№ ***6
гр. Кърджали, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентин Спасов
при участието на секретаря Константина Кирева
като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно
наказателно дело № 20225140200119 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-259/ 06.12.2021г., издадено от
председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ са наложени
две административни наказания „имуществена санкция” от по 2 000 лв., или общо
„имуществена санкция” в размер на 4 000 лв., на О.К., представлявана от кмета Х.А.И., за
нарушение на чл. 190а ал.2 във вр. с чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите.
Жалбоподателят О.К. твърди, че атакуваното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, издадено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли
съдът да постанови решение, с което да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от ст.ю.к. Б., упълномощен от
кмета на О.К., който поддържа жалбата. Моли съдът да отмени атакуваното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не
се представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 09.03.2021г. свидетелите Ц.И. и М.К. - служители в РО НЯСС „Южна Б.” при
ДАМТН, извършили проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и
1
документацията за експлоатация на язовир „Бойно“, находящ се в имот с идентификатор
37962.4.48 по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. Кокошане, имот с
идентификатор 35732.13.30 по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. Каменарци,
общ. Кърджали, и имот с идентификатор 05205.12.45 по кадастралната карта и кадастрални
регистри на с. Бойно, общ. Кърджали, собственост на О.К., видно от Акт № **** от
07.09.2018г., Акт № ****/05.09.2018г. и Акт № ****/05.09.2018г. за публична общинска
собственост. Проверката касаела изпълнението на задължителни предписания дадени, с
Констативен протокол № 08-02-130/01.09.2020г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях“, а именно: 1.”да се извършат ремонтно-възстановителни
работи за осигуряване работоспособността на основния изпускател” със срок на изпълнение
08.03.2021г.; 2. „да се извършат ремонтно-възстановителни работи по бързотока и
енергогасителя до привеждането им в екплоатационно състояние” със срок на изпълнение
08.03.2021г. Даденият краен срок за изпълнение и на двете предписания бил 08.03.2021г.
Свидетелите И. и К. установили, че и двете предписания не били изпълнени от
жалбоподателя в срок. По този повод на 07.06.2021г. срещу жалбоподателя бил съставен акт
за установяване на административно нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, а именно за две
деяния, съставляващи неизпълнени към 08.03.2021г. задължителни предписания. АУАН бил
съставен в отсъствие на нарушителя, след връчване на надлежна покана входирана в О.К. на
14.05.2021г. На 23.08.2021г. бил предявен на кмета на О.К., но той отказал да подпише и
получи акта. Отказът му бил надлежно удостоверен с подпис на свидетел. На 06.12.2021г.
наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание
чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ наложил две административни наказания „имуществена
санкция” в размер на по 2 000 лв. на О.К., за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3
от ЗВ.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното наказателно постановление на О.К. са наложени две административни
наказания за две нарушениа по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Разпоредбата на
чл.190а, ал.2 от ЗВ задължава собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да
изпълняват предписанията по ал.1, т.3. Текстът на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ съответно
предвижда, че председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават
предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за извършване на
мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация
на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл.13, т.1, за
намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и
да определят срок за тяхното изпълнение. Санкцията за процесните нарушения е наложена
2
на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно
имуществена санкция от 1 000 до 50 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическо или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или
задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, в случаите на повторно нарушение. От доказателствата
по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил административни нарушения по
чл.190а, ал.2 от ЗВ, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на задължително
предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. В случая на О.К. са били дадени две предписания
относно язовир язовир „Бойно“, както следва: 1.”да се извършат ремонтно-възстановителни
работи за осигуряване работоспособността на основния изпускател” със срок на изпълнение
08.03.2021г.; 2. „да се извършат ремонтно-възстановителни работи по бързотока и
енергогасителя до привеждането им в екплоатационно състояние” със срок на изпълнение
08.03.2021г. Това Общината като собственик на язовира и адресат на предписанията не е
сторила в определения срок. Правилно е констатирано от контролните органи, че са налице
две нарушения извършени на 08.03.2021 г., извършени от юридическо лице, чиято
отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянията не следва да се
доказват изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца
елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.
Видно обаче от доказателствата по делото, в съставения АУАН, за разлика от
наказателното постановление, липсва изложение на обстоятелства, обосноваващи правната
квалификация на нарушенията относно признака повторност. Липсата в акта на наведени
обстоятелства в този смисъл осуетява възможността на наказаното лице да се защити срещу
обвиненията в извършени нарушения по приложения по-тежко квалифициран състав на
чл.200, ал.4 от ЗВ. Цитираното от наказващия орган Наказателно постановление №
165/03.09.2019 г. (обуславящо признака повторност) е било известно и на контролните
органи, поради което е нямало пречка да се позоват на него и в съставения АУАН. От друга
страна, както вече се посочи, установените при проверката деяния на жалбоподателя
безспорно са в нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и
всяко от тях осъществява основния състав на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Ето защо и съобразно
разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН настоящата въззивна инстанция следва да приложи
закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира процесните деяния от такива
по чл.200, ал.4 вр. ал.1, т.39 от ЗВ в нарушения по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Няма пречка това
да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на
АУАН и наказателното постановление, относими към основния състав на нарушението по
ЗВ. По силата на цитирания текст от ЗАНН, съдът разполага с правомощие да
преквалифицира административното нарушение без да се налага да изменя фактическата
обстановка. В случая фактите, покриващи признаците от състава на двете деяния по чл.190а,
ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ са идентични и в акта и в наказателното постановление,
възприети са като такива и в съдебния акт на настоящата инстанция. По изложените
съображения, наказателното постановление следва да бъде изменено, като на жалбоподателя
за нарушенията по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ се следват наказания по чл.200,
ал.1, т.39 от ЗВ. Последната разпоредба предвижда, че се наказва с глоба, съответно
3
имуществена санкция от 1 000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическо или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или
задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ. Горното няма да доведе до промяна в размера на
наказанията, тъй като наложените такива са ориентирани към минималните предвидени от
закона, а именно „имуществена санкция” от 2 000 лв. за всяко от нарушенията. Наказания в
такъв размер се явяват справедливи и съобразени със степента на обществена опасност на
деянието и нарушителя, който очевидно допуска нарушения като процесните не за пръв път.
Видно от влязлото в сила на 18.05.2020 г. Наказателно постановление № 165/03.09.2019 г.,
жалбоподателят вече е бил наказван за неспазване на чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от
ЗВ, а това безспорно представлява отегчаващо отговорността обстоятелство, обосноваващо
санкция над минимума. Отделно от това, следва да се отчете, че предмет на атакуваното
постановление са извършени две административни нарушения. Ето защо, настоящата
инстанция намира, че именно с наказания в размер от по 2 000 лв. биха се постигнали целите
на чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правов ред.
Извън горепосоченото относно допълването в наказателното постановление на
признака повторност на нарушенията, съдът не констатира да са допуснати нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на
атакуваното постановление. В частта за нарушенията по основния състав, и АУАН и
наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен
орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушенията са пълно
описани с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и
обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят,
индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление
факти става ясно какви деяния е осъществил жалбоподателят, кога са извършени и каква е
тяхната правна квалификация, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от
страна на нарушителя за какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на
защита. Не е нарушен и принципът, съдържащ се в чл.18 от ЗАНН, тъй като наказващият
орган е приел, че в случая се касае за извършени две административни нарушения, за които
правилно е наложил две отделни наказания. Ясно, конкретно и недвусмислено е посочено,
че се налага административно наказание „имуществена санкция“ общо в размер на 4 000 лв.,
по 2 000 лв. за всяко от двете нарушения описани в обстоятелствената част на
постановлението, за неизпълнение на задължения по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Това не оставя никакво съмнение какви и колко на брой са наложените наказания на
жалбоподателя. На следващо място, събрани са достатъчно доказателства за извършените
административни нарушения, за които жалбоподателят е понесъл санкция. Неоснователен е
доводът за статута на проверявания обект предвид на това, че понятията „водоем” и
„язовир” се отнасят като общо към частно, което означава, че язовирът е част от водоема,
като общо понятие, поради което не е налице разминаване в обекта на нарушението.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства не оставят никакво съмнение, че
4
проверения обект представлява "язовир", който по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ е
водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена- земнонасипна,
съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени.
Не на последно място, извършените нарушения не представляват маловажен случай,
обосноваващ прилагане на чл.28 от ЗАНН. Осъществените деяния, които при това са две на
брой, не разкриват признаци, които да ги отличават по степен на обществена опасност от
типичната за обикновените случаи на административно нарушение по чл.190а, ал.2 вр.
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Следва да се има предвид също, че обществените отношения, които
се охраняват с посочената разпоредба от ЗВ са особено значими и неспазването й създава
големи рискове.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
гр.София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор)
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-259/06.12.2021 г., издадено от
председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ са наложени
две административни наказания „имуществена санкция” от по 2 000 лв., или общо
„имуществена санкция” в размер на 4 000 лв., на О.К., ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр.Кърджали, бул. „Б.” № ***, представлявана от Х.А.И.- кмет, за извършени две
административни нарушения по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма на двете административни нарушения по чл.200,
ал.1, т.39 от ЗВ, и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
5
ОСЪЖДА О.К., ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр.Кърджали, бул.
„Б.” № ***, представлявана от Х.А.И.- кмет, да заплати на ДАМТН-София, общ. Столична,
бул. „Г.М.Д.” № *****, ю.к. възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по
реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6