданин, със средно образование, женен, не осъждан, служител на ЕРП север – Мир Тервел.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита,  пълните самопризнания на подсъдимия на досъдебно и в хода на съдебното производство, както и изразената в хода на производството самокритичност по отношение на извършеното деяние и липса на предходно осъждане и други висящи незавършени наказателни производства срещу него, а като отегчаващо – сравнително високата степен на алкохолно опиване, поради което съдът приема, че деянието е извършено от подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, т.е. при многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Тези обстоятелства от своя страна характеризират една по лека степен на обществена опасност на деянието и дееца. Предвиденото наказание по чл.343б ал.1 от НК е лишаване от свобода от една до три години и глоба от 200 до 1000 лева.  С оглед на така установения превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът счита, че на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК, като така определеното наказание следва да се наложи под предвидения минимум предвиден в закона. При така установеното, съдът счита за адекватно на обществената опасност на деянието и дееца се явява наказанието лишаване от свобода от седем месеца.

Съдът намира, че на подсъдимия следва да му се даде последен шанс за поправяне, поради което така определеното наказание лишаване от свобода с оглед наличието на предпоставките за прилагане на чл.66 от НК, следва да бъде отложено за изпълнение с поставяне на изпитателен срок от три години.

Съдът счита, че с оглед сравнително високата степен на алкохолно опиване на подсъдимия, справедливо би било да определи и кумулативно предвиденото наказание глоба  в малко над минималния размер, а именно в  размер от 300 лева.

С оглед установената сравнително висока степен на алкохолно опиване, и това, че шофирането е част от работата на подсъдимия, съдът намира, че   справедливо би било да наложи по тежко наказание по чл.343г във вр. чл.37 т.7 от НК, а именно подсъдимият да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от девет месеца, като на осн. чл.59 ал.4 от НК следва да приспадне времето, през което за същото деяние подсъдимия е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС, считано от 14.02.2021 г. до влизане в сила на присъдата.

По този начин с така определените наказания на подсъдимия, съдът намира, че биха се постигнали целите на индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК.

Водим от гореизложените фактически констатации, правни изводи и съображения РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ постанови настоящата присъда.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: