Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260141
гр. Н., 03.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.ският
районен съд, I - ви наказателен състав, в публично
заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: П.Д.
при секретаря , като разгледа
докладваното от съдията Дойков АНД № 167/2021г. по описа на съда, въз основа на данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Производството е образувано по жалба,
подадена от А.А.С., ЕГН **********,*** чрез адв. Б.А.,***, гр. С., ул. „П.” № *, ЕТ. *, кантора 405,
срещу Наказателно постановление № 20- 0304- 002116 от 20.11.2020г., издадено от
Началник Сектор към ОД МВР Б., РУ Н., с което на жалбоподателя на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 200.00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6/шест/ месеца. С. е наказан за това, че на 19.08.2020г., около 01.40часа, в гр.
Н., к.к. „С.б.“ , алея до бензиностанция „Петрол“, управлявал
лек автомобил – „БМВ“ модел „525Д“ с рег. № *****, собственост на А.Д.К., като
при извършената проверка било установено, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 16.07.2020г. – МПС не е
регистрирано по надлежния ред. Посоченото е квалифицирано като нарушение по чл.
140, ал.1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Жалбоподателят А.А.С.,***,
обжалва издаденото наказателно постановление в срок. Сочи, че наложеното му
наказание е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил посоченото
нарушение. Събраните от АНО доказателства били тълкувани неправилно. Коментира
се прехвърлянето на собствеността от лицето А.Д.К. на Д.Г.И. на 15.05.2020г.
Посоченият факт водел до извода, че на 19.08.2020г. автомобилът вече не бил
собственост на Костова, както неправилно се сочело в АУАН и НП. Неправилно в
АУАН била посочена и квалификация на деянието по чл. 145, ал. 1 от ЗДвП –
такава норма в закона към 19.08.2020г. не съществувала. Твърди се, че С. не е
собственик на посоченото МПС и не е знаел за това, че след 16.07.2020г.
регистрацията на МПС – то е била служебно прекратена. Бъдещият собственик Д.Г.И.
също не била уведомена за това прекратяване, като в представената преписка
нямало доказателства до нея да е стигнало такова известие. Липсвал умисъл в
извършването на нарушението. Моли се за цялостна отмяна на наказателното
постановление. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Административнонаказващият орган не
се явява и не се представлява по делото. Постъпило е становище от гл. юрисконсулт
Ана Димчева Иванова, ОД МВР Б.. Иска се потвърждаване на наказателното
постановление. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Районна прокуратура гр. Б., ТО Н., не
се представлява и не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 19.08.2020г. свидетелят З.Л.Д.- мл. автоконтрольор
при РУ МВР Н., изпълнявал служебните
си задължения в к.к. «С.б.». Около 01.40часа бил спрян
за проверка л.а. «БМВ» с рег. № *****. Водач на автомобила бил жалбоподателят А.А.С., правоспособен водач.
При проверката в системата
на ПП КАТ било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация
по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от 16.07.2020г. Свидетелят З.Д. съставил АУАН бл. № 387862/ 19.08.2020г.,
в който вписал, че А.С. е извършил нарушение на чл. 145, ал. 1 от ЗДвП. Актът
бил предявен на С., който вписал възражения – че не е знаел за служебно
прекратената регистрация, понеже не е собственик на автомобила. Съставеният
АУАН бил подписан от С.. Въз основа на установеното била образувана преписка за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, докладвана на Районна
прокуратура гр. Б., ТО Н.. С постановление на прокурор от 28.07.2020г. било
отказано образуване на досъдебно производство. На 20.11.2020г. е било издадено
процесното Наказателно постановление № 20- 0304- 002116.
От приложената по делото справка за
регистрацията на л.а. „БМВ“ с рег. № СА 5359РН, се установява следното. Като
собственик на МПС е посочено лицето А.Д.К., гр. С.. Посочено е, че предстоящ
собственик на автомобила е Д.Г.И.. На 15.05.2020г. е отбелязана служебна
промяна в регистрацията на превозното средство – от нотариус с № 595,
регистриране на договор за продажба. На 16.07.2020г., отново служебно, е
направена промяна в регистрацията на МПС – прекратена е регистрацията на
превозното средство на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, а именно, за това, че новият
собственик не е изпълнил задължението си в двумесечен срок от придобиването на
превозното средство да регистрира това обстоятелство.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН бл. №
387862/ 19.08.2020г., Наказателно
постановление № 20- 0304- 00211 от 20.11.2020г., Постановление от 28.07.2020г.
за отказа за образуване на досъдебно производство, справка за регистрацията на
л.а. „БМВ“ с рег. № *****, свидетелските
показания на З.Л.Д.,
както и другите приобщени към доказателствата писмени материали.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е от лице имащо правен интерес, чрез наказващия орган, в законоустановения по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН за това седмодневен срок. И АУАН и наказателното постановление са
издадени от компетентните органи , видно от приложената по делото Заповед Рег.
№ 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН.
Разгледана по същество е
основателна.
Безспорно
е установено, че на 19.08.2020г. жалбоподателят А.А.С.,***
е управлявал МПС - л.а.
„БМВ“ с рег. № *****. Водачът е пътувал в посока гр. Н. – гр. Свети Влас, като
около 01.40часа е спрян за проверка от полицаи Д. и Дойчев. По делото не се
спори, че лекият автомобил е бил със служебно прекратена регистрация. Видно от
справката на РУ МВР Н. в системата на ПП КАТ на 16.07.2020г. е извършено
прекратяване на регистрацията на л.а. „БМВ“ на осн. чл. 143, ал.
15 от ЗДвП, като е отбелязано, че това е станало въз основа на док. №*150/ 15.05.2020г.
на нотариус 595 – договор за продажба между А.Д.К. и Д.Г.И.. Разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП сочи, че „Служебно,
с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство.”
Такова отбелязване е направено на 16.07.2020г., когато е изтекъл двумесечния
срок от датата на регистрираната сделка за автомобила – 15.05.2020г. В хода на
съдебното следствие АНО не е ангажирал доказателства за наличие на субективната
страна на извършеното нарушение. По делото са събрани гласни доказателства –
свидетелските показания на мл. автоконтрольор З.Д. и
писмените такива, от които може да се заключи недоказаността на субективната
страна на деянието. Още в АУАН С. е вписал, че не му е било известно за
служебното прекратяване на регистрацията на МПС. В тази насока са и показанията
на св. Д.. Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 10 вр. чл. 18, т. 2 от Наредба I – 45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистриране на ППС, служебно се прекратява регистрацията „по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство”. За
тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая
задължението е за последния. В случая С. е само водач на МПС и за него няма
задължение да го регистрира и да знае за това задължение. Няма представени
доказателства С. да е знаел по друг начин за тази прекратена регистрация, а от
съставеният при проверката АУАН не може да се заключи, че водачът не е носил
други нужни за ползването на автомобила документи и това да сочи, че може да е
бил евентуално осведомен за липсата на регистрация.
От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че
следва оспореното наказателно постановление да се отмени изцяло.
По разноските. Направено е искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адв. Б.А., САК.
Представено е пълномощно и договор за правна помощ, като се иска определяне на
такова по реда на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 8, ал. 1 , т. 1 от Наредба № 1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да й
се определи минимално възнаграждение в размер на 300.00лева, което да й се
заплати от ОД МВР Б..
Водим
от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Наказателно
постановление № 20- 0304- 002116 от 20.11.2020г., издадено от Началник Сектор
към ОД МВР Б., РУ Н., с което на А.А.С., ЕГН **********,***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200.00 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, за нарушение
на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като неправилно
и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Б., на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8,
ал. 1 , т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, да заплати на адв. Б.И.А.,***,
гр. С., ул. „П.” № *, ЕТ. *, кантора 405, сумата от 300.00лева /триста лева/
разноски за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Б. в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
СЪДИЯ: