Решение по дело №162/2018 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260052
Дата: 20 април 2021 г. (в сила от 8 февруари 2023 г.)
Съдия: Росица Иванова Маркова
Дело: 20181400900162
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

        

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260052

                                      гр.Враца, 20.04.2021г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 13.04.2021г., в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ИВАНОВА

 

 

         при участието на секретаря ГАЛЯ И. разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№162 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        

         Предявени са субективно съединени частични осъдителни искове от К.Б.А., ЕГН **********, И.Б.А., ЕГН ********** и Б.Б.А., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Б.А.М., ЕГН **********,***, представлявани по пълномощие от адв.С.Ч. от САК, срещу Гаранционен фонд, гр.*** общо за сумата 300 000лв., част от сумата 600 000лв., включваща сума от по 100 000лв., част от сумата 200 000лв. за всеки от ищците поотделно, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

         В исковата молба се твърди, че на 16.09.2018г. при пътнотранспортно произшествие е причинена смъртта на сестрата на ищците Т. Б. М., ЕГН **********. Произшествието е настъпило при следните обстоятелства:

         На посочената дата К. Й. Д. е управлявал лек автомобил марка "Фолксваген" с номер на рама WVWZZZ3BZYE070392 по пътя между гр.Бяла Слатина и с.Поповица. При управление на автомобила водачът е нарушил правилата за движение, като се движил със скорост, несъобразена с пътната обстановка и законовите ограничения, не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, вследствие на което е реализирал удар в дърво. В резултат от удара е причинена смъртта на бременната Т. Б. М. и на дъщеря й Б. Т. Б.. Във връзка с ПТП е образувано д.п.№538/2018г. по описа на РУП-Бяла Слатина и пр.пр.№1851/2018г. по описа на Окръжна прокуратура-Враца.

         Твърдението на ищците е, че водачът К. Д. е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.1 т.1 от ЗДвП, като с поведението си е създал опасност и пречки за движението и е поставил в опасност живота и здравето на пътниците в автомобила; чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС; чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движил с несъобразена и неразрешена скорост и е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не бе нарушил посочените правила за движение.

         В исковата молба се сочи, че причина за настъпването на смъртта на Т. М. са множество несъвместими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП.

         Ищците твърдят, че прекият делинквент е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост.

         Нататък в исковата молба се сочи, че починалата Т. М. е била бременна в деветия месец с близнаци и терминът й е бил на 21.09.2018г., а на 19.09.2018г. е трябвало да празнува своя 23-ти рожден ден, но вместо това на същия ден били нейното и на невръстната й дъщеря погребения. Ищците не били на себе си, не можели да повярват, че никога вече няма да видят сестра си, дъщеричката й и неродените й деца. Не спирали да плачат и страдат от загубата, тъй като всички живеели в едно домакинство, израснали са заедно, подкрепяли се взаимно, споделяли тревогите и радостите си. След смъртта на сестра си ищците се затворили в себе си, станали асоциални и емоционално неустойчиви, душевната им болка довела до изживяване на сътресения от емоционален характер, като техните негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания продължават, интензитетът им не е намалял и това състояние се задълбочава. След смъртта на Т. и Б. ищците изпитват и ще изпитват тъга, чувство на празнота, безнадеждност и безпомощност до края на живота си.

         В исковата молба се твърди, че в случая се касае за смъртта на сестра при изключително тясна емоционална връзка, взаимно разбирателство и ежедневна подкрепа и за ищците загубата е била внезапна и неочаквана и им е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата е непрежалима. В тази връзка ищците черпят аргументи от приетото в ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

         Във връзка с пасивната легитимация на ответника Гаранционен фонд в исковата молба се твърди, че процесното ПТП е настъпило на територията на Република България и лекият автомобил "Фолксваген" няма сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, което ангажира отговорността на фонда да заплати на ищците обезщетения за претърпените неимуществени вреди. Ответникът е образувал щета №210419/09.11.2018г. и с писмо изх.№24-01-835/13.11.2018г. е уведомил ищците, че не са налице основания за изплащане на обезщетение, с което е обоснован правния интерес от предявяването на частичните искове, с които се иска присъждане на обезщетения в размер на 100 000лв., част от сумата 200 000лв. за всеки от ищците поотделно, ведно със законната лихва от 16.09.2018г. до окончателното им изплащане.

         Исковете са с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б."а" от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.

         Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

         Според ответника исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 2 и ал.4 от ГПК относно изложението на обстоятелствата, на които се основават исковете, и доказателствата, които се представят с нея.

         По същество исковите претенции са оспорени по основание размер. Според ответника размерът на претенциите е прекомерно завишен и не отговя на икономическите условия в страната и в тази връзка се прави възражение във връзка с влизането в сила на разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ.

         Ответникът оспорва и претенцията за лихва от датата на деликта и в тази връзка твърди, че не е изпаднал в забава, тъй като не е делинквент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява чуждо задължение, като изплаща обезщетения по силата на закона при определени в него случаи и след изпълнението на специална процедура, като задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице.

         Ищците са подали допълнителна искова молба, в която на първо място изразяват несъгласие с поддържаното от ответника за нередовност на исковата молба, което съдът споделя.

         Във връзка с основното възражение на ответника за прекомерност на претендираните обезщетения ищците се позовават на чл.9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Според ищците държавата-членка на ЕС не може да определя граници на обезщетението, по-ниски от предвидените в директивата минимални суми. В тази връзка в допълнителната искова молба се сочат примери от практиката на Съда на Европейския съюз по отправяни пред него преюдициални въпроси и се поддържа, че решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Излагат се пространни правни съображения в тази насока и се настоява, че §96 от ДР на КЗ не следва да намери приложение поради противоречие с правото на ЕС, а приложение следва да намери общностното право. Алтернативно се прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.

         Ответникът е подал допълнителен отговор, в който поддържа направените в първоначалния твърдения и възражения. Излага правните си съображения във връзка приложението на общностното право на ЕС.

         В съдебно заседание на 13.04.2021г. чрез новия си пълномощник адв.С.Б. от САК ищците И.А. и Б.А., действаща лично и със съгласието на баща си Б.М., са направили искане за допускане на изменение на предявените от тях частични искове и на основание чл.214, ал.1 от ГПК такова изменение е допуснато, като размерът на частичните искове е намален от сумата 100 000лв. на сумата 60 000лв.  за всеки от посочените ищци поотделно.

         След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка и взе предвид твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:

         С Присъда №23/30.09.2019г. по НОХД №26/2019г. на Окръжен съд-Враца К. Й. Д. е признат за виновен в това, че на 17.09.2018г. на път ІІІ-134, км.5+200, между гр.Бяла Слатина и с.Попица, обл.Враца, управлявайки моторно превозно средство - лек автомобил "Фолксваген Пасат" с номер на рама WVWZZZ3BZYE070392, с поставени на него регистрационни табели с №М *** АХ, издадени за друг автомобил - "Опел Кадет", собственост на К. А. Ж. от гр.Монтана, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.40 промила, установено по надлежния ред, и без да има необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е превишил разрешената за движение извън населено място скорост и се е движел със 104км/ч, изгубил контрол върху движението на автомобила, напуснал пътното платно и се блъснал в крайпътно дърво, с което по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице - Т. Б. М., ЕГН ********** и Б. Т. Б., ЕГН **********.

         В мотивите на присъдата  е прието за доказано, че подсъдимият Д. имал интимна връзка с пострадалата Т. М. и от тази връзка двамата имали дете - пострадалата Б. Б., а М. била отново бременна с близнаци. Установено е, че в нощта срещу 17.09.2018г. подсъдимият и пострадалата М., заедно с двегодишната Б. били в обща компания в гр.Бяла Слатина, където било употребено голямо количество алкохол. М. настояла да се прибере с детето в  с.Габаре и около 1.30ч. двете пострадали заедно с подсъдимия се качили в автомобила и потеглили, като подсъдимият, видимо пиян, управлявал същия, а пострадалите пътували на задната седалка.

         С Решение №209/02.07.2020г. по ВНОХД №1424/2019г. Софийски апелативен съд е потвърдил присъдата на Окръжен съд-Враца. С Решение №196/08.01.2021г. по н.д.№718/2020г. на ВКС решението САС е изменено в частта за наложеното на подсъдимия наказание, а в останалата част е оставено в сила.

         От представеното с исковата молба удостоверение на съпруг/а и родствени връзки се установява, че загиналата при произшествието Т. М. е сестра на ищците.

         Представена е молба-претенция вх.№24-01-835/09.11.2018г., с която ищците са поискали от Гаранционен фонд да им бъдат определени и изплатени обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сестра им Т. М.. С писмо от 13.11.2018г. ответникът е отговорил, че липсва основание за удовлетворяване на предявените пред него претенции.

         От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че причината за смъртта на Т. М. е коремна травма и последвалия кръвоизлив, довел до остра съдова и дихателна недостатъчност. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети в купето на лек автомобил, т.е. е налице причинно-следствена връзка между тях и процесното ПТП.

         По делото е допусната и изслушана специализирана съдебна автотехническа експертиза, която е изяснила механизма на процесното ПТП, скоростта, с която се е движил водачът Д. преди и по време на удара в крайпътно дърво, и неговото поведение. Вещото лице се произнася, че водачът е имал възможност да предотврати ПТП, ако се е движил на дълги светлини със съобразена скорост, по-ниска от 74.7км/ч или на  къси светлини със скорост, по-ниска от 47.4км/ч и при предприемане на аварийно спиране без напускане на  пътното платно.

         По искане на ищците по делото е допусната специализирана съдебно-психиатрична експертиза, чиито заключения не се оспорват от страните и се възприемат от съда. Вещото лице-психиатър се произнася, че вследствие тежката психотравма /смъртта на сестра му, заедно с дъщеря й и двете й неродени деца/ ищецът К.А. е преживял остра стресова реакция без засягане на яснотата на съзнанието и дезориентираност. Острата стресова реакция е продължила няколко дни с потиснатост, плач и тъга, отзвучала е и не е преминала в разстройство на адаптацията. По отношение на ищцата И.А. вещото лице се произнася, че след тежката психотравма същата е преживяла остра стресова реакция, която е продължила няколко дни с плач, потиснатост и тъга и е преминала в разстройство на адаптацията, изразяващо се в невъзможност да изпълнява обичайните си задължения с продължителност около един месец. Към момента на изготвяне на заключението /02.04.2019г./ разстройството на адаптацията е отзвучало. По отношение на ищцата Б.А. вещото лице се произнася, че след смъртта на сестра си същата е преживяла остра стресова реакция, която е продължила няколко дни с плач, потиснатост и тъга за сестра й и за нейните деца и която към момента е отзвучала.

         За доказване на твърденията на ищците за изживени от тях болки и страдания от смъртта на сестра им Т. М. по делото са разпитани свидетелите Д. Ц. и Е. В..

         Св.Ц. заявява, че познава цялото семейство на ищците, децата в което били силно привързани едно към друго, в това число и към сестра им Т.. Т. и И. били разделени с мъжете си и си помагали взаимно в грижите за своите деца. Цялото семейство живеело в едно домакинство, било задружно и сплотено и между членовете му нямало проблеми. Свидетелката установява, че работи в читалището в селото и че след смъртта на сестра си Б. престанала да ходи в библиотеката, което правела често преди това. Другите двама ищци продължили да ходят в библиотеката и да ползват компютрите там и К. непрекъснато повтарял "Виждаш ли какво стана". Според Ц. децата много страдат от загубата на сестра си и станали по-затворени.

         Св.В. е съседка на ищците и кмет на с.Габаре. Установява, че цялото семейство живеело в една къща и общо домакинство, в което всички били много привързани и сплотени, помагали си един на друг и били неразделни. При срещите си с В. ищците споделяли, че мъката им е неописуема и трудно преживяват загубата, говорят постоянно за сестра си и за детето й, което също  загинало в катастрофата, станали по-затворени и студени и говорят само за смъртта на Т.. Според св.В. това състояние не е отшумяло и колкото повече време минава, толкова повече Т. започва да им липсва.

         При тези доказателства, събрани по делото, за произнасянето си по повдигнатия спор съдът взе предвид следното от правна страна:

         С влязла в законна сила присъда К. Д. е признат за виновен в това, че при управление на лек автомобил в пияно състояние и без да е правоспособен водач, в нарушение на правилата на ЗДвП е предизвикал ПТП, в резултат от което е причинена смъртта на Т. М., сестра на ищците. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, относно това, извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

         Между страните няма спор по факта, че за лекия автомобил "Фолксваге Пасат" не е била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

         По делото е установено, че ищците са предявили пред ответника претенции за изплащане на обезщетения за неимуществени от смъртта на тяхната сестра, но такива са им отказани.

         В ТР №1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

         В споменатите постановления на Пленума на ВС е залегнало разрешението, че за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите низходящи /деца/, съпруг, възходящи /родители/, отглеждано, но неосиновено дете, съответно отглеждащия го, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия.

         В мотивите на тълкувателното решение на ОСНГТК на ВКС се приема, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и сестри, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения те са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в цитираните постановления на Пленума на ВС.

         В светлината на разрешението, дадено в тълкувателното решение, след като анализира в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема, че ищците не са провели пълно и главно доказване на конкретни факти, сочещи на съществуване на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата им сестра, за очаквана и загубена подкрепа и за настъпили от нейната смърт сериозни като интензитет и продължителност болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за родствената връзка братя/сестри.

         Твърденията на ищците за претърпени от тях стресиращи и депресивни изживявания, чийто интензитет не само не намалява, а тъкмо обратното - че това състояние се задълбочава, се опровергават от заключенията на поисканата от тях психиатрична експертиза, вещото лице по която се произнася, че същите са преживели остра стресова реакция с продължителност няколко дни, която е преминала в разстройство на адаптацията само при ищцата И.А., но и при нея към момента е отзвучало.

         От показанията на разпитаните по делото двама свидетели се установява, че цялото семейство на ищците, в това число и сестра им Т. М., е живяло в едно домакинство и е било задружно и сплотено. Установява се също, че за цялото семейство смъртта на Т., двегодишната й дъщеря и неродените близнаци е била тежка. От показанията на св.В. може да се заключи, че загубата на сестра им и дъщеричката й е оставила болезнена следа в съзнанието на ищците, които продължават да говорят за тях и да споделят преживяното. Свидетелските показания обаче не са достатъчно убедителни и не доказват наличието на конкретни житейски факти, с които да бъде обоснован извод да преживени именно от смъртта на Т. М. болки и страдания с интензитет и  продължителност, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка.

         Изложеното дава основание на съда да приеме, че ищците не са доказали конкретни факти и обстоятелства, които да покриват критерия "изключителност" на съществуващата с пострадалата емоционална и духовна връзка и на преживените от тях болки и страдания, като основание да бъдат признати за материално легитимирани да получат парични обезщетения, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

         Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Б.А., ЕГН **********, И.Б.А., ЕГН ********** и Б.Б.А., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на баща си Б.А.М., всички с адрес *** срещу Гаранционен фонд съд седалище гр.*** частични искове за сумата 100 000лв., част от сумата 200 000лв. за първия от тях, и за сумата 60 000лв., част от сумата 200 000лв. за втората и третата, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра им Т. Б. М., загинала при ПТП на 17.09.2018г., като неоснователни и недоказани.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: