№ 1444
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110161579 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено
възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
328821/17.10.2024 г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу Л. Г. Ц. с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, п.к. 1407, обл. С*, с която са предявени обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове, с правна квалификация,
както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
3564.60 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 30.08.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
окончателното изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
658.19 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 20.08.2024 г.,
изчислена върху главница от 3564.60 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
1
38.09 лева главница за периода м.07.2021 г. до м.04.2023 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 30.08.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 9.45 лева -
лихва за периода 15.09.2021 г. до 20.08.2024 г., изчислени върху главница
от 38.09 лева
за които суми има издадена Заповед № 2898/16.09.2024 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 52955/2024 по описа на
СРС, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № **********, за
топлоснабден имот гр. С*.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на
процесното жилище и има качеството на потребител. Твърди, че на основание
чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е
потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е
предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество
и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна
енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който
се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този
срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140
ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по
услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за
забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC:
SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва иска по
основание и размер. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като не е ясно
на какво основание търси процесните суми. Твърди, че ответникът е лишен от
възможност да се на защити от решението на ОС за присъединяването на
обекта, с решение на ОС на ЕС. Оспорва валидността на приложения Договор
с лицето, осъществяващо ДР, като същият е сключен без основание, не е
влязъл в сила и липсва представителна власт на подписалите го лица. Оспорва,
че уредите са измервали годно. Прави възражение за давност.
Възражението по чл.414 ГПК е бланкетно. Възразява срещу заповедта.
2
В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК
на ВКС.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от
юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли да бъдат уважени. Претендира
разноски, които ги инкорпорира в протокола.
Ответникът редовно призован, се представлява от адвокат в о.с.з.
Поддържа отговора на исковата молба. Твърди, че липсва редовно ОС за
избиране на топлинен счетоводител. Липсват договор с ищеца. Топломерът е
бил извън законовите срокове. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Трето лице – помагач, не се явява в о.с.з. Депозира писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 48544/28.11.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 48-56 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 48544/28.11.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 48-56 от
делото).
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
3
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от представения н.а., през 1979 г. Л. Г. Ц. е признат за собственик
на имот: жилище апартамент № 53, находящ се на 4 етаж, вохд В, в сграда
ЖСК „*“ на улица „Г*, м. Лозенец., гр. София ведно със зимнично
помещение, на основание чл. участие в ЖСК и разпределителен протокол
(л.21-23 от делото).
Ето защо съдът направи извод, че ответникът е собственик на процесния
имот, за който са предявени исковете. При това положение се доказа
качеството на потребител, клиент на ТЕ на ответника.
С оглед изложеното, съдът направи правен извод, че за процесния
период ответникът е съсобственик на процесния недвижим имот. Като такъв
се явява потребители на топлинна енергия за целия исков период. Ето защо
съдът приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за целия имот за процесния
имот.
Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, които са приложени по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.
Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Установено е, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е
топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.
Индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано
в процесния период от третото лице - помагач, въз основа на сключен с
Етажната собственост договор. Посоченото дружество е извършвало общото
измерване на потребената топлинна енергия в сградата – етажна собственост и
4
индивидуалното измерване на потребената топлинна енергия в имота на
ответника, което се установява от заключението на съдебно-техническа
експертиза и приложените към него изравнителни сметки и индивидуални
справки. Сумите са топлинна енергия за процесния период са начислявани от
ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след
края на отоплителния период са изготвяни изравнителните сметки от
дружеството, извършващо дяловото разпределение.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 73-79 от
делото), чието заключение съдът напълно кредитира като пълно, обосновано
и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се установи, че за
процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна
енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми.
Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е
извършвана услуга по дялово разпределение. Сумите съответстват на цените
на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че
сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От
заключението и от представения документ се установи, че има сключен
договор между собствениците на процесната сграда, където се намира
апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От
заключението се установи, че ищцовото дружество е доставяло процесното
количество топлинна енергия, измерванията са били правилни, уредите са
измервали правилно. Установите се количеството и цената на ТЕ. От
заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат
правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба. Ето
защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета предпоставка за
уважаване на исковата претенция.
Неоснователни са възраженията, че липсват документ за договор с ФДР.
Това доказателство е събрана от експертизата, а и от всички писмени
доказателства и доказателствени средства. Неоснователно е възражението на
ответника, че уредът не е отчитал правилно. Съгласно СТЕ и защитата от в.л.
в о.с.з., макар уредът да не е минал метрологична проверка в законовия срок,
същият е проверен след това. От тази проверка е установено, че същият
отчита правилно. При това положение, както казва в.л. от техническа гледна
точка няма как топломерът да не е отчитал правилно и при проверката сам да
се е оправил. След като е отчитал правилно след проверката, то същият е
отчитал правилно и преди проверката, макара да е извън законовия срок.
Законовия срок в случая има значение за административнонаказателната
отговорност на лицето, собственик на средството за търговско измерване.
Същото няма значение за правилното отчитане на уреда, тъй като
заключението на експерта го установи. Ето защо съдът приема, че са доказани
втора, четвърта и пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието
заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено
от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за
5
процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и
имот (л.82-85 от делото). Заключението на вещото лице установява размера
на дължимите суми за целия процесен период. Съдът приема, че е доказаната
третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата молба.
В чл. 61, ал. 1 от действалата през исковия период Наредба Е-РД 04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение
на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия от 2016 г.
е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а
ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на
дължимостта на тази сума в полза на ищеца – в качеството му на продавач на
топлинна енергия, се явяват установени по основание.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на "Топлофикация София" ЕАД клиентите са
длъжни да заплащат цена за услугата "дялово разпределение", извършвана от
лицето по чл. 139а от ЗЕ, като стойността на тази услуга се формира по
определения в общите условия начин. Безспорно е установено, че в целия
процесен период дяловото разпределение е извършвано от третото лице -
помагач. Ето защо искът за сумата за дялово разпределение е основателен.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия и дялово
разпределение са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.33 ОУ от
ищеца, сумите се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Най-късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за
м.04.2023 г. Към момента на предявяване на заявлението/исковата молба и
приключване на съдебното дирене (чл.235, ал.3 ГПК), изискуемостта на чл.33
6
ОУ е настъпила. Ето защо вземането за мораторна лихва се дължи.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок
за изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на
услугата дялово разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата
се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства
за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и
не дължи на ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД или сумата от 9.45 лева -
лихва за периода от 16.09.2021 г. до 20.01.8.2024 г.
Неоснователно е възражението на ответника за настъпила давност.
Въпреки дадените указания ответникът не успя да установи какъв размер от
вземанията са погасени по давност. На ответника са дадени указания по
чл.161 ГПК, поради което съдът приема, че ответникът е създал пречки за
установяване на погасените по давност суми. Ето защо съдът приема това
възражение за неоснователно. Ето защо съдът приема, че възражението по
чл.111 ЗЗД е неоснователно.
При съпоставка на заявена претенция, сумата по техническата и
счетоводната експертиза, се получа следното:
123457
ССчЕ
Период поРазмер по
№иск(доказанаИзвод
искаИМ, лева
част), лева
отм.05.2021Искът е частично доказан
Главница за
13564.603564.56
Неоснователен е за 0.04
ТЕ
дом.04.2023
лева
от15.9.2022Искът е частично доказан
Мораторна
2658.19654.70
Неоснователен е за 3.49
лихва за ТЕ
до20.8.2024
лева
Претендираната сума е
отм.07.2021
Главница за
доказана по размер
338.0938.09
ДР
дом.4.2023
Претендираната сума не е
от15.9.2021
Мораторна
доказана по основание
49.450,00
лихва за ДР
до20.8.2024
Общо4270.334257.35 12.98
7
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
И двете страни имат право на разноски, пропорционално на уважена и
отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът представя списък с разноски, който е инкорпориран в протокола
(л.93 от делото).
При съпоставка на доказана част, погасена по давност, съответно
отхвърлена, уважена се получава следното:
ОБЩО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - Табл. 2
123
№Вид частРазмер, лева
1Претенция по ИМ4270.33
2Доказана част4257.35
3Недоказана част12.98
4Уважена част4257.35
5Погасена по давност0.00
6Неуважена част - недоказана част12.98
По заповедното производство
Разноски на заявител - Табл. 3
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Юрисконсултско възнаграждение-50
2държавна такса1084.41
3Общо134.41
4 Разноски по чл.78, ал.1 ГПК134.00
Ответникът не претендира разноски в заповедното производство.
Разноските на заявител се смятат като общият размер разноски (Табл.3,
ред3) се умножи по пропорцията, получена от уважената част (Табл.2, ред 3),
разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред.1)
Ето защо Л. Г. Ц. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1407, обл.
