Присъда по дело №269/2022 на Окръжен съд - Перник

Мотиви към Присъда от 03.11.2022 г. по ВНЧХД № 269 по описа за 2022 година на
Пернишки окръжен съд изготвени на 25.11.22 г.
С Присъда № 26 от 11.07.2022 г., постановена по НЧХД № 1517 по описа за 2021
година, Районен съд гр. Перник е признал И. И. З. за невиновна в това, че на *** около
11.30 часа в гр. Перник в открито съдебно заседание по в.гр.д. № 770/2020г. пред Окръжен
съд Перник, разгласила позорно обстоятелство за В. Н. Д., а именно „ …с прости думи,
човек, който се занимава с организирана престъпност, не искам никой да обидя и не
искам по никакъв начин никой да злепоставя… “, „…как човек разпространяващ
наркотици и убивал хора с това нещо има право на втори шанс“, поради което и на
основание чл. 304 НПК я оправдал изцяло по повдигнатото обвинение по чл.147, ал.1 НК. С
постановената присъда Районен съд Перник оставил без уважение и предявения срещу
подсъдимата граждански иск в размер на 2000 лева, представляващ обезщетение за
причинени неимуществени вреди следствие на инкриминираното деяние, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието– *** до окончателното
изплащане като неоснователнен и недоказан.
Против присъдата е подадена въззивна жалба от частния тъжител В. Н. Д., в която се
твърди, че обжалвания съдебен акт е неправилен и необоснован, тъй като е постановен при
нарушаване на материалния и процесуалния закон. В жалбата се релевират доводи, че при
постановяване на присъдата районния съд е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, довели да ограничаване правата на тъжителя. Твърди се, че е
нарушен принципа за равенство между страните в съдебното производство, като е допуснат
в качеството на свидетел, процесуалния представител на подсъдимата по гр.д. № 770/2020г
по описа на Окръжен съд Перник и същевременно не са допуснати до разпит в качеството
на свидетели част от посочените от процесуалния представител на тъжителя лица. Смята
мотивите на съда при постановяване на присъдата за напълно опорочени – намира съда за
предубеден. Посочва, че подсъдимата е призната за невиновна по повдигнатото й
обвинение, в противоречие с показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели, както и със събраните по делото писмени доказателства. Намира за безспорно
установено от събрания по делото доказателствен материал, че на инкриминираната дата и
място, подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по реда на чл. 147, ал. 1от НК. От въззивната инстанция се иска отмяна на
съдебния акт и постановяване на нова присъда, с която И. И. З. да бъде призната за виновна
по повдигнатото й обвинение.
В съдебно заседание Д., лично и чрез своя повереник поддържа жалбата и моли
същата да бъде уважена.
Подсъдимата лично и чрез своя защитник поддържа становище, че твърдените от
частния тъжител факти са напълно опровергани от събраните по делото доказателства.
Навежда доводи, че действията й не покриват нито от обективна, нито от субективна страна
състава на престъплението по чл.147, ал.1 от НК. Намира, че следва да бъде призната за
невиновна по повдигнатото й обвинение, както да бъде отхвърлен и предявения с тъжбата
граждански иск.

Въззивният съд като съобрази изложените във въззивната жалба доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на присъдата, намери от фактическа и правна страна
следното:
Районния съд е установил правилно фактическа обстановка и тя е следната:
Подсъдимата е неосъждана. Частният тъжител е бил осъден по НОХД 11714/2008 г. на
СРС с присъда влязла в сила на 21.11.2012 г. за престъпление по чл.354а, ал.3 НК. Наложено
му е наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изтърпяване е отложено
за срок от три години. Същият е реабилитиран по право, считано от ***, като това
1

обстоятелство е отразено в бюлетина за съдимост.
В. Д. и И. З. са бивши съпрузи, като от брака си имат едно дете. Родителските права
върху последното били възложени на подсъдимата. През ***г. срещу З. бил издаден съдебен
акт за домашно насилие по отношение на детето и била издадена заповед ограничаваща
контактите й със същото. По този повод Д. предявил граждански иск за промяна на
родителските права. Във връзка с това дело на *** в сградата на Съдебна палата Перник се е
състояло открито съдебно заседание по в.гр.д. № 770/2020г. по описа на Окръжен съд
Перник. В хода на съдебното заседание, в устните състезания, З. заявила желание да изрази
становище по същество. Видно от приложения по настоящето дело протокол тя казала: „ …с
прости думи, човек, който се занимава с организирана престъпност, не искам никой да
обидя и не искам по никакъв начин никой да злепоставя… “, „…как човек
разпространяващ наркотици и убивал хора с това нещо има право на втори шанс.“
От свидетелските показания на А. Д. и В. Д. се установява, че следствие на това
подсъдимия се чувствал зле, вдигал кръвно, бил неспокоен и имал нарушен сън.
Така изложената фактическа обстановка не се различава съществено от тази на
районния съд и се прие за установена въз основа на собствен анализ на доказателствения
материал от страна на контролния съд. При този анализ въззивната инстанция кредитира
изцяло събраните по делото доказателства- гласни и писмени. Същите са еднопосочни и
липсват противоречия между тях относно посочените по- горе факти.
След като е анализирал събраните по делото доказателства, районен съд Перник е
приел, че подсъдимата И. З. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.147, ал.1 от НК. Развити са съображения в две насоки.
Първия съд принципно правилно е приел, че всеки човек има право на личен живот и
неговото зачитане и право на свобода при изразяване на мнение. Развито е също така, че
начинът на мислене, изказването на мнение, изразяването на становище, своя субективна
оценка или извод, не могат да се криминализират, тъй като резултатите от тях са
нееднозначни и не подлежат на доказване, следователно не могат да бъдат средство за
осъществяване на изпълнителното деяние на клевета и не са елемент от престъпление. В
тази връзка подробно е обосновано виждането, че в практиката си ЕСПЧ при преценката на
съотношението между нормите на чл.8 и чл.10 от ЕКЗПЧОС, доколкото същите гарантират
права от един и същи ранг /и измененията и допълненията, приети с Протокол No 15 (CETS
213), в сила от 1 август 2021 г., и Протокол No 14 (CETS No 194), в сила от 1 юни 2010 г.,
ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992
г./ се посочва, че за това дали е налице нарушен балансът между гарантираните с чл.8 от
ЕКЗПЧОС- право на зачитане личния живот и репутация и свободата на изразяване на
мнение по чл.10 КЗПЧОС, защитени и с Конституцията на Република България /по чл.39/
основен критерии е съществуването или липсата на фактическо основание за изказването и
добросъвестността на говорещия.
Всичко изложено дотук принципно, теоретично е точно така, но при съотнасянето на
тези виждания към установената по делото фактическа обстановка, районния съд е направил
неправилни правни изводи с които настоящата инстанция не може да се съгласи. За да се
оцени точно казаното от З. трябва, на първо място, да се изследва повода за нейното
изявление- правното основание на предявения иск, страните по него, фазата на процеса в
която са изречени инкриминираните думи, нейното правно значение и контекста на
цялостното изявление. Няма спор, че гражданското исково производство е било за промяна
на родителски права с ищец частния тъжител и ответник- подсъдимата. Неправилно
районния съд е приел, че З. е била в процедура по чл.176, ал.1 ГПК, тъй като изявлението й е
било направено в дадения ход на устните състезания пред въззивния съд. Най- общо,
устните състезания в гражданския процес, се състоят от последователно излагане на
фактическите и правни доводи от страните по делото, които доводи са пряко свързани с
предмета на делото и с претенциите на другата страна. Във въззивната част от процеса към
това се добавя и становището на страните по подадената жалба, респ. отговор на същата.
2

