Решение по дело №5551/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 679
Дата: 15 юли 2024 г.
Съдия: Неда Неделчева Табанджова Заркова
Дело: 20231720105551
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 679
гр. Перник, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720105551 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основани чл. чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД
вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК” АД
срещу Р. С. С., в качеството му на наследник на С.С.К., за установява дължимостта на
сумата от 8906,80лв. - главница, 1612,65 лв. -договорна /възнаградителна/ лихва за
периода 01.02.2012г. – 15.04.2013г., 837,62лв. - наказателна лихва за периода
01.02.2012г. - 15.04.2013г., за които суми в производството по ч.гр.д.№ 2161/2013г. на
Районен съд Перник е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Претендира
сторените по делото разноски.
Ищецът „Банка ДСК” АД твърди, че на 13.04.2009г. в гр. Перник между „Банка
ДСК” АД и С.С.К., в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за кредит,
по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит за текущо
потребление в размер на 10 000 лева, със срок на погасяване 120 месеца, считано от
датата на неговото усвояване. Банката изпълнила задължението си по договора за
кредит, като е предоставила на кредитополучателя сумата от 10 000 лева, като сумата
от кредита е усвоена, по посочената в чл.4 от договора разплащателната сметка, с
титуляр С.С.К.. Съгласно чл.10 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство,
като за целта между Банка ДСК АД и Й.К.Г. е сключен Договор за поръчителство,
представляващ неразделна част от договора за кредит. На 27.10.2011г. между С.С.К. и
Банка ДСК АД е било сключено Допълнително споразумение към Договор за кредит за
текущи нужди № 11 / 16989678 от 13.04.2009г., с което страните постигнали съгласие
лихвеният процент по кредита да бъде намален на 14.95 %, а годишният процент на
разходите по кредита е 16 % , като е подписан и нов погасителен план. Поради
непогасяване в срок на месечните погасителни вноски била допусната забава в
плащанията над 90 дни, с оглед на което и на основание т. 19.2. от договора за кредит,
на 07.05.2012 г. в „Банка ДСК” АД е осчетоводена предсрочна изискуемост на всички
1
задължения по кредита, като към тази дата били налице 15 броя неплатени месечни
вноски. С оглед горното, „Банка ДСК” АД е подала заявление по чл. 417 от ГПК, като
било образувано ч. гр. д. № 2161/201Зг. на Районен съд Перник. Въз основа на
издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 480/2015г. по описа на
ЧСИ С.Д. срещу солидарно отговорните С.С.К. — кредитополучател и Й.К.Г. —
поръчител. Заповедта за изпълнение, ведно с покана за доброволно изпълнение е
връчена от съдебния изпълнител на 19.07.2023 г. на ответника Р. С. С., конституиран
като длъжник по изпълнителното дело в качеството му на единствен наследник на
кредитополучателя С.С.К.. С оглед изложеното моли съда да уважи предявените
установителни искове. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва
твърденията за настъпила предсрочна изискуемост. Твърди да са налице
неравноправни клаузи. Излага подробни съображения и моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Във вързажението по чл.414 ГПК релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2161/2013 г. по описа на РС Перник, съдът е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
на 18.04.2013 г. срещу С.С.К. и Й.К.Г. при условията на солидарна отговорност. Въз
основа на издадения изпълнителен лист по молба на „Банка ДСК“ ЕАД е образувано
изп.дело № 20157520400480 по описа на ЧСИ С.Д.. Поканата за доброволно
изпълнение с изх.№ 00700/17.02.2017г. до С.С.К. не е връчена лично на длъжника, тъй
като по информация на призовкаря лицето е починало. Поканата за доброволно
изпълнение до длъжника Р. С. С. е изпратена и връчена на 19.07.2023г. лично, който в
законоустановения срок е депозирал възражение. В указания от съда едномесечен срок
заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова
претенция, а с оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането
по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.
От приложения Договор за кредит за текущо потребление от 13.04.2009г. се
установява, че между "Банка ДСК" ЕАД и С.С.К. е постигнато съгласие кредиторът да
предостави на кредитополучателя кредит в размер на 10 000, 00 лева със срок за
издължаване за 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с падеж 1-во
число на месеца, при лихвен процент 7, 44 % и годишен процент на разходите 16.95 %.
Съгласно т. 10 от договора кредитът е обезпечен с поръчетилство. Към договора е
приложен е погасителен план.
Представено е Допълнително споразумение № 1/27.10.2011г. към Договор за
кредит за текущи нужди № 11/16989678/13.04.2009г., с което страните са постигнали
съгасие лихвеният процент по кредита да бъде намален на 14.95%, а годишният
процент на разходита по кредита 16%, като е подписан нов погасителен план.
Видно от представеното по делото писмо с вх.№ от 16.10.2023г. /находящо се в
кориците на в.ч.гр.д.№ 598/2023г. по описа на ОС Перник/ в производството по
образуваното изп.дело № 20157520400480 по описа на ЧСИ С.Д. поканата за
доброволно изпълнение с изх.№ 00700/17.02.2017г. до С.С.К. не е връчена лично на
длъжника, тъй като по информация на призовкаря лицето е починало. Поканата за
2
доброволно изпълнение до длъжника Р. С. С. е изпратена и върху същата е
удостоверено, че е връчена лично на 19.07.2023г.
По делото е прието заключение на вещото лице по допусната съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
компетентно и обективно дадено, от което се установява, че по сключения Договор за
кредит за текущо потребление от 13.04.2009 г. между Банка ”ДСК ” АД клон Перник, в
качеството на кредитор и С.С.К., в качеството му на кредитополучател за сумата от 10
000.00 лв. с краен падеж 27.10.2011 г. и Допълнително споразумение № 1 към договора
за кредит с краен падеж 27.10 2019 г. кредита е усвоен от кредитополучателя на
13.04.2009 г. по разплащателна сметка. От постъпилите суми за заплащане на
задълженията по кредита в размер на 5392.48 лв. са погасени - главница 1 420.34 лв.,
договорна лихва 3896.52 лв., санкционираща лихва 13.13 лв., наказателна лихва 2.49
лв. и 60.00 лева – такса изискуемост. От банковото извлечение на разплащателната
сметка на кредитополучателя С.С.К. за периода от 13.04.2009 г. – 20.05.2024 г. и
заемната сметка 11/0000000016989678 е видно, че е преустановено плащането на суми
за погасяване на кредита — главница и лихви от 02.05.2012 г. Размерът на
непогасените задължения от кредитополучателя по Договор за кредит за текущи
нужди от 13.04.2009 г. към датата на изготвяне на заключението /21.05.2024 г./ е в
размер на 20 018.35 лв., от които : - главница 8 906.80 лв.; присъдени лихви 1 241.41
лв., дължими съдебни разходи 1 208.08 лв. и законна лихва 8662.06 лв. Размерът на
непогасените задължения от кредитополучателя по Договор за кредит за текущи
нужди от 13.04.2009 г. към датата на последен падеж 27.10.2019 г. е в размер на 17
460.12 лева, от които 8 023,06 лева – главница, 7 810,90 лева – законна лихва и 1 626,16
лева – присъдени лихви.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания, за които в производството по ч. гр. д. №
2161/2013 г. на РС-Перник е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване следните материални предпоставки (юридически факти): 1/
възникнало валидно правоотношение по договор за кредит за текущо потребление от
13.04.2009г.; 2/ предоставяне на посочената сума на наследодателя на ответника, а
последният се е задължил да ги върне в посочения срок, ведно с възнаградителна
лихва в уговорения размер; 3/ че длъжникът е изпаднал в забава; 4/ настъпване на
предсрочна изискуемост на задълженията по договора, за което длъжникът е уведомен
или настъпване на крайния падеж на договора. 5/ По иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадане на
длъжника в забава.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже
правопогасяващи или правоизключващи факти.
От приложеното ч. гр. д. № 2161/2013 г. на РС-Перник се установява, че в полза
на "БАНКА ДСК" ЕАД срещу наследодателя на ответника по реда на чл. 417 ГПК е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за претендираната сума,
срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК и в законоустановения
преклузивен срок ищецът е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта,
което поражда правния му интерес от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
3
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките,
чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по процесния договор, следва, че
вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е
длъжен служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с
императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите.
От съдържанието на сключения договор съдът прави извод, че отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от
ЗПК, поради което приема, че между "Банка ДСК" ЕАД и наследодателят на ответника
е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит, по силата на който ищецът се е задължил в качеството на кредитор да
предостави на кредитополучателя сумата 10 000, 00 лв. със задължение за връщането й
за срок от 120 месеца на месечни погасителни вноски съобразно подписания
погасителен план, както и Допълнително споразумение № 1/27.10.2011г. към Договор
за кредит за текущи нужди № 11/16989678/13.04.2009г., и нов погасителен план.
Претенциите са основани на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита. За настъпването на предсрочна изискуемост освен наличие на обективни
факти – забава в плащанията съгласно постигнатите между страните договорености,
следва да е налице и обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез връчване на
уведомление, което да е достигнало до длъжника – в този смисъл са задължителните
разяснения по т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. В случая правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем е уредено в клаузата на чл. 19. 2 от Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление, която гласи, че при допусната забава в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. От заключението по съдебно – счетоводната
експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда, се установява, че
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е
имало непогасени вноски, като погасяването на суми по кредита е преустановено на
02.05.2012г. При това са били налице обективните предпоставки за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. От ищеца в исковата молба не се излагат твърдения
относно уведомяването на кредитополучателя за обявената предсрочна изискуемост,
която съгласно т. 18 от ТР № 4/2013/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС представлява
изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната страна при
наличието на две предпоставки: обективен факт на неплащането и упражнено от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост
се отнася само до вноските, които са с ненастъпил падеж и такава не може да бъде
обявена по отношение на вече падежиралите вноски към момента на обявяването й.
Няма изискване в закона или в практиката с какъв документ и съдържание кредиторът
да обяви на длъжника предсрочната изискуемост. Необходимо е да има и ясно и
недвусмислено негово изявление в тази насока, като предсрочна изискуемост може да
бъде обявена и с исковата молба, като в нея или в документ, приложен към нея, се
съдържа изрично волеизявление на кредитора, че прави остатъка от кредита
предсрочно изискуем, но в настоящият случай към датата на подаване на исковата
молба всички вноски по кредита са с настъпил падеж, поради което и не следва да
бъде изследвано дали до кредитополучателят е достигнало такова изявление.
4
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ.
Кредитополучателят дължи връщане на кредита чрез месечни погасителни
вноски, включващи главница и договорна лихва. Основното задължение на
кредитополучателя е да върне предоставените му парични средства. Не е спорно, че
наследодателят на ответника не го е изпълнил. Според заключението на счетоводната
експертиза непогасената главница към датата на падежиране на последната
погасителна вноска е в размер на сумата от 8 023,06 лева, поради което искът е
основателен за този размер като до пълния предявен от 8 906,80 лева подлежи на
отхвърляне, като неоснователен и недокозан.
С възражението по чл.414 ГПК ответникът е направил правопогасяващо
възражение по чл. 110 от ЗЗД, което е своевременно направено и следва да бъде
разгледано от съда.
В настоящия случай, заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
е подадено на 16.04.2013г., а заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист
са издадени на 18.04.2013 г. Изпълнителният лист и заповедта са получени от
представител на Банката на 29.05.2013г. Изпълнителното дело въз основа на този
изпълнителен лист е образувано на 26.06.2015 г., като поканата за доброволно
изпълнение, ведно с приложенията й е изпратена от съдебния изпълнител до длъжника
С.С.К., с удостоверяване в разписката на 07.03.2017г. , че по данни на съседи лицето е
починало. След което поканата за доброволно изпълнение до длъжника Р. С. С. е
връчена на 19.07.2023г. лично, а исковата молба по настоящото дело е предявена на
30.11.2023г.
При тези факти съдът намира, че петгодишната погасителна давност относно
вземането е изтекла на 18.04.2018 г. /заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК не прекъсва давността/, а предприемането на
действия по образуването на изпълнително производство и връчване на заповедта на
длъжника е станало след повече от пет години след издаването на изпълнителния
лист, т. е. при наличие на бездействие на кредитора в посочения период. В тази
хипотеза, макар исковата молба за установяване съществуването на вземането да е
предявена в срока по чл. 415 ГПК, тя не може да прекъсне вече изтеклата
погасителна давност. Погасяването на вземането, предмет на заповедта за незабавно
изпълнение от 18.04.2013 г., в периода преди образуването на изпълнителното
производство съставлява факт с правно значение, чието съобразяване води до извод за
несъществуване на спорното вземане. Съдът приема, че макар искът по чл. 422 ГПК да
е предявен в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, вземането все пак
е погасено по давност, доколкото от датата на издаване на заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист до предприемането на действия за принудително
изпълнение са изтекли повече от пет години, поради което правото на принудително
изпълнение е погасено.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ за неоснователен,
поради погасяване правото на принудително изпълнение. С оглед неоснователността
на главния иск неоснователни се явяват и предявените искове за установяване
дължимостта на 1612,65 лв. -договорна /възнаградителна/ лихва за периода
01.02.2012г. – 15.04.2013г., 837,62лв. - наказателна лихва за периода 01.02.2012г. -
15.04.2013г., за които суми в производството по ч.гр.д.№ 2161/2013г. на Районен съд
Перник е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, поради което подлежат на
отхвърляне.
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват
разноски, но тъй като доказателства за реално реализирани такива не са представени,
5
то съдът не присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАНКА ДСК" АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Московска" № 19, искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД
против Р. С. С. с ЕГН **********, адрес: п.к. 2300 гр. *****, за установяване
дължимостта на сумата от 8906,80лв. - главница, 1612,65 лв. -договорна
/възнаградителна/ лихва за периода 01.02.2012г. – 15.04.2013г., 837,62лв. - наказателна
лихва за периода 01.02.2012г. - 15.04.2013г., за които суми в производството по ч.гр.д.
№ 2161/2013г. на Районен съд Перник е издадена Заповед за изпълнение по чл.417
ГПК, като погасени по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчване му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6