№ 1123
гр. Пазарджик, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20225220100128 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата по допускане на делбата.
Предявен е иск по чл.34, ал.1 ЗС за делба недвижим имот, представляващ:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.5***5.5 по КККР на
гр.Пазарджик, адрес на имота гр.П, ул. „Б“ №***, който се намира на етаж 2 в
многофамилна жилищна сграда с идентификатор 55155.5***5, разположена в
поземлен имот с идентификатор 55155.5*** предназначение на
самостоятелния обект: жилище апартамент, посочена в документа за
собственост площ: 60.66 кв.м., брой нива на обекта: 1, прилежащи части:
избено помещение №5 с площ 4.68 кв.м. и 2.1621 % идеални части от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 55155.5***5.4 и 55155.5***5.6, под обекта: 55155.5***5.2, над обекта:
55155.5***5.8.
Ищците Л. И. С. с ЕГН ********** от с.Б, общ.П, обл.Пазарджик, ул. Н
М ** и И. И. И. с ЕГН ********** от с.Б, общ.П, обл.Пазарджик, ул. „Б Е”
№* твърдят, че между страните е налице съсобственост по наследство.
Твърдят, че са наследници на Д И. И с ЕГН **********, б.ж. на гр.Пазарджик,
починал на *., който няма деца и е брат на баща им И И. И с ЕГН **********,
1
б.ж. на с.Б, починал преди него на **. Твърдят, че ответниците Н. П. Б. с ЕГН
********** от с.С, общ.Септември, обл.Пазарджик и А. П. Т. с ЕГН
********** от гр.П, ул. „Б“ №*** са деца и наследници на М М И. с ЕГН
**********, б.ж. на гр.Пазарджик, починала на *7г. Поддържат, че приживе
наследодателите Д И. И и М М И. са сключили брак на *., след което на *.
първият от тях закупили процесното жилище с договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти.
Твърдят, че след смъртта на съпрузите, съответно на *. и *7г. страните са
придобили оставения в наследство имот при следните квоти: по 2/6 идеални
части за всеки от ищците и по 1/6 идеална част за всеки от ответниците.
Твърдят, че страните не могат доброволно да прекратят съсобствеността.
Искат от съда да допусне и да извърши делба на имотите при посочените
дялове.
Ответникът Н. П. Б. оспорва наличието на съсобственост. Твърди да е
изключителен собственик на имота на основание оставени в нейна полза
саморъчни завещания от наследодателите М М И. и Д И. И, съставени
съответно на 10.03.2016г. и 17.04.2018г. Твърди, че завещанията са обявени
по надлежния ред и въз основа на тях са съставени констативни нотариални
актове, с които тя е призната за собственик, а именно: нот. акт №40 от
24.01.2018г., том І, рег. №642, н.д. №*. и нот. акт №108 от 05.06.2018г., том
ІV, рег. №6439, н.д. №**г. и двата по регистъра на Анета И. – нотариус с
№423 в НК.
При условията на евентуалност твърди, че е придобила имота чрез
давностно владение, което е установила върху него още при закупуването му
през 1990г. и което упражнява до момента явно, спокойно и непрекъснато.
Поддържа, че през 1986г. е заживяла в него заедно с майка си и нейния
съпруг Д И. И. Средствата за неговото закупуване през 1990г. са осигурени от
нея и от нейната майка, а наследодателят на ищците Д И. И не е имал средства
да плати цената по договора за продажба. Поддържа, че е живяла в имота до
1995г., а след това там останали да живеят съпрузите, като и за двамата тя се е
грижила до смъртта им. Моли искът да бъде отхвърлен.
Ответникът А. П. Т. също оспорва иска при твърдение, че имотът не е
съсобствен, а принадлежи на сестра му – ответника Н. П. Б..
Ищците оспорват двете саморъчни завещанията поради това, че не са
2
изготвени от посочените в тях завещатели, а от ответника Н. П. Б., което било
установено от наказателен съд. Оспорват претенцията за давностното
владение на отв. Н. Б. с твърдението, че същата е била само държател на
техните дялове от съсобствения имот.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства
приема от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното удостоверение за наследници с изх. №27 от *.
по регистъра на Кметство с.Б, общ.П, обл.Пазарджик, ищците Л. И. С. и И. И.
И. са дъщери и наследници от първи ред на И И. И, който е починал на **. В
представеното по делото удостоверение за наследници №750/*. по регистъра
на Община Пазарджик последният от своя страна е посочен като единствен
наследник на своя брат Д И. И, починал след него на *. Прекият наследодател
на ищците е починал преди брат си Д И. И, поради което ищците са
наследили последния по правилото за заместване на чл.10, ал.2 ЗН. Двете са
получили равен дял от оставеното от него наследство – по 1/2 ид. част.
Приживе наследодателят на ищците Д И. И е бил съпруг на М М И., с
която е сключил брак на *., което се установява от представеното
удостоверение за граждански брак №* от *., издадено от Община Пазарджик.
Съпругата М М И. е починала на *7г., оставяйки за законни наследници отв.
Н. П. Б. – дъщеря, отв. А. П. Т. – син и наследодателя на ищците Д И. И –
преживял съпруг, видно от представеното удостоверение за наследници
№УН-313 от 09.02.2022г. на Община Пазарджик. Тримата наследници са
получили равен дял от наследството – по 1/3 ид. част, на основание чл.5, ал.1
и чл.9, ал.1 ЗН.
Видно от представения договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на наредбата за държавните имоти, който не е вписан и е без
точна дата, в края на 1990г., по време на този брак, наследодателят на ищците
Д И. И е закупил от ИК на ОНС апартамент №5 с площ 60.66 кв.м., находящ
се гр.Пазарджик, ул. „Г. Г“ №** ведно с избено помещение №5 с площ 4.63
кв.м. и 2.1621% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж. По описание, местоположение и площ имотът съответства на
процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.5***5.5 и
принадлежностите му. Поради възмездния характер на придобивното
основание и с оглед презумпцията за съвместен принос на съпрузите по чл.19,
3
ал.3 СК (отм. на 01.10.2009г.), имотът е представлявал съпружеска
имуществена общност по чл.19, ал.1 СК (отм. на 01.10.2009г.) и е
принадлежал общо на наследодателя на ищците Д И. И и наследодателя на
ответниците М М И.. След смъртта на последната на *7г. съпружеската
имуществена общност е прекратена – чл.27, ал.1 СК.
Видно от представеното саморъчно завещание от 10.03.2016г.,
приживе съпругата М М И. се е разпоредила с цялото си движимо и
недвижимо имущество за след своята смърт в полза на отв.Н. П. Б..
Представено е и второ саморъчно завещание от съпруга Д И. И, съставено на
17.04.2018г., с което същият е завещал цялото си движимо и недвижимо
имущество в полза на отв.Н. П. Б.. И двете завещания са оспорени от ищците
с твърдението, че са съставени и подписани от отв.Н. П. Б., а не от
посочените в тях завещатели, т.е. че не са автентични. Оспорването е заявено
с исковата молба и е потвърдено в първото съдебно заседание.
Възражението на отв.Н. Б. за недопустимост на оспорването, тъй като е
направено извън сроковете по чл.193, ал.1 ГПК, е неоснователно. В делбата
споровете във връзка със завещанията се релевират в първата фаза на
делбеното производство, като преклузията настъпва след първото съдебно
заседание. Това е моментът, до който всеки от сънаследниците може да
възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера
на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои
имоти – чл.342 ГПК. Оспорването на автентичността на саморъчното
завещание покрива и фактическия състав на материалноправното възражение
за нищожност на завещанието като едностранна сделка, за действителността
на която законът поставя специални изисквания - да е написано изцяло
ръкописно от завещателя, да е датирано и да е подписано от него - чл. 25, ал.1
ЗН. Неизпълнението на тези изисквания води до нищожност на саморъчното
завещанието - чл.42, б.”б” ЗН. Това възражение от своя страна е сред
посочените по чл.342 ГПК, които се преклудират след края на първото
съдебно заседание.
Проведено е производство по чл.194 ГПК за проверка на оспорените
писмени завещания, в рамките на което е прието заключение на съдебна
почеркова експертиза. От същото се установява, че завещанието на М М И. е
автентично, а това на Д И. И не е съставено и подписано от завещателя. С
4
определение по чл.194, ал.2 ГПК, постановено в съдебно заседание на
29.09.2022г., съдът е обявил за доказано оспорването на саморъчното
завещание на Д И. И и го е изключил от доказателствата по делото. Другото
оспорване е прието за недоказано и завещанието на М М И. е включено в
доказателствения материал. Въз основа на това завещание частта на
завещателката от делбения апартамент, която законът предполага да е ½ ид.
част – чл.28 СК, е придобита от отв.Н. П. Б.. Останалата ½ ид. част от
апартамента е придобита от ищците по наследство от техния наследодател Д
И. И. В резултат е възникнала съсобственост между тях и отв. Н. П. Б. при
дялове по 1/4 ид. част за всяка от ищците и 2/4 ид. части за отв. Н. Б..
Следва да се даде отговор на въпроса дали отв.Н. Б. е придобила имота
по давност, каквото възражение същата е навела при условията на
евентуалност с отговора на исковата молба.
За да може владението като материално господство върху вещта да
породи правните последици на придобивната давност, то трябва да е
спокойно (да не е установено и поддържано с насилие), явно (да не е
установено и поддържано по скрит начин) и несъмнено (да се установи, че
действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене). Освен
това владението трябва да е постоянно (фактическата власт върху вещта да
няма случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по
начин препятстващ евентуалното владение на други лица) и непрекъснато (да
не е било прекъсвано за период по-дълъг от 6 месеца, съгласно чл.81 ЗС).
Намерението за своене се преценява с оглед на обстоятелствата, при които е
установена фактическата власт върху вещта. Доказването му е улеснено от
презумпцията на чл.69 ЗС, според която владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Оборването на презумпцията
става, чрез установяването на валидно облигационно отношение (наем, заем
за послужване, залог и др.) или на съсобственост, които придават на лицето с
фактическата власт качеството на държател по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС и
изключват качеството му на владелец. В този случай държателят носи
тежестта да докаже наличието на обстоятелства, демонстриращи
преобръщането на държането във владение.
От показанията на свидетелите Н Н. Б /съпруг на отв. Н. Б./ и Л К Г се
установява, че след закупуването на апартамента през 1990г. в него са
5
заживели наследодателите Д И. И и М М И. – последната заедно с двете си
деца ответниците Н. П. Б. и А. П. Т.. През 1995г. отв. Н. Б. се омъжила и се
преместила да живее при съпруга си в с.С. Редовно посещавала майка си в
апартамента в гр.Пазарджик, където се грижила за нея до смъртта й през
2017г. След смъртта на съпругата си наследодателят на ищците Д И. И
отишъл да живее в с.Бошуля. В апартамента останал да живее отв. А. П. Т..
Така установените обстоятелства не съдържат елемент на придобивна
давност. Не е налице трайно установена фактическа власт от страна на отв. Н.
Б.. Първоначално същата е живяла в апартамента като член на семейството на
наследодателите, а след това е гостувала на своите роднините, които са
останали да живеят там. В нито един момент същата не е установила
самостоятелно владение и не го е противопоставила на останалите
съсобственици – първоначално Д И. И, а след него ищците Л. И. С. и И. И. И..
Както бе посочено по-горе, наличието на съсобственост придава на лицето с
фактическа власт качеството на държател по отношение частите на останалите
съсобственици. В тази хипотеза презумпцията по чл.69 ЗС не се прилага.
Необходимо е лицето с фактическа власт да преобърне това държане във
владение, което става чрез извършването на действия, които демонстрират на
останалите съсобственици неговото намерение да придобие техните идеални
части. Доколкото такива действия не са установени по делото, възражението
за придобИе на делбения имот по давност се явява неоснователно.
От гореизложеното е видно, че между страните е налице съсобственост
върху процесния жилищен имот при дялове по 1/4 ид. част за всяка от
ищците и по 2/4 ид. част за отв. Н. Б.. При тези права на страните следва да се
допусне делбата на имота. Искът за делба следва са се отхвърли по
отношение на отв. А. П. Т..
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между Л. И. С. с ЕГН
********** от с.Б, общ.П, обл.Пазарджик, ул. Н М **; И. И. И. с ЕГН
********** от с.Б, общ.П, обл.Пазарджик, ул. „Б Е” №* и Н. П. Б. с ЕГН
********** от с.С, общ.Септември, обл.Пазарджик на следния недвижим
имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.5***5.5 по КККР
6
на гр.Пазарджик, адрес на имота гр.П, ул. „Б“ №***, който се намира на етаж
2 в многофамилна жилищна сграда с идентификатор 55155.5***5,
разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.5*** предназначение на
самостоятелния обект: жилище апартамент, посочена в документа за
собственост площ: 60.66 кв.м., брой нива на обекта: 1, прилежащи части:
избено помещение №5 с площ 4.68 кв.м. и 2.1621 % идеални части от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 55155.5***5.4 и 55155.5***5.6, под обекта: 55155.5***5.2, над обекта:
55155.5***5.8., при дялове по 1/4 ид. част за всяка от ищците Л. И. С. и И. И.
И. и 2/4 ид. части за отв. Н. П. Б., като ОТХВЪРЛЯ иска за делба по
отношение на ответника А. П. Т. с ЕГН ********** от гр.П, ул. „Б“ №***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-
седмичен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
След влизане на решението в сила делото да се докладва за
продължаване на делбеното производство.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7