№ 44
гр. Котел, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на трети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йовка Ж. Бъчварова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Гражданско дело №
20222210100379 по описа за 2022 година
Ищец е „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, а ответник е З. М. З.. Ищецът
твърди, че е небанкова финансова институция, чийто основен предмет на
дейност бил предоставяне на краткосрочни потребителски заеми. На
23.10.2020г. между ищеца и ответника бил сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който ищецът предоставил на ответника паричен кредит
в размер на 3800.00 лева, усвоен напълно. Уговореният лихвен процент бил
40.00%, а годишният процент на разходите – 48.28%. Общата сума по кредита
била 10061.77 лева, от които 3800.00 лева главница и 6261.77 лева договорна
лихва. Ответникът се задължил да върне кредита чрез плащане на 72 месечни
анюитетни вноски, с краен падеж 20.10.2026г. В договора била уговорена
клауза за дължимост на лихва за просрочие в случай на закъснение на
плащането.
Твърди се, че за периода от 20.01.2021г. до 20.01.2022г. ответникът не
изпълнил задължението си да плати 13 вноски, през който период размерът на
падежиралата главница бил 212.33 лева, а размерът на договорната лихва,
начислена за периода от 20.02.2021г. до 20.01.2022г. – 1467.78 лева. За
периода от 21.01.2021г. до 27.01.2022г. върху просрочената главница била
начислена лихва за забава, в размер на законната, възлизаща на 82.18 лева.
На 25.03.2022г. РС Котел издал по ЧГД № 176/2022г. заповед за
1
изпълнение № 127 срещу ответника за следните парични суми : 212.33 лева,
представляващи просрочена главница, дължима по договор за потребителски
кредит № М0000002779/23.10.2020г., 1467.78 лева, представляващи
възнаградителна лихва за периода от 20.02.2021г. до 20.01.2022г., 82.18 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 21.01.2021г.
до 27.01.2022г. и 395.25 лева разноски.
Заповедта била съобщена на ответника на 04.04.2022г., който в срока
по чл.414, ал.2 от ГПК подал възражение, прието от съда с разпореждане №
409/07.04.2022г. и съобразно указанията на съда, настоящото производство е
образувано в едномесечния срок по чл.422, ал.4 от ГПК.
Моли съда да признае за установено в отношения между ищеца и
ответника, че ответникът дължи на ищеца вземането, за което в полза на
ищеца била издадена заповед за изпълнение № 127 от 25.03.2022г. по ЧГД №
176/2022г. на РС Котел.
Заявена е претенция за присъждане на разноските по заповедното и по
установителното производства.
Въз основа на наведените твърденията съдът е квалифицирал
предявените искове, както следва :
Искът с цена 212.33 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр.
чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
Искът с цена 1467.78 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр.
чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
Искът с цена 82.18 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287
от ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор срещу
исковата молба. Възражението срещу заповедта за изпълнение не съдържа
мотиви, поради което не може да се зачете като отговор срещу исковата
молба - ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т.11, б.“а“.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Исковете се
поддържат чрез писмено становище.
Ответникът З. З. не се явява и не изпраща представител.
С молба, депозирана преди съдебното заседание, ищецът моли за
2
постановяване на неприсъствено решение.
Налице са основанията на чл.239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по делото, тъй като на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му на него или негов представител в съдебно заседание. Съдът,
след като съобрази представените с исковата молба писмени доказателства,
намира, че предявените искове са изцяло основателени, поради което следва
да бъдат уважени. Настоящото решение не следва да се мотивира по същество
– чл.239, ал.2 от ГПК.
По претенциите за разноски :
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
разглеждащ установителния иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се
произнася за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство, като се
произнася с осъдителен диспозитив, тъй като разноските, направени в
заповедното производство, не са предмет на установителния иск.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски,
съобразно уважената част от исковете. Разноските се претендират, съобразно
представен списък, както следва : по заповедното производстство – 35.25 лв
държавна такса и 360.00 лв адвокатско възнаграждение; по установителното
производство – 135.25 лв държавна такса и 360.00 лв адвокатско
възнаграждение.
Претенцията за разноски е частично основателна. Адвокатското
възнаграждение както по заповедното, така и по установителното
производства е платено, поради което подлежи на присъждане. По
заповедното производство следва да се присъдят разноските в размера, в
който са претендирани. По установителното производство обаче се
претендира присъждане на размер на платена държавна такса, която е била
недължимо внесена. Дължимата държавна е била 123.46 лева, поради което
разликата от 11.79 лева е била върната на вносителя ù с платежно нареждане
от 30.06.2022г. По тези причини по настоящото дело размерът на разноските,
които подлежат на присъждане, е 483.46 лева, а за разликата претенцията
следва да се отхвърли.
3
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по исковете с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК в отношенията между ищеца „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, ул.Рачо Петков
Казанджията 4, ет.6, и ответника З. М. З., ЕГН **********,
постоянен/настоящ адрес село Малко село, община Котел, че ответникът
дължи на ищеца присъдените със заповед № 127/25.03.2022 г. по частно
гражданско дело № 176/2022 г. на РС Котел суми, както следва : 212.33 лева
(двеста и дванадесет лева и тридесет и три стот), представляващи просрочена
главница, дължима по договор за потребителски кредит №
М0000002779/23.10.2020г., 1467.78 лева (хиляда четиристотин шестдесет и
седем лева и седемдесет и осем стот), представляващи възнаградителна лихва
за периода от 20.02.2021г. до 20.01.2022г., 82.18 лева (осемдесет и два лева и
осемнадесет стот), представляващи мораторна лихва върху главницата за
периода от 21.01.2021г. до 27.01.2022г, както и законната лихва с начален
момент 25.03.2022г. до окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК З. М. З., с посочени данни,
да заплати на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с посочени данни,
сумата 395.25 лева (триста деветдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки),
представляващи направени по ЧГД № 176/2022г. на РС Котел разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК З. М. З., с посочени данни,
да заплати на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с посочени данни,
сумата 483.46 лева (четиристотин осемдесет и три лева и четиридесет и шест
стотинки), представляващи направени по гражданско дело № 379/2022г. на
РС Котел разноски, като претенцията за разноски за разликата до 495.25 лева
отхвърля.
РЕШЕНИЕТО не може да бъде обжалвано.
РЕШЕНИЕТО да се съобщи на ответника.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
4