№ 99
гр. Бургас, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120204940 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на С. П. Ж. с ЕГН: **********, чрез адв.
* от АК-Бургас, срещу Наказателно постановление № 23-0769-002488/01.11.2023г., издадено
от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 24 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че са налице процесуални нарушения.
В последното открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, като се представлява от адв. *, който моли за отмяна на постановлението и
присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, надлежно призован се представлява от юрк. *,
която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (видно от разписката на НП е връчено на жалбоподателя на 04.11.2023г., а жалбата е
подадена на 20.11.2023 г.- първия работен). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като
съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 24.07.2023 г., около 23:30 часа, в гр. Бургас, жалбоподателят управлявал лек
автомобил марка „*“ с рег. № * на паркинга на магазин „Метро“, находящ се на бул. „*“ №
103, когато бил спрян за проверка от служители на МВР, които извикали за съдействие екип
на Сектор „Пътна полиция“, в състава на който влизал свидетелят Н. К.. Водачът бил
1
тестван за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. След това бил поканен да
бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство „Дрегер дръг тест 5000“ с № ARPK-0024. Около 00:06 часа на
25.07.2023 г. Ж. отказал да бъде тестван с техническо средство, поради което Н. К. му издал
Талон за медицинско изследване № 138092, в който изрично посочил, че лицето следва да се
яви в ЦСМП УМБАЛ-Бургас за даване на кръвна проба. Водачът получил талона в 00:45
часа на 25.07.2023 г. В талона не било вписано времето, с което водачът разполага да се яви
за изследването.
За горните обстоятелства Н. К. съставил на водача АУАН с бл. № *, в който било
посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни
аналози, както и че на същият е издаден талон за медицинско изследване. Актът бил
предявен на водача, който го подписал, като вписал, че няма възражения.
По време на проверката Ж. бил задържан от служители на 05 РУ Бургас за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т.1 от НК. Служителите на 05 РУ Бургас придружили Ж. до
ЦСМП УМБАЛ- Бургас, където в 00:57 часа на 25.07.2023 г. Ж. отказал да бъде тестван,
като в протокол за медицинско изследване № 0007095 (л. 35) записал „Отказвам да дам
кръвна проба и урина за наркотици.“ и се подписал.
Въз основа на АУАН, на 01.11.2023г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка.
Липсват основания да не бъдат кредитирани показанията на разпитания актосъставител.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група към
ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, а АУАН е съставен от оправомощено за това
лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. Изискването към постановлението е да са описани всички
факти, които наказващият орган приема, че са се осъществили и по такъв начин, че да са
отразени всички признаци на посочената правна квалификация, което в случая е сторено.
Съдът намира, че в случая датата на нарушението, посочена в НП става безспорно
ясна от описаната фактическа обстановка. В АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателят
на 24.07.2023г. в 23:30 часа е управлявал лек автомобил, като в 00:06 часа отказва да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Безспорно
става ясно, че се касае за 00:06 часа на 25.07.2023 г., като съдът намира, че липсата на
посочване на последната дата не е в състояние да ограничи правото на защита на
жалбоподателя.
2
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години
и глоба 2 000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ
на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при
липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое
от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство
или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също
нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 2.06.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва
възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на
алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се
стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по
чл. 174, ал.1 от ЗДвП.
Ето защо не представлява нарушение обстоятелството, че в НП е посочена като
нарушена разпоредбаа на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като всички релевантни фактически
обстоятелства са описани в обжалвания акт.
В конкретния случай от приложения по делото талон за медицинско изследване се
установява, че въпреки че е бил поканен жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол, както и че е отказал да му бъде извършено
медицинско изследване (както е записано в протокола от медицинското изследване- да даде
„кръвна проба и урина за наркотици“). Съдът намира, че както в АУАН, така и в
описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е
индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава,
като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение.
Безспорно е установено авторството на деянието, като в самата жалба не се оспорва
управлението на автомобила от страна на жалбоподателя, както и отказът му да бъде
тестван. Тук следва да се отбележи, че в случая е без значение обстоятелството, че в талона
за медицинско изследване не е посочено времето, с което жалбоподателят е разполагал да се
яви в лечебното заведение за даване на проба. Това е така, доколкото очевидно той се е явил
там дванадесет минути след издаване на талона, не му е било отказано да бъде тестван,
поради просрочие, а той самият собственоръчно е записал, че отказва да даде кръв и урина
за изследване. В този смисъл, всички негови права са били съблюдавани, като безспорно се
установява отказът му да бъде извършено медицинско изследване.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
3
чл. 174, ал.3 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на
нарушението) - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за
срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването му.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-002488/01.11.2023г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на С.
П. Ж. с ЕГН: **********, за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право
да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА С. П. Ж. с ЕГН: **********, да заплати в полза на ОДМВР- гр. Бургас
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4