Р Е Ш Е Н И Е
№ 507
гр. Плевен, 18 октомври 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, VII-ми състав, в
открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
при секретаря
Десислава Добрева, като разгледа докладваното от съдия Николаев административно дело № 353 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 220 от
Закона за митниците /ЗМ/ във връзка с чл. 44 във връзка с чл. 22, т. 7 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на
Съюза.
Делото е образувано
въз основа на жалба
от „КРЕЗЗ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, ул. ***, ЕИК *********, представялавно от
управителя К.М.К., срещу Решение с рег. № 32-23368/22.01.2021
г. към MRN № 18BG002002H0017148/31.01.2018 г., издадено от Директор на ТД “Северна Морска“ към Агенция
Митници.
С обжалваното решение е отказано да бъде приета митническата стойност на декларираните стоки № 28 и № 31 по МД с MRN: 18BG002002H0017148/31.01.2018 г.
Определена е митническата стойност на стоки № 28 и № 31 по митническа декларация 18BG002002H0017148/31.01.2018 г., както следва: за
стока № 28 в размер на 2439.36 лв. (2904 бр. x 0.84 лв./бр.); За стока № 31 в размер на 3366.00 лв. (3960 бр. x 0.85 лв./бр.). Разпоредено е да се коригират данните в митническата
декларация в съответната част, да се вземе под отчет начисления с решението
размер на държавните вземания – мито 1000.93
лева, окончателно антидъмпингово мито 622.69 лв. и ДДС – 4364.51 лева, които били заплатени,
като са установени за досъбиране: мито – 324.64 лева и ДДС –777.24 лева, ведно
с лихва за забава върху размера на дължимите вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС във вр. чл. 114, пар. 1 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. На основание чл. 77, пар. 2 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. за дата на възникване на митническото събитие се
определя 31.08.2021 г.
Жалбоподателят прави оплакване, че решението е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло. Навежда доводи,
че съгласно разпоредбата на чл. 84в от ЗМ проверката, в
рамките на последващия контрол се извършва въз основа на Заповед за възлагане,
издадена от Директора на Агенция Митници или от оправомощено от него длъжностно
лице, като заповедта следва да съдържа проверявания период, обхвата на
проверката, срока за извършването й. Сочи, че в процесното решение липсва
каквато и да е информация за издадена такава заповед, с оглед установяване
правомощията на органите, извършили конкретната проверка и определили
допълнителния размер на мито и ДДС. Твърди, че решението е издадено от лице,
което не е било оправомощено по надлежния ред. Посочва, че базата на митническата стойност е договорената или платена стойност на
внасяните стоки, но когато митническите органи имат съмнение в тази стойност
могат да определят по друг ред стойността на внасяните стоки. Счита, че
митническите органи следва да установят и докажат въз основа на кои факти и
обстоятелства почиват техните съмнения, че обявената във фактурите стойност не
е действителната. Излага твърдения, че няма
изложени конкретни факти, нито доказателства за това, че внесената от „Крезз“ ЕООД стока
има стойност различна от документираната в представените фактури. Счита, че липсва основанието, въз основа на което митническите органи да преминат на
следващата стъпка – определяне на друга стойност на внасяните стоки, както и,
че е възпрепятствана възможността на „Крезз“ ЕООД да защити интересите си. Сочи,
че процедурата по последващата проверка е проведена напълно формално. Счита, че митническите органи не са изпълнили изискването на закона да дадат подходяща възможност на „Крезз“ ЕООД
да изложи становището си. Твърди, че не е ясен начинът, по който митническите органи са определили новата митническа стойност на
внесените стоки, както и, че не е ясно кои
конкретно методи са използвани,
за да се определи митническата стойност върху внесените от „Крезз“ ЕООД стоки и
на каква база са определени допълнително констатираните мита от 311.59 лв. и
ДДС в размер на 581.62 лв.
В съдебно заседание оспорващият, чрез
пълномощника си адв. О.Б. поддържа жалбата. В писмено становище
процесуалният представител на жалбоподателя адв. Б. сочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 84б от Закона за митниците последващият контрол се
осъществява от митнически служители в специализирани звена за последващ
контрол в Централно митническо управление и в териториалните управления.