С* следва да бъде осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 134.00 лева (сто
тридесет и четири лева), представляващи разноски по ч. гр. д. № 52955/2024 г.
8
по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
По исковото производство
Разноски на ищец- Табл. 5
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Държавна такса9207.17
2Юрисконсултско възнаграждение-100.00
3Съдебно-техническа експертиза (СТЕ)681000.00
4Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)671000.00
5Експертиза по давността00.00
5Съдебни удостоверения-0.00
6Особен представител-0.00
7 Общо 2307.17
8Пропорционално на уважената част-2300.16
9--0.00
10Разноски по чл.78, ал.1 ГПК2300.16
Ред 8 се получава като общият брой разноски за всички искове (ред 7 на
Табл.5) се умножи на пропорцията, получена от уважената част (Табл.2, ред
3), разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред. 1).
Ред 10 се получава като се събере ред 8 и 9, Табл.5.
Ето защо Л. Г. Ц. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1407, обл.
С* следва да бъде осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 2300.16 лева (две
хиляди и триста лева и шестнадесет стотинки), представляващи разноски по
гр. д. № 61579/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Ответникът представя списък за адвокатско възнаграждение в размер на
720.00 лева за исковото производство (л.67 от делото).
Ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът приема, че
делото не е сложно от фактическа и правна страна, но с оглед защитавания
материален интерес следва да се признае възнаграждение в размер на 720
лева. На л.44 от делото е представено доказателства за извършването на този
разход.
Разноски на ответник - Табл. 6
1234
№Вид разходЛистразмер
1Държавна такса00.00
9
2Адвокатско възнаграждение44720.00
3Съдебно-техническа експертиза (СТЕ)00.00
4Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)00.00
5---
5Съдебни удостоверения00.00
6000.00
7 Общо 720.00
8Пропорционално на отхвърлена част-2.19
9--0.00
10Разноски по чл.78, ал.1 ГПК2.19
Ред 8 се получава като общият брой разноски за всички искове (ред 7 на
тази таблица 6) се умножи на пропорцията, получена от неуважената част
(Табл.2, ред 6), разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред. 1).
Ето защо „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул.
„Ястребец“, № 23 Б следва да бъде осъден да заплати на Л. Г. Ц. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, п.к. 1407, обл. С* сумата от 2.19 лева (два
лева и деветнадесет стотинки), представляващи разноски по гр. д. №
61579/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23
Б срещу Л. Г. Ц. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1407, обл. С*, с
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с
правна квалификация, че Л. Г. Ц. с ЕГН: ********** дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК * сумите, както следва:
1. 3564.56 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 30.08.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от 3564.56 лева до пълния претендиран размер от 3564.60 лева,
а именно 0.04 лева, като неоснователен и недоказан.
2. 654.70 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 20.08.2024 г.,
изчислена върху главница от 3564.60 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от 654.70 лева до пълния претендиран размер от 658.19 лева, а
именно 3.49 лева, като неоснователен и недоказан
10
3. 38.09 лева главница за периода м.07.2021 г. до м.04.2023 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 30.08.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ
за които суми има издадена Заповед № 2898/16.09.2024 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 52955/2024 по описа на
СРС, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № **********, за
топлоснабден имот гр. С*.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения, от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23
Б срещу Л. Г. Ц. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1407, обл. С*,
положителен установителен иск, с правна квалификация чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който да бъде признато за
установено, че Л. Г. Ц. с ЕГН: ********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ –
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК * сумата от 9.45 лева - лихва за периода 15.09.2021 г. до
20.08.2024 г., изчислени върху главница от 38.09 лева, за която сума има
издадена Заповед № 2898/16.09.2024 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 52955/2024 по описа на СРС, за абонатен номер *,
ID номер *, инсталация № **********, за топлоснабден имот гр. С*.
ОСЪЖДА Л. Г. Ц. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1407, обл.
С* да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София,
ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 134.00 лева (сто тридесет и четири лева),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 52955/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Л. Г. Ц. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1407, обл.
С* да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София,
ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 2300.16 лева (две хиляди и триста лева и
шестнадесет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 61579/2024 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул.
„Ястребец“, № 23 Б да заплати на Л. Г. Ц. с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, п.к. 1407, обл. С* сумата от 2.19 лева (два лева и деветнадесет
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 61579/2024 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„Техем сървисис“ ЕООД ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Проф. Г. Павлов" № 3, на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
– СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл.219 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
11
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12