№ 1259
гр. Варна, 29.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20233100500334 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР" АД, подадена чрез юриск. Б. Н., срещу Решение № 3697/28.11.2022 г. по гр.д. №
948/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, с което жалбоподателят е осъден на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да заплати на К. К. И. сумата от 2300 лева, представляваща
обезщетение за причинени на 30.01.2019 г. вреди, в резултат на виновно неизпълнение на
задълженията на ответника по чл. 89, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката да поддържа
разпределителната мрежа, обектите и съоръженията и спомагателните мрежи, в
съответствие с техническите изисквания, в размер на стойността за закупуване на нови
електроуреди, съответни на повредените Телевизор „Funai" АМК - 8, фабричен № Q - *****;
Хладилник "Gorenie" К - ORA - S, фабричен № ******; гаражна врата с механизъм
„Novoferm" с фабричен № ****** и маслен радиатор 'Tesy" *******, с фабричен №
10320000, ведно с разходи за доставка и труд, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата – 28.01.2022г. до изплащането на сумата, както и
676,62 лева, представляващи направените разноски в производството пред първата
инстанция.
Въззивникът изразява становище, че решението неправилно, необосновано и
постановено при нарушение на материалния закон, а изводите на първоинстанционния съд
се явяват необосновани и некореспондиращи с фактите и събраните доказателства по
делото. Сочи, че по делото не се установявало аварията да е възникнала, поради
неизпълнение на договорни или законоустановени задължения на ответника. Съгласно чл.
81 от ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на
причина, която не може да му се вмени във вина. Невиновна невъзможност за изпълнение е
1
налице при непреодолима сила, представляваща непредвидено или непреодолимо събитие
от извънреден характер, възникнало след сключване на договора. Съгласно чл.51, ал.7 от
ОУ, действащи към момента на твърдяното неизпълнение - „Електроразпределение
Север"АД не носило отговорност за щети, причинени от повреди в електрическата мрежа
или съоръжения по независещи от дружеството причини. Твърди още, че неправилно
първоинстанционния съд е кредитирал заключението на вещото лице по отношение на
причинната връзка между настъпилата авария и повредата на процесиите уреди, тъй като в
посочената част същото представлявало предположение, базирано на теорията на
вероятностите. Не бил отчетен и факта, че констатациите са направени единствено на базата
на оспорени от страната частни протоколи, представляващи частни неподписани от страна в
процеса документи и като такива не се ползват с материална доказателствена сила по
отношение на съдържащите се в тях фактически констатации. Игнорирано било още, че
радиатор „Tesy“, не се е намирал на място в обекта по време на огледа, но въпреки това бил
включен в заключението на вещото лице, единствено и само по данни на ищеца. Същият
този уред не бил описан и в подаденото пред „ЕРП Север"АД Искане (Жалба) с вх. рег.
№5038030/30.01.2019г. Предвид изложеното въззивникът възразява, че по делото не се
установява виновно негово деяние и причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. В
допълнение излага твърдения, че обжалваното решение е неоснователно и недоказано в
частта относно размера на претърпените от ищеца вреди. От заключението на експертиза се
установявало, че голяма част от уредите са амортизирани и с процент на овехтяване повече
от 60 %, което не било отчетено при определяне на размера на обезщетението. Неправилен
бил извода още, че процесният хладилник не може да бъде отремонтиран, като от
показанията на свидетеля Гигов се установявало, че вече имало оферта от сервиз за
извършване на ремонт на същия. По делото не били представени и доказателства за
извършвани разходи за доставка и труд. Поради изложеното отправя искане за отмяна на
решението с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ЗАД „Алианц България“, чрез
адв. И. М., с който се изразява становище за допустимост и основателност на подадената
въззивна жалба. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че увредените уреди са били
собственост на ищцата или че същите са били налични в имота към момента на настъпване
аварията, доколкото липсвали доказателства в тази насока. Неправилно също
първоинстанционният съд е приел наличие на виновно поведение от страна на ответника,
както и причинно-следствена връзка между него и настъпилите вреди. Не било доказано
още, че подадената електроенергия на 30.01.2019 г. била с по-високо напрежение от
стандартното, доколкото разликата била в границите на допустимото отклонение, а на
същата дата не е имало регистрирани аварии. Недоказана по делото останала и причината за
настъпването на вредите. По изложените съображения поддържа изложеното във въззивната
жалба искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Депозиран е отговор в законоустановения срок и от К. К. И., чрез процесуален
представител адв. И. З., с който се оспорва оплакването за неустановяване по делото да е
2
възникнала авария, поради неизпълнение договорни или законоустановени задължения на
ответника. Сочи се, че въззивникът има задължение да поддържа собствените съоръжения,
кабелни пътища, трафопостове и др. чрез които доставя електроенергия в изправно
състояние, като носи отговорност за настъпили дефекти по силата на чл.89, ал.1,т.4 от ЗЕ.
Дружеството не е доказало да е поддържало в изправност разпределителната кутия, да е
провеждало профилактика и периодични прегледи за техническа изправност, поради което
отговаря за вредите, произлезли от аварията на проводниците в нея, като липсват основания
за приложение на института на непреодолимата сила. Неоснователно било оплакването за
неправилно кредитиране на констативен протокол от 31.01.2019 г., тъй като същият бил
ценен ведно с останалите доказателства по делото. Доказателства за извършвани разходи за
доставка и труд не били представени по делото, тъй като такива не били направени, но това
не означавало, че щетите за ищцата не са настъпили. Същевременно, не било правилно тя да
бъде задължена да извърши разноски за своя сметка, под угрозата да не й бъдат признати
щетите, вече признати извънсъдебно чрез констативен протокол от 31.01.19 г., съставен от
служители на „Електроразпределение Север“ АД.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Не са
отправени доказателствени искания.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 334/2023г. на 25.04.2023 г. от 10:00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4