№ 250
гр. Благоевград, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231200500340 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от Л.
Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *** чрез адв. Р. Н., съдебен адрес: гр. ***
против Решение № 23/03.02.2023 г., постановено по гр.д. № 993/2022 г. по описа
на РС- * в частта, в която е издадена заповед за защита в полза на В. И. К. -
съпруга на жалбоподателя чрез налагане на следните мерки: задължаване на
жалбоподателя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
съпругата си В. И. К.; жалбоподателят е отстранен от съвместно обитаваното с В.
И. К. жилище, намиращо се на адрес в гр. *, ж.к. „**, ет. 2, ап. 1 за срок от три
месеца, считано от постановяване на решението; забрана на жалбоподателя да
приближава на по-малко от 50 метра В. И. К., да приближава на по-малко от 50
метра входната врата на обитаваното от нея жилище, намиращо се в гр. *, ж.к. „**,
ет. 2, ап. 1, да приближава на по-малко от 50 метра местоработата й и местата за
социален отдих, които тя посещава, за срок от три месеца, считано от
постановяване на решението; на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
200,00 лева.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението
на районния съд, постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочи се, че
първоинстанционният съд е кредитирал показанията на съпругата и дъщерята на
жалбоподателя, без да е обсъдил неговите обяснения относно събитията на
11.09.2022 г., както и изцяло е игнорирал факта, че нито в молбата за защита, нито
в декларацията, е описана проява на домашно насилие. Според въззивника
1
събраните по делото доказателства не сочат на извод за осъществено по
отношение на съпругата му домашно насилие.
Твърди се, че жалбоподателят бил малтретиран физически и психически от
зет си, което било причината да иска да напуснат дома му.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
Решение № 23/03.02.2023 г., постановено по гр.д. № 993/2022 г. по описа на
Районен съд –* в обжалваната част и постановяване на решение, с което да бъде
отхвърлена изцяло молбата за защита по реда на ЗЗДН.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 06.03.2023 г. В
указания двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната
страна по нея е депозирала отговор.
В отговора на въззивната жалба се изтъква, че атакуваното решение е
законосъобразно и правилно. Сочи се, че преценката на свидетелските показания е
извършена в съвкупност с всички доказателства по делото. Събраните в хода на
първоинстанционното производство гласни доказателства безспорно установяват
извършения акт на домашно насилие спрямо молителката от К..
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав, намира следното:
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
От прието като доказателство по делото удостоверение за граждански брак
се установява, че молителката В. И. К. и ответника Л. Й. К. са съпрузи.
В производството пред районния съд е прието като доказателство копие от
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.11.2022 г. на
РП- Благоевград, от което се установява, че е отказано да се образува досъдебно
производство по депозирана жалба от В. Й.а против баща и Л. К. с твърдения за
възникнали скандали между В. Й.а, майка и и сестра и, от една страна и баща и, от
друга, на 05.11.2022 г. и 11.09.2022 г.
От справка за съдимост се установява, че Л. Й. К. не е осъждан.
От писмо от „**“ ЕООД се установява, че Л. Й. К. не се води на
диспансерен отчет и не е лекуван в лечебното заведение.
От писмо рег. № УРИ 339000-12465/23.11.2022 г. на РУ- * се установява, че
на 11.09.2022 г. в 18:43 часа на тел. 112 в РУ- * е постъпил сигнал от лицето К. за
възникнал спор между него и зет му на адрес: гр. ***.
По делото са ангажирани гласни доказателства.
В показанията си св. Б.Ц. сочи, че работи като полицай в РУ- *. На
11.09.2022 г. заедно със свидетеля П.П. били на работа. В 19:00 ч. получили
сигнал за семеен скандал на ул. **. Сигналът бил, че зетят тормози тъщата.
Жалбоподателят заявил, че има дрязги със зет си и не го иска в къщата.
Молителката казала, че няма никакъв проблем със зетя и не са се карали с него.
Молителката заявила, че имат проблеми със съпруга й и ще депозира жалба.
Свидетелят П.П. в показанията си сочи, че в проведен разговор К. казал, че
между него и зет му В.С. имало спор, а молителката заявила, че нямат спорове със
С.. К. не искал зет си в апартамента. Съставени били протоколи за
предупреждение на К. и С..
В показанията си св. Г. К. – дъщеря на страните, твърди, че дълги години
семейството било подлагано на тормоз от баща и. Сочи, че на 11.09.2022 г.
сутринта била на терасата, а майка и – в хола. Баща и влязъл в хола и започнал да
2
обижда майка и, че е влюбена в зет си „Ето как се смееш, че зет ти е тук, кара те,
шофьор си имаш, принца, гледай как сега се смееш, да не ревеш после!“.
Свидетелката влязла в стаята и за да не стане по-голям проблем, излезли цял ден
навън. След като се прибрали около 16:00 ч., баща и отишъл в кварталното
кафене. Около 18:30 ч. баща и вдигнал скандал, че е счупен стол, при което майка
и обяснила, че столът си бил счупен. Изведнъж казал, че ще извика полиция, след
което пристигнали полицейски служители. Вечерта баща и казал да се махат, да си
събират багажа. Свидетелката твърди, че на следващия ден двете с майка и, се
изнесли от жилището и около един месец живели на квартира. Пояснява, че
жилището се състои от кухня, хол, спалня и детска. Баща и живеел в кухнята, а тя
и майка и – в спалнята и детската стая, кухнята ползвали от 16:00 ч. до 18:00 ч.
Твърди, че баща и е непредсказуем, както се смее, може и да те удари.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство е допустима, тъй
като са налице всички процесуални предпоставки за това.
Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 10, ал. 1
ЗЗДН от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси
защита по реда на ЗЗДН, поради което е допустима.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. От друга страна, разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, предвижда, че
когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита, само на
основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Поради особения характер на производството, както и поради
обстоятелството, че проявите на домашно насилие протичат обикновено само с
участието на молителя и ответника и възможностите им за доказване са
ограничени, законодателят разширява кръга на годните доказателствени средства
в това производство.
Законът е предвидил доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, както и възможност за издаване на заповед за защита и само на основание
на нея, когато обаче декларацията се явява единственото доказателство по делото,
съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Материалната доказателствена сила
на последната, не е абсолютна. Тя е задължителна за съда, само ако няма други
доказателства, които да я оборват.
Настоящият въззивен състав намира, че от доказателствата по делото,
преценени в тяхната съвкупност, както и представената декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена стойност съгласно чл. 13, ал. 3
ЗЗДН, може да се направи обоснован извод за извършено от ответника домашно
насилие над молителя по времето, описано в молбата.
Доказателствената тежест в производството по ЗЗДН е обърната и именно
ответникът е този, който следва да обори доказателствената сила на декларацията
и да удостовери, че не е извършил визирания в нея акт на домашно насилие. С
оглед спецификата на отношенията, предмет на разглеждане в процеса, жертвата
3
на домашно насилие може да доказва факта на това насилие и само с
декларацията.
В хода на делото от страна на ответника не е опровергана доказателствената
стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3
ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателствени средства.
От друга страна, извършените актове на домашно насилие се установяват от
показанията на свидетелите Г. К., Б.Ц. и П.П.. Установи се, че жалбоподателят К.
е осъществил психическо и емоционално насилие над съпругата си, изразяващо се
в оправяне на обиди „текат лигите по зетя“, „че е влюбена в него“, отправяне на
заплахи „Смей се, смей се, после ще ревеш“, както и я гонел да напуска жилището.
Ангажираните от молителката гласни и писмени доказателства изцяло
кореспондират с фактическите и твърдения, изложени в молбата за извършени
актове на домашно насилие на 11.09.2022 г. С поведението си въззивникът е
застрашил нормалното психическо и емоционално състояние и социален живот на
молителката. Всичко това налага извода от необходимостта за предприемане на
мерки за защита по смисъла на ЗЗДН, съобразени с фактическите отношения
между страните, адекватни на осъществяваното от въззивника поведение и
насочени към предотвратяване на осъществяваното от него противоправно
поведение.
При определяне на конкретните по вид мерки, които да се наложат на
извършителя при проява на домашно насилие, съдът съобрази следното:
Липсват данни спрямо ответника по молбата да са налагани други мерки по
този закон (ЗЗДН), същият е неосъждан, видно от свидетелство за съдимост, не се
води на диспансерен отчет и не е лекуван в „***“ ЕООД. Същевременно по делото
липсват данни причинените от въззивника негативни емоции и притеснения за
молителката да са били със силен интензитет, както и поведението му да е
предизвикало основателен страх след процесната дата.
Ето защо, за постигане целите на закона за конкретния случай подходяща се
явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН “Задължаване на извършителя да се
въздържа от извършване на домашно насилие”, както и кумулативно
предвидената мярка- глоба по арг. на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН в минимален размер от 200
лева.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която на Л. К. са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН, а
именно: отстраняване на Л. Й. К. от съвместно обитаваното с В. И. К. жилище,
намиращо се на адрес в гр. *, ж.к. „**, ет. 2, ап. 1 за срок от три месеца, считано от
постановяване на решението; забрана на Л. Й. К. да приближава на по-малко от 50
метра В. И. К., да приближава на по-малко от 50 метра входната врата на
обитаваното от нея жилище, намиращо се в гр. *, ж.к. „**, ет. 2, ап. 1, да
приближава на по-малко от 50 метра местоработата й и местата за социален
отдих, които тя посещава, за срок от три месеца, считано от постановяване на
решението и отхвърляне на молбата на В. И. К. за защита по реда на ЗЗДН в
частта, в която се иска налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН.
Водим от горното и на основание чл. 17, ал. 5 Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Решение № 23/03.02.2023 г., постановено по гр.д. № 993/2022 г.
по описа на РС- * и издадената въз основа на него заповед за защита № 1 от
03.02.2023 г. относно мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на В. И. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. *, ж.к. „**, ет. 2, ап. 1 за издаване на заповед за защита срещу
Л. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. „**, ет. 2, ап. 1 с мерки за защита по
чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН- отстраняване от семейното жилище в гр. *, ж.к. „**,
ет. 2, ап. 1 за срок от три месеца и забрана да приближава молителката, жилището
на молителката, местоработата й, местата за социален отдих за срок от три
месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23/03.02.2023 г., постановено по гр.д. №
993/2022 г. по описа на РС- *, в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5