№ 114
гр. Б., 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. П. П.
като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело
№ 20211810200588 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С НП № 126/2021 от 02.03.2021г. на Началник отдел „Минтническо
разузнаване и разследване/МРР/ Югозападна при ГД МРР към ЦМУ, Агенция
„М.“, на Д. М. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Б., ул. „П.Е.“ № 47,
на основание чл. 126, ал. 1, вр. 124, ал. 1, чл. 128, ал. 2 ЗАДС и чл. 53 ЗАНН, е
наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1158,56 /хиляда
сто петдесет и осем лева и 0,56 стотинки/ лева за извършено нарушение по
чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
Д. М. Д., ЕГН: **********, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени
като незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично, представлява се от адв. Л.Н. от Софийска адвокатска колегия, който
заявява, че подържа изложените в жалбата основания и моли НП да се отмени
като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата Агенция „М.“, се представлява от юрк. Янев,
който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите П.К., П.Г., Д. СТ., АНТ. Г. и П. С., както и от становищата на
страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
1
При извършена съгласно утвърден план за провеждане на полицейска
операция, проверка от служители на сектор „ПИП“ при ОДМВР София, на
18.06.2020 г., в дома на жалбоподателя Д. М. Д., в гр. Б., ул. „П. Е.“ № 47,
били намерени и иззети 134 литра алкохол, представляващ акцизна стока,
която жалбоподателя е държал без да е платил необходимия акциз.
Митническата лабораторна експертиза № 23/03.08.2020/16.09.2020 г.
установила, че се касае за етилов алкохол, дестилатни примеси /метилов
алкохо – 0,5 g/l, ацеталдехид, етилацетат – 2,58 g/l, висши алкохоли/, с
акохолно съдържание при 20 С, % vol – 39,3.
По допустимостта на жалбата:
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на
това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на
НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и
чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и
съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за
това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и
по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон:
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на
съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените в
АУАН и НП дата и място санкционираното лице е държало 134 литра етилов
алкохол, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, митническа декларация
2
или придружаващ административен документ, електронен административен
документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не
работи или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза, в отклонение от изискването на чл. 126, ал. 1
ЗАДС.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го
определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно действие. Налице е и годен субект на престъпление –
пълнолетно, вменяемо, административнонаказателно отговорно лице, в чиято
фактическа власт (в ползвани от него жилищни помещения)
инкриминираният алкохолен продукт се е намирал, до изземването му от
контролните органи.
Налице е и годен обект на нарушението, чиито физико-химични
характеристики са установени, по надлежния ред.
От субективна страна, законодателят не е поставил изискване за
наличието на пряк умисъл, за съставомерността на деянието, но и такъв се
извлича от съдържанието на дадените обяснения и от показанията на
свидетелите.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по
смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно
нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното
приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН
въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде
приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с
оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде
освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко
е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на
правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени
общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното
такова следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или
"формални нарушения". Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в закона задължения на физическите и
юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал
в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на
закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени
3
или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се
отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с
оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която
формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния
случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
държане акцизни стоки, поради което следва да се приеме, че обществената
опасност на това действие се отличава с достатъчен интензитет, за да се
приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не
представлява маловажен случай.
По размера на финансовата санкция:
Съгласно нормата на чл. 126, ал. 1 ЗАДС, на физическо лице, което
държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ
по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен
административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или
друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването
на акциза, се налага глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-
малко от 1 000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2 000 лв.
Наложената санкция е определена в минималния допустим по закон размер, а
административнонаказателното производство не познава аналог на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, поради което и подробни разсъждения
по размера на наказанието се явяват безпредметни.
По разноските:
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна и защитата
от юрисконсулт, както и предвиди изричната претенция в цитираната насока,
жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде
определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а
именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 126/2021 от
02.03.2021г. на Началник отдел „Минтническо разузнаване и
4
разследване/МРР/ Югозападна при ГД МРР към ЦМУ, Агенция „М.“, на Д.
М. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Б., ул. „П.Е.“ № 47, на
основание чл. 126, ал. 1, вр. 124, ал. 1, чл. 128, ал. 2 ЗАДС и чл. 53 ЗАНН, е
наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1158,56 /хиляда
сто петдесет и осем лева и 0,56 стотинки/ лева за извършено нарушение по
чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, и били
отнети акцизни стоки, в полза на държавата.
ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Б., ул.
„П.Е.“ № 47, да заплати на Агенция "М." сумата от 100 (сто) лева – деловодни
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5