Решение по дело №99/2022 на Административен съд - Кюстендил

                                                     Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 117

                                                 гр.Кюстендил, 02.06.2022год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на четвърти май  през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

                                                                                           ДЕСИСЛАВА  ТАБАКОВА

при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа  докладваното от съдия  Стойчева  КАНД № 99 по описа за 2022год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63в ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. АПК.

Регионална инспекция по околната среда и водите – гр.София, представлявана по пълномощие от старши юрисконсулт М.Д., оспорва с касационна жалба  решение № 15/27.01.2022г. на Районен съд – Кюстендил по АНД № 978/2021год., с което  е  отменено Наказателно постановление № 198 от 09.08.2021год.  Релевирани  са основанията по чл.348, ал.1, т.1  от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане  се свързва с доказано нарушение и спазване на процедурата по ЗАНН. Оспорват се като противоречащи на материалната доказателствена сила на съставения констативен протокол в качеството му на официален свидетелстващ документ,  решаващите мотиви на РС за недоказаност на съставомерния признак от състава на деянието, а именно транспортирането на отпадък по см. 1, т.17 от ДР на ЗУО.  Сочи се, че  осъществяваната от нарушителя дейност е самостоятелна форма на изпълнителното деяние на нарушението по чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО.  Оспорва се и размерът на присъдените в полза на дружеството деловодни разноски за адвокатско възнаграждение с доводи за прекомерност.  Прави се искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на решение за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът – “Е.И.Т.“ ООД  с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,   чрез процесуалния си представител адв. Т.К., в писмен отговор и устно в съдебното заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното решение за правилно. Претендира деловодни разноски по приложен списък.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.

            Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка  на оспорения съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на обжалване е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно постановление № 198 от 09.08.2021год., издадено от изпълняващ правомощията  на  директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с което на “Е.И.Т.“ ООД  е наложена имуществена санкция  в размер  на  7000,00лв. на осн. чл.136, ал.2, т.3, пр.2  от Закона за управление на отпадъците.

Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че  на 06.02.2021г.,  при извършена проверка на ГКПП „Гюешево“,  е установено, че транспортира  с товарен автомобил, отпадъци от пластмаси, представляващи балирани замърсени несортирани пластмасови парчета /полиуретанов еластомер/ с различен цвят, размери и форма,  общо 9 396 кг, от ГКПП „Гюешево“ до обект гр. Враца, без наличие на документ, издаден по реда на чл.35, ал.3 във връзка с чл.35, ал.2, т.2 от ЗУО.  

За деянието е съставен АУАН № 36/11.02.2021г., с който е предявено обвинение при същите фактически обстоятелства.

Към преписката и в производството пред РС са приети писмени  и гласни доказателствени средства във връзка с транспортирането и вида на товара, а именно: КП № ККФОС-ЛД-7/09.02.2021г., митническа декларация за износ от предприятие в Косово, фактура за придобиване на стоката, издадена от   предприятие в Косово, транзитна митническа декларация  и международна товарителница, както и показания на длъжностно лице при РИОСВ, което е извършило проверката и което обяснява критериите за квалифициране на превозвания товар като отпадък.  

При горните данни, Районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че деянието не осъществява състава на административното нарушение по чл.136, ал.2, т.3, пр.2  от ЗУО. Формирани са изводи за това, че  АНО не е доказал, че  превозвания товар има характеристиките на отпадък;  че  изискването за наличие на документ, издаден по реда на чл.35, ал.3 във връзка с чл.35, ал.2, т.2 от ЗУО  е въведено за дейностите по съхранение и транспортиране на отпадъци, а в случая обвинение за съхранение не е предявено; че нарушителят няма качеството на оператор, който извършва самостоятелна дейност по транспортиране на отпадъци по см. на §1, т.43 от ДР на ЗУО.

Касационната  инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:

Въззивното  решение е правилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК  следва да се остави  в сила. Районният съд е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което го е отменил. Решаващите мотиви на въззивната инстанция са за недоказаност на  съставомерно деяние. Същите са обосновани от доказателствата по делото и правилни като съответстващи на материалния закон.  

АНО  е квалифицирал деянието на търговското дружество като  нарушение по чл.136,  ал.2, т.3, пр.2 от ЗУО, която разпоредба в относимита й част предвижда наказание  имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв.  за едноличен търговец или юридическо лице, което транспортира отпадъци без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват. Във връзка с последното,  се прави   привръзка с изискванията на чл.35, ал.3 вр. с ал.2, т.2 от ЗУО, според които за извършване на дейностите по събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби е необходима  регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II от закона.

Съобразно горната нормативна регламентация, срещу дружеството е предявено обвинение за транспортиране на отпадъци от пластмаси, представляващи балирани замърсени несортирани пластмасови парчета /полиуретанов еластомер/ с различен цвят, размери и форма, общо 9 396 кг, от ГКПП „Гюешево“ до обект гр. Враца, без наличие на документ, издаден по реда на чл.35, ал.3 във връзка с чл.35, ал.2, т.2 от ЗУО.  Видно от становищата на страните, основният спор по делото в случая е дали превозвания товар има характеристиките на отпадък по см. на §1, т.17 от ДР на ЗУО, според която разпоредба, отпадък е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. АНО обосновава тезата си, че товарът е отпадък с материалната доказателствена сила на съставения констативен протокол в качеството му на официален свидетелстващ документ, който нарушителят не е оспорил. Допълнително сочи данните в  митническата декларация от 05.02.2021г. за износ от предприятие в Косово, като твърди, че в т.31 от декларацията стоката е описана като „шредирана пяна/отпадъци“.   Липсва класифициране на товара като отпадък със съответен код съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците.  

Посочените от органа  доказателства не установяват по безспорен начин описанието на товара в АУАН и НП, както и че същият е отпадък, както правилно е приел районният съд.  Неоснователни са твърденията на касатора, че материалната доказателствена сила на  КП, съставен при проверката,  не е оборена  в производството по обжалване на НП.  Видно е, че в съдържанието на КП са обективирани данни за вида на превозваната стока, които са различни от описаните в АУАН и НП. Според КП, превозът  касае  разноцветни полиуретанови парчета /изрезки/ от производство на дунапренови  дюшеци от фирма в Косово, с различни размери, част от които с нарушена цялост  и петна със сив цвят от замърсяване, за които изрезки в документите на превозвача не е посочен код за класифицирането им като отпадък. Предвид  горните данни  в КП, доказателствената му сила се ограничава само до описанието на товара, доколкото е очевидно, че  липса  класификация на същия   като отпадък по реда и на основание на Наредба №2/2014г., която да е обоснована от  установените обстоятелства.  Следва, че КП не доказва релевантния факт, че предмет на деянието е отпадък и то отпадъкът, описан в АУАН и НП.  

От друга страна, сочената от АНО митническата декларация е представена в превод на български език от нарушителя като приложение към депозираното възражение срещу съставения АУАН и съставлява годно доказателствено средство по делото. Обратно на приетото в НП, в т.31 от декларацията, стоката е описана като изрезки дунапрен.  Същото описание се съдържа в международната товарителница и във фактурата за продажба, поради което не се потвърждават констатациите на органа, че стоката е описана като „шредирана пяна/отпадъци“.  Изводи за дисквалифициране на товара  като отпадък  следват и от декларацията на продавача – фирма в Косово, представена пред АНО,  в която се  сочи, че стоката по експортната фактура, натоварена на камиона на  “Е.И.Т.“ ООД   представлява изрезки от полиуретанова пяна, предназначени за директо влагане (повторна употреба) в готови изделия – възглавници и не е отпадък. Горното не се опровергава от информацията, събрана служебно от контролните органи от РИОСВ – Враца,  както неоснователно приема касаторът.  Предприетата  процедура за издаване на регистрационен документ за  дейности с отпадъци  от получателя на стоката – дружество в гр. Враца, не съставлява доказателство, което по категоричен начин да установява, че превозът по казуса е на отпадък. Такива изводи не следват и от анализа на показанията  на свид. Димова, която е  актосъставител. Видно е, че извън описаните по-горе данни, същата се позовава на ниската цена на стоката по фактурата за да обоснове, че се касае за отпадък, а цената  очевидно  не е признак, характеризиращ  една вещ като отпадък съглано  дефиницията в закона.    

С горните допълнения към мотивите на райониня съд, касационната инстанция счита за обоснован и законосъобразен   решаващия извод за недоказаност на    релевантния факт,  че  превозвания товар има характеристиките на отпадък, съобразно който е прието отсъствие на съставомерно деяние и е отменено издаденото НП. Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.

За пълнота на изложението и във връзка с наведените от касатора оплаквания, е необходимо да се посочи следното: в административнонаказателното  производство  задължен да  класифицира предмета на нарушението като  отпадъкът, е  АНО, който следва да проведе пълно и главно доказване на спорните факти, а обратната теза е неоснователна.  В случая не е посочен  код  на  процесната стока съгласно правилата на Наредба № 2 / 2014 г. за класификация на отпадъците, нито в КП, нито в АУАН и НП. Съдът счита горният пропуск за съществен с оглед правото на защита на нарушителя  по  обвинението за транспортиране на отпадъци   без    регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II от ЗУО.  Според разпоредбите на глава пета, раздел II от закона, в заявлението за регистрация е необходимо да е посочен код на отпадъка / арг. чл. 78, ал.3,т.3 от ЗУО/, от което   следва, че предявеното обвинение  без  класифициране на отпадъка с код не е конкретизирано в достатъчна степен.   

В противоречие  с материалния закон са формираните от районния съд доводи за това, че  изискването за наличие на документ, издаден по реда на чл.35, ал.3 във връзка с чл.35, ал.2, т.2 от ЗУО  е въведено за дейностите по съхранение и транспортиране на отпадъци, а в случая обвинение за съхранение не е предявено и че нарушителят няма качеството на оператор, който извършва самостоятелна дейност по транспортиране на отпадъци по см. на §1, т.43 от ДР на ЗУО. Анализът на санкционната норма на чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО  сочи, че транспортирането на отпадъци е предвидено като отделна форма на  изпълнителното деяние, без кумулативна връзка с дейността по съхранение на отпадъци, а от доказателствата е видно, че транспортирането е самостоятелна дейност от регистрирания предмет на дейност на дружеството, която многократно същото е осъществявало.  Независимо от изложените доводи, въззивното решение е правилно.    

Съдът счита оспореното решение за правилно и в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, като възражението за прекомерност на последното е неоснователно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по правилото на чл.18, ал.2 във вр. с чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 680,00лв. В случая, нарушителят  е  платил на  адв. К.  възнаграждение в размер на 1000,00лв., което съответства на фактическата и правна сложност на делото. Видно е, че въззивната жалба е подробно мотивирана  с анализ на  относимите  за казуса дефиниции в ЗУО и разпоредби в Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците, а пълномощникът е участвал активно в проведените открити съдебни заседания, вкл. при разпита на актосъставителя,  отправяйки адекватни и аргументирани въпроси. Не са налице основания за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно.   

С оглед изхода по делото, съдът осъжда РИОСВ – София да заплати на нарушителя  деловодни разноски в касационното производство в размер на 750,00лв. за адвокатско възнаграждение.

             Водим от горното  и на осн. чл.221, ал.2 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

                                                          

                                                            Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 15 от 27.01.2022г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по  АНД № 978/2021год.

ОСЪЖДА  Регионална инспекция по околната среда и водите – гр.София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136 да заплати  на  „Е.И.Т.“ ООД  с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, деловодни разноски в размер на 750,00лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.   

          

 

Председател:                              Членове: 1.                            2.