Компетентността на звеното за последващ контрол се определя
по адреса на управление на проверяваното лице. В конкретния случай адреса на управление на „Крезз“ ЕООД е в гр. Плевен, ул. ***. Сочи, че Териториалната дирекция Северна
морска обхваща територията на закритата на 07.01.2019 г. Митница Варна,
а териториалното управление на дирекцията е във
Варна. Счита, че проверката е извършена от органи на Агенция Митници, които не
са компетентни да я извършат. Компетентната Териториална дирекция, която е
следвало да извърши последващия контрол е ГД „Дунавска“, към тогавашния момент,
а към настоящия момент преименувана на ТД Митница – Русе. Твърди, че липсата на компетентност при
извършване на проверката води до нищожност на издаденото Решение. Навежда
доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 84в от ЗМ проверката, в рамките на последващия
контрол се извършва въз основа на Заповед за възлагане, издадена от Директора на Агенция
Митници или от оправомощено от него длъжностно лице. Същата следва да бъде връчена на проверяваното лице. Сочи, че в решението, липсва
информация за издадена такава заповед, с оглед установяване правомощията на органите,
извършили конкретната проверка и определили допълнителния размер на мито и ДДС. Счита,
че решението е издадено от лице, което не е било
оправомощено по надлежния ред. Излага аргументи, че съгласно разпоредбите на чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013. „Базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост.“ Съгласно чл. 141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2447/2015 г. е
предвидено, че „Когато митническите органи имат основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума посочена в чл. 70, § 1 от Кодекса, те могат да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация. Ако съмненията им не
отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може
да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Кодекса.“ Следователно общото правило
е, че базата на митническата стойност е договорената или платена стойност на
внасяните стоки, но когато митническите органи имат съмнение в тази стойност
могат да определят по друг ред стойността на внасяните стоки. Счита, че на тази
основа митническите органи първо е
следвало да установят и докажат въз основа на кои факти и обстоятелства почиват
техните съмнения, че обявената във фактурите стойност не е действителната, като съмненията трябва да са породени от
реални факти, които са събрани и представени пред проверяващото лице, за да
може то за защити интересите си. Сочи, че няма изложени конкретни факти, нито
доказателства за това, че внесената от „Крезз“ ЕООД стока има стойност различна от документираната в представените фактури. Счита, че липсва основанието, въз основа на което митническите органи да преминат на
следващата стъпка – определяне на друга стойност на внасяните стоки и
процедурата по тази последваща проверка е проведена напълно формално, като
изначално тя се явява порочна. Излага твърдения, че митническите органи
не са изпълнили изискването на
закона да дадат подходяща
възможност на „Крезз“ ЕООД да изложи становището си. Излага оплаквания, че за жалбоподателя остава
неясен
начинът, по който митническите
органи са определили новата митническа стойност на внесените стоки. Сочи, че
митническите органи са приели, че за определяне на митническата стойност на внесените стоки не са приложими: Методът за определяне на митническа
стойност въз основа на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение
в митническата територия на съюза, регламентиран в чл. 74, пap. 2, буква а) от Регламент ЕС 952/2013 г., определен като вторичен метод; Методът за определяне на
митническата стойност въз основа на сходни стоки, регламентиран в чл. 74, § 2,
б.“б“ от Регламент ЕС 952/2013 г., определен като втори вторичен метод; Методът, основаващ се на единичната
цена, по която конкретната стока се продава на митническата територия на съюза,
регламентиран в чл. 74, § 2, б „в“ определен като трети вторичен метод; Методът
на изчислената стойност, състояща се от сбора на конкретно определени разходи,
регламентиран в чл. 7-1, § 2. б. „г“ от МКС, определен като четвърти вторичен метод. Митническите органи са приложили
четвъртия вторичен метод, регламентиран в чл. 74, § 3 от Регламент ЕС 952/2013
г. - въз основа на налични данни на митническата територия на съюза, като се
използват разумни способи, съответстващи на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и
търговията, член VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава трета „Стойност на
стоките за митническо цели“ от МКС. Счита, че остава неясно кои конкретно методи са използвани, за да се определи митническата стойност върху
внесените от „Крезз“ ЕООД стоки и на каква база са определени допълнително
констатираните мита от 324.64 лв. и ДДС в размер на 777.24 лв. митническите органи са извършили
допълнително облагане с мито и ДДС на стоки, които са внесени през 2018 г. и
същите отдавна са продадени. Сочи, че за
тях е платен ДДС, данък печалба и три години по-късно цялото ценообразуване се
оказва невярно, тъй като продажната цена в „Крезз“ООД е била формирана на база
покупната стойност и направените разходи за придобиване и с обжалваното решение
се променя доставната стойност на стоките, без възможност да се коригира
намалената печалба, а оттам и платените върху нея данъци. Сочи, че фактът, че това е действителната стойност на доставените стоки се доказва
безспорно от изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза и не
е налице съмнение относно действителната стойност на доставените стоки. Претендира за направените по делото разноски.