Следователно, няма спор, че от гледище на страната устните състезания са средство да бъде
убеден съда в правотата на нейното становище и всичко изречено от подсъдимата следва да
се преценява в контекста на тази цел. Именно заради това, тезата, че инкриминираните думи
били казани не по отношение на ищеца- тъжител, а принципно, извън правното значение на
образуваното гражданско дело е несъстоятелна. Напротив, излагайки данни за участието на
Д. в престъпления, З. пряко е целяла да убеди гражданския съд, че тя е по- добрия родител и
именно на нея следва да се оставят родителските права. Това личи и от цялостната
конструкция на пледоарията на подсъдимата. Твърдейки, че не може да разбере как човек
участвувал в организирана престъпна група, разпространявал наркотици и убивал хора има
право на втори шанс, по- надолу в съдебния протокол тя е още по- конкретна: „Не разбирам
защо на баща й /частния тъжител бел. моя/ е даден втори шанс“.
Неоснователна е и тезата на районния съд, че след като З., застраховайки се, наред с
инкриминираните изрази е посочила, че не иска нито да обиди някой, нито да злепостави
някой, е нямала умисъл към престъпление по чл.147 НК. Константна е практиката на
съдилищата, че за субективното отношение на дееца се съди по обективните му действия.
Това означава, че когато не желаеш да обидиш някого или да го злепоставиш, не изричаш
обидни изрази и/или не му приписваш престъпления. А в тази връзка самия районен съд е
приел, че твърденията на подсъдимата са от естество да засегнат отрицателно обществените
отношения свързани със забраната да се засяга доброто име на всяко лице.
По нататък, по същество, районната инстанция е приела, че думите казани от
подсъдимата и съставляващи инкриминираното деяние почиват на съответни фактически
данни, които са достоверни.
Видно от свидетелството за съдимост на Д. и приложения към него бюлетин същият е
бил осъден с влязла в сила към 2012 г. присъда за държане и разпространение на наркотични
вещества. На бюлетина изрично е отбелязано, че по отношение на него е настъпила
реабилитация по право, считано от ***. Съгласно чл.85, ал.1 НК реабилитацията заличава
осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с него. С прости
думи, когато едно лице е реабилитирано, то се счита за неосъждано и всички следва да
зачитат този факт. Обратното означава, в пряко противоречие със закона всеки които има
интерес от това да третира едно реабилитирано лице, като вечен осъждан.
Извън това, подсъдимата освен, че в твърдението си е засегнала, че Д. разпространява
наркотици, е съобщила, че същият участвува и в организирана престъпна група и убива
хора, които са други самостоятелни престъпления за каквито няма данни той да е бил
осъждан. Това е още едно противоречие между фактическото основание за изказването и
действителността, което дори не е било обсъдено от районния съд.
Именно поради гореизложеното за настоящия състав няма никакъв спор, че към
момента на инкриминираното деяние Д. е бил неосъждан и изреченото от подсъдимата в
противната насока не намира опора във фактическите данни. Следователно, точно З. е
нарушила баланса между гарантираните с чл.8 от ЕКЗПЧОС- право на зачитане личния
живот и репутация и свободата на изразяване на мнение по чл.10 КЗПЧОС, защитени и с
Конституцията на Република България /по чл.39,/ като не е зачела във вреда на тъжителя
първото от посочените права. Неправилно районния съд е счел, че не е нарушен основния
критерий- съществуването или липсата на фактическо основание за изказването и
добросъвестността на говорещия.
От правна страна:
От така изложената фактическа обстановка и доводи формирани по- горе съдът, счита
че подсъдимата е осъществила състава на чл.147, ал.1 предл. второ НК.
Съгласно чл.147, ал.1 НК, който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му
припише престъпление, се наказва за клевета.
Втората посочена форма на изпълнителното деяние на състава на престъпление по
чл.147, ал.1 от НК е умишлено приписване на неизвършено от тъжителя престъпление. При
3

тази форма на клевета деецът твърди пред трето лице, че пострадалият е извършил някакво
конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил. Престъплението
винаги и без изключение е деяние, укоримо от гледна точка на господстващия морал, което
винаги характеризира отрицателно личността на извършителя. Поради това, че твърдението,
че дадено лице е извършило конкретно престъпление, винаги се отразява отрицателно на
доброто име и честта на този, на когото се твърди, че е извършил престъпление. В
конкретния случай З. е приписала на Д. престъпленията по чл.354а, чл.321, ал.2 и чл.115 НК.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез
приписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление, като деецът твърди пред
трето лице, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление в настоящия
случай, както се посочи по чл.354а, чл.321, ал.2 и чл.115 от НК- „…човек, който се занимава
с организирана престъпност, … човек разпространяващ наркотици и убивал хора с това…“ .
Клеветата е резултатно престъпление и се счита за довършено, когато поне едно трето лице
е узнало твърдението на дееца за приписаното на тъжителят престъпление, когато това
твърдение е възприето от адресата. Освен това, не е необходимо последния да е повярвал на
дееца или да са настъпили каквито и да било други последици. В настоящия случай
твърдението, че тъжителя е извършил престъпления е било възприето пряко от състава на
съда пред който е разглеждано гражданското дело и другите участвували страни.
Подсъдимата е била наясно с обстоятелството, че клеветническите твърдения ще бъдат
възприети от трети лица, поради което настоящия състав намира, че класификацията на
деянието следва да бъде по чл.147, ал.1 от НК.
От изложеното по- горе в мотивите може да се направи категоричния извод, че от
материалите по делото не се доказва тъжителят да е извършил престъпления по чл.354а,
чл.321 и чл.115 от НК и да има някаква съпричастност към такива, поради което не се
доказва и истинността на приписаното от страна на подсъдимата.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, тъй като е съзнавала, че изричайки и протоколирайки тези думи, същите са
едновременно и позорящи, и неистински, но е целяла твърденията й да стигнат до знанието
на посочените по-горе лица и по- специално състава на гражданския съд.
Причини за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимата и
несъобразяването и незачитането на защитената от закона непрекосновеност на честта,
достойнството и доброто име.
При определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното от нея престъпление,
съдът прецени следните обстоятелства:
- степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява
като сравнително висока– касае се за приписване на повече от едно престъпление, с което е
била засегната неприкосновеността на доброто име на тъжителят в обществото и на
положителната оценка за личността му.
- степента на обществена опасност на подсъдимата, която съдът преценява с оглед
данните за личността й. В тази връзка следва да се отбележи, че към датата на извършване
на деянието подсъдимата е била с чисто съдебно минало. Обсъждайки личността на
подсъдимата съдът констатира добросъвестното поведение на подсъдимата в процеса,
нейната сравнително млада възраст, които приема като смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства.
- както и подбудите за извършване на престъплението – незачитане на обществените
отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на пострадалия в обществото
и на положителната оценка за личността му, желание да постави себе си в по- добра
светлина.
Изложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимата З., като
наказанието бъде определено при отчитане на смекчаващите отговорността обстоятелства.
4

За престъплението по чл.147, ал.1, предл. предл. второ от НК към датата на извършване на
деянието и понастоящем законодателят e предвидил наказание „глоба“ от 3 000 /три хиляди/
лв. до 7 000 /седем хиляди/ лв. и “обществено порицание”. Съобразно разпоредбата на
чл.78а от НК, в сила към момента на извършване на деянието, пълнолетно лице се
освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага административно наказание
“глоба” в размер от 1 000 /хиляда/ лв. до 5 000 /пет хиляди/ лв., когато: за престъплението,
извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 /три/ години или
друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените от
престъплението имуществени вреди са възстановени. В настоящия случай за
престъплението, извършено от подсъдимата се предвижда наказание „глоба“ от 3 000 /три
хиляди/ лв. до 7 000 /седем хиляди/ лв. и “обществено порицание”. Освен това, видно от
справката за съдимост на подсъдимата, същата не е осъждана и няма отбелязани налагани
мерки по чл.78а от НК, а от деянието няма преки и съставомерни имуществени вреди.
Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице предпоставките за това, съдът е длъжен да
приложи разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК и да освободи подсъдимата от наказателна
отговорност, като и наложи административно наказание “глоба”. С оглед на вмененото си от
закона задължение съдът счита, че подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна
отговорност и намира за справедливо да и бъде наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000 /хиляда /лв. Така определеното наказание и така определения
размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително
и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдената. Освен
това, съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимата и ще й се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това
ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
По отношение на предявения граждански иск, предявен от страна на тъжителят за
претърпените от последния неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.147, ал.1,
предл. второ от НК, съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по следните
правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на
процесното деяние неимуществени вреди, т. е. отнася се за вторична санкционна последица
свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става
дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 от ЗЗД. В кръга на
претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни
последици, настъпили за пострадалия тъжител, при наличието на които възниква
разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51
от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимата, в резултат на което
са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена
обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените
вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са
настъпили в резултат на деянието на подсъдимият, въпреки, че засегнатите блага в тези
случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо
с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът
да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От
правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на
обезщетението е подчинено на справедливостта /арг. от т.13 от Постановление № 7/1959 г.
на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно –
характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е
извършено то и допълнителните неудобства, моралните страдания, които са били причинени
5

вследствие нанесената клевета и пр. /в т. см. Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС/.
Предвид на това и във връзка с претенцията за обезщетение на неимуществени вреди, съдът
на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания граждански иск за
неимуществени вреди да бъде уважен до размер 500 /петстотин/ лева, като се вземат
предвид претърпените страдания, неудобства и емоционален дискомфорт в резултат на
деянието на подсъдимата и причинната връзка между тях. В останалата си част до пълния
предявен размер съдът счете, че гражданският иск за неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс съдът осъди подсъдимата да заплати държавна такса
върху уважения граждански иск в размер на 50 /петдесет/ лева.
Така мотивиран въззивният съд на основание чл.336, ал.1, вр. чл.334, т.2 НПК отмени
присъдата на първата инстанция и постанови нова присъда, с която призна подсъдимата И.
И. З. за виновна по повдигнатото обвинение, поради което и на основание чл.147,ал.1, вр.
чл.78а, ал.1 и 5 от НК, я освободи от наказателна отговорност и й наложи адм. наказание
„глоба“ в размер на 1000 лв.
Осъди И. И. З., да заплати на В. Н. Д., сумата 500 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следствие на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на увреждането- 31.03.21 г. до окончателното изплащане на
сумата. Отхвърли гражданския иск в останалата му част до пълния размер от 2000 лв., като
неоснователен.
Осъди И. И. З. да заплати на В. Н. Д., сумата 619 лв.- разноски за две съдебни
инстанции, а по сметка на Окръжен съд Перник в полза на ВСС сумата 50 лв. - държавна
такса върху уважената част на гражданския иск

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
6

Номер на акта:	13
Дата:	4 ноември 2022 г. (в сила от 4 ноември 2022 г.)
Съдия:	Бисер Цветанов Петров

Дело:	20221700600269
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	26 август 2022 г.

Присъда по дело №269/2022 на Окръжен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите