Решение по дело №170/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „РК Логистик“ ЕООД ЕИК ********* против Решение №229/05.06.2023г, постановено по АНД №938/23г по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-2300051/09.03.2023г издадено от Директор на Дирекция „ Инспекция по труда“ гр. Стара Загора.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила с отказа да бъде допуснато извършване на съдебно техническа експертиза, която да установи размера на взаимните задължения между страните. Посочени са подробни правни аргументи за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на КТ, както и за не съобразяване на факта, че е работодателят е отправил покана на 28.10.2022г до работника да даде отчет за получените от името на дружеството суми, да представи разходооправдателни документи и е да получи не изплатените му суми. Работникът не се е явил, с което не е оказал дължимото от кредитора съдействие за изпълнение на паричното задължение. Указано е да бъде платено срещу подпис на място, поради липса на съгласие за плащане на сумите по банков път. Това обстоятелство не е обсъдено от съда. Съдът не е взел предвид прекомерната тежест от 18 000лв, наложена с общо девет имуществени санкции, всяка от които в размер на 2 000лв. за не изплащане на обезщетение за общо 167 дни от 2022г, през които работникът е командирован с отделни заповеди.

В съдебно заседание касаторът се позовава на одобрено от съда споразумение между работодателя и работника по гр.д.№1655/23г по описа на РС Стара Загора, който се е отказал от исковите си претенции, включително за сумата на предписанието от 180 евро за периода от 22.03.2022г до 05.04.2022г, а работодателя се е отказал от сумата, която работникът му дължи.

От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което на основание чл.404 ал.4 от КТ да бъде отменено и наказателното постановление с присъждане на разноските по делото.

Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за отмяна на въззивното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление, като иска от съда да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради задължение за съобразяване на съдебното решение, с което е отхвърлено искане на касатора за обявяване нищожността на предписанието, за чието неизпълнение е издадено потвърденото от въззивния съд наказателно постановление.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на „РК Логистик“ ЕООД против Наказателно постановление № 24-2300051/09.03.2023г на Директора на Дирекция „ Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв на основание чл.415, ал.1 от КТ, за това, че на 06.12.2022г не е изпълнил в срок до 05.12.2022г задължително предписание по т.10, дадено от Дирекция „Инспекция по труда“ на основание чл.404 ал.1 т.12 от КТ в Протокол за извършена проверка с №ПР2235374, връчен на 09.11.2022, а именно: „Работодателят след като е командировал Б. Й. Х., назначен като шофьор товарен автомобил-12 и повече тона за международен рейс в периода от 25.03.2022г до 05.04.2022г, общо за 12 дни, с Командировъчна заповед №22/25.03.2022г, да осигури получаването на командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове в размер на 50 евро на ден при единична езда или 600 евро за периода на командироване. С оглед на горното, работодателят да изплати разликата от общо 180 евро за периода на командироване, съгласно чл.228 ал.3 от КТ вр. с чл.215 ал.1 от КТ и Приложение №3 към чл.31 ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина.

За да потвърди наказателното постановление въззивният съд е приел, че нито един от представените от жалбоподателя „РК Логистик“ ЕООД документи не съдържа като основание обезщетение при командировка за периода от 25..03.2022г до 05.04.2022г, нито доказва плащане на това основание, извършено в периода от даване на предписанията до 05.12.2022г. Посочените основания в платежните документи „служебен аванс“ се свързва с чл.270 ал.2 от КТ, която се отнася до авансово плащане на трудово възнаграждение, а то има различно основание и предназначение от обезщетение за командировка по чл.215 ал.1 от КТ. По разпореждане на чл.272 от КТ не могат да се правят удръжки от трудовото възнаграждение за удовлетворяване вземания на работодателя, произтичащо от предоставения аванс. Законосъобразността на даденото предписание от контролния орган също не може да бъде преценявана в производството по проверка законосъобразността на издаденото за неговото неизпълнение наказателно постановление. Следователно дали се дължи плащане, дали е възможно прихващане, въззивния съд не може да провери. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.404 от КТ, според която обжалването на принудителни мерки по реда на АПК не спира тяхното изпълнение. Дадените предписания се ползват с оборима презумпция за законосъобразност, но тя не може да се оборва в хода на административно наказателното производство, дори и поради съществуване на възможност търсеното поведение да не е дължимо. Ето защо въззивния съд е преценил, че при липса на доказателства и твърдения да е платено в срока на принудителната мярка, е налице съставомерно бездействие, което осъществява състава на чл.415 ал.1 от КТ, а размера на имуществената санкция му съответства.

Обжалваното решение е неправилно постановено, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал.4, вр. с ал.3, вр. с ал.1, т.12 от КТ – когато за изплащане на трудови възнаграждения и/или на обезщетения при прекратяване на трудовия договор е дадено задължително предписание, което противоречи на влязло в сила решение на съда по същия въпрос, разрешен по иск на работника срещу работодателя, на изпълнение подлежи съдебното решение.

В контекста на тази нормативна регламентация се налага извод, че последвалото съдебно решение отрича възникването на задължението за плащане, чието изпълнение е разпоредено с принудителната мярка /задължително предписание по чл.404, ал.1, т.12 от КТ/, а оттук и главния обективен елемент на административнонаказателния състав на чл.415, ал.1 от КТ – съставомерното бездействие.

Одобреното от съда споразумение по гр. д. № 1655/23г по описа на РС Стара Загора има силата, действието и значението на влязло в сила съдебно решение, което изключва от правния мир задължението за изпълнение на даденото предписание за плащане на командировъчни в размер на 180 евро за времето от 22.03.2022г до 05.04.2022г, а поради това е правно невъзможно определянето на описаното в НП бездействие като нарушаване на установения ред за държавно управление.

Поради новопредставеното от касационния жалбоподател доказателство, изискващо прилагане на чл.404, ал. 4 от КТ въззивното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отмяна на Наказателно постановление № 24-2300051/09.03.2023г, издадено от Директора на Дирекция „ Инспекция по труда“ гр. Стара Загора.

Касаторът е поискал своевременно от въззивния съд и от настоящата съдебна инстанция присъждане на възнаграждение за един адвокат в размер от по 500лв за двете съдебни инстанции, които ответната администрация следва да бъде осъдена да му възстанови.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

ОТМЕНЯ Решение №229/05.06.2023г., постановено по АНД № 938/23г. по описа на Районен съд - Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-2300051/09.03.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ град Стара Загора да заплати на „РК Логистик“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, [жк], [адрес], сумата от 1000лв / хиляда/, представляваща възнаграждение за един адвокат пред двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.