Решение по дело №1362/2019 на Окръжен съд - Варна

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./     .2.2020 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:                        

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

при секретар Албена Янакиева 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1362 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на гл. 37 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.3 вр. 1 ТЗ).

Приет е за разглеждане иск, предявен от С.В.О., гражданин на Р Ф, роден на ***г., с пълномощник в РБ адв. К. Г. (ВАК) със служебен адрес: *** офис 2  срещу "ПРОПЪРТИ ИНВЕСТ 2014" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Студентска", бл.11, ет. 3, ап. 14, представлявано от управителя С.С.И, чрез адв. Д. П. *** за връщане на сбор от заплатени части от цена по договор за покупка на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 34, том 7, per. № 11716, дело № 1096/2014 г, в общ размер от 91 865,72 лева, задържани без основание от продавача след разваляне на договора с решение по т.д. 1354/18г на ВОС, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателно плащане по клиентска сметка на изрично упълномощения адвокат.

Ищецът твърди, че закупил от ответника апартамент 1,2,3 на втори етаж в сграда № 3, на ул. П. Каравелов № 34, и заплатил авансово общо 32857,94лв, зачетени като първа получена от продавача платена част от дължимата за имота цена в изрична уговорка в нотариалния акт, сключен на 23.12.2014г. В последствие допълнително наредил плащания чрез банкови карти и превод по сметката на продавача на четири суми от 10 757,07лв, 10170,32лв,      8801,24лв  и 9779,15лв на  14.04.2015г и още 19 500лв. на 22.07.2015г. Тъй като не успял да  изпълни изцяло задължението за заплащане на разсрочен остатък от цената до уговорен падеж 28.02.2015г, продавачът „ПРОПЪРТИ ИНВЕСТ 2014“ ЕООД, упражнил на 4.9.2018г. по съдебен ред основателно правото си за разваляне на договора. След отпадане на основанието за задържане на получените по разваления договор плащания, купувачът претендира да му бъде върната сумата в сборен размер 91 865.72лв.

В писмено становище по същество пълномощникът на ищеца излага доводи за изцяло доказана претенция, като моли за уважаване на иска в цялост.

Ответното дружество оспорва бланкетно и изцяло претенцията, но в хода на процеса признава получаването  частични плащания на вноски за цена по този договор от дружеството продавач чрез постъпления в банковата му сметка в общ размер 49228.63лв. Оспорва изрично получаването на  първата вноска от   32857,94лв  и сумата от 9779,15лв, насочена чрез прието с ПОС терминал плащане с банкова карта.

По същество представителят на ответника пледира за съобразяване на всички доказателства при постановяване на съдебния акт.

Страните претендират насрещно определяне на разноски по делото, като само ищецът е конкретизирал искането си в списък по чл. 80 ГПК( л.87). Насрещната страна е оспорила размера на прекомерно заплатено адвокатско възнаграждение.

Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение № 4353/6.12.2019г(л.60). В първо съдебно заседание (л.113)  е утвърден устен доклад по неоспорен от страните проект(л.623), съдържащ подробно изложение на твърденията на страните по фактите и мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на претенциите.

 

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Между страните са безспорни обявени в устния доклад като признати факти и установени със сила на присъдено нещо в решение по  т.д. 1354/18г на ВОС обстоятелства от фактическия състав, пораждащ право на разваляне по съдебен ред на прехвърлителна сделка за недвижим имот: на 23.12.2014г., с нотариален акт № 34, том 7, рег. № 11716, дело № 1096/2014 г. на нотариус Жана Тикова купувачът С.В.О. се задължил да заплати цена за недвижим имот, представляващ апартамент 1,2,3 на втори етаж в сграда № 3, на ул. П. Каравелов № 34, но тъй като не изпълнил изцяло задължението за заплащане на разсрочен остатък от цената до уговорен падеж 28.02.2015г, продавачът „ПРОПЪРТИ ИНВЕСТ 2014“ ЕООД, упражнил на 4.9.2018г. основателно правото си за разваляне на договора по реда на чл. 87 ал.3 ЗЗД. Конкретният размер на неизпълненото парично задължение обаче няма значение за пораждане на правото на разваляне, това обстоятелство не се покрива от обективните предели на установителното действие на влязлото в сила решение( възприемани според мотивите на т. 2 от ТРОСГТК 3/2016г. на ВКС), затова и мотивите на този съдебен акт относно изпълнена и неизпълнена част от цената не обвързват настоящия съд и следва в цялост да се установят от съда. 

Представените от ищеца банкови извлечения от сметката на продавача с IBAN: ***.04.2015г. и 22.07.2015г.(л.15-16) кореспондират на банково извлечение от операции по три картови сметки на купувача с превод на български език ( л. 49-51) и банково извлечение от сметката на купувача в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК от 01.07.13 до 28.02.2016г.(л. 52-55), като отразяват съответно получаване от ответното дружество на наредените от ищеца безкасови плащания, както следва: на 16.04.2015 са удостоверени четири транзакции чрез ПОС – терминал с вальори 14.04.2015г в размер на 10 757,07лв, 10170,32лв, 8801,24лв и 9779,15лв , а на 22.07.2015г е осчетоводен банков превод в размер на 19 500лв.

Към тези сведения, съдът добавя и данните, извлечени от назначеното вещо лице от съпоставки на счетоводните документи на обслужващата банка и счетоводството на предприятието – продавач. Експертът е установил, че всички суми са отразени като заплатени по банков път за намаляване на задължение на купувача по сделката, сключена с по-късно разваления договор. Като прецени, че заключението е основано на безспорен предмет на изследване, предоставен от самия ответник, съдът намира изводите на  вещото лице за убедителни и обосновани.  

Допълнително, експертът е констатирал и счетоводно признание на приспадане на задатък 32 857,94лв, получен авансово преди фактуриране, като вземането за цената на продадения апартамент е било отразено в аналитичната партида на купувача в остатъчния размер  от 221 142.06лв.

Същевременно, съдът констатира, че в нотариалният акт, чиято автентичност не е оспорена, страните са декларирали съгласието си за продажна цена от 254 000лв, от която първа част в размер на 32 857.94лв е призната като получена от продавача преди сключване на договора.

При така установеното съдът намира претенцията на ищеца за изцяло доказана.

Съпоставката между счетоводните записвания и съставения от самия ответник диспозитивен документ относно уговорките и изпълнението на купувача налага извода, че поведението на страните съответства на постигната уговорка помежду им за предварително внасяне на част от цената на уговорен за продажба имот и отлагане на остатък от само 221 142.06лв          , който е бил заплатен само отчасти. Забавата на купувача е обусловила съдебно разваляне на покупката на недвижимия имот (чл. 88 ал.1 ЗЗД), а обратното действие на развалянето поражда задължение на страните да върнат получените на вече отпаднало договорно основание престации. В случая обема на получените от продавача по договора права възлиза на сбор от 91 865.72лв, покриващ всички плащания, удостоверени като получени по продавача по тази сделка. Този паричен еквивалент на неполучената от купувача собственост следва да му бъде върнат. Налице е целия фактически състав на неоснователно обогатяване (чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД), поради което предявения иск следва да се уважи в цялост.

Ищецът е предявил и акцесорно искане за периода след сезирането на съда, поради което и това обезщетение не следва да се присъди като пряка последица от предявяване на иска без да се определя по размер. 

С оглед крайния резултат от произнасянето по съществото на спора, следва да се разпредели и отговорността на насрещните страни за направени от всяка от тях разноски.Съдът отчита, че въпреки частичното признание на факти, ответника е причинил спора, като не е предложил плащането. Съответно няма основание тази страна да  бъде освобождавана от част от тежестта на причинените разноски, направени от ищеца.

Предвид направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати разходите, направени от ищеца съобразно представените по делото доказателства за заплатена държавна такса в размер на 3674.63лв и депозирани суми, усвоени за заплащане на възнаграждения на съдебен експерт в размер на 320лв. Представен е договор за възлагане на адвокатска услуга, удостоверяващ уговорен на вноски хонорар и банкови референции да получени плащания в общ размер от  4000лв. Размерът е оспорен от насрещна страна като прекомерен. Съдът отчита, че хонорарът, определен само върху сбора от паричните суми като интерес на ищеца, надхвърля нормативен минимум по чл.7 ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ до 3285.97лв. Към този минимален размер следва да се добавят и 300лв за действията на адвоката по обезпечаване на иска, тъй като са осъществени в същото производство. Така общия минимален размер ще достигне до 3400лв, който съдът възприема като съответен на конкретните характеристики на настоящото дело, преценени по критериите на  т. 3 от ТРОСГТК № 6/12 ВКС. Правната сложност на казуса е под средната доколкото по въпросите относно прилагането на правилата по документиране на парични плащания е налице богата съдебна практика,  а фактическата сложност е значително понижена след изричното признание на част от твърденията на ищеца. Съдебното дирене е приключило в едно заседание. В заключение, след редуциране на хонорара до определен от съда размер, общо възложените на ответника разноски достигат до само 7394,63лв.

Право за компенсация за разноски на ответника не е възникнало, поради което и такива не се определят.

По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ал.3 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ПРОПЪРТИ ИНВЕСТ 2014" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Студентска", бл.11, ет. 3, ап. 14, представлявано от управителя С.С.И да заплати на С.В.О., гражданин на Р Ф, роден на ***г., по банкова сметка ***. К.Н.Г. с IBAN ***:

·       сумата   91 865,72 лв (деветдесет и една хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща сбор от заплатени части от цена по договор за покупка на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 34, том 7, peг. № 11716, дело № 1096/2014 г, задържани без основание от продавача след разваляне на договора с решение по т.д. 1354/18г на ВОС, ведно със законната лихва от предявяване на иска 19.08.2019г до окончателно плащане на сумата, на осн.  чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД;

·       сумата 7394,63 лв (седем хиляди триста деветдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки), представляваща част от общо поискани в списък по чл. 80 ГПК направени от ищеца разходи за дължими такси, съдебни разходи  и адвокатски хонорар, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК. 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7.

Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД