Решение по дело №3936/2018 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 670
Дата: 13 май 2019 г. (в сила от 6 юни 2019 г.)
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20184110103936
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                            13.5.2019 г.                       град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на тридесети април                                               две хиляди и деветнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 3936 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Д.М.Ш., ЕГН ********** срещу Н. С. Ш. (Г.), родена на *** г. в Руската федерация, с която се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак по вина на ответницата.

Ищецът твърди, че е сключил граждански брак с ответницата на 4.8.1991 г., както и че седмица по-късно последната се е завърнала в Руската федерация. Заявява, че двамата не са имали семеен живот, нямат родени от брака си деца и общо придобито имущество. Сочи, че ответницата е заживяла с друг мъж, от когото има две вече пълнолетни деца, както и че през 2005 г. същата му е изпратила декларация-съгласие за прекратяване на брака.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответницата, в който се сочи, че на този етап искът се явява недоказан. Оспорва се твърдението, че вината за разстройството на брака е само на ответницата.

В съдебно заседание ищцата поддържа молбата и моли за допускане на искания развод, заявявайки че брачната връзка съществува само формално и съществуването й занапред е безпредметно. Оттегля искането за произнасяне по въпроса на вината относно разстройството на брака.

Особеният представител на ответницата също счита, че не са налице условия за запазване на брачната връзка, доколкото страните са живели заедно само една седмица и бракът съществува само формално.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното удостоверение за граждански брак, страните са съпрузи, като гражданският им брак е сключен на 4.8.1991 г. в гр. Свищов.

От брака си страни нямат родени деца.

От показанията на св. Гр. М. и Хр. Ат.се установява, че страните са сключили брак през 1991 г., че ответницата е живяла при ищеца в с. Морава, Община Свищов около една седмица, след което същата е заминала за Русия. Свидетелите заявяват, че от заминаването си за чужбина не са виждали ответницата, както и че ищецът не е ходил при нея в чужбина. 

Съобразявайки показанията на разпитаните свидетели, съдът намира предявеният иск за развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака за доказан по основание. От показанията на свидетелите може да се направи несъмнен извод, че в отношенията между страните липсва взаимна привързаност, че е налице непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание. Потвърждение за това състояние е и установената трайна фактическа раздяла, продължила повече от 27 години, с което е нарушен принципът, установен в чл. 15 СК за съвместно съжителство между съпрузите. Настъпилата фактическа раздяла и емоционално отчуждение (ако емоционала близост въобще е била формирана в изключително краткото съвместно съжителство на страните) обезсмислят брачната връзка и я правят ненужна, лишена от социалната й функция, поради което и настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК. С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК и предвид оттегленото искане в тази насока, съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината за разстройството на брачната връзка.

След прекратяване на брака съпругата ще запази брачното си фамилно име – Ш., доколкото от нейна страна няма искане за промяна на същата.

Страните няма семейно жилище, което да бъде предоставяно за ползване на някоя от тях.

Страните не си дължат издръжка един на друг, предвид липсата на искания в тази насока.

Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК по брачните дела, когато съдът не се произнася по въпроса за вината разноските остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развода в размер на 40.00 лева, която на чл. 329, ал. 1 ГПК следва да бъде заплатена от страните по равно, а именно - по 20.00 лева за всеки от съпрузите.

Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА, като дълбоко и непоправимо разстроен, гражданския брак, сключен на 4.8.1991 г. в гр. Свищов, между Д.М.Ш., ЕГН ********** и Н. С. Ш., родена на *** г. в Руската федерация, без да се произнася по въпроса за вината.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Н. С. Ш. да запази брачното си фамилно име – Ш..

ПОСТАНОВЯВА, че съпрузите да не си дължат издръжка един на друг след прекратяването на брака.

Страните нямат семейно жилище по смисъла на § 1 от ДР на Семейния кодекс.

ОСЪЖДА Д.М.Ш., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 20.00 (двадесет) лева за допускане на развода.

ОСЪЖДА Н. С. Ш., родена на *** г. в Руската федерация, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 20.00 (двадесет) лева за допускане на развода.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: