Решение по гр. дело №10170/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1573
Дата: 17 март 2025 г.
Съдия: Мария Милкова Запрянова
Дело: 20211100110170
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1573
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20211100110170 по описа за 2021 година
Страни в производството са ищецът Б. В. Т. с ЕГН **********, гр. София, кв. *******, и
ответникът Прокуратурата на Република България, бул. Витоша №2.
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на
Република България за плащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000
лева /допуснато е увеличение в размера на иска по реда на чл.214 ГПК с протоколно
определение от 27.10.2022г./, настъпили в резултат от водено срещу ищеца наказателно
производство по НОХД №4846/19г. на СРС, 135-ти състав, по което е постановена
оправдателна присъда.
Ищецът твърди, че в резултат от воденото срещу него наказателно производство претърпял
неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба.
Ответникът Прокуратурата на Република България е представил писмен отговор, в който са
изложени съображения за неоснователност на иска.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е образувано наказателно
производство срещу него, по което му е повдигнато обвинение за извършено престъпление,
приключило с оправдателна присъда, че са му причинени твърдените неимуществени вреди
в резултат от посоченото обвинение и наличието на причинно - следствена връзка между
вредите и воденото наказателно производство.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
от фактическа и правна страна следното:

1
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, като и заключение към 3
съдебно-медицински експертизи с вещи лица – специалист в областта на психиатрията,
стоматологията и онкологията, които съдът кредитира като обективни и безпротИ.речиви.
Не е спорно и от приложеното наказателно производство се установява, че на ищеца Б.
В. Т. на 28.02.2017г. било предявено обвинение по пр.пр. №34241/2012г. по описа на СРП,
ДП №5509/2012 за извършване на престъпление с по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1 НК, като с
деянието били причинени вреди в особено големи размери – 4 627 595,82 лева и
престъплението представлявало особено тежък случай. За престъплението се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10г., като съдът може да постанови и
конфискация на ½ от имуществото на виновния.
Била му наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева, като
размерът бил обжалван и съдът го намалил на 1000 лева.
С влязла в сила на 05.06.2021г. присъда по НОХД №4846/19г. на СРС, 135-ти състав,
признал подсъдимият Б. В. Т. за невиновен. Оправдателната присъда не била протестирана.
Наказателното производство продължило 4г., 3 м. и 7 дни.
От приетото заключение към съдебно-медицинска експертиза с вещо лице лекар-стоматолог,
се установява, че ищецът има дианоза хроничен грануломатозен периодонтит на първи
долен зъб в дясно /зъб 41/ и на първи долен зъб в лява /зъб 31/, което е довело до хирургично
изваждане на зъбите. Има рентгенови данни за изразена резорбция на челюстната кост около
зъбните корени на рентгенографираните зъби на долна и горна челюст в резултат на
хронично заболяване на зъбозадържащия апарат – пародонт – пародонтоза в напреднала
форма – генерализиран пародонтит. Пародонтозата е хронично генерализирано заболяване с
голяма давност, което обхваща всички зъби на горна и долна челюст, като отделни групи,
предимно предните, се засягат в различна степен, което води до резорбция на челюстната
кост около зъбните корени, придружено с патологична подвижност на зъбите и силно
намалена функционална дъвкателна способност. Причините за заболяването са
многофакторни – лоша зъбна хигиена, водеща до образуване на зъбна плака и зъбен камък,
тютюнопушене, дихателни и сърдечно-съдови болести, артрит остеопороза, диабет,
медикаменти /лекарства за сърце, антидепресанти, стероиди/. Хроничните периодонтити се
развиват продължително време и обикновено са безсимптомни. Генерализираната
пародонтоза и хроничните грануломатозни периодонтити са хронични инфекциозни
заболявания, които могат да се обострят при намаляване защитните сили на организма при
грип, простуда и травми. Задължително водят до загуба на зъби. Стресът би могъл да бъде
ко-фактор за обостряне на съществуващо заболяване. Възстановяването става с изграждане
на мостови структури, каквито са изградени при ищеца.
Ищецът бил лекуван в периода 29.06.2021г.-06.08.2021г. в ЦПЗ София ЕООД с диагноза
Смесено-тревожно депресивно разстройство, с хоспитализация. От приетото заключение
към съдебно-медицинска експертиза с вещо лице лекар-психиатър се установява, че при
хоспитализацията на ищеца е поставена диагноза смесено-депресивна разстройство, но в
2
анамнезата са описани предимно обсесивно-компулсивни прояви. Не се води на диспансерен
учет. След оправдателната присъда са се засилили неврастеноподобните симптоми, вместо
очакваното им отзвучаване. Такива оплаквания има ищецът и към момента. Има леки
когнитивни нарушения – хипопросексия, затруднена репродукция, които не могат да се
обяснят с психотравмено въздействие на воденото наказателно производство. Трудно е да се
даде еднозначен отговор дали разстройството на здравето е в пряка-причинно следствена
връзка с воденото наказателно производство, тъй като не се касае за разстройство в
адаптацията, а при тревожно-депресивното разстройство не винаги се установява
непосредствена причина. Не може да се изключи обаче етиологичното значение на
протрахирана психотравмена ситуация, за каквато има данни в конкретния случай. По
анамнестични данни, нейното начало и началото на психичните проблеми на ищеца са около
2007г., поради което не може да се приеме пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с незаконното обвинение, доколкото началото на процесния период е по-късно –
2017г. В момента при ищеца не се установява тревогно-депресивно разстройство с клинично
изразена тежест.
През периода 28.03.2017г.-05.02.2021г. ищецът страдал от заболяване на ануса и ректума.
От приетото заключение към съдебно-медицинска експертиза с вещо лице лекар-вътрешни
болести и онкология се установява, че ищецът не страда от онкологично заболяване,
заболяването му е хронично /хрониен парапроктит с фистула/ и няма никаква причинно-
следствена връзка с наказателното производство.
От показанията на св. Д.М., която живее с ищеца на семейни начала, се установява, че тя
познава ищеца от 25г., се установява, че преди започването на наказателното производство
той бил спокоен, уравновесен и неконфликтен човек, а след това станал избухлив и се
дразнел от всичко, което водело до тежи скандали между двамата и се наложило да се
разделят за около една година. След като възобновили отношенията си, ищецът започнал да
посещава психолог, който не му помогнал, след това – психиатър, а по-късно влязъл в
болница, продължавал и към момента да пие лекарства. Свидетелката сочи, че вследствие
наказателното производство се сринал, трудно му било да взима самостоятелни решения,
бизнесът му пропаднал и сега работел като общ работник във фирма за ВиК услуги. От
стрес му опадали зъбите, имал две операции заради анална фистула, което наложило 6
месеца да е в болнични.
Съдът, след преценка на показанията по реда чл.172 ГПК на показанията на св. Д. М., като
взима предвид всички други данни по делото и обстоятелството, че свидетелката
съжителства с ищеца на семейни начала, намира, че показанията й са последователни,
житейски логични и отговарят на събрания доказателствен материал, поради което ги
кредитира.
От показанията на св. Б. Т., семеен приятел, се установява, че Б. му споделил, че има
проблеми с правосъдието и го грозят 10г. затвор, а също и сериозна имуществена санкция,
заради което бил много притеснен. По-късно ищецът започнал работа при свидетеля и
работел добре. Свидетелят трябвало да се грижи за жена си, която била болна от рак, и
3
разговарял с ищеца да станат съдружници и да поеме по-голяма част от работата. След като
започнали да го призовават по наказателното дело, Б. станал неадекватен, много притеснен,
започнал много често да боледува и не бил на себе си. От лъчезарен, весел и работещ човек
станал мрачен, невзрачен и много притеснен. Опадали му зъбите, имал операция на ануса,
разделил се с жена си. Свидетелят сочи, че тъй като често викали ищеца от полицията и
прокуратурата, започнал да си мисли, че може и да е виновен и се отказал от съдружието.
След приключване на делото ищецът се променил много, забравял какво е правил, не
можело да се говори с него, казвал, че се заключва вкъщи и не излиза със седмици и че не
може да спи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ: „държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление.“
Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, напрежение и
стрес от висящото обвинение, както и от дискредитирането му пред семейството,
приятелите и обществото.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедлИ.ст, за което се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - тежестта на
обвинението, продължителността на наказателното преследване, взетата мярка за
процесуална принуда, данните за психическото състояние и негативните последици,
претърпени от ищеца.
В случая относно размера на обезщетението следва да се съобразят характерът на
обвинението – за тежко престъпление, за което е предвидено наказание от 3 до 10г.
лишаване от свобода и възможност за конфискация на половината имущество,
продължителността на наказателното преследване – 4г., 3 м. и 7 дни., което не е извън
разумния срок; взетата мярка за неотклонение – „парична гаранция“, настъпилите последици
в личния жИ.т на ищеца – притеснението и негативните емоции във връзка с обвинението в
деяние, което не е извършил, душевните болки и страдания, които е търпял във връзка с това
наказателно производство, което в крайна сметка е прекратено. От представената
медицинска документация се установява, че през годините, в които наказателното
производство е било висящо, здравословното състояние на ищеца се е влошавало. Не се
установява пряка-причинно следствена връзка между воденото наказателно производство,
причиненият от това стрес и претърпените от ищеца операции на ануса и ректума. Относно
престоят му в болница във връзка с психиатричните му оплаквания – СПЕ не е категорична,
но съдът въз основа и на свидетелските показания приема, че съществуващите към началото
на наказателното производство симптоми са се обострили вследствие напрежението, като
същото важи и за стоматологичните проблеми на ищеца, за които вещото лице сочи, че
стресът може да е ко-фактор.
4
При изложените съображения, настоящата инстанция намира за съответен с тежестта на
вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД, размер на обезщетение от 20
000лв.
По разноските:
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в настоящото производство в
размер на 10лв. държавна такса и 1650 лева – адвокатско възнаграждение /л. 82 от делото/.
В производството са заплатени от бюджета на съда разноски за изготвени експертизи в
размер на 1271,80 лева.
Съгласно чл.9а, ал.2 ЗОДОВ и чл.10 ЗОДОВ разноски по делата, както и разноски по
изпълнението не се внасят предварително. Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда
ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при
оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска.
Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в
размер на 553,33 лева, съразмерно с уважената част от исковете, а на Софийски градски съд
разноски в размер на 423,93 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да плати разноски на Софийски градски съд в размер на
847,87 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд


РЕШИ:


ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша №2, да плати
на Б. В. Т. с ЕГН **********, гр. София, кв. *******, сумите:
- 20 000 лева, ведно със законната лихва от 05.06.2021г. до окончателното плащане –
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие повдигане и поддържане на
незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1 НК, за
извършването на което е признат за невиновен с влязла в сила на 05.06.2021г. присъда по
НОХД №4846/19г. на СРС, 135-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 20 000лв. до
предявения размер от 60 000лв.
5
- 553,33 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша №2, да
плати на Софийски градски съд сумата 423,93 лева -разноски за възнаграждения за вещи
лица, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Б. В. Т. с ЕГН **********, гр. София, кв. *******, да плати на Софийски
градски съд сумата 847,87 лева -разноски за възнаграждения за вещи лица, съразмерно с
отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6