Решение по дело №71311/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4774
Дата: 17 май 2022 г.
Съдия: Мария Милкова Запрянова
Дело: 20211110171311
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4774
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110171311 по описа за 2021 година
Страни в производството са ищецът ЮР. Ч. СТ. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Хаджи
Димитър, бл.135, вх.В, ет.1, ап.42, и ответникът *** с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б.
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК за признаване за установено, че не
съществува възможност поради изтичане на погасителна давност за принудително събиране
на сумите 120,25лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.10.2014г. до плащането,
18,29лв. лихва за периода 30.11.2011г.-30.9.2014г., и 54,17лв. – разноски, по изпълнителен
лист от 09.10.2015г., издаден по ч.гр.д. № 57702/2014г. на СРС, 51 състав, въз основа на
който е образувано изп.д. № 1319/2018г. на ЧСИ ***, рег. № 844 на КЧСИ.
Ответникът оспорва иска. Сочи, че по изпълнителното дело са предприемани действия,
които са прекъсвали давността, както и че вземането е установено с влязло в сила решение,
поради което се прилага чл.117, ал.2 ЗЗД.
Страните не спорят, че *** е взискател, а ЮР. Ч. СТ. е длъжник по изп.д. №
1319/2018г. на ЧСИ ***, рег. № 844 на КЧСИ, за сумите 120,25лв. – главница, ведно със
законната лихва от 23.10.2014г. до плащането, 18,29лв. лихва за периода 30.11.2011г.-
30.9.2014г., и 54,17лв. – разноски, по изпълнителен лист от 09.10.2015г., издаден по ч.гр.д.
№ 57702/2014г. на СРС, 51 състав
Спори се дали давността е прекъсвана.
В тежест на ответника е да установи, че е предприел действия, прекъсващи давността.
От приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 57702/2014г. на СРС, 51 състав се
1
установява, че за гореспосочените суми е постановено влязло в сила на 2.10.2015г. съдебно
решение. Изпълнителен лист е издаден на 9.10.2015г., молба за образуване на изпълнително
дело с искане за предприемане на изпълнителни действия по преценка на ЧСИ е подадена на
18.5.2018г. Подавани са следващи молби за предприемане на изпълнителни действия – от
21.10.2019г., 21.11.2021г., а на 16.4.2021г. и 2.12..2021г. са наложени запори по вземания на
длъжника. Освен това се установява, че на 6.12.2021г. длъжникът е платил по
изпълнителното дело сумата 308,61лв., от които ЧСИ е превел на ответника 260,21лв.
Изпълнителното дело продължава да се води за публични задължения на ищеца, както и за
събиране на разноски по изпълнението.
От правна страна съдът намира, че в случая възможността вземанията на ответника да се
съберат по принудителен ред се погасява с изтичане на 5-годишен период от влизане в сила
на съдебното решение /чл.117, ал.2 ЗЗД/, или ако давността не е прекъсвана/спирана, би
изтекла на 2.10.2020г.
Относно допустимостта на иска: съдът намира, че въпреки извършеното плащане
преди предявяване на иска по чл.439 ГПК ищецът има правен интерес от предявяването му.
/В този смисъл е Определение № 113 от 26.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 577/2009 г., II т.
о., ТК, докладчик съдията ***: „Извършеното от жалбоподателя плащане на част от
вземането, основаващо се на съдебно изпълнително основание - влязлото в сила решение по
гр. д. № 361/2003 г. на СРС, не обосновава правен извод за отпадане правния интерес на
длъжника да установи със сила на пресъдено нещо, че изпълняемото право е погасено и на
взискателя не се дължи събиране на вземането по издадения изпълнителен лист, вкл. и по
съображения черпени от диспозитивното начало./
От приложеното копие на изп.д. № 1319/2018г. на ЧСИ *** е видно, че с молбата за
образуване на изпълнителното дело са поискани изпълнителни действия. Съгласно
разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Следователно в процесния случай давността е прекъсната с
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, като в тази молба са поискани
изпълнителни действия. След това давността е прекъсвана с молбите от 21.10.2019 и
21.11.2021г., както и с извършеното плащане на 6.12.2021г.
Перемпцията има правно значение за прекъсването на давността при действието на ППВС
№3/1980г., тъй като до обявяването му на изгубило сила на 26.6.2015г. с т.10 от ТР
№2/26.6.2015г. новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното
дело. /Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/. В случая
обаче изпълнението се е развило след отмяната на ППВС №3/1980г., поради което
перемирането на изпълнението няма отношение към течение на давността. Съгласно
цитираното Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК,
докладчик Борислав Белазелков, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
2
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса
за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела.
Предвид изложеното, съдът намира, че давността за процесните вземания не е изтекла,
исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Относно разноските: При този изход на делото разноски се дължат на ответника за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Воден от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЮР. Ч. СТ. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Хаджи Димитър,
бл.135, вх.В, ет.1, ап.42, срещу *** с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, иск за признаване за установено, че не съществува
възможност поради изтичане на погасителна давност за принудително събиране на сумите
120,25лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.10.2014г. до плащането, 18,29лв.
лихва за периода 30.11.2011г.-30.9.2014г., и 54,17лв. – разноски, по изпълнителен лист от
09.10.2015г., издаден по ч.гр.д. № 57702/2014г. на СРС, 51 състав, въз основа на който е
образувано изп.д. № 1319/2018г. на ЧСИ ***, рег. № 844 на КЧСИ.
ОСЪЖДА ЮР. Ч. СТ. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, бл.135, вх.В, ет.1,
ап.42, да плати на *** с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ №23Б, сумата 100лв. съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3