№ 883
гр. Варна, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20243100500970 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №12776/21.05.2024г. от "ИНОВАТИВНИ
ФИНАНСИ" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, срещу решение
№498/18.02.2024г. по гр.дело №20223110116947 по описа на ВРС, с което е отхвърлен иска
на жалбоподателя срещу О. О. А., ЕГН ********** за заплащане на суми, дължими на
основание Договор за банков кредит № 369-120/05.06.2012г., сключен между „МКБ
ЮНИОНБАНК" АД, ЕИК ********* и О. О. А., ЕГН **********, както следва: 7 123,78 лв.
просрочена главница за периода: 20.06.2014 г. до 20.06.2019 г. вкл., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 21.06.2019г. до изплащане на
вземането; 1 086,13 лв. просрочена договорна лихва, съгласно Раздел I, т. 4 към Договора,
начислена за периода от 20.06.2016 г. до 20.06.2019 г. вкл.
В жалбата се твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно поради
противоречие на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Твърди се в жалбата, че неоснователно първоинстанционният съд е оставил без уважение
доказателствените искания с правно основание чл.190 и чл.192 от ГПК, доколкото ищецът
не разполага с оригинал на процесния договор за кредит, тъй като не е бил предаден от
банката при сключване на договора за цесия.
В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна О.
О. А., ЕГН **********, с адрес гр.Варна.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
1
Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.415, т.3 ГПК вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ от
"ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ" ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, в качеството на
частен правоприемник на "Първа инвестиционна банка" АД, с ЕИК: *********, чрез адв. Н.
Д. М., с правно основание, за ОСЪЖДАНЕ НА ответника О. О. А. ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА следните суми, дължими на основание Договор за банков кредит №
369-120/05.06.2012г., сключен между „МКБ ЮНИОНБАНК" АД, с ЕИК ********* и О. О.
А., ЕГН: **********, както следва: 7 123,78 лв. - просрочена главница за периода:
20.06.2014 г. до 20.06.2019 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението 21.06.2019г. до изплащане на вземането; 1 086,13 лв. - просрочена договорна
лихва, съгласно Раздел I, т. 4 към Договора, начислена за периода от 20.06.2016 г. до
20.06.2019 г. вкл.
Твърди се в исковата молба, че вземането произтича от Договор за банков кредит
№ 369-120 / 05.06.2012 г., сключен между „МКБ ЮНИОНБАНК" АД, с ЕИК *********
(чийто универсален правоприемник е „Първа инвестиционна банка" АД), в качеството на
кредитодател, и О. О. А., ЕГН: **********, в качеството на кредитополучател, и е
прехвърлено на настоящия ищеца по силата на Договор за цесия от 15.12.2021г., сключен
между "Първа инвестиционна банка" АД, с ЕИК: *********, в качеството на „Цедент" и
„ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ" ООД, ЕИК: *********, със седалище гр. Варна, в качеството
на цесионер. Твърди се, че по силата на сключения договор е отпуснат кредит в размер на
9000 лв., който е изцяло усвоен от кредитополучателя. Сочи се, че кредитът е в просрочие,
считано от 20.09.2012 г., като крайният срок за погасяване е 20.05.2019г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника О. О. А. чрез
проц.представител, в който се оспорват исковете като недопустими, неоснователни и
недоказани. Релевирано е възражение за неравноправност на посочени клаузи от договора на
основание чл.143 от ЗЗП и съответно за нищожност на основание чл.146 от ЗЗП. Твърди се
също нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, поради липса на
съгласие поради непосочване целта на договора и валидно уговорена цена и поради
противоречие на императивни законови разпоредби.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
2
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания, а именно че изводът на съда за липса на твърдяното облигационно
правоотношение е неправилен и се основава на допуснати процесуални нарушения.
Ищецът основава твърденията си за дължимост на претендираните суми на
наличието на облигационно правоотношение между страните по процесния договор за
банков кредит, сключен между „МКБ ЮНИОНБАНК" АД и ответника О. О. А. и
погасителен план към него.
В хода на първоинстанционното производство с оглед своевременно заявено
искане по чл.183 от ГПК и оспорване по реда на чл.193 от ГПК е задължен ищеца да
представи по делото на оригиналите на договора за банков кредит и на погасителния план.
Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.1 от ГПК страната, представила писмени доказателства
в заверени преписи, при отправено искане от насрещната страна следва да представи
оригинали или официално заверени преписи на тези документи.
В случая ищецът, сочейки, че не разполага с оригинали, е отправил искане за
задължаване на ответника и на трето лице /цедента/ да ги представят по реда на чл.192 от
ГПК. Уважено е искането спрямо цедента, който е заявил, че не разполага с оригинали,
доколкото ги е предал на цесионера – настоящия ищец. Исканията спрямо ответника и
третото лице – солидарен длъжник са оставени без уважение от първоинстанционния съд,
както и впоследствие при подновяването им в хода на въззивното производство въз основа
на съображения, изложени в определение от 07.06.2024г.
Въз основа на изложеното се налага извода, че доколкото приложените към
исковата молба договор за банков кредит и погасителен план не са представени от ищеца в
оригинал или в официално заверен препис, са налице предпоставките по чл.183, ал.1, изр.2
от ГПК и документите следва да бъдат изключени от доказателствата по делото.
Договорът за банков кредит е консенсуален договор, за валидността на който
съгласно чл. 430, ал. 3 ТЗ е изрично предвидена писмена форма, в която следва да е
обективирано съгласието на страните. Формата е условие за действителност, поради което
сключването на договор за банков кредит не може да се доказва със свидетелски показания
или други косвени доказателства. Ангажираните доказателства за усвоени суми и частични
погасявания не биха могли да обусловят извод за наличие на договор, доколкото в случая
ответникът е физическо лице, а не търговец и не е приложимо предвиденото в чл.293, ал.3
от ТЗ изключение от изискването за форма въз основа на поведението на страната.
Въз основа на горното следва да се приеме, че събраните по делото доказателства
не установяват наличието на договор за кредит между страните, сключен в предписаната
от чл. 430, ал. 3 ТЗ писмена форма за действителност. Ищецът в изпълнение на носената от
него доказателствена тежест не е установил надлежно възникнало облигационно
правоотношение и произтичащо от него задължение за ответника да върне получената сума,
3
ведно с дължимите върху нея лихви.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на крайния извод на
въззивния съд с този на първоинстанционния, съдът намира, че решението следва да се
потвърди изцяло.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и липсата на искане за разноски
от въззиваемата страна не се дължи присъждане на разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №498/18.02.2024г. по гр.дело
№20223110116947 по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4