№ 2206
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100508348 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Серес“ ЕАД срещу решение от 01.04.2023
г. по гр.д. №46974/2021 г. на Софийския районен съд, 58 състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Биоланд БГ“ ЕООД установителни
искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за сумата от 24,42 лв. - лихва за периода от
02.10.2018 г. до 26.02.2021 г., сумата от 13,47 лв. – лихва за периода от 31.10.2019 г. до
26.02.2021 г., сумата от 14,28 лв. – лихва за периода от 02.10.2019 г. до 26.02.2021 г., сумата
от 3,31 лв. – лихва за периода от 31.10.2020 г. до 26.02.2021 г., и в частта, в която е
отхвърлено искането за законна лихва върху главницата от 200,00 лв., представляваща
неплатена арендна вноска за стопанската 2018/2019 г., считано от 02.03.2021 г. до изплащане
на вземането, и законна лихва върху главницата от 200,00 лв., представляваща неплатена
арендна вноска за стопанската 2019/2020 г., считано от 02.03.2021 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№12479/2021 г. по описа на СРС, 58 състав, като ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Жалбоподателят твърди,
че СРС неправилно е приел, че ответникът не е уведомен за встъпването му в правата на
арендатор по процесния договор за аренда. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло исковете за лихва за
забава и искането за законна лихва. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Биоланд БГ“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено изцяло.
Претендира разноски.
1
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която са отхвърлени предявените
установителни искове за главниците за неплатените арендни вноски, поради което и влязло в
законна сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично
неправилно поради следните съображения:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно
разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.5 ЗАЗ, ако
не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на
стопанската година, която „стопанска година“ е времето от 1 октомври на текущата година
до 1 октомври на следващата година – пар.2 т.3 ДР на ЗАЗ.
В конкретния случай в процесния договор за аренда не е уговорен срок за плащане на
съответните арендни вноски, поради което арендаторът би бил в забава след изтичането на
съответната стопанска година. Доколкото обаче по делото не е спорно и се установи, че е
налице промяна в собствеността на арендувания имот, то е необходимо и уведомление на
арендатора за настъпилата промяна, с оглед уговорката по чл.3.7 от договора и разпоредбата
на чл.17 ал.1 ЗАЗ.
Видно от приетото по делото напомнително съобщение, ответникът е уведомен за
настъпилата промяна в собствеността на арендувания имот и е поканен да заплати
арендната вноска за стопанската 2018/2019 г., както и лихва за забава върху нея.
Съобщението е получено от ответното дружество на 14.02.2020 г., видно от представеното
известие за доставяне.
Ето защо, следва да се приеме, че ответникът е в забава, считано от 14.02.2020 г.
За периода 14.02.2020 г. – 26.02.2021 г. размерът на лихвата за забава върху
главниците от по 100,00 лв. възлиза на сумата от по 10,36 лв., а за периода 31.10.2020 г. –
26.02.2021 г. размерът на лихвата за забава върху главницата от 100,00 лв. възлиза на сумата
от 3,31 лв.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявените искове за заплащане
на лихва за забава върху главниците от по 100,00 лв. се явяват частично основателни за
периода 14.02.2020 г. – 26.02.2021 г. и до размера на сумата от по 10,36 лв. и като такива
следва да бъдат уважени до този размер и за този период и отхвърлени за разликата до
пълния претендиран размер и за периодите 02.10.2018 г. - 14.02.2020 г., 31.10.2019 г. -
14.02.2020 г. и 02.10.2019 г. - 14.02.2020 г., а искът за лихва за забава върху главницата от
100,00 лв. за периода 31.10.2020 г. – 26.02.2021 г. са явява изцяло основателен и като такъв
2
следва да бъде уважен за пълния му предявен размер. На ищеца следва да се присъди и
законната лихва върху главницата за незаплатените арендни вноски, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 02.03.2021 г. /чл.422 ал.1 ГПК/, до датата на окончателното
изплащане – 22.02.2022 г., която лихва е в размер на сумата от 39,77 лв.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
са отхвърлени исковете за лихва за забава за сумата до 10,36 лв. и периода 14.02.2020 г. –
26.02.2021 г. и за сумата от 3,31 лв. за периода 31.10.2020 г. – 26.02.2021 г. и вместо него
бъде постановено друго, с което исковете бъдат уважени за тези размери и за тези периоди, а
в останалата част, в която исковете са отхвърлени за разликата над посочения размер и за
периодите 02.10.2018 г. - 14.02.2020 г., 31.10.2019 г. -14.02.2020 г. и 02.10.2019 г. - 14.02.2020
г., решението следва да бъде потвърдено. Решението следва да бъде отменено и частта, в
която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 02.03.2021 г. до датата на окончателното изплащане – 22.02.2022 г.
Решението следва да се отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски за разликата над сумата от 251,15 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 и
ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производството,
съразмерно с уважената част от исковете, както следва: в заповедното производство - в
размер на сумата от 4,07 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 8,14 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство – в размер на
сумата от 12,20 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 16,27 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, и разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 19,47 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 77,88 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски, но доколкото същият не е представил доказателства за
направени такива, то и не следва да му бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №5161/01.04.2023 г., постановено по гр.д. №46974/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 58 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от „Серес“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. *******, срещу „Биоланд
БГ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „*******
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за сумата от 10,36 лв. - лихва за
периода от 14.02.2020 г. до 26.02.2021 г., сумата от 10,36 лв. - лихва за периода от 14.02.2020
г. до 26.02.2021 г., сумата от 10,36 лв. - лихва за периода от 14.02.2020 г. до 26.02.2021 г.,
сумата от 3,31 лв. – лихва за периода от 31.10.2020 г. до 26.02.2021 г., в частта, в която е
отхвърлено искането за законна лихва върху главницата от 200,00 лв., представляваща
неплатена арендна вноска за стопанската 2018/2019 г., считано от 02.03.2021 г. до изплащане
на вземането, и законна лихва върху главницата от 200,00 лв., представляваща неплатена
арендна вноска за стопанската 2019/2020 г., считано от 02.03.2021 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№12479/2021 г. по описа на СРС, 58 състав, и в частта, в която от „Серес“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. *******, е осъден да заплати на
„Биоланд БГ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, жк.
„******* на основание чл.78 ал.3 ГПК съдебни разноски за разликата над сумата от 251,15
3
лв., и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, че
„Биоланд БГ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, жк.
„******* дължи на „Серес“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Сливен, ул. *******, на основание чл.86 ЗЗД сумата от 10,36 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата от 100,00 лв., представляваща неплатена арендна вноска за
стопанската 2018/2019 г., за периода 14.02.2020 г. - 26.02.2021 г., сумата от 10,36 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 100,00 лв., представляваща неплатена
арендна вноска за стопанската 2018/2019 г., за периода 14.02.2020 г. - 26.02.2021 г., сумата от
10,36 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 100,00 лв., представляваща
неплатена арендна вноска за стопанската 2019/2020 г., за периода 14.02.2020 г. - 26.02.2021 г.,
сумата от 3,31 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 100,00 лв.,
представляваща неплатена арендна вноска за стопанската 2019/2020 г., за периода 31.10.2020
г. - 26.02.2021 г., както и сумата от 39,77 лв., представляваща законна лихва върху
главницата от 400,000 лв., представляваща неплатени арендни вноски за стопанската
2018/2019 г. и стопанската 2019/2020 г., за периода от датата на депозиране на исковата
молба – 02.03.2021 г., до датата на окончателното изплащане – 22.02.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №12479/2021 г. по описа на СРС,
58 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Биоланд БГ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, жк. „******* да заплати на „Серес“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. *******, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 12,21 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, сумата от 28,47 лв., представляваща
разноски в исковото производство пред СРС, и сумата от 97,35 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4