МОТИВИ към ПРИСЪДА № 31 по НЧХД № 1319/2019 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ******
Производството по делото е образувано по тъжба на М.Д.Д.,
ЕГН ********** срещу Т.П.Т., ЕГН ********** за това, че на 13.06.2019 г., на
автобусна спирка в с. ***, Община ****** е причинил на М.Д. лека телесна
повреда, изразяваща се в контузни и порезни рани на горен и долен клепач на
ляво око и лявата подочница с кръвонасядане, подлигавичен кръвоизлив в булба на
ляво око, представляваща разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК.
По делото са приети за съвместно разглеждане предявените
от М.Д. против подсъдимия Т.Т. граждански искове за сумите от 400,00 лева,
претърпени от тъжителката имуществени вреди и 1 200,00 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от осъщественото деяние по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението, като на основание чл. 84 от НПК М.Д.Д. е конституирана като
граждански ищец в наказателното производство.
В съдебно заседание тъжителката и повереника адв. И.С.,
преупълномощила адв. С.Л., двамата от ВТАК, поддържат обвинението и предявените
граждански искове.
Подсъдимият Т.Т. не дава обяснения по обвинението,
като чрез защитника адв. М.Н. от ВТАК оспорва изложената в тъжбата фактическа
обстановка и моли за постановяване на оправдателна присъда поради недоказаност
на обвинението, съответно отхвърляне на гражданските искове като недоказани и
неоснователни. Алтернативно, защитникът излага съображения за действия от
страна на подсъдимия поради уплаха или смущение с последица на ненаказването му
/чл. 12, ал. 4 от НК/.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Към
2019 г. тъжителката и подсъдимият са били съседи в с. ***, като Д. е била ученичка
в XII клас на ПГТ „Васил Берон" – ******, поради което пътувала всеки ден
за училище с междуградски транспорт, ползвайки автобус на превозвача „Алекс ОК".
Така, на 13.06.2019 г., след училище, М.Д. се качила
на автобуса за с. ***, тръгващ от гр. ****** в 13,30 часа. В автобуса пътували
и подсъдимият Т.Т., заедно с негов приятел - свидетелят И.И., настанили се на
седалка пред момичето. През целия път тъжителката разговаряла с майка си по
мобилния телефон и по този повод, пристигайки в селото, Т. и Д. разменили
язвителни реплики, при което момичето
казало: „Тъпата ти майка ще ми плаща телефона”. Пръв от автобуса слязъл
свидетелят И., чувайки как М. нарича Т. „боклук”. Обидната дума, изречена от
женски глас, била чута и от шофьора на автобуса – свидетелят Т.Р.. Със
слизането от автобуса на двамата, подсъдимият ударил с юмрук в областта на
лицето и по-точно в областта на лявото око тъжителката, вследствие на което
носените от нея диоптрични очила се счупили и парченца от стъклото порязали
клепачите на лявото й око и предизвикали кръвоизлив, като момичето успяло да каже
на майка си по телефона: „Майко, той ме удари”. Самият удар бил видян от
кондукторката на автобуса, която изненадано казала на шофьора: „Как я удари”,
„Тоз я удари и й счупи очилата”, при което свидетелят Р. се обърнал по посока
на момичето, слязло на спирката в с. *** и видял как Д. се държи за окото
и също чул думите й, казани по телефона: „Мамо, той ме удари”, но до нея не
видял никой.
След потегляне на автобуса, на място пристигнал
бащата на девойката, извикан от майката и й съдействал да се прибере до дома им,
където тя се почувствала зле – получила главоболие, световъртеж и гадене с
повръщане.
На следващия ден – 14.06.2019 г. тъжителката, което
имала рожден ден, заедно със своя баща, посетила съдебен лекар в гр. ******. От
издаденото от д-р Н. Гицов съдебномедицинско удостоверение се установява, че на
М.Д. са констатирани контузни и порезни рани на горен и долен клепач на ляво
око и лявата подочница с кръвонасядане, подлигавичен кръвоизлив в булба на ляво
око, със субективни оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене с повръщане.
Според д-р Гицов описаните травматични увреждания са в резултат от тъпи травми
и могат да бъдат получени по начин и време, описани от Д., като установените
телесни увреждания са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
Съгласно приетото по делото заключение по изслушаната
съдебномедицинска експертиза на вещото лице – офталмолог д-р Н.И., което съдът
възприема като изготвено обективно, компетентно и безпристрастно, тъжителката Д.
е претърпяла травма в областта на клепачите и очната ябълка на лявото око, като
следствие от травмата е получила временно разстройство на здравето, болки,
страдания, стрес и временно нарушено зрение във връзка с кръвоизливите на
клепачите и очната ябълка. Посочва, че уврежданията е възможно да са получени в
резултат на описания в тъжбата механизъм на изпълнителното деяние, при оздравителен
период, посочен от експерта от около 30
дни.
Изложените факти се потвърдиха по категоричен начин
от показанията на незаинтересования от изхода на делото свидетел В.В. –
кондуктор на автобуса, в който пътували Д. и подсъдимият. В. заяви: „Аз бях на
седалката в автобуса, която е зад седалката на шофьора. Обърнах се към вратата
на автобуса и видях, когато между двамата /тъжителката и подсъдимия/ имаше
свада... Чух: „Сега ще ти счупя очилцата”, той й нанесе юмрук и очилата паднаха
на земята, наполовина счупени, а момичето се хвана за окото, което беше зачервено.
Двамата бяха лице в лице. Аз седях на седалката и ги видях...” В подкрепа на казаното
от свидетелката В., пряк очевидец на случилото се, са и показанията на свидетелите
Т.Р. /шофьор на автобуса/, И. Д.И. /приятел на подсъдимия, пътувал заедно с
него тогава/ и И.Й.И. – също пътник в автобуса. Така, Р. разказа, че когато
кондукторката е казала: „Тоз я удари”, свидетелят погледнал и видял, че
момичето се държи за окото и чул думите: „Мамо, той ме удари”. Свидетелят И. Д.И.
посочи: „Чух че Маргарита и Т. се караха нещо, докато още бяха вътре в автобуса, а аз вече
бях извън него. Обърнах се, видях Т. нещо се опитва да й помогне... Те бяха
двамата един до друг и Т. нещо викаше: „Да ти помогна”, нещо от сорта.”, а
свидетелят И.Й.И. заяви, че когато слязъл от автобуса, видял, че момичето се е
сгънало и си търсело очилата на земята.
Вследствие на нанесения й удар, тъжителката Д. се
чувствала зле, оплаквала се от главоболие, световъртеж, гадене с повръщане, била
потисната, изпитвала страх от подсъдимия и стрес вследствие на преживяното. Била
притеснена заради външния си вид, тъй като в рамките на седмица имала оток и
кръвонасядане на лявото око и се наложило да носи слънчеви очила, за да
прикрива раните. В този вид била и на рождения си ден – 14.06.2019 г.
Гореописаните обстоятелства съдът установи чрез
събраните по делото гласни доказателства, ценени с останалия доказателствен
материал по делото – преписка № 1606/2019 г. по описа на ВТРП, съдебномедицинско
удостоверение № Г-65/14.06.2019 г. на д-р Гицов, амбулаторен лист №
945/31.10.2019 г. на д-р Чолаков – специалист очни болести, заключението на
съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещото лице – офталмолог д-р Н.И..
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият Т.Т.
е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е
предаден на съд и за което му е повдигнато обвинение с тъжбата на М.Д., а
именно престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК, осъществено на 13.06.2019 г. в с. ***, Община ******, при
което причинил на тъжителката Д. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128
и чл. 129
от НК, като й нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в контузни
и порезни рани на горен и долен клепач на ляво око и лявата подочница с
кръвонасядане, подлигавичен кръвоизлив в булба на ляво око.
Съдът намира, че със събраните по делото доказателства,
анализирани по-горе в мотивите на съда, се доказа по несъмнен начин така
повдигнатото обвинение, като бе установено, че на дата 13.06.2019 г., в с. ***,
на автобусната спирка, вследствие на предхождащи сложни семейни отношения,
между Т. и Д. възникнали пререкания в автобуса, като слизайки от него,
подсъдимият нанесъл удар с юмрук по лицето на тъжителката, по-конкретно в
областта на лявото око, при което били счупени носените от момичето диоптрични
очила и вследствие от удара, от стъклата на очилата Д. получила контузни и
порезни рани на горен и долен клепач на ляво око и лявата подочница с
кръвонасядане, подлигавичен кръвоизлив в булба на ляво око. Така причинените
увреждания осъществяват престъпния резултат на деянието по чл. 130, ал.
1 от НК, като същите са довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК,
съгласно приетото заключение по изслушаната съдебномедицинска експертиза,
възприето от съда като обективно изготвено и от компетентно вещо лице. При тези
данни по делото и с оглед на така установените съзнателни и целенасочени
действия на подсъдимия, насочени срещу здравето и телесната неприкосновеност на
пострадалата, следва да се приеме за несъмнено доказано, че подсъдимият Т. от
обективна страна е осъществил престъплението по чл. 130, ал.
1 от НК, като не бяха събрани надлежни доказателства в обратна
насока, разколебаващи тези изводи на съда.
Безспорно е доказана и субективната страна на
деянието. Действията на подсъдимия показват, че в съзнанието му е била оформена
ясна представа, че чрез нанасяне на удар с юмрук по лицето на пострадалата иска
да й причини телесна повреда. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал и
целял тяхното настъпване. Ето защо, следва да се приеме, че престъплението е
извършено умишлено, при пряк умисъл като форма на вината.
С оглед на така установеното по делото от фактическа
страна и при отсъствие на противоправно
нападение от страна на пострадалата, подсъдимият Т. няма законното право да се
позовава на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК, респективно,
липсата на условията на неизбежна отбрана изключва въпроса дали е налице
превишаване на нейните предели поради уплаха или смущение /чл. 12, ал. 4 от НК/.
На
следващо място, съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл. 78а от НК, като за извършеното престъпно деяние Т.П.Т.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено
административно наказание. За престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация. Видно от материалите
по делото подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ
характер, не представлява лице с висока обществена опасност, не е освобождаван
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
Раздел ІV на Глава осма от НК, като не са налице и пречките, визирани в ал. 7
на същата разпоредба и липсват данни за причинени имуществени вреди от
престъплението. Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл.
78а от НК за освобождаване на Т.Т. от наказателна отговорност за извършеното от
него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК с налагане на административно
наказание – глоба.
При определяне на размера на наказанието съдът взе
предвид подбудите за извършването на деянието, степента на обществена опасност
на конкретното деяние и на дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, младата
възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало. Не се констатираха отегчаващи
вината обстоятелства. Поради това административното наказание следва да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в минималния
размер от 1 000 лева, предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК,
с което ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК в
максимална степен.
По отношение на предявените граждански искове: При
така приетата за установена фактическа обстановка и във връзка с признаването
на подсъдимия за виновен в причиняването на разстройство на здравето на
пострадалата /лека телесна повреда/, то предявения от Д. граждански иск за
обезвреда на причинените й неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Настъпването на неимуществените вреди се доказа от показанията на свидетелите Донка
Д. и Петър П., които установиха, че тъжителката действително е страдала от нанесения
й удар по лицето, което е довело до физически и психически болки и страдания,
причинило й е и значителен стрес, страх, естетически дискомфорт, като
възстановителният период е продължил около 30 дни съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза. Съобразявайки характера на причинените
наранявания, необходимия период на пълно възстановяване от около 30 дни, младата
възраст на М.Д., затрудненията в зрението при посещение на учебните занятия, дискомфорта
от външния вид на рождения ден на девойката, преживените болки, страдания,
стреса и страха от преживяното, настоящият състав намира, че в настоящия случай
справедливият размер съгласно чл. 52 от ЗЗД
за репариране на преживените от тъжителката неимуществени вреди се явява сумата
от 1 000,00 лева. Поради това и на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият Т.Т.
бе осъден да заплати на М.Д. сумата от 1 000,00 лева като обезщетение за
причинените на последната неимуществени вреди от деянието, ведно със законната
лихва, считано от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
като в останалата му част до пълния претендиран размер от 1 200 лева,
искът като неоснователен и недоказан бе отхвърлен. Поради недоказаност /не бяха
представени никакви доказателства за направени от страна на тъжителката
разноски/, съдът отхвърли изцяло и предявения граждански иск в размер на 400,00
лева за нанесени й от деянието имуществени вреди.
При този изход на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия Т. и направените от
тъжителката разноски по делото в размер на 662,00 лева за заплатени държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.
С оглед уважената част на гражданския иск, съдът
осъди подсъдимия Т. да заплати държавна такса от 50,00 лева, в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВТРС, както и 05,00 лева, в случая на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения
съдът постанови приложената присъда.
За изготвените мотиви на присъдата
да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: