Р Е Ш Е
Н И Е
Номер
421 09.10.2019 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
секретар Галя
Мавродинова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№429 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу
П.Р.Я., с която при условията на субективно и обективно съединяване на исковете
са предявени такива за установяване
дължимостта на сумите 363,28 лв.
за потребена от него топлинна енергия за периода 30.11.2017 г. – 10.07.2018 г.
в имот, находящ се в гр.Разград, ж.к.“Лудогорие“, бл.2, вх.3, ап.57 ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението и 22,20 лв. обезщетение за
забава за периода от 31.12.2017 г. до 17.10.2018 и разноските по ч.гр.д.№2127/2018 г. Сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия в
горепосочения недвижим имот, че е ползвал такава на обща стойност 363,28 лв. и
не е заплатил тази сума, поради което ищецът е поискал а съдът е издал заповед
за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№2127/2018 г. Претендира и за заплащане на направените
в това производство разноски. По
указание на съда ищецът е уточнил, че претендираната сума е разпределена
енергия за отопление на общите части по съответната Методика, че етажната
собственост не е избрала топлинен счетоводител,у поради което ищецът като
доставчик на топлинна енергия е избрал „Бруната“ООД за такъв.
Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на
ответника при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният от съда особен представител в писмения
отговор оспорва исковете. Сочи, че ищецът не е представил договор за доставка
на топлинна енергия, сключен с ответника, както и че не е представил
доказателства за право на собственост или право на ползване на ответника по
отношение на процесния имот. Също така сочи, че ищецът не е изпълнявал задълженията
на доставчик на топлинна енергия, както и че в исковата молба не е посочил
какъв вид е била доставената топлинна енергия, топла вода, отопление на
имота или отопление на общите части, че не са посочени
и липсват доказателства за ежемесечно прогнозно потребление и за отчитане на
стойностите в края на сезона.
След преценка на събраните по
делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцовото дружество е
лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия. В тази връзка същото е доставчик на топлинна
енергия и в етажната собственост с адрес гр.Разград, ж.к.»Лудогорие», №2,
вх.***, в която е процесният апартамент***
.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2127/2018
г. е издадена заповед за изпълнение №4456/25.0.2018 г. срещу П.Р.Я.
***»ЕАД за сумата 363,28 лв. незаплатена топлинна енергия за периода 30.11.2017
г. – 10.07.2018 г. ведно със законната
лихва от 24.10.2018 г. и за
сумата 22,20 лв. обезщетение за забава
за периода 31.12.2017 г. – 17.10.2018 г. Заявлението за издаване на заповедта е
от 24.10.2018 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК
и на основание чл.415, ал.1 т.2 от ГПК на ищеца е дадено указание за предяви
иск за установяване на вземането си.
По делото е представена молба от 05.01.1979
г. от Й. П. Я. за включването й като редовен абонат на апартамент с адрес
бл.“Етър“, вх.***, ап.***. Видно от справката от Служба по вписванията на
08.10.2009 г. е наложена възбрана на имот
с адрес гр.Разград, ж.к.“Лудогорие“, №2, бл.2, вх.***, ап.***. Възбрана
е наложена и на 01.09.2017 г., но на ап.57 във вх.Б. И двете справки са от
персоналната партида на ответника П. Р. Я.. Според представената справка от
12.05.2017 г. постоянният адрес на ответника е бил гр.Разград, ж.к.“Лудогорие“,
№2, вх.***, ап.***, а настоящия – с.Дряновец, ул.“Генерал Скобелев“, №***. Към
18.03.2019 г., когато съдът е извършил справка в НБД“Население“ във връзка с
призоваването на ответника, адресите му са същите.
По делото са
представени общите условия на договорите
за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на
потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което
същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия
може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да
заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който
се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на
заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6.
В чл.62, ал.6 от същите Общи условия е посочено, че ако новият и
предишният собственик или ползвател не уредят помежду си отношенията по
заплащане на топлинната енергия, новият собственик заплаща всички сметки за имота
след датата на промяна на собствеността.
От счетоводните
документи, приложени към делото е виден начина, по който е разпределяна
топлинната енергия в етажната собственост.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.
Досежно
топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г. , Наредба
№16-334/06.04.2007 г. и Общите условия
за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за
битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда,
че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във в.”Дневник”
от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от
публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
По отношение на
обезщетението за забава, същото се дължи на основание Общите условия и чл.86 от
Закона за задълженията и договорите, който изрично предвижда задължение за
заплащане на обезщетение при неизпълнение на парично задължение.
Представените по делото доказателства в своята съвкупност водят до извода, че ответникът е абонат на „Топлофикация-Разград“ ЕАД като ползвател на апартамент с адрес гр.Разград, ж.к.“Лудогорие“, №2, вх.***, ап.*** и тъй като не ползва топлинна енергия чрез отоплителни тела, същият дължи само съответната част от сумата, начислена за отопление на сградната инсталация, а именно 363,28 лв. за отоплителния сезон от 30.11.2017 г. до 10.07.2018 г.
След изтичане на 30-дневния срок, предвиден в чл.32 от Общите условия ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава, което е в размер на 22,20 лв. за периода 31.12.2017 г. – 17.10.2018 г.
В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В настоящия случай, предвид основателността на иска, ответникът дължи заплащане на всички направените разноски, а именно сумата 25 лв. по заповедното производство и 275 лв. разноски по настоящото дело, както и сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на предявения иск за установяване дължимостта на разноските по ч.гр.д.№2127/2018 г., съдът следва да прекрати производството поради липсата на правен интерес от водене на същия.
Предвид неоснователността на иска ответникът не дължи на ищеца разноските по настоящото производство.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Р.Я.,
ЕГН ********** ***, че същият дължи на
“Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление
Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК *** сумата
363,28 лв. /триста шестдесет и три
лева и двадесет и осем стотинки/ за
ползвана топлинна енергия за имот с адрес гр.Разград, ж.к.“Лудогорие“, №***,
вх.***, ап.*** за периода 30.11.2017 г. – 10.07.2018 г. ведно със законната
лихва от 24.10.2018 г. и 22,20 лв. /двадесет и два лева и двадесет стотинки/ мораторна лихва върху тази сума за
периода 31.12.2017 г. – 17.10.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение №4456/25.10.2018 г. по
ч.гр.д.№2127/2018 г. на РРС.
ОСЪЖДА П.Р.Я., ЕГН ********** ***
ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на
управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК *** сумата 275 лв. /двеста
седемдесет и пет лева / за направените по гр.д.№429/2019 г. разноски по настоящото
дело и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. / сто лева /, както сумата 25,00 лв. / двадесет и пет лева / разноски по
ч.гр.д.№2127/2018 г. по описа на РС Разград.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от
“Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление
Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК *** срещу П.Р.Я., ЕГН ********** *** за
установяване на задължението за заплащане на сумата 25 лв. разноски по ч.гр.д.№
2127/2018 г. по описа на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по
ч.гр.д. №№2127/2018 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: