№ 1608
гр. Варна , 11.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500966 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна
жалба на С. А. Н. чрез адв. П.В., срещу решение №260583/22.02.2021г.,
постановено по гр.дело №5401/2019г. по описа на ВРС. Жалбоподателят
счита решението за неправилно, незаконосъобразно, недопустимо и
постановено при съществени процесуални нарушения, поради което моли да
бъде отменено. Твърди на първо място, че съдията е постановил решението си
преди изтичане на предоставения на страната 14 дневен срок за представяне
на писмена защита, което представлява съществено процесуално нарушение.
Позовава се на практика на ВКС, според която ако съдът се е произнесъл без
да се е запознал с доводите на страната в защита на правата й, и в нарушение
на гарантираното от закона право на ефективно участие на страната в
процеса, това е равнозначно на решаване на делото без провеждане на
устните състезания. Твърди се, че това процесуално поведение на съдията
следва да се прецени и с оглед обстоятелството, че същият не се е отвел, като
по такъв начин не е гарантирал на адвокат С.Н. делото срещу него да бъде
гледано от независим и безпристрастен съд. На следващо място се излага, че
съдията е постановил решението си без да се произнесе по направено в срок
искане за допълване и поправка на протокол от о.с.з. на 8.02.2021г., което е
съществено процесуално нарушение. Доколкото искането за поправка било
направено в законо-установения 7 дневен срок, но неоснователно било
1
оставено без уважение, въззивникът счита, че липсва протокол, годен да
установи случилото се в о.с.з. на 8.02.2021г. Твърди се и допуснато
процесуално нарушение, изразяващо се в отказ на съда да задължи ищцовата
страна да представи оригиналите на приложените заверени преписи на
основание, че същите са заверени от адвокат по реда на чл.32 от ЗА. На
следващо място жалбоподателят излага, че съдът неправилно се е позовал на
решение от 28.03.2017г. по д. дело №60/2016г. на Дисциплинарният съд при
Адвокатска колегия Варна и решение от 15.09.2017г. по д.д.№19/2017 г. на
Висшият Дисциплинарен съд при Висш адвокатски съвет, като твърди, че
тези решения на ДС при АК Варна и Висшия ДС са постановени в нарушение
на правото на ЕС при лишаване от правото му на достъп до държавен съд,
както и самите дисциплинарни съдилища функционират в нарушение на
правото на ЕС. По съществото на спора твърди, че коректно и точно е
изпълнил задълженията, повети от него по договора за правна защита и
съдействие от 17.09.2015 г. Излага, че по желание на ищцата изпълнението на
неговите задължения по чл.1, ал.1 във връзка с осъществяване на
представителство, преговори с банката на Н.Р. Монова с цел защита на
правата на кредитополучателите и с цел постигане на предоговаряне на
размера на задълженията и начина на изплащането им." е извършвано
основно устно чрез даване на консултации на ищцата по телефона, като по
този договор е постигнато предоговаряне и не е настъпила необходимостта от
съдебна защита на правата на ищцата включително и по изп. дело. Видно от
съдържанието на исковата молба няма твърдения и доказателства за
неизпълнени задължения от негова страна на договора за оказване на
съдействие при преговори, свързани със задължението на ищцата или
нейните дъщери към Юробанк България АД. Излага, че единствените
оплаквания по настоящото дело са свързани със задължението по Договор за
жилищен кредит №823/R/24.04.2008 г. сключен с Банка Пиреос България АД,
клон Плевен от Н. Монова за сумата от 35 000 евро. Твърди, че тъй следва
доброволно да се постигне споразумение за разсрочване на задължение по
влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, то същото е невъзможно без
желание от страна на кредитора и длъжника, което може да бъде постигнато
единствено при наличие на реална възможност от длъжника да заплаща дълга
разсрочено. В тази връзка жалбоподателят твърди, че не е имал надлежно
учредена представителна власт за самостоятелно представителство на ищцата
2
пред банката и подписване на споразумение, тоест поемане на задължение за
плащане от нейно име до 2 август 2016 г., когато тя подписва нотариално
заверено пълномощно. Излага, че той е водил преговори с банката, но не
може да се търси от него отговорност заради нежеланието поради финансови
затруднения на ищцата да заплаща задължението си към Банка Пиреос
България АД. Видно от материалите по делото няма никакви доказателства за
наличие на желание и фин. възможност от страна на ищцата да заплати дълга
си към банката изцяло или разсрочено. Твърди, че поради липса на финансова
възможност за заплащане на задължението по договора към Банка Пиреос
ищцата не е успяла да предложи никакви реални средства на банката, поради
което в рамките на договорения 6-месечен срок на основание чл. 2.1 от
Договора за правна защита не се е стигнало до обсъждане на конкретни
параметри на проект на споразумение, както и до сключването му.
Въззивникът излага, че с писмо вх.№10-01-2274/18.05.2019 г. е инициирал
преговори за сключване на споразумение за доброволна продажба на
ипотекирания имот, но след изтичане на 6-месечния срок, в който ищцата не
направила никакви плащания по задължението си и не е дала никаква
информация от която да е видно, че има реалната възможност да плаща,
Банката е прекратила стартиралата процедура, като е заявила, че ще пристъпи
към принудително изпълнение по продажба на имота. Твърди, че е указал
съдействие на ищцата като е предложил доброволна продажба на недвижимия
имот по изп. дело, но процедурата се проваля, тъй като ищцата не е
осигурила пълномощно от реалният собственик на недвижимия имот Росица
Вескова Цанкова, както и поради оттегляне на пълномощно, дадено на
въззивника чрез уведомление с вх.№8830/15.07.2016 г. по изп. дело 858/14. На
следващо място счита, че ищцата не е доказала, че основанието за
заплащането на 3000 лв е отпаднало. Твърди, че той е изпълнявал поетите
задължения от момента на сключването му, до неговото прекратяване.
Твърди, че ако основанието за дължимостта на адв. възнаграждение е
отпаднало с продажбата на недвижимият имот апартамент №9, находящ се в
к.к. Слънчев бряг-запад, ул. Несебър №1, почивен комплекс Азуро то това е
невярно, тъй като за разлика от доброволната покупко - продажба на
недвижим имот изповядваща се пред нотариус, публичната продан има
сложен фактически състав. Действително, на 22.07.2016 г. е бил обявен за
купувач взискателя - ипотекарен кредитор - Банка Пиреос България АД с
3
предложена цена - 49 501 лв, което не е равносилна на продажба на имота,
тоест смяна на собствеността му, т.е. към момента на оттегляне на
предоставените му пълномощия, имотът не бил продаден, тъй като
постановлението за възлагане е изготвено на 12.06.2017 г., проданта,
извършена на 22.07.2016 г., е била обжалвана, като последното влиза в сила
на 21.11.2017 г. Защитата на правата на длъжника тепърва е предстояло да
бъде реализирана по съдебен ред, тъй като обявеният за купувач наддавач е
банката визскател, поради което следва да се извърши първо разпределение
на сумите, което подлежи на обжалване пред две съдебни инстанции след
което предстои изготвяне на постановление за възлагане, което също подлежи
на обжалване. Прекратяването е неоснователно, тъй като с разваляне на
договора и оттегляне на пълномощното въззивникът е бил лишен от
възможността да си изпълни задълженията по договора в пълнота. До влизане
в сила на постановлението за възлагане и извършване на въвод във владение,
реалното ползване на недвижимият имот се осъществява от ползвателят на
имота – ищцата, което била всъщност и една от целите на договора за правна
защита. Освен това, правната природа на този договор не предполага
престиране на очакван и благоприятен за клиента резултат от воденото срещу
него изпълнително производство, а само поемане на задължението за даване
на консултации, правна защита и съдействие, но не и постигане на определен
резултат. Счита, че съгласно договора за правна защита, предмет на договора
е не защита на собствеността, тъй като не е имало никакви претенции за
собствеността на ипотекираните имоти, а на владението на недвижимият
имот за възможно най-дълъг срок на основание чл.1, т.5 от същия. Твърди, че
договорът за правна защита не е бил сключен с условие за прекратяване при
настъпване на прекратително основание - публична продан на недвижимият
имот в к.к. Слънчев бряг-запад. Счита, че към 22.07.2016г. - датата на
обявяване за купувач взискателя - ипотекарен кредитор - Банка Пиреос
България АД и към 15.07.2016 и към 4.08.16 г. - двете дати на оттегляне на
поръчката от ищцата не е било отпаднало основанието за преговори с
кредитора за изплащане на задължението. Твърди,че всички поети по
договора задължения във врзъска с водене на преговори с банката и по изп.
дело са били надлежно изпълнявани от негова страна. На следващо място
оспорва получаването на претендираната сума от 3000лв. Твърди, че от
съдържанието на разписките, на нито едно от фотокопията не се съдържа
4
подпис на адв. С. А. Н. удостоверяващ получаването на сумите. Поради което
предоставените фотокопия не доказват получаването на 5 броя плащания х
500 лв., тоест общо 2500 лв. от адв. С.Н.. Копията не съдържат подпис на
Надка Монова, поради което не доказват изплащането на 2500 лв. по договора
за правна защита и съдействие от 17.09.2015 г. на адв. С.Н.. Оспорва и
получаването на сумата от 500лв., с посочен получател Диана Дакова
Стоянова. Предвид изложеното, твърди, че не се установява по делото
виновно пълно неизпълнение от негова страна, на задълженията му по
процесния договор за правна защита и процесуално представителство,
доколкото съобразно очертания предмет на договора той, в качеството си на
адвокат точно е изпълнявал задълженията си, вкл. не е станал причина
производството да бъде прекратено по негова вина, без да може същото да
продължи пред друг съд - чл.35, ал.4 от ЗА. По изложените съображения моли
предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Във
въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор, излага
становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са
налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният
съд не е допуснал твърдяните процесуални нарушения. Излага, че
предоставения 14 дн срок за писмен защита е изтекъл на 21.02.2021г., като
съдът не е постановил решението си преди неговото изтичане. Излага, че не
са налице основания за отвод на съдията, тъй като липсва индиция за
неговата предубеденост. По отношението на искането за представяне на
оригиналните разписки, излага, че разполага със същите, но не ги представя,
тъй като първ. Съд не я е задължил. Отделно от това, в такъв случай
поддържат искането си по чл. 192 ГПК, като съдът даде възможност да
представи такава, ако счете за необходимо. Ако съдът приеме, че е
необходимо доказването на направените плащания от ищцата към ответника,
то моли да бъде допусната ССчЕ, като бъде дадена възможност да
формулира задачите към нея с допълнителна молба. Счита, че първ. съд, след
като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до
правилен извод за основателност на предявения иск. Моли се жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а
5
първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част, както и да
им бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски. Прави
се и възражение за прекомерност на претендирания от въззивника адв.
хонорар.
Във връзка с направените доказателствени искания, съдържащи се нея,
настоящият състав съобрази следното:
Съобразно разясненията, съдържащи се в т.2 на ТР № 1/09.12.2013,
ВКС, ОСГТК по т.д. № 1/2013г., въззивният съд не следи служебно за
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на
делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените
правила, то съобразно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК съдът следва да се
произнесе по доказателствените искания относно събирането на
доказателства, които не са били допуснати от първ. съд поради процесуално
нарушение.
В хода на на първ. дело, ответникът още с отговора срещу исковата
молба е поискал, на осн. чл. 183 ГПК ищцата да бъде задължена да представи
оригиналите на представените от нея копия на разписки, заверени за вярност
от нейния адвокат.
С определение №1219/21.01.2021г., постановено на осн. чл. 140 ГПК,
след като съдът е приел за безспорно между страните, че ищцата е извършила
плащания към ответника на обща стойност 3000лв., е оставил без уважение
искането на ответника за задължаването да представи в оригиналите на
заверените преписи на разписките.
В о.с.з., проведено на 08.02.2021г., съдът, по искане на ответника е
изменил постановеното по-горе определение, като е заличил от същото
частта, в която е прието за безспорно плащането от ищцата на сумата от
3000лв., но е оставил без уважение искането за ревизиране на определението
досежно доказателствените искания.
Настоящият състав намира, че след като своевременно /с отговора по
чл. 131 ГПК/ ответникът е поискал представянето на оригиналите на
приложените заверени копия, то първ. съд неправилно е оставил без уважение
6
искането, след като в последствие е съобразил, че между страните е спорно
извършването на тези плащания.
По изложените съображения, съдът намира, пред въззивната инстанция
следва да бъде допуснато събирането на поисканите от страните
доказателства, като ищцата бъде задължена да представи в о.с.з. оригиналите
на разписки както следва: разписка за прием на паричен превод
№71880000306109 от 09.11.15" , „разписка за прием на паричен превод
№71880000335467 от 03.12.15г.", „разписка за прием на паричен превод
№71880000366611от 04.01.16г.", „разписка за прием на паричен превод
№71880000403712 от 08.12.16г", издадени от Еконт, както и 3 бр. листи с
таблици, подпечатани от Еконт Експрес, и „разписка за прием на паричен
превод №01000455949722/21.06.2016 от 08.12.16г." на Изипей АД.
На въззиваемата, съобразно искането, съдържащо се в отговора на
въззивната жалба, следва да бъде дадена възможност да представи пред съда
молби по чл. 192 ГПК за изискване на документи във връзка с извършване на
плащанията на паричните преводи.
По искането за назначаване на ССчЕ, съдът ще се произнесе след
събиране на допуснатите доказателства и изразяван на становище от
насрещната страна.
Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №277191/10.03.2021г.
на С. А. Н. чрез адв. П.В., срещу решение №260583/22.02.2021г., постановено по гр.дело
№5401/2019г. по описа на ВРС.
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата Н.Р. Монова, ЕГН ********** да представи в о.с.з.
оригиналите на разписка за прием на паричен превод №71880000306109 от 09.11.15",
„разписка за прием на паричен превод №71880000335467 от 03.12.15г.", „разписка за прием
на паричен превод №71880000366611от 04.01.16г.", „разписка за прием на паричен превод
№71880000403712 от 08.12.16г", издадени от Еконт, както и 3 бр. листи с таблици,
подпечатани от Еконт Експрес, и „разписка за прием на паричен превод
№01000455949722/21.06.2016 от 08.12.16г." на Изипей АД.
7
ДАДВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззиваемата Н.Р. Монова, ЕГН ********** в 3 дневен
срок да депозира пред съда молби по чл. 192 ГПК за изискване на документи във връзка с
извършване на плащанията на паричните преводи.
По искането за назначаване на ССчЕ, съдът ще се произнесе след събиране на
допуснатите доказателства и изразяван на становище от насрещната страна.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 09.06.2021г. от 10.00 часа, за която
дата и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8