Определение по дело №295/2021 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 213
Дата: 11 октомври 2021 г. (в сила от 8 октомври 2021 г.)
Съдия: Аделина Любенова Тушева
Дело: 20211600500295
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 213
гр. Монтана, 08.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осми октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Люб. Тушева
Членове:Елизабета Анг. Кралева
Герасимова
Таня Т. Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Люб. Тушева Въззивно частно
гражданско дело № 20211600500295 по описа за 2021 година

Производството е образувано по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК по частна жалба на НД М.
ООД гр. П. , подадена чрез пълномощник адвокат К.Т. на 19.08.2021г. срещу определение
на РС Монтана по гр. дело № 2864/2020г. постановено на 16.07.2021г. , с което по реда на
чл. 248, ал.1 от ГПК съдът е оставил без уважение молбата му за изменение решението по
делото в частта относно присъдените разноски.
В жалбата се поддържа, че постановеното определение е неправилно като
постановено в нарушение на процесуалните правила и е необосновано . Изложени са
доводи, че направените от страната разноски по реализиране на допуснатото обезпечение
чрез налагане запор по образуваното изпълнително производство са дължими на основание
чл. 78,ал. 1 от ГПК като разноски в производството . Поддържа се, че липсва правна
възможност извършените по налагане обезпечението разноски да бъдат събрани по друг ред
, включително и директно от съдебния изпълнител в рамките на образуваното пред него
производство . Твърди се , че със списъка за разноски е доказано реалното заплащане на
сумите , платени за обезпечаване на иска, дължими от ответника с оглед изхода на спора .
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и постанови ново, с което
уважи молбата за изменение първоинстанционното решение в частта за разноските, като
вместо 750 лева се присъди пълния размер на претендираните разноски 1137.50 лева .
Ответникът по жалбата М.Ц.. не взема становище .
Окръжният съд, след проверка на атакувания акт , предвид твърденията на
жалбоподателя и събраните доказателства, приема следното:
1
Жалбата е подадена в срок от страна, имаща правен интерес да атакува
постановеното по отношение разноските определение на РС Монтана , поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна .
Производството по гр.дело № 2864/2020г. на РС Монтана е приключило с решение
от 07.06. 2021г. , с което предявените от НД М. ООД гр. П. осъдителни искове срещу М.Ц.. с
цена 663 лева главница и с цена 73.85 лева обезщетение за забава са уважени и на основание
чл. 78,ал. 1 от ГПК в тежест на ответника са възложени за плащане направените по делото
от ищеца разноски в размер на 740 лева , включващи 300 лева адвокатски хонорар и 50 лева
държавна такса за исковото производство, както и 300 лева адвокатски хонорар и 40 лева
държавна такса по обезпечителното производство . За да не присъда исканите за плащане
разноски пред съдебния изпълнител, направени по налагане на обезпечителните мерки ,
съдът е приел, че същите не са предмет на спора и не подлежат на заплащане .
В срока за обжалване на решението ищецът с молба по чл. 248,ал. 1 от ГПК е
поискал от съда да измени решението си в частта за разноските с твърдения, че неправилно
не са ми присъдени разноските, които е направил по налагане на допуснатите обезпечителни
мерки с твърдения , че извършването им е свързано с исковия процес и доказано от
представените доказателства .
След изпълнение на процедурата по чл. 248,ал.2 от ГПК, съдът с обжалваното
определение от 16.07.2021г. е приел молбата за изменение на решението му в частта за
разноските за неоснователна с мотиви, че по въпроса за разноските в изпълнителното
производство се произнася съдебният изпълнител с оглед разпоредбата на чл. 79 от ГПК и
не следва присъждането им в исковия процес.
Така поставеното определение е правилно като краен резултат, но по
съображения различни от изложените в него .
Отговорността за разноските е предопределена от изхода на спора , като по
правило присъждането им е свързано със санкционирането на едната страна за
неправомерното въвличане на другата в съответното производство. В случая с решението
по съществото на спора исковете са уважени , поради което и на основание чл. 78,ал. 1 от
ГПК ответникът има право на разноските , направени в хода на делото. За доказване
направените разноски обаче следва да са налице писмени доказателства за извършването им,
каквито пред първоинстанционния съд до приключване устните състезания по спора не са
представени от ищеца . Изпратените по електронната поща на съда книжа са разпечатени и
приложени по делото в незаверени от страната копия , поради което и не представляват
писмени доказателства по смисъла на чл. 183 и чл. 184 от ГПК, съответно не е доказано при
спазване процесуалните правила извършване на исканите за плащане разноски и за съда не
съществува основание за присъждането им .
2
Предвид гореизложеното съдът приема, че до приключване устните състезания в
първоинстанционното производство ищецът не е представил доказателства за направените в
хода на делото разноски по налагане на обезпечителните мерки , поради което и
обжалваното определение като краен резултат е правилно и следва да се потвърди .

Съгласно чл. 280,ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 274,ал.4 и 248,ал. 3 от ГПК
настоящето определение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд Монтана
ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 16.07.2021г. на РС Монтана постановено по
гр. дело № 2864/2020г. по описа му на основание чл. 248,ал.1 от ГПК , КАТО ПРАВИЛНО .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.




Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3