Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
град ПЛЕВЕН, 22.03.2019 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО
отделение, І граждански състав, в ОТКРИТО заседание на четиринадесети март,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря ……. АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА.…………….в присъствието на
прокурора ……………………..…………………………….………като разгледа
докладваното от
съдията…….. ТАТЯНА БЕТОВА…..В.гр.д. N 733 по описа за 2018год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид :
Производство по чл.258 и
сл. от ГПК.
С решение № 200 от 04.09.2018г., постановено
по гр.д. № 898/2016г. Червенобрежки РС е отхвърлил предявения от Н.Й.Н., със съд.адрес:*** против Общинска служба „Земеделие“ **-гр.
**
иск с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК, за установяване неистинност на документ - Регистър за земеделските земи, гори и земи в ГФ
землище гр. ** ЕКАТТЕ 80501, община ** Справка за имоти на собственик към
28.09.2016 г.“ представен от ОСЗ-** пред ВАС в с.з. на 28.9.2016 г. за документ
с невярно съдържание, за неистински документ по отношение на имот № 236009“, като неоснователен
и недоказан. Присъдени са разноски в размер на 120лв. в полза на ответника.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от Н.Й.Н., чрез процесуалния му представител адв.Г.А.С..
В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и
необосновано на доказателствата по делото. Съображенията по същество на спора
са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли окръжния
съд да отмени решението на Червенобрежки РС и да постанови друго по съществото
на спора, с което да бъде уважен предявения от него иск.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от въззиваемата страна Общинска служба по земеделие гр.**,
чрез началника на службата Г. Ц. Н..В отговора е взето становище, че въззивната
жалба е нередовна, а по същество-неоснователна. Ответникът по иска счита, че
ищецът няма интерес да иска установяването на неистинността на документ,
представляващ справка към дата 28.09.2016г. от Регистъра на земеделските земи,
гори и земи от горския фонд, поддържан от ОСЗ-**, по отношение на имот №
236009, находящ се в земището на **,
представена от ОСЗ Ч.бряг по к.а.д.№ 7836/2015г. по описа на ВАС.Счита, че
въпросната справка няма характер на индивидуален административен акт и с нея не
се създават права или задължения за жалбоподателя.
Въззивният съд, като
обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните
доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази се с
изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана от въззивната
инстанция. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.124, ал.4 от ГПК, за установяване
неистинност на документ – „Справка за имоти на собственик към 28.09.2016 г.“
по отношение на имот № 236009, направена от Регистър за земеделските земи, гори
и земи в ГФ - землище гр. **, ЕКАТТЕ 80501, община **, представен
от ОСЗ-** пред ВАС в с.з. на 28.9.2016 г. Искът е бил предявен против Общинска
служба Земеделие гр.**. С определение № 1265 от 29.11.2018г. въззивният съд констатира, че делото е разглеждано от РС-** с
участието на страна, която няма юридическа самостоятелност-
Общинска служба „Земеделие“ гр.**, поради
което е дадена възможност на ищеца да уточни петитума на исковата си молба като
насочи иска си спрямо страна, която притежава юридическа самостоятелност. В
мотивите на определението са дадени указания, че съгласно чл.2, ал.1 от УСТРОЙСТВЕН
ПРАВИЛНИК на областните дирекции "Земеделие", областните дирекции
"Земеделие" са специализирани териториални
администрации към министъра
на земеделието и храните, а съгласно
ал.2 -областните дирекции "Земеделие" са юридически лица на бюджетна
издръжка със седалище в съответните областни градове, които съгласно ал.3 на
същия текст са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на
земеделието и храните. Общинска служба Земеделие като териториално звено на
Областна дирекция „Земеделие“Плевен няма юридическа самостоятелност и не може
да бъде надлежна страна в гражданския процес.
Постъпило е становище от Н.Й.Н., чрез
пълномощникът му адв. Г.А.С., че на основание чл.27, ал.2 от ГПК, тъй като
Общинска служба „Земеделие“Ч.бряг не е разпоредител с бюджет,
съдопроизводствените действия следва да се извършват от и срещу Областна
дирекция „Земеделие“ Плевен, която е надлежната страна в производството. Съобразявайки
цитираните законови норми и становището на ищеца, че иска му е предявен спрямо
Областна дирекция „Земеделие“-Плевен, въззвният съд
намира, че Районен съд –** не се е произнесъл по действително предявения иск,
разглеждайки и произнасяйки се спрямо Общинска служба „Земеделие“- Ч.бряг.Това
налага обезсилване на решението му и връщане на делото за произнасяне по
действително предявения иск.
При този изход на делото, не следва да
се присъждат разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА, на осн. чл. 270, ал. 3 изр. последно от ГПК решение № 200/04.09.2018г.,
постановено по гр.д.№ 898/2016г.. по описа на Районен съд – **.
ВРЪЩА
делото
на Районен съд-** за разглеждане от друг състав, който да се произнесе по
действително предявения от ищеца установителен иск спрямо Областна дирекция „Земеделие“
гр.Плевен.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: