№ 196
гр. Сливен, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20232230200473 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от И. А. А. с ЕГН ********** от с.
Ж.в., общ. Сливен, против НП № 22-0804-004184 от 04.11.2022 год., издадено от Началника
на РУ – Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539
от 17.12.2012 год. на МВР са отнети 10 контролни точки.
В с.з. жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде отменено НП, тъй като
нарушението било маловажен случай.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило
писмено становище от процесуалния представител на въззиваемата страна, в което изразява
становището си по съществото на делото и прави възражение за прекомерност на разноските
за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 10.08.2022 год. бил съставен АУАН, с бл. № 459642 против жалбоподателката за
това, че на 10.08.2022 год. около 19,30 часа в с. Ж.в., общ. Сливен, по ул. „Съби Д.“ в посока
с. Кабиле управлява лек автомобил „Пежо 407” с рег. № *****, собственост на Т.К. А. като
при извършената проверка били констатирани следните нарушения: автомобилът бил
1
служебно дерегистриран на 29.10.2019 год. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, не носи СУМПС и
контролен талон. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателката на
10.08.2022 год. (л. 22 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 22-0804-004184 от 04.11.2022
год., издадено от Началника на РУ – Сливен, с което на жалбоподателката било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били
отнети 10 контролни точки. В обстоятелствената част на НП било отразено, че е започната
проверка, която завършила с постановление за отказ за образуване на наказателно
производство с вх. № 4691/2022 год. от 26.10.2022 год. на РП и с мнение за налагане на
административно наказание. НП било връчено лично на жалбоподателката на 11.03.2023
год. (л. 7 от делото).
От приложеното към административнонаказателната преписка заверено копие от
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 25.10.2022 год. на РП –
Сливен се установява, че наблюдаващият прокурор е приел, че по делото липсват
достатъчно данни, които да сочат, че А. е била наясно с това, че управлява автомобил, който
е с прекратена регистрация (л. 9 - 10 от делото).
От приложената по делото служебна справка от Сектор „ПП“ към ОД на МВР –
Сливен се установява, че процесното МПС е регистрирано на името на Т.К. А. (л. 24 – 25 от
делото).
От приложената по делото служебна справка от Сектор „ПП“ към ОД на МВР –
Сливен се установява, че на 28.10.2019 год. служебно била прекратена регистрацията по чл.
143, ал. 10 от ЗДвП на МПС-то, било изпратено уведомление до собственика на МПС-то,
което било без обратна разписка чрез фирма „Стар пост“, както и че Гаранционния фонд
също изпращал писма до собственика за това обстоятелство (л. 28 – 34 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Искането на процесуалния представител на жалбоподателката за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неоснователно, тъй като в разпоредбата на чл. 189з от
ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109/2020 год., в сила от 23.12.2021 год.) законодателят е предвидил, че
за нарушения на този закон не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН.
Същевременно съдът намира, че не се установява по несъмнен и безспорен начин
наличието на извършено от жалбоподателката административно нарушение, като
въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП
фактическа обстановка. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно
се установява, че на посочената дата в НП на жалбоподателката била извършена проверка,
при която било констатирано, че същата управлявала лек автомобил „Пежо 407” с рег. №
*****, като автомобилът бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от
2
ЗДвП от 28.10.2019 год., като било посочено, че с това е нарушила разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП, служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Следователно с цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП
законодателят е вменил задължение на съответния административен орган да уведоми
собственика на съответното пътно превозно средство за прекратяването на регистрацията.
В настоящия случай не се установява по несъмнен начин собственикът на процесния
автомобил Т.К. А. да е била уведомена по надлежния ред от ОД на МВР - Сливен за
служебно прекратената регистрация на ППС. От приложената служебна справка от Сектор
„ПП“ към ОД на МВР – Сливен се установява, че било изпратено писмо до собственика за
прекратяването на регистрацията, но не са представени доказателства, че това писмо е било
получено от собственика. Посоченото в същата справка, че от Гаранционния фонд също
изпращали писмо до собственика на процесния автомобил не освобождава
административния орган – ОД на МВР – Сливен от задължението му да уведоми
собственика за прекратената регистрация, което не е сторено в настоящия случай.
В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2/5.04.2023 год. по тълк. д. №
3/2022 год. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС, в което изрично е
посочено, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно
наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е
служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен
собственикът на моторното превозно средство. Посочено е в Тълкувателното
постановление, че уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената
регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е
последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното
нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган
задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на моторно превозно средство; както и че собственикът на МПС обективно
няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното
превозно средство и че знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за
субективната съставомерност на деянието. В Тълкувателното постановление е посочено
още, че ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията,
не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на
автомобила
С оглед гореизложеното съдът намира, че вмененото във вина на жалбоподателката
административно нарушение не е съставомерно от субективна страна, доколкото по делото
липсват доказателства към датата на проверката същата да е знаела за служебната
дерегистрация на автомобила. Още повече, че в настоящия случай жалбоподателката не е
собственик на процесния автомобил и след като самият собственик, не е била уведомен по
надлежния ред за прекратената регистрация на автомобила, то и жалбоподателката не би
могла да знае за прекратената регистрация на същия. При тази неустановеност въобще на
3
извършване на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, виновно от
жалбоподателката, наложеното наказание е неоснователно и трябва да бъде отменено.
Ето защо, доколкото извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е доказано
по безспорен и категоричен начин, съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП като
незаконосъобразно и необосновано.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0804-004184 от 04.11.2022 год.,
издадено от Началника на РУ – Сливен, с което на И. А. А. с ЕГН ********** от с. Ж.в.,
общ. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 год. на МВР са отнети 10 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4