№ 39
гр. С., 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20222200600213 по описа за 2022 година
Производството е по чл.313 и следващите от НПК т.е. за проверка на
невлязла в сила присъда за освобождаване от наказателна отговорност по
чл.78а от НК.
Производство пред въззивнатна инстанция е образувано по въззивна
жалба от подсъдимата М. СТ. Д. с настоящ адрес гр. С. ул.“А. № **, против
Присъда № 11/31.01.2022г. постановена по НЧХД №840/2021г. по описа на
Районен съд- С..
С атакуваната Присъда № 11/31.01.2022г. по НЧХД №840/2021г. по
описа на Районен съд- С. подс. М. СТ. Д. е призната за виновна в това, че на
03.07.2021г. в гр.С., като майка на малолетното дете С.С. Г. не изпълнила
съдебно решение №45/16.01.2019г. по гр.дело № 6265/2018г. на С.ския
Районен съд в частта му относно определения режим на лични контакти на
бащата СТ. Г. Г. с детето С.С. Г. - престъпление по чл. 182, ал.2 от НК,
поради което и на основание чл.78а от НК е освободена от наказателна
отговорност и и е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
С присъдата подс. Д. е осъдена да заплати на тъжителя С.Г. Стоянов
сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, както и
сумата от 12 лева, представляваща заплатена такса за образуване на НЧХД.
С присъдата подс. Д. е осъдена да заплати направените по делото
разноски в размер на 23.59 лева в полза на бюджета пои сметка на Районен
съд –С..
Във въззивната жалба по повод на която е образувано настоящото
производство се заявява, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, че
1
не са отчетени от съда събраните доказателства за липса на умисъл от страна
на подсъдимата, поради наличие на хронично заболяване на детето, което е
попречило на подсъдимата да изпълни съдебното решение относно
определения режим на лични контакти.Твърди се, че срещите които
тъжителяj желае да осъществява са породени не от интереса на детето, а от
неговото желание за „наказание“ на бившата си съпруга.
След изготвяне на мотивите по присъдата е постъпила допълнителна
жалба от подс. Д., чрез упълномощения от нея защитник за въззивното
производство - адв. Е.Й. от САК. В допълнителното възражение се твърди, че
неправилно районния съд в мотивите си е приел, че фактическата обстановка
по делото е безспорно установена. Заявява се, че сериозното влошаване на
здравословното състояние на детето е довело до ангажимента на подсъдимата
да не изпълни задължението си. Във въззивната жалба също се твърди, че в
случая е налице малозначителност на извършеното от подсъдимата деяние.
От въззивната инстанция се иска да бъде отменена постановената
Присъда № 11/31.01.2022г. по НЧХД №840/2021г. по описа на Районен съд-
С., като неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на закона и
подс.Д. бъде призната за невиновна, като въззивния съд приложи чл.9 ал.2 от
НК, приемайки че макар с деянието си подсъдимата да е осъществила
признаците на престъпния състав на чл. 182 ал.2 от НК, същото по своята
степен на обществена опасност е малозначително и с много ниска обществена
опасност.
От частния тъжител СТ. Г. Г. чрез неговия повереник адв.Е.П. от АК-С.
е депозирано писмено възражение, в което се изразява несъгласие с
оплакванията против присъдата на СлРС. Заявява се, че същата е правилна и
законосъобразна, както и съобразена със закона. По отношение на
доказателствата се сочи, че същите са правилно преценени и въз основа на
тях е направен законосъобразен извод, че подсъдимата е извършила
престъплението, за което е обвинена. Наложеното наказание се определя като
справедливо. Настоява се жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата
да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Моли да бъдат
присъдени на частния тъжител съдебните разноски на двете инстанции.
Частния тъжител СТ. Г. Г. редовно призован не се явява.
Упълномощения от него защитник адв. Е.П. от АК-С. редовно призовани се
явяват и заявява, че присъдата на РС-С. е правилна и законосъобразна, моли
същата да бъде потвърдена и и бъдат присъдени разноски пред настоящата
инстанция.
Въззивникът - подс. М. СТ. Д., редовно призована се явява.
Упълномощеният от нея защитник адв. Е.Й. от САК заявява, че присъдата на
СлРС е неправилна и незаконосъобразна, поради което моли въззивната
жалба да бъде уважена като основателна и присъдата да бъде отменена.
С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се страни в
с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени
2
наличните по делото доказателствени материали и като извърши цялостна
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314
ал.1 от НПК, намери жалбата на подс. М.Д. и допълнителната въззивна жалба
на защитника й - адвокат Е.Й. от САК, за неоснователни.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на
наличните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства
правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в
мотивите към присъдата, а именно:
Частният тъжител СТ. Г. Г. и подсъдимата М. СТ. Д. били съпрузи и от
брака им на 21.09.2017г. е родено детето им С.С. Г..
През 2018г. отношенията между двамата се влошили и с решение № 45
от 16.01.2019г. по гр.дело № 6265/2018г. на Районен съд- С. в сила от
03.06.2019г. гражданския брак между тях бил прекратен с развод. Съгласно
това решение, упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака дете, било предоставено на майката на адрес гр. С., ул.“А.
№ **, а на бащата на детето бил определен режим на лични отношения с него
всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 9,00 часа в петък до 17,00
часа с преспиване, както и два пъти по 15 дни в два месеца през лятото, които
да не съвпадат с годишния отпуск на майката.
В съботния ден на 03.07.2021г. частният тъжител Г., в съответствие с
определения му режим за контакти с детето трябвало да го вземе със себе си
и за целта отишъл пред дома на подсъдимата Д.. Позвънил и няколко пъти на
мобилния телефон но подсъдимата не му отговорила, поради което бащата
подал сигнал на тел.112. Във връзка с подадения от частния тъжител сигнал
на адреса пристигнал полицейски патрулен автомобил в който били
полицейските служители свид. Светослав Н. и свид. Милен А.. Пред тях
тъжителя Г. позвънил на подсъдимата, но тя не му отговорила на
позвъняването. Тогава пред свид.Н. и свид А. позвънил на входната врата,
почукал на нея но никой не му е отворил. Полицейските служители изготвили
докладна записка за случая и са запознали тъжителя с възможността да
подаде жалба след което си тръгнали.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната
присъда подробно и последователно, по същество и по отношение на
основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото
доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна
проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да
приема за установени и други фактически положения, извърши своя
собствена преценка на доказателствените материали и стигна до изложените
по-горе фактически констатации.
Изводите на районния съд по отношение на преценката на
доказателствените материали, напълно се споделят от въззивния съд.
В мотивите към присъдата е записано, че се приема изложената
фактическа обстановка за безспорно установена и доказана въз основа на
3
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност. Съдът изрично е
посочил, показанията на кои от разпитаните по делото свидетели кредитира и
на кои не дава вяра .
Като прецени и анализира събраните в хода на проведеното съдебно
следствие пред първата инстанция писмени доказателства/ заверено копие от
решение № 45 от 16.01.2019г. по гр.дело № 6265/2018г. на Районен съд- С.,
заверено копие от писмо до подс. Д. от Дирекция“Социално подпомагане“-С.,
заверено копие от амбулаторен лист № 592 от 07. 07. 2021г. на детето С.С. Г.,
заверено копие от амбулаторен лист № 460 от 31. 05. 2021г. на детето С.С. Г.,
заверено копие на рецептурна книжка на детето С.С. Г. и заверени копия от
касовите бонове за закупените лекарства, докладна записка на полицейските
служители посетили сигнала на тел.112, справка от гр.дело № 1831/2021г на
РС-С. с копие от исковата молба, епикриза на детето С.С. Г. от Детска
специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация на
белодробни болести-„Царица Йоана“ гр.Трявна за периода от 29.09.2021г. до
13.10.2021г. и медицинско направление за ТЕЛК, справка за съдимост,
заверено копие от експертно решение № 94216 от 18.11.2021г на ТЕЛК-С.,
заповед за защита №25 от 28.12.2018г. на РС-С., епикриза от 02.04.2021г.,
изготвения социален доклад, относно детето С.С. Г. от 27.01.2022г с
приложените към него копия от документи / и гласни доказателства /
обясненията на подс. М.Д., показанията на свидетелите Ваня Любомирова П.-
лекар със специалност педиатрия и детска пулмология и фтизиатрия,
полицейските служители С.Ж.Н. и М.Н.А., сестрата на подсъдимата Д.С. Д.,
личния лекар на детето С.Т.И.П., бащата на подсъдимата С.Т.Д. / настоящата
инстанция намери, че действително следва да бъдат кредитирани показанията
на св. Н. и св. А. очевидци на деянието, тъй като са последователни и
непротиворечиви, както и непротиворечащи помежду си. Те са и относими,
тъй като чрез тях се установяват и изясняват обстоятелствата от предмета на
доказване по делото, че на 03.07.2021г., като родител на малолетното дете
С.С. Г. не е изпълнила съдебно Решение № 45 от 16.01.2019г. по гр.дело №
6265/2018г. на Районен съд- С., относно личните контакти на бащата СТ. Г. Г.
с детето С.С. Г. .
Правилна е преценката на първата инстанция относно обясненията на
подсъдимата М.Д. и показанията на сестра й свид. Д. Д. относно
здравословното състояние на детето като цяло и несъстоятелността на
твърдението им, че не са чули позвъняванията, тъй като през нощта не са
били спали поради тежкото състояние на детето, за което освен твърденията
им като защитна теза на подсъдимата няма доказателства. Вечерта преди деня
за лични контакти на бащата не е била търсена лекарска помощ за детето,
като явно то е било в добро здравословно състояние предвид провеждането
му на лечение установяващо се с приложените мед.документи. Правилно
първоинстанционния съд не е кредитирал показанията на св.Д. баща на
подсъдимата, като несъотносими към предмета на делото.
Въззивната инстанция констатира, че първоинстанционния съд правилно
е преценил показанията на свид. П. - лекар със специалност педиатрия и
4
детска пулмология и фтизиатрия, лекуващ лекар на детето С.С. Г. и личния му
лекар С.Т.И.П. установяващи здравословното състояние на детето и
възможността необходимото лечение да се прилага и от баща му, които се е
интересувал от заболяването му.
Първоинстанционният съд правилно се е доверил на множеството
документи, събрани в хода на съдебното следствие, приобщени като писмени
доказателства по надлежния процесуален ред и неоспорени от страните. Така
от приложената по делото докладна записка се установява, че на 03.07.2021г.
двамата полицейски служители са посетили адреса на подсъдимата и тя не е
отговорила на позвъняванията и чукането на вратата и не е предоставила
детето на бащата. От приложените по делото медицински документи се
установява, че детето има установено заболяване астма, че има нужда от
непрекъснато лечение. От приложения по делото социален доклад се
установява, че не са констатирани преки рискове за детето и са осигурени
основните му житейски потребности, като както от майката така и от бащата
е осигурена сигурна безопасна семейна среда; при необходимост медицинско
обслужване.
Въз основа на така правилно установеното по отношение на
фактическата обстановка от страна на районния съд, последният е направил и
обосновал законосъобразните си правни изводи относно съставомерността на
извършеното от подсъдимата М. СТ. Д..
Първоинстанционният съд е обосновал в мотивите към решението си
законосъобразен извод, че с деянието си подс. Д. от обективна и субективна
страна е осъществила състава на престъпление по чл. 182, ал. от НК.
Въззивната инстанция споделя приетото от Районния съд, че в
конкретния случай подсъдимата не е отговорила на позвъняването на
тъжителя по мобилния и телефон и на позвъняването и почукването на
вратата и не е изпълнила съдебно Решение № 45/16.01.2019г. по гр.дело №
6265/2018г. на С.ския Районен съд по описа на С.ския Районен съд, относно
личните контакти на бащата СТ. Г. Г. с детето С.С. Г. на посочената в
присъдата дата.
Правилно районният съд е посочил, че деянието е осъществено както от
обективна, така и от субективна страна. За да е осъществен от обективна
страна състава на деянието обвиняемата следва с активни действия по своя
воля да не е изпълнила посоченото по горе решение. Тя с действието си е
направила невъзможен контактакта на бащата с детето.
Деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като обвиняемата е
действала съвсем съзнателно, като е съзнавала, че с действието си осуетява
изпълнението на съдебното решение правейки невъзможни срещите на
бащата с детето.
С оглед на горните съображения, които се споделят и от настоящата
инстанция, правилно и законосъобразно подсъдимата М. СТ. Д. е призната за
виновна и е освободена от наказателна отговорност, като и е наложено
административно наказание глоба по повдигнатото и поддържано срещу нея
5
обвинение за престъпление по чл. 182, ал.2, във вр.чл.26, ал.1 от НК.
Настоящата инстанция не споделя довода на защитата, че макар
деянието на подсъдимата да осъществява признаците на престъплението по
чл.182 ал.2 от НК, същото по своята степен е малозначително и се яввява с
много ниска степен на обществена опасност, т.е. не е престъпно по смисъла на
чл.9 ал.2 от НК. По делото има събрани доказателства, че подсъдимата и
преди този случай, позовавайки се на съществуващ риск за здравословното
състояние на детето е възпрепятствала спазването на съдебното решение
относно на установения с него режим на лични контакти на бащата с детето/
предмет на обвинението по друго дело, по което подсъдимата е оправдана,
като е прието че е налице чл.9 ал.2 от НК/. Въз основа на всички обсъдени в
мотивите на атакувания съдебен акт обстоятелства, характеризиращи както
подсъдимата, така и извършеното от нея, районният съд е направил
обоснован и законосъобразен извод, споделен и от настоящата инстанция, че
в настоящия случай не може да бъде приложена отново разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НК. Недопустимо е използвайки здравословното състояние на детето
да се прегражда изпълнението на решение №45/16.01.2019г. по гр.дело №
6265/2018г. на С.ския РС и да се попречи за изграждането на пълноценна
връзка между детето и бащата.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си се
прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт,
при което не се установи в хода на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване или накърняване на правото на защита на
обвиняемия, а и въобще на процесуалните права на всички страни за участие
в производството.
Неоснователно е искането във въззивната жалба за отмяна на решението
и оправдаване на обвиняемата.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно
правилността на съдебния акт не се установиха основания налагащи неговата
отмяна или изменение, следва същият да бъде потвърден изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 11/31.01.2022. постановена по НЧХД №
840/2021г. по описа на Районен съд гр.С..
ОСЪЖДА подсъдимата М. СТ. Д. да заплати на тъжителя СТ. Г. Г.
сумата от 600 /шестотин/ лева, представляващи разноски за заплащане на
възнаграждение на процесуален представител пред въззивната инстанция.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7