№ 1671
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Петър Ив. Минчев
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100510416 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 14112 от 18.08.2023 г. по гр.д. № 25630/2022 г. по описа на СРС,
73-ти с-в е осъден ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД, ЕИК: *********, да
заплати на ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД с ЕИК ********* на
основание чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, сумата 711,47 лв., представляваща обезщетение за
претърпените на 20.11.2021 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. Рено
Каджар с рег. № *******, в чиито права е встъпил застрахователят – ищец ЗАД
БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД с изплащане на застрахователното
обезщетение по договор за застраховка - полица №47042118219000222 от 2021 г.,
срещу ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ със собственика на л.а. Сузуки с рег. №*******, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба - 17.05.2022 г. до изплащане на сумата.
В срок е подадена въззивна жалба от ищеца ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ"АД с излагане на доводи за неправилност, поради необоснованост,
неправилни фактически констатации във връзка с установените по делото факти чрез
събраните доказателства, въз основа на които е приложен неправилно материалния
закон. Поддържа, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства не е
установен механизъм на настъпване на ПТП. В случай, че съдът приема за установено
при какви обстоятелства и как е настъпило произшествието, сочи, че съдът не е
1
съобразил приноса на водача на лекия автомобил Рено Каджар за настъпване на
вредите. С оглед последното, съдът при постановяване на решението е следвало да
съобрази съпричиняването на вредоносния резултат от водача на застрахования при
ищеца автомобил. Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД е подала
в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е
неоснователна. Моли за потвърждаване на постановеното решение, като правилно.
Заявява, че при постановяването му съдът е съобразил установените факти чрез
събраните доказателства, приложил е правилно материалния закон и не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила. В производството не е доказано
съпричиняване на вредоносния резултат. Установен е механизмът за настъпване на
ПТП, като последното е настъпило изцяло по вина на водача на застраховиния при
ответника автомобил. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът
намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Фактическият състав на суброгационният иск по чл. 411 КЗ включва валиден
договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие, на който е настъпило
застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на
делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на
действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал
гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.
В случая, чрез представените в производството доказателства са установени
сочените по-горе предпоставки на чл.411 КЗ.
2
Както правилно е посочил в своето решение СРС, в производството е
установено наличие на валидна имуществена застраховка към датата на
произшествието – 20.11.2021 г. за лекия автомобил Рено Каджар с рег. №******* по
полица №47042118219000222 от 2021 г., сключена с ищеца.
Установено е и наличие на валидна задължителна застраховка ГО сключена с
ответника към датата на произшествието 20.11.2021 г. за лекия автомобил Сузуки с
рег. №*******.
Страните не спорят и се установява, че застрахователят - ищец е обезщетил
застрахования собственик на л.а. с рег. №******* за претърпените от него вреди от
процесното ПТП с плащане на възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за
ремонта на автомобила в размер на 686,47 лв. Не се спори и че е направил
ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв. за оценка на повредите и размера на
обезщетението по чл.405 КЗ.
Доводите на въззивника, че в производството не е установен механизмът на
ПТП чрез събраните по делото доказателства, съдът намира за неоснователни. В
производството е установено чрез представения двустранен констативен протокол
подписан от участниците в ПТП, показанията на свидетелите М.М. и Д.Д. /дадени
пред първата инстанция/, както и от констатациите на експерта по приетата пред
първата инстанция САТЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, че
ПТП станало на 20.11.2021 г. в 18.00 ч. в гр.Куклен, на ул.*******, е настъпило изцяло
по вина на водача на застрахования при ответника по задължителна застраховка ГО
лек автомобил марка Сузуки с рег. №*******. В резултат на това са били причинени
имуществени вреди на лекия автомобил Рено Каджар с №*******. В съставения
двустранен протокол изрично участниците в него са вписали, че ПТП е настъпило при
тръгване на лекия автомобил Сузуки, като лекия автомобил Рено е бил в спряно
състояние. Както сочат свидетелите М.М. и Д.Д., ПТП е настъпило при извършване на
маневра – движение на заден ход от страна на водача на лекия автомобил Сузуки, като
лекия автомобил Рено е бил в спряно, паркирано състояние.
Доводите на въззивника, че ПТП е настъпило по вина на водача на
застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил "Рено Каджар се
явява неоснователно. Както бе посочено, чрез събраните пред първата инстанция
доказателства е установено, че пътното произшествие е настъпило изцяло по вина на
водача на застрахования при ответника лек автомобил – участник в описаното ПТП,
поради нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.40 ЗДвП. Според
цитираната разпоредба, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
3
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.
С оглед това, при съобразяване указанията на разпоредбата на чл.51 ЗЗД и
установената практика приложима по сочената хипотеза в случая не е доказано
съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на застрахования при ищеца
водач. Напротив, както е посочил СРС и настоящия състав формира като идентични
фактически констатации и правни изводи, в производството е установено по
категоричен и несъмнен начин, че вината за пътното произшествие принадлежи на
водача на застрахования при ответника водач, който е извършил неправилна маневра
движение на заден ход, в резултат на което е причинил имуществени вреди на другия
автомобил – участник в ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.386 ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл.400 ал.1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал.2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без
прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата
към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е. по пазарната цена на
същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните
размери по методиката към Наредба №24/2006 г. на КФН /в този смисъл е трайната
практика на ВКС - решение №79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 г., І ТО, решение
№52/08.07.2010 г. по т.д. №652/2009 г., І ТО, решение №115/09.07.2009 г. по т.д.
№627/2008 г., ІІ ТО, решение №209/30.01.2012 г. по т.д. №1069/2010 г., II ТО, решение
№235/27.12.2013 г. по т.д. №1586/2013 г., ІІ ТО и др., приложими и по отношение на
действащия КЗ/. Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително
причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по
застраховка „Каско“ /плащането на недължимо обезщетение не може да се
противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация
преди не повече от 3 г. и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката –
следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил
отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в
издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно
от посочените по- горе две условия, т.е. - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация
преди повече от 3 г. или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката,
4
дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т.е.
изхожда се от възстановителната стойност на имуществото.
При правилно установена от първата инстанция фактическа обстановка във
връзка с механизма на настъпване на произшествието, съдът е приложил правилно
материалния закон и е постановил правилно решение.
Поради това и предявения иск следва да бъде уважен за сумата 711.47 лв. при
съобразяване действителната стойност на причинената щета на застрахования при
ищеца автомобил /686.47 лв./ и ликвидационните разноски в размер на 25.00 лв.
От събраните по делото доказателства и констатациите на приетата пред
първата инстанция САТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира напълно, както
и от представените писмени доказателства/, преценени в тяхната съвкупност, се
установява, че при установения механизъм всички сочени от ищеца вреди са в
причинна връзка с процесното ПТП, т.е. налице е причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и всички сочени от ищеца вреди по застрахования при ищеца лек
автомобил. Доводите на въззивника в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни
и недоказани.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 400.00 лв. за
заплатено възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14112 от 18.08.2023 г. по гр.д. № 25630/2022 г. по
описа на СРС, 73-ти с-в.
ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД с ЕИК ********* да
заплати на ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД с ЕИК *********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 400.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6