№ 1359
гр. София, 17.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110216059 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ю. Д. Д., ЕГН **********, в качеството
си на представляващ търговско дружество „С. Х.“ ЕАД, ЕИК №№№№№ чрез
нейния упълномощен процесуален представител – адв. Л.Б. от АК-Пазарджик
срещу електронен фиш Серия К № 5073499, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/
лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.
В депозираната въззивна жалба са релевирани доводи за допуснати
съществени процесуални пороци в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника. Отправена е молба за цялостната отмяна на
атакувания електронен фиш като незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
1
Представени са писмени бележки от гл. юрк. Х. Х.в, с пълномощно по делото,
който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш, в
каквато насока са изтъкнати конкретни доводи. Отправено е искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С електронен фиш Серия К № 5073499, издаден от СДВР, е
констатирано, че на 01.07.2021 г. в 10:21 часа в гр. София, ул. „Даскал Стон
Попандреев“, до спирка на МГТ „Гробищен парк-Бояна“, с посока на
движение от ул. „Кумата“ към бул. „България“, при ограничение на скоростта
50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В 26, лек автомобил марка
„Порше“, модел „Кайен“ с рег. № СВ №№№№ РК, се движи със скорост от 66
км/ч, установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км/ч.
Направена е справка за собственост на заснетото МПС, видно от която
собственик е търговско дружество „С. Х.“ ЕАД, ЕИК №№№№№,
представлявано от жалбоподателя Ю. Д.. Нарушението е установено с
преносимо техническо средство CORDON M2, сериен № MD1192 за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера от
разстояние. Отчетено е превишение от 16 км/ч на разрешената скорост за
движение в процесния пътен участък.
За твърдяното нарушение бил издаден оспореният електронен фиш
2
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, с който на въззивника Д., в качеството й на
представляващ търговско дружество „С. Х.“ ЕАД е наложено
административно наказание „глоба“ в размер 50,00 /петдесет/ лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.
По делото липсват фактически данни за датата и начина на връчване
на електронния фиш на привлеченото към отговорност лице, поради което
съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок.
Установява се от изисканата справка от ОПП СДВР, с приложено
извлечение от регистъра, че мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение CORDON M2 е вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 на
07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Видно от приобщения по
делото протокол от БИМ периодичността на проверките на техническото
средство е една година, като последващата такава е извършена на 12.02.2021
г. и е обективирана в протокол.
Изяснява се от постъпилата справка от СО, дирекция „Управление и
анализ на трафика“, ведно с представена схема за организация на движението,
че в процесния пътен участък е бил поставен пътен знак В 26, който въвежда
ограничение на разрешената скорост в населено място от 50 км/ч.
Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените
на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени
средства: заповед № 8121з-931/30.08.16г. на министъра на вътрешните работи
- образец на електронен фиш, часови график, протокол за изпозлване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, снимков
материал към нарушението, справка за собственост на процесния автомобил,
справка от Български институт по метрология, протоколи от първоначална и
последваща проверка на техническото средство и удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, справка от СО, ведно с приложение, които следва
да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и
кореспондиращи по между си.
3
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Електронният фиш, според легалното определение закрепено в
разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната
структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Горното съдържание е
интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на
вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.16 г. образец на
електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно
ЗДвП. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената
форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка
следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие,
съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
4
ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в този смисъл вж.
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, което не е изгубило сила в
обсъдената част/, поради което тривиалните оплаквания за липсата на
„конкретен издател и дата на съставяне“ не могат да доведат до отмяна на
електронния фиш.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП са посочени изрично
условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
както и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. По
делото е установено по безспорен и несъмнен начин, че процесното
нарушение е констатирано с мобилно АТТС, което е било технически
изправно, както и че същото е наказуемо единствено с „глоба“. Съгласно чл.
165, ал. 3 ЗДвП условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на
предоставената му пряка законова делегация министърът на вътрешните
работи е приел Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. в ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./, в
която детайлно са уредени условията и редът за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата. Тези императивни
изисквания са били спазени стриктно от представителите на ОПП-СДВР. В
тази връзка не е било необходимо правоохранителните органи да оповестят
предварително мястото на контрол на интернет страницата на МВР или чрез
средствата за масово осведомяване, доколкото с ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г., в
сила от 09.07.2017 г. това задължение е отпаднало, поради отмяната на
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП. От посочения темпорален момент е
отпаднало и изискването за обозначаване на контролирания пътен участък с
допълнителен пътен знак Е 24, поради изменението на чл. 165, ал. 2, т. 7
ЗДвП, която разпоредба понастоящем предвижда, че органите на МВР имат
право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по
пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и
5
видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата
за видеозаснемане. С това всъщност е преодоляна и забраната по чл. 32, ал. 2
от Конституцията на Република България за следене, фотографиране,
филмиране, записване или подлагане на други подобни действия на
гражданите без тяхно знание или въпреки тяхното изрично несъгласие, освен
в предвидените от закона случаи, доколкото ЗДвП регламентира изключение
в очертаната насока, което ограничение на личния им живот е
пропорционално на необходимостта от опазването на живота и здравето на
останалите участници в движението. Ето защо, следва да се приеме, че
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, е изгубило сила в обсъдената
част и не следва да се прилага, поради различната нормативна уредба към
момента на неговото постановяване.
В Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е предвидено, че
стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение /чл. 2, ал. 1/. При
осъществяване на контрол с мобилни АТСС служителят позиционира
служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока /чл. 9, ал. 1/.
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес /чл. 9, ал. 2/.
По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да
осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява
регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване
правилата за движение /чл. 9, ал. 3/. След изтичане на времето за контрол
служителят изключва автоматизираното техническо средство или система,
като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална
компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се
отразява в протокола по чл. 10. /чл. 9, ал. 4/. За всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложение /чл. 10, ал. 1/.
При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
6
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда /чл. 10, ал. 3/. В случаите на осъществяване на
контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на
място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни
фишове не се издават. /чл. 11, ал. 3/. От анализа на относимата нормативна
уредба се налага изводът, че са налице три хипотези на установяването и
заснемане на нарушения: 1.) от статични АТТС; 2.) от мобилни АТСС,
временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебен
автомобил или мотоциклет; 3.) от мобилни АТТС, прикрепени към превозно
средство в режима на движение. В първите две хипотези по смисъла на чл.
189, ал. 4 ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се
издават електронни фишове, поради което оплакването, че в процесния
случай е следвало да се състави АУАН не намира нормативна опора.
Характерно за статичните и мобилни АТСС /временно разположени на
участък от пътя или позиционирани в служебно МПС/ е, че осъществяваният
от тях контрол винаги е автоматизиран, без значение дали се извършва в
присъствие или отсъствие на контролен орган. Или казано в резюме -
контролният орган не участва в процеса на установяване на нарушението,
чрез преки действия и субективни възприятия, по тази причина неговото
присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта на установяване и
заснемане на нарушението. Всички изброени изисквания при експлоатацията
на техническото средство са били спазени акуратно от служителите на ОПП
СДВР, а това мотивира извод, че възраженията в жалбата за противното са
напълно голословни.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188, ал.1
ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого
е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, като видно от ал. 2 - когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
7
управлението на моторното превозно средство. В настоящия казус се
установява, в корелация с доказателствената съвкупност по делото, в частност
справка от централна база КАТ, че към датата на извършване на
констатираното нарушение собственик на превозното средство е търговско
дружество „С. Х.“ ЕАД, представлявано от Ю. Д.. Въззивникът не е
депозирала възражение срещу съставения електронен фиш, в което
евентуално да посочи имената на различно лице, управлявало моторното
превозно средство, такива доказателства не са представени и на етапа на
съдебното следствие, поради което този съдебен състав намира, че правилно
същата е била привлечен към административнонаказателна отговорност. В
аспекта на изложеното неоснователно е възражението в жалбата, че в
електронния фиш не е посочен еднозначно субектът на вмененото нарушение.
От прочита на санкционния акт е видно, че в случая е ангажирана
отговорността на жалбоподателя Д., в качеството й на представляващ
търговско дружество „С. Х.“ ЕАД, като наред с това са изписани нейното
ЕГН и ЕИК на търговеца. Нещо повече – наложеното наказание „глоба“ не
буди никакво съмнение, че касае именно физическото, а не юридическото
лице, спрямо което е допустимо да се прилагат единствено „имуществени
санкции“ за неизпълнени правни задължения към държавата или общините
при осъществяване на неговата дейност /арг. от чл. 83, ал. 1 ЗАНН/. Не на
последно място – както беше отбелязано, разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1
ЗДвП предвижда издаването на електронен фиш единствено за нарушения,
наказуеми с „глоба“, какъвто е именно настоящият случай.
Нарушението по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП е безспорно
установено от разпечатаните показания на техническото средство и
приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес /арг. от чл. 189, ал. 15 ЗДвП/. От
приложената справка за регистрация, е възможно да се установят данните за
собственика на управляваното МПС. Няма съмнение, че скоростта, с която се
е движил автомобилът към момента на заснемането му е била 66 км/ч при
ограничение в конкретния пътен участък от 50 км/ч за населено място,
въведено с пътен знак В 26, с което е реализиран състав на нарушение по чл.
8
182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като е налице превишаване с 16 км/ч. Скоростта е
фиксирана със система за видеоконтрол, която е одобрена в съответствие с
изискванията на Закона за измерванията, от председателя на Българския
институт по метрология, вписана е в регистъра за одобрените типове средства
за измерване, нарушението е констатирано в срока на одобряване на типа
след, като конкретното техническо средство е преминало през надлежна
първоначална и последваща периодична проверка. Що се отнася до толеранса
от „3 км/ч”, с който е преизчислена скоростта на движение на засеченото от
техническото средство МПС, същият е определен на база режима за работа,
регламентиран за процесното техническо средство, обективиран в протокола
за проверка: „Ако резултатите от измерването са основания за наказание за
нарушение на разпоредената максимална скорост, се вземат предвид
допустимите грешки на уредите за измерване на скоростта в обхвата от
+/-3 км/ч за измерени скорости до 100 km/h.”. Доколкото по-горе бяха
изброени законоустановените реквизити на електронния фиш и между тях
липсва такъв за посочване на правилата за изчисляване на толеранс при
определяне на наказуемата скорост, то непосочването му не представлява
нарушение. В тази връзка будят недоумение съжденията в жалбата, че
съществува вероятност действителната скорост на движение да е 81 или 84
км/ч (?), имайки предвид, че допустимата грешка в полеви условия
предполага редуциране на скоростта с 3 км/ч, а не нейното завишаване с
процесната величина. За пълнота следва да се отбележи, че мястото на
контрол не е следвало да се обозначава и с табела Т 2, имайки предвид, че в
случая заснемането не е осъществено по време на движение.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината – несъзнавана непредпазливост, доколкото липсват доказателства
жалбоподателят да е управлявала автомобила. Същата не е предвиждала
неправомерната деятелност на неустановения водач, но е била нормативно
задължена да стори това, като не са съществували пречки от обективно или
субективно естество, които да препятстват протичането на изискуемата
съзнателна дейност.
В разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП е предвидено, че при
констатирано превишаване на максимално допустимата скорост за движение
в населено място от 11 км/ч до 20 км/ч, вкл. се налага административно
наказание „глоба“ в абсолютно определен размер на 50,00 /петдесет/ лева.
9
Фиксирана в този вид и размер, санкцията съответства на принципа за
законоустановеност, на високата обществена опасност на извършеното
нарушение и създалата се непосредствената опасност за останалите
участници в движението. Доколкото същата е абсолютно определена, то не
съществува правна възможност за нейното редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5
ЗАНН/. Тук е мястото да се отбележи, че съдът не споделя аргументите в
жалбата, че е необходима привръзка с разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП,
имайки предвид, че съставът на вмененото административно нарушение се
съдържа единствено в санкционната норма на чл. 182 ЗДвП, която е цитирана
коректно в електронния фиш, а това не налага решаващият орган в съдебната
фаза да упражни правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН. Апропо, макар
да не е наведено като възражение в жалбата, следва да се подчертае, че
известна непрецизност от наказващия орган е допусната при квалификацията
на нарушението по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП, която разпоредба е
приложима в случаите, когато с пътен знак е въведена скорост, различна от
нормативно предвидената такава по ал. 1. За моторни превозни средства от
категория „В“ скоростта е 50 км/ч, поради което наличието на знак В 26 с
идентична величина не променя по никакъв начин изискването, ситуирано в
чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Тези принципни разсъждения на съда се излагат с изцяло
дидактична цел и не налагат изменение на електронния фиш, тъй като
обсъденото несъответствие е несъществено и не рефлектира неблагоприятно
върху правото на защита на въззивника да узнае юридическите параметри на
претендираната спрямо нея отговорност.
В заключение, макар и да липсва искане в очертана насока, съдът
намира, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН /в ред. преди изм. с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г./ и в контекста на правилото на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
10
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време,
място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление
/административно нарушение, б.м./ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност, б.м./ в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно
нарушение, б.м./ от съответния вид”. В случая не би могло да се говори за
липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото
нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат.
Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а
именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на
обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид,
отчитайки потенциалната опасност за увреждане на трети лица с превозно
средство, поради лекомислено превишаване на разрешената скорост за
движение.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно.
Ето защо, този съдебен състав намира, че така издаденият
електронен фиш е законосъобразен и като такъв същият следва да бъде
потвърден изцяло.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе
служебно и по извършените от страните разноски. С оглед изхода на делото,
съобразявайки представените писмени бележки от гл. юрк. Х. Х.в, с което е
оказана защита на наказващия орган, както и незначителната фактическа и
правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 3
ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати на СДВР
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80,00 лв. /арг. от чл.
11
37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на
правната помощ/. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че за
присъждане на възнаграждението законодателят е поставил изискване
юридическите лица или еднолични търговци да са били защитавани от
юрисконсулт, независимо дали същият е взел пряко участие в проведените
съдебни заседания или се е възползвал от възможността единствено да
представи писмена защита.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №
5073499, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от
05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на жалбоподателя Ю. Д. Д., ЕГН
**********, в качеството си на представляващ търговско дружество „С. Х.“
ЕАД, ЕИК №№№№№ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1
ЗДвП, като законосъобразен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
жалбоподателя Ю. Д. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Столична
дирекция на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12
13