В
с.з. ответникът по оспорването от Директора на ТД "Северна морска"
при Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт М.Р., счита жалбата за
неоснователна. Навежда доводи, че стоката попада в списъка
със стоки с висок финансов риск за интересите на ЕС, утвърден със заповед на
министъра на финансите на основание чл. 66б от Закона за митниците, поради
което е извършен последващ контрол на декларирането. Твърди, че митническите
органи са установили, че декларираната стойност е в пъти по-ниска от
установените справедливи цени, съгласно определението по т. 40 от ДР на Закона
за митниците, което е обосновало и съмненията на митническите органи в
декларираната митническа стойност. Сочи, че правилно и законосъобразно е
проведена процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение на ЕС № 2015/2447
съгласно, който: когато митническите органи имат основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена, неподлежаща на
плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс на Съюза, те могат
да поискат от декларатора да представи допълнителна информация и ако съмненията
им не отпаднат, митническите органи могат да определят един от вторичните
методи, установени в чл. 74 от Митническия кодекс на Съюза – нова митническа
стойност. Твърди, че правилно митническите органи са достигнали до определяне
на стойността по реда на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс на Съюза. Счита, че
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, по никакъв начин не оборва
тези заключения и това не представлява реално платената митническа стойност, а
единствено това, което е осчетоводено в счетоводството на жалбоподателя.
Доколкото митническите органи не оспорват автентичността на представените
документи, договори, фактури, счита, че са спазени разпоредбите на чл. 74, § 3
и процедурата по оспорване истинността е правилно и законосъобразно проведена.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Предвид приложените към жалбата писмени доказателства и
тези, представени с административната преписка, както и събраните в хода на
производството, и с оглед изявленията на страните, съдът установява следното от
фактическа страна:
На 31.01.2018 г. дружеството вносител „КРЕЗЗ“ ЕООД декларирало на режим
„допускане за свободно обръщение“ 32 бр. стоки, 812 колета, 14515.00 кг бруто
тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна. Към митническата декларация за допускане за свободно обръщение са
приложени: търговска фактура № DR1712126 от 21.12.2017 г.,
коносамент №YMLUM232337752/31.12.2017 г., фактура № 42841/29.01.2018 г. за
терминални разходи, пълномощно към фирма „Спед-Консулт“ ЕООД.
Във връзка с извършена повторна проверка на митническа декларация MRN 18BG0020020017148/31.01 2018 г. е установено, че:
Стока № 28 по горепосочената
митническа декларация е описана както следва: „ПОДЛОЖКА ЗА
СЕРВИРАНЕ ТЕКСТИЛ - 2904 бр.; [4=MAGU5797946,PC=18,]; ДРУГИ
Р-ДИ=12.97 лв.“, код по ТАРИК **********; 379.40 кг нето тегло, деклариран
произход Китай, условие на доставка CFR Варна; фактурна стойност
412.08 USD; декларирана митническа стойност 680.42 лв. или 0.23
лв./бр.; декларирана стойност – 1.79 лв./кг; справедлива цена за ЕС -12.73 лв./кг;
Стока № 31 по горепосочената митническа декларация е описана
както следва: „КОШ ЗА ИГРАЧКИ ТЕКСТИЛ - 3960 бр.; [4=MAGU5797946,PC=34,]; ДРУГИ Р-ДИ=22.54 лв.“, код по ТАРИК **********; 656.20
кг нето тегло, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна; фактурна стойност 946.80 USD; декларирана митническа
стойност 1563.35 лв. или 0.39 лв./бр.; декларирана стойност – 2.38 лв./кг; справедлива
цена за ЕС – 10.23 лв./кг.
За целите на проверката на декларираната митническа
стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система МИСЗА, митническите органи са
използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база
данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки,
за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен
период, обикновено четири последователни години – т. нар. "справедливи
цени".
При извършен
анализ на данните в THESEUS” на Joint Research Centre на стоки с код по КН 63029990 и 63079098, цената на
посочените стоки от Китай към България е занижена, съответно повече от 7 и
повече от 4 пъти, спрямо средностатистическата цена за ЕС.
Това
обстоятелство е счетено за основателно съмнение, декларираната цена на стоките
е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС.
С писмо № 32-49416/13.02.2020 г. от
дружеството са изискани за нуждите на повторна проверка съгласно нормата на чл.
140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 допълнителни документи в подкрепа
на декларираната митническа стойност на стоките. От „Български пощи“ писмото е
върнато със забележка “Непотърсено“, видно от ИДPS9028003WD2 Б. Писмото отново е изпратено чрез куриер „STAR POST“, като същото е върнато със забележка „Лицето не е намерено на адрес“, видно
от ИД **********.
След
документално издирване лицето не е намерено на адреса на управление, поради
което е приложен механизма на публичен призив по смисъла на чл. 18 а), ал. 10
от АПК, като на 18.06.2020 г. съобщение per. № 32-49416/ 13.06.2020 г. е поставено на таблото в сградата на ТД „Северна
морска“ и е публикувано в интернет на страницата на „Агенция Митници“. На
03.07.2020 г. съобщението е свалено от таблото.
В
определения от митническите органи 10-дневен срок, дружеството вносител не е
представило документи във връзка с процесната митническа декларация относно
декларираната митническа стойност на стоките.
Непредставянето от страна на вносителя на допълнително изисканите му от
митническите органи документи подсилило основателността
на съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност на процесните
стоки в цитираната митническа декларация.
Със съобщение по реда чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо рег. № 32-257231/13.09.2021г. директорът
на ТД „Северна морска“ уведомил дружеството-вносител, за мотивите, на които ще се основава
решението на митническите органи, като му е предоставен възможност за отговор.
Писмото е изпратено чрез куриер на „Български пощи“ ЕАД до дружеството „КРЕЗЗ“
ЕООД, като в получената разписка е с отметка “непотърсено“. Писмото повторно е
изпратено чрез куриер на „Български пощи“ ЕАД, но отново е върнато като
непотърсено. От приложената на л. 40
разписка е видно, че на 10.12.2020 г. К. М. К. – управител на „КРЕЗЗ“
ЕООД е получил писма рег. № 32-49416/13.02.2020
г. и 32-25723/13.09.2020 г.
Дружеството е уведомено за започналото административно
производство, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК и му е дадена възможност да подаде възражения в срок от 30 дни от получаване
на съобщението, съгласно чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
В указания срок дружеството не е
изразило становище.
Въз основа на
констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата,
приобщени в административна преписка Директорът на ТД „Северна морска“ към
Агенция „Митници“ издал Решение към MRN № 18BG002002H0017148/31.01.2018 г., с което е
отказано да бъде приета митническата стойност на
декларираните стоки № 28 и № 31 по МД с MRN: 18BG002002H0017148/31.01.2018 г.
Определена е митническата стойност на стоки № № 28 и 31 по митническа декларация 18BG002002H0017148/31.01.2018 г., както следва: За
стока № 28 в размер на 2439.36 лв. (2904 бр. x 0.84 лв./бр.); За стока № 31 в размер на 3366.00
лв. (3960 бр. x 0.85 лв./бр.). Разпоредено е да се
коригират данните в митническата декларация в съответната част, да се вземе под
отчет начисления с решението размер на държавните вземания – мито 1000.93 лева, окончателно антидъмпингово мито 622.69
лв и ДДС – 4364.51 лева, които били
заплатени, като са установени за досъбиране: мито – 324. 64 лева, и ДДС –777.24
лева, ведно с лихва за забава върху размера на дължимите вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС във вр. чл. 114, пар. 1 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013. На основание чл. 77, пар. 2 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 за дата на възникване на митническото събитие се
определя 31.08.2021 г.
Административният орган счел, че
декларираната договорна стойност на внасяните изделия за килограм е необичайно
ниска в сравнение със средно статистическия размер на митническата стойност при
сходни стоки в ЕС, което пораждало съмненията относно точността на митническата
стойност на внесените стоки. Това съмнение се потвърждавало и предвид
непредставянето на договор, оферта, заявка, проформа фактура, платежни
документи, кореспонденция и други между китайското дружество – контрагент и
КРЕЗЗ.“ ЕООД, за установяване на това, че декларираната стойност на стоката
представлява действително платената сума при продажбата им за износ за Съюза.
Предвид изложеното, директорът на
ТД „Северна морска“ приел, че митническата стойност на процесната стока не може
да бъде определена съгласно чл. 70 от МКС, поради което следва да се определи
като се приложат последователно букви от а) до г) от § 2 на чл. 74 от МК,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност.
С оглед прилагане на посочения
ред е прието, че за приблизително същия период не са установени декларирани
митнически стойности по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 за „идентични
стоки“ от същия износител еднакви във всяко отношение, което изключвало
приложението на хипотезата по чл.74, §2, б. „а“ от регламента.
При изследване метода съгласно
чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) 952/2013 и след направен анализ в
национална база данни за оформени митнически декларации за допускане на
свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки,
според митническия огран, не са намерени резултати за декларирани и приети
митнически стойности за сходни стоки от същия или друг вносител, които не са
необичайно ниски, поради което посоченият метод не може да бъде използван.
В мотивите на решението се сочи,
че и третият вторичен метод за определяне на митническата стойност на
процесните стоки не може да се използва предвид липсата на база за сравнение за
единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза
най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и
сходни стоки, тъй като не можело да се установи идентичност или сходност на
стоките.
Като неприложим в случая е счетен
и четвъртият вторичен метод за определяне на митническата стойност на стоките,
разписан в чл. 74, § 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) 952/2013, предвид липсата
на данни за разходите и стойността на материалите, преки и косвени разходи за
труд, разходи за опаковане, производствени и други разходи за преработка на
декларираните стоки. В обобщение директорът на ТД „Северна морска“ приел, че
разпоредбите на чл. 74, § 2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) 952/2013 не
могат да бъдат приложени за определяне на митническата стойност на процесната
стока, поради което и предвид чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, същата
следва да се определи чрез разумни способи, съвместими с принципите и общите
разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за
митата и търговията и на данните, достъпни
в страната на вноса, въз основа на наличнитеи събрани в хода на
административното производство данни. В заключителната част на решението е
акцентирано на обстоятелството, че предвид липсата на данни за определени преди
това митнически стойности, които не са необичайно ниски, прилагането на
резервния метод следва да се извърши в съответствие с чл. 144, § 2 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, като митническата стойност за стока стока № 28,
внос от Китай по процесната митническа декларация следва да се определи на
основание чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл.144,
пар.2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, в размер на 0.84 лв./бр., за стока № 31, внос от Китай по процесната митническа
декларация следва да се определи на основание чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 във връзка с чл.144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, в размер на 0.85 лв./бр.
Въз основа на изложените мотиви директорът на ТД „Северна
морска“ постановил Решение към MRN № 18BG002002H0017148/31.01.2018 г., предмет на оспорване в настоящото
производство.
Цитираното решение е връчено на пълномощник
на дружеството 13.04.2021 г., видно от приложеното съобщение – л. 11 от делото.
Несъгласно със същото,
дружеството го оспорило пред Административен съд - гр. Плевен с жалба,
депозирана по електронен път на
26.10.2021 г. в деловодството на административния орган.
По делото е приобщена цялата
административната преписка по издаване на акта, както и представените в съдебно заседание от жалбоподателя-
извлечение по сметка от „Райфайзен банк“ АД-1; извлечение по сметка „Райфайзен
банк“ АД-2; извлечение по сметка „Райфайзен банк“ АД-3; Главна книга на „КРЕЗЗ“
ЕООД от 01.02.2018 г. до 28.02.2918 г.; хронологичен регистър на „КРЕЗЗ“ ЕООД от 1.01.02.2018 г. – 31.12.2018 г. и
оборотнаведомост от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г. В хода на настоящото съдебно производство е допуснато
извършването на съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът
напълно възприема, като обективно, правилно и обосновано, кореспондиращо със
събраните по делото доказателства.
Изложената фактическа обстановка
се установява от представените от страните и приети по делото доказателства.
При така установените факти от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение към MRN № 18BG002002H0017148/31.01.2018 г., с което стока отказано да бъде приета митническата стойност на декларираните стоки № 28 и № 31 по МД с MRN: 18BG002002H0017148/31.01.2018 г. Определена е митническата
стойност на стоки № № 28 и 31 по митническа
декларация 18BG002002H0017148/31.01.2018 г.,
както следва: За стока № 28 в размер на 2439.36 лв. (2904
бр. x 0.84 лв./бр.); За стока № 31 в размер на 3366.00 лв.
(3960 бр. x 0.85 лв./бр.). Разпоредено е да се коригират данните в
митническата декларация в съответната част, да се вземе под отчет начисления с
решението размер на държавните вземания – мито 1000.93 лева, окончателно антидъмпингово мито 622.69 лв
и ДДС – 4364.51 лева, които били
заплатени, като са установени за досъбиране: мито – 324.64 лева, и ДДС –777.24
лева, ведно с лихва за забава върху размера на дължимите вземания на основание чл.
59, ал. 2 от ЗДДС във вр. чл.
114, пар. 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. На основание чл.
77, пар. 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 за дата на възникване на
митническото събитие се определя 31.08.2021 г.
Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена против
акт, който подлежи на оспорване, от адресат на този акт, в рамките на
законоустановения за това преклузивен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните
и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд
приема жалбата за основателна, по следните съображения:
При извършения контрол за
валидност на оспореното решение съдът констатира, че същото е издадено от
директора на ТД „Северна морска“ -компетентен административен орган, съобразно
чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент
и на Съвета от 09 окомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013 или
Митнически кодекс (МК), вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5,
т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Атакуваният по
съдебен ред акт е обективиран в изискуемата писмена форма и при
спазване на административно процесуалните правила при осъществяване на
последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Актът съдържа
приложимата правна уредба и изложение на възприетите относими за случая
юридически факти.
Предвид горното съдът приема, че
атакуваното решение съставлява валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса
на съществени нарушения на процедурните правила.
При направената преценка за
съответствие срещу Решение към MRN № 18BG002002H0017148/31.01.2018 г., с
материалния закон, съдът намира следното:
По делото липса спор по фактите.
Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са
обосновали наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия
регламент, във вр. чл. 74, § 3 от МК за определяне на митническата стойност по
процесния внос.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от Регламент за изпълнение
2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби
на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване
на Митнически кодекс на Съюза, когато митническите органи имат основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да
представи допълнително информация, което е било сторено в настоящия казус с
писмо от 13.02.2020 г. В случай, че съмненията им не отпаднат и след представяне на тази
допълнителна информация, съгласно чл. 140, ал. 2 от регламента, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент № 952/2013 г. В тези хипотези
следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност
по чл. 74 от Регламент № 952/2013 г., като в тежест на
митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове
увеличаване стойността на внасяните стоки. Наличието на основателни
съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение подлежи на
доказване във всеки конкретен случай (в този смисъл Решение №
15962/25.11.2019 г. на ВАС по АД № 8396/2019 г.). В настоящия
казус ответникът не ангажира убедителни доказателства за основателност
на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност. Видно
от приобщените доказателства, дружеството-вносител е представило процесната стока към ЕАД – фактура, която е
придружаващият документ във връзка с митническата стойност, съгласно чл. 145 от
Регламента за изпълнение, както и документи за извършени разплащания, данни
относно извършени транспортни разходи и др. Липсва законово задължение за
сключен договор с износителя, който да бъде представен от вносителя. От страна
на митническите органи не са били събрани никакви доказателства относно
характеристики и вид на внесената стока - не е била направена проверка в
счетоводството на дружеството, при която да се установи има ли налични
количества от внесените стоки, както и каква е тяхната продажна цена.
Видно от заключението на вещото лице, че реално
платената цена от КРЕЗЗ ЕООД за доставката на стоките, подробно описани в
Митническа декларация №18BG002002H0017148/31.01.2018
г. по фактура INVOICE №DR1712126/21.12.2017 г. с
доставчик YNIO INTERNDTIONDL TRADE CO на стойност 11 948.70 щатски
долара възлиза на 19 729.60 лева, представляваща фактурираната стойност на
стоката 11 948.70 щ.д. по курс 1.651 лева, посочен в Митническата
декларация. Конкретно за стоката в процесната фактура под номер 28 „подложка за
сервиране текстил” — 2904 броя са заплатени 412.08 щатски долара с
равностойност 80.34 лв., а за стоката под номер 31 „Кош за играчки текстил” –
3960 броя са заплатени 946.80 щатски долара с равностойност 1563.17 лв.
Плащането към доставчика YNIO INTERNDTIONDL TRADE CO за внесените
стоки, подробно описани в Митническата декларация 18BG002002H0017148/31.01.2018
г. по фактура INVOICE №DR1712126/21.12.2017 г. е
извършено по банков път на 02.07.2018 г. от банковата сметка в Райфайзен банк
ЕАД на КРЕЗЗ ЕООД. Преведената сума е 19 729.60 лв. /левовата равностойност на
11 948.70 щатски долара/, за което са предоставени платежно нареждане,
банково извлечение и извлечение от счетоводните книги на дружеството от сметки
503 и 401. Платената цена на доставката на процесната факгура общо и конкретно
за стока № 28 и 31 и декларираната митническа стойност по митническа декларация
е както следва:
|
|
общо |
стока №28 |
стока №31 |
|
Платена стойност |
19729.60 729,60 |
680.42 |
1 563.35 |
|
Стойност по митническа декларация д |
19729.60 |
680.42 |
1 563.35 |
|
|
От
прегледаните оборотни ведомости, главна книга, счетоводни регистри на сметки
401, 304, 624, 457, 503, митническа декларация 18BG002002H0017148/31.01.2018 г. по фактура INVOICE №DR1712126/21.12.2017 г., инвойс фактура за доставка се установява,
че счетоводството на „КРЕЗЗ“ ЕООД е водено редовно и в съответствие с
нормативните документи в страната. Анализираните документи по предходните
въпроси се явяват част от единно заведеното счетоводство на дружеството
жалбоподател. Съгласно Закона за счетоводството, всички счетоводни операции
следва да са документално обосновани, като първичните документи по отношение на
плащането е именно банковото извлечение и платежният документ.
Предвид изложеното съдът намира
за необосновано становището на митническия орган досежно наличие на пречки
митническата стойност да бъде определена по реда на чл. 70 от МКС, а именно
съобразно договорната стойност, представляваща действително платената или
подлежащата на плащане цена.
Митническата
стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която
подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред
компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на
възникващите от вноса митнически задължения. Предвид значението на митническата
стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически
задължения, Митнически кодекс на Съвета, Регламента за изпълнение и вътрешното митническо
законодателство, въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне
елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на
относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и
събирането на действителния размер на митническите задължения. Една част от
мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо
учреждение, а друга след като вдигането на стоките е разрешено. Съгласно чл. 70,
§ 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна
стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост, като действително платената или подлежаща на
плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на
продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в
полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени
или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
Освен това
митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност – Решение от 16 ноември 2006 г., Compa Computer
International Corporation, С-306/04, EU:
C: 2006: 716, т. 20. Когато митническата стойност не може да бъде определена по
правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по
реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2,
букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото
остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от
МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на
митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл. 70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна
информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията
на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за
изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена.
При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да
се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните
методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на
митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
Съгласно чл. 74, § 3 от Регламент
№ 952/2013 г., приложен в настоящия казус, когато митническата стойност не може
да се определи по § 2, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите на общите разпоредби на: Споразумението за
прилагане на чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията; чл.VII от
Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на МК. Съгласно
чл. 7, ал. 1 от Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение
за митата и търговията, когато митническата стойност на внасяните стоки не може
да бъде определена съгласно разпоредбите на предходните членове, митническата
стойност следва да бъде определена, като се използват разумни методи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на настоящото споразумение и на
базата данни, които са на разположение в страната
вносител.
Предвидените критерии се прилагат
последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност. В този смисъл е Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 г.,
EURO 2004 Hungary, C 291/15, EU:C:2016:455,
т.27.
Разпоредбата на чл. 141, ал.
1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 предвижда, че при определяне на митническата
стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, §2, букви „а“ или „б“ от МК
се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества, коригирана предвид разликите, дължащи се на
различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. В чл. 1, §
2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение са дадени определения на
понятията „идентични“ и „сходни“ стоки за целите на определянето на митническа стойност,
а именно – стоки, произведени в същата
държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им и стоки, които са произведени в
същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат
подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност
да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се отнасят също качеството
на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
В конкретния случай в оспореното
решение липсват както доказателства, така и аргументи изложената
последователност на действията да е спазена. Административният орган е направил
констатация, че не може да се определи митническата стойност, въз основан на
идентични стоки, тъй като описанието на стоките в кл. 31 на митничесите
декларации, регистрирани в приблизително същия перид е недостатъчно, с което е
приел за неприложима хипотезата по чл. 74, § 2, б. „а“ от МК.
Относно втория метод по
б. „б“ на § 2 на чл. 74 е посочил единствено, че след направения анализ в
националната база данни за оформетни митнически декларации за допускане до
свободно обращение или приблизително същия момента на сходни стоки за стоки № 28
№ 31 не са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от
други вносители и от същия вносител,
който не са обичайно ниски. Твърдението за липсата на данни за определени
преди това митнически стойности, които не са необичайно ниски, е изтъкнато от
административния орган и при обосновка на аргументи за приложението на
резервния метод за определяне на митническа стойност в съответствие с чл. 144,
§ 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Следователно при направения
анализ са намерени резултати за „сходни стоки“, но същите не са посочени в
решението като митнически стойности, защото са приети за „необичано ниски“.
Съгласно чл. 141, § 1 и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 при
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74,
§ 2, б. „а“ или б. „б“ от МК се използва договорната стойност на идентични
или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество
в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а когато се
установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за
определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската
от тези стойности. При констатации в решението за установени стойности
на стоки със сходни характеристики от същия или други вносители, остава
неизяснен въпросът защо административният орган е счел същите за неприложими,
тъй като са „необичайно ниски“, като липсват и мотиви, поради какво
установените стойности са приети за „необичайно ниски“. Съдът намира, че
при липсата на подробна мотивация при прилагане на този вторичен метод,
решаващият орган не е имал основание да премине към следващия метод и
постановеното решение е в разрез с материално-правните разпоредби на Кодекса.
При преценка на приложимостта на
третия и четвъртия метод по б. „в“ и „г“ на § 2 от чл.74 от Регламент №
952/2013 г., е съобразена липсата на база за сравнение на единична цена на
стоката, по която същата се продава на митническата територия на Съюза в
състоянието, в което е внесена, понеже не може да се установи идентичност или
сходност на стоките и липсват данни за разходи, стойност на материали, разходи
за производство и други допълнителни елементи, както и информация за размер на
обичайната печалба и общите разходи. В решението са цитирани правните
разпоредби от кодекса, без да се изложат конкретни факти за
процесната стока – физическа характеристика,
качество, търговска марка, размер. При липсата на яснота относно това какво
точно представлява стоката, предмет на внос по МД, възниква въпросът спрямо
какво е извършвано сравнението за идентичност или сходност. Ангажираните от
ответната страна доказателства не дават задоволителен отговор на този
въпрос. Съдът намира, че в случая напълно формално от страна на
митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне
на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 г. Липсата
на мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 г. е пречка за
преминаване към възможността по чл. 74, § 3, на която се е позовал
ответникът в оспореното решение. Хипотезата на чл. 74, § 3 от
Регламент № 952/2013 г. представлява последна възможност за определяне на
митническата стойност и именно заради това основната и единствена предпоставка
за прилагането ѝ е да са изчерпани всички други възможности.
Тази предпоставка в настоящия случай не е налице,
доколкото липсва установяване на релевантните за нея факти
В
тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право,
да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което
обосновава извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки, което в
конкретния случай не се направи.
От събраните по
делото доказателства и от заключението по допуснатата ССЕ по делото се
установи, че цената на процесната стока съответства на договорената и
декларираната с МД цена, както и плащането на тази договорена цена, което
предопределя приложение на чл.
70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или на чл.
74, § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013, но не и по чл.
74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Последното води до
извод за неправилно приложение на закона. В този смисъл е практиката на ВАС,
изразена в Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2019 г.,
VIII о.
В обобщение на
изложеното съдът приема, че от страна на митническите органи не е
обосновано приложението на чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за
изпълнение, вр. чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013
г., поради което, като не е приел декларираната договорна стойност на
процесните стоки и е определил нова такава, Началникът на Митница ТД
„Северна Морска“ към Агенция „Митници“ е постановил незаконосъобразен
административен акт. С оглед незаконосъобразното определяне на нова митническа
стойност на стоките, незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни
задължения на дружеството за ДДС на стоката, за която е подадена митническата
декларация, както и лихва върху определените суми, поради което и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 220 от ЗМ, обжалваното
решение подлежи на отмяна по съдебен ред в своята цялост.
По делото своевременно са
претендирани съдебно-деловодни разноски от подателя на жалбата, изразяващи се в
платена държавна такса от 50.00 лв.; 360.00 лв. договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение; 350.00 лв.
внесен депозит за вещо лице или общо разноски в размер на 760.00 лв. Предвид
изхода на правния спор съдът следва с решението си да възложи в тежест на
ответника деловодните разноски на дружеството жалбоподател.
Мотивиран от изложените
съображения Административен съд – Плевен, седми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на „КРЕЗЗ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, ЕИК *********, представялавно от управителя К.М.К., Решение с рег. № 32-23368/22.01.2021 г. към MRN № 18BG002002H0017148/31.01.2018 г., издадено от Директор на ТД “Северна Морска“ към Агенция
Митници.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“ да заплати на „КРЕЗЗ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. ***, ЕИК *********,
представялавно от управителя К.М.К. направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 760.00 (седемстотин и шестедест) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването, чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК.
Касационната жалба се подава чрез
Административен съд – Плевен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/