Решение по КНАХД №1165/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на Началника на Първо районно управление при ОДМВР – Пловдив главен инспектор А. П. К. чрез ст. юрк. З. М. – П. против Решение № 420/14.04.2025г. по АНД № 265/2025г. по описа на РС – Пловдив с което е отменено Наказателно постановление № 23 ЗОБВВПИ-19/17.04.2023г. издадено от касатора с което на основание чл. 171 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия е наложено административно наказание на „Фоерверкс“ ЕООД с управител К. А. за нарушение на чл. 9, ал.1, т.6 ЗОБВВПИ.

В жалбата са изложени твърдения за неправилно приложение на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН от въззивния съд тъй като в АУАН и НП са посочени нарушението, нарушителя и неговата вина, които са доказани в хода на съдебното първоинстанционно обжалване. Не е нарушено правото на защита на административно-наказаното лице, не е налице маловажен случай тъй като се касае до търговия с общоопасни средства. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него потвърждаване на НП. Претендират се разноски.

Ответник по касационната жалба „Фоерверкс“ ЕООД с управител К. А. не подава отговор, с молба вх. № 11394/08.07.2025г. чрез адв. В. В. оспорва касационната жалба като счита, че същата е формална, без да се сочат конкретни обстоятелства и пороци на обжалваното решение. Правилен е изводът на въззивния съд, че в АУАН и НП се сочат различни дати на извършване на нарушението поради което и законосъобразен е изводът за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административно-наказателното производство. Иска се оставяне в сила на обжалваното решение.

Представителя на Окръжна Прокуратура – Пловдив взема становище за основателност на касационната жалба.

Административен съд- Пловдив, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в. от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

На 17.03.2023г. около 14.00 часа в гр. Пловдив, [улица], в сградата на 01 РУ на МВР се установило, че на 15.03.2023г. около 14.30 часа при извършване на проверка в търговския обект, стопанисван от „Фоерверкс“ ЕООД на адрес гр. Пловдив, [улица] съставен констативен протокол с рег. № 432р- 5483/ 15.03.2023г. по описа на 01 РУ в книгата регистър за приход, разходи и наличност на неогнестрелно оръжие е осъществена продажба на 01.01.2023г. на един брой газ – сигнално оръжие марка „EKOL KURA” сериен номер EKR – 1430040, калибър 8 мм. на лицето Г. А. Р. за което е била издадена фактура № 3347/ 01.01.2023г.

Според АНО оръжието не отговаряло на техническите изисквания по чл.4 ал.8 от ЗОБВВПИ тъй като нямало сертификат за съответствие, издаден от институра по отбрана „Професор Цветан Лазаров“ на МО, или заедно с документ, издаден от съответния компетентен орган на държавата членка.

Нарушението е квалифицирано по чл.9 ал.1 т. 6 ЗОБВВПИ, а НП е било отменено на три основания:

Първото, в АУАН и НП били посочени две различни дати за извършване на нарушението – 17.03.2023г. и 15.03.2023г. и 01.01.2023г, като не ставало ясно коя е конкретната дата, като време, на което жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Дата 17.03.2023г. фигурирала в АУАН в графата за посочване навреме на извършване на нарушението, а в описанието на нарушението в АУАН е посочена дата на извършването му на 15.03.2023г., както и била посочена дата на продажба 01.01.2023г. Това според въззивния съд представлявало съществено процесуално нарушение изразяващо се в невъзможност ответника по касация да разбере кое е времето на извършване на нарушението и нарушава съществено правото му на защита;

Второто, нарушен е чл.83 от ЗАНН тъй като на юридическите лица се налага административно наказание „имуществена санкция“. В конкретния случай, наказаното е лице е дружество и е следвало да му бъде наложено административно наказание „имуществена санкция“, а не както погрешно е сторено с наказателното постановление е му е наложено наказание „глоба“ в размер на 5000.00 лева, какъвто вид наказание се налага единствено на физическите лица по аргумент на чл.13 ал. 1 б. „Б“ от ЗАНН;

Трето, прието е че административното нарушение е маловажно, защото ответникът по касация не е извършвал други нарушения,а от допуснатото за което е бил санкциониран не възникнали общественоопасни последици с оглед на което и е нарушен принципа за пропорционалност като тежестта на административното наказание не е съобразена с обществената опасност на административното нарушение.

Изводите на въззивния съд се споделят от настоящата инстанция по отношение нарушението на чл. 83 ЗАНН от АНО. В случая административната отговорност следва да бъде носена от юридическо лице – търговско дружество за извършено административно нарушение, като наложеното административно наказание по вид е следвало да бъде имуществена санкция, а не глоба, какъвто вид административно наказание се налага само на физическите лица. По този начин АНО е нарушил чл. 171, ал. 1 от ЗОБВВПИ, въз основа на която е наложил наказанието и която предвижда за всеки, който извършва дейности с взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях в нарушение на чл. 9, ал. 1, да се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. и/или с имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв. Административното наказание глоба е предвидено само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно съгласно чл. 6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица.

Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица за административни нарушения, които са допуснали при осъществяваната от тях дейност.

Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административно-наказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица и е предмет на различна законова регламентация. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не са приложими към имуществените санкции, налагани на юридически лица, тъй като налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административно-наказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица.

В случая, като е наложено наказание глоба на юридическо лице, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, в частност изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, относно задължителното съдържание на всяко НП, а именно вида и размера на наложеното наказание. Допуснатият порок при издаване на НП е довел до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, което е било правилно и законосъобразно констатирано от въззивния съд. Размерът на наложеното наказание глоба от 5000 лева по чл. 171, ал.1 ЗДвП не съответства на нормативно определения размер на наказанието "глоба" за същото нарушение, която е в размери от 1000 до 3000 лв. поради което е неясно защо спрямо юридическо лице се налага глоба от 5000 лева след като тази глоба е в размери от 1000 до 3000 лева.

Вън от горното приложението на чл. 9, ал.1, т.6 вр. с чл. 4, ал.8 ЗОБВВПИ изисква установяване и доказване на факта, че при продажбата на процесното газ-сигнало оръжие освен че липсва сертификат за съответствие, издаден от Института по отбрана "Професор Цветан Лазаров", липсва и сертификат от производителя затова че оръжието не може да бъде преработено така, че да произвежда изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество. Следователно, АНО при реализиране на административно-наказателната отговорност на дружеството не е провел всестранно, пълно и обективно изследване на всички факти и обстоятелства, защото по преписката няма данни да е установен нито вносителя на газ-сигналото оръжие, нито производителя, нито пък да е направена проверка затова производителят удостоверява ли това обстоятелство.

Предвид на гореизложеното обжалваното Решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 420/14.04.2025г. по АНД № 265/2025г. по описа на РС – Пловдив;

Решението е окончателно.