№ 343
гр. Шумен, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.а
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20253630201947 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №24 – 0869 - 003641/03.01.2025г. на
Началника на сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.182 ал.5, във вр. с ал.2 т.4 от ЗДвП на Н. Д. К., ЕГН ********** от гр.Стара Загора са
наложени административно наказание "глоба" в размер на 600 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила, като излага конкретни доводи за това. Счита, че е налице неяснота
относно вмененото му нарушение - дали се касае за чл.21 ал.1 от ЗДвП или чл.21 ал.2 от
ЗДвП. Излага доводи и, че към датата на съставяне на АУАН е била преклудирана
възможността за ангажиране. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Явява се процесуален представител – адв.А.А. от АК – гр.Стара Загора, редовно
упълномощен, който поддържа жалбата. Направено е искане да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Процесуалният представител на администратвнонаказващият орган намира
нарушението за доказано, но доколкото е последвала законодателна промяна, по отношение
на системността счита, че нарушението следва да бъде преквалифицирано от съда по
основния състав. По отношение на неточно посочената правна квалификация на
нарушението по чл.21 ал.2 от ЗДвП, вместо по чл.21 ал.1 от ЗДвП в НП също намира, че е в
правомощията на съда да преквалифицира нарушението. Счита, че при съставяне на АУАН
не са допуснати процесуални нарушения и същият е съставен в срока по чл.34 от ЗАНН.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което
е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 24.06.2024г. в 09.33 часа на път II – 73км.14 + 480, в община Шумен с АТСС -
СПУКС „ARH CAM S 1“ №120СССЕ, при максимално допустима скорост за движение в
извъннаселено място до 90 км/ч, била засечена скорост на движение на МПС - л.а.
“Фолксваген Джета“ с рег. № СТ 4546 РВ - 125 км/ч. При направена справка било
1
установено, че собственик на автомобила е жалб. Н. Д. К., ЕГН ********** от гр.Стара
Загора.
Предвид на това, че се касаело за извършеното системно нарушение по чл.182 ал.5,
във вр. с ал.2 т.4 от ЗДвП, за което е предвидено и наказание лишаване от право да се
управлява МПС, поради което не може да бъде издаден електронен фиш, а следва да се
състави АУАН, от сектор ПП при ОДМВР – Шумен било възложено на 1 РУ - гр.Стара
Загора да се установи собственика на автомобила Н. Д. К., на който да бъде предоставена
възможност да попълни декларация по чл.188 ал.1 от ЗДвП и при деклариране, че МПС е
било управлявано от него да му бъде връчена покана по чл.40 от ЗАНН за съставяне на
АУАН. В попълнена на 11.09.2024г собственоръчно от Н. Д. К. Декларация по чл.188 ал.1 от
ЗДвП, същият посочил, че на 24.06.2024г. около 09.33 часа, МПС с рег. № СТ 4546 РВ Т е
било управлявано от него. Същият ден му била връчена и покана за явяване в двуседмичен
срок в сектор ПП при ОДМВР – Шумен за съставяне на АУАН.
В указания срок жалбоподателят не се явил в сектор ПП при ОДМВР – Шумен,
поради което на 16.10.2024г., на база депозираната чл.188 от ЗДвП декларация, св. Х. Х.
съставил срещу жалбоподателя АУАН серия АД бл.№158052 за нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП, в негово отсъствие, в който при текстовото описание на нарушението са посочени
дата, час и място на извършване, техническото средство, с което е установено, разрешената
скорост на движение от 90 км/ч., установена скорост на движение от 121 км/ч., тъй като била
отчетена допустимата грешка при измерването /- 3%/, превишението от 31 км/ч., посоката на
движение на автомобила – към гр.Шумен. При предявяване на акта на 30.10.2024г., жалб.К.
не е отразил възражения. Не се е възползвал от правото си да депозира такива и
законоустановения срок.
В хода на административното производство са изискани и приобщени към
преписката, издадени срещу жалбоподателя ЕФ серия К №7437235 на ОДМВР – Стара
Загора, влязъл в законна сила на 16.10.2023г. и ЕФ серия К №7277357 на ОДМВР – Шумен,
влязъл в законна сила на 10.07.2023г., с които му са наложени наказания, на основание
чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, за извършени на 09.11.2022г. и 23.11.2022г.
нарушения на чл.21 ал.2 от ЗДвП.
Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в
административнонаказатгелната преписка, наказващият орган издал обжалваното НП като е
възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. Приел е, че се касае за системно
нарушение по чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, поради което на основание чл.182 ал.5, във вр. с ал.2
т.4 от ЗДвП на Н. Д. К., ЕГН ********** от гр.Стара Загора са наложени административно
наказание "глоба" в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Връчено е лично на жалбоподателя на 26.08.2025г.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото
писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с техническото средство веществено
доказателство – снимка. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите, тъй като
техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти
и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действия на жалбоподателя. Освен това
няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят
жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
За да се произнесе по съществото на правния спор съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
В тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
2
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с
всички допустими доказателства, че има извършено конкретно административно нарушение
и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Според посоченото в НП административно – наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана в качеството му на водач на основание чл.182 ал.5, във вр. с
ал.2 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. В съставеният АУАН е посочено, че се
касае за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на процесното НП са
описани факти, които касаят извършено нарушение на чл.21 ал.1 от НК, поради което
посочената в НП правна квалификация на нарушението е неправилна. Това обстоятелство
само по себе си не води до незаконосъобразност на издаденото НП, доколкото след
изменението на ЗАНН съдът разполага с правомощие да преквалифицира изпълнителното
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно
управление на МПС на посочените в НП дата, час и място. Доказан е фактът на
извършване на нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, санкционирано с процесното НП. В АУАН
и НП правилно при текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на
движение, превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването, която
в конкретният случай е -3%. Посочена е също така максимално допустима скорост – 90км/ч.
Административното нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство,
което е одобрен тип средство за измерване и е било технически изправно видно от
представения Протокол от проверка №040 – СГ - ИСИ/25.03.2024г. на БИМ. Спазени са
изискванията за използване на АТСС. В административно – наказателната преписка се
съдържа, както съставен протокол, отговарящ на утвърдения образец, така и снимка на
нарушението и на мястото, където е било разположено техническото средство. В случая
съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения при работата с техническото
средство, които да разколебаят доказателствената сила на протокола и на вещественото
доказателство – снимка.
Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Нарушението на
скоростния режим е установено и заснето с АТСС - СПУКС „ARH CAM S 1“, поради което
към момента на извършването му самоличността на водача не е ясна. Процесният автомобил
към момента на извършване на нарушението е собственост на жалб.Н.а К., който е посочил
пред административно-наказващия орган, че лично е управлявал МПС на посочените в НП
дата, час и място, поради което законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност в качеството му на водач.
Съдът намира за неоснователен доводът, че към момента съставяне на акта е изтекъл
регламентирания в чл.34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя. В
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН са предвидени сроковете, с изтичането на които не може да
се образува административнонаказателно производство пред административнонаказващия
орган или образуваното такова следва да се прекрати. Съгласно нормата на чл.34 ал.1 и ал.2
от ЗАНН задължителна предпоставка за законосъобразното започване и развитие на
административно-наказателното производство е същото да бъде инициирано, чрез съставен
акт за установяване на административно нарушение в рамките на три месеца от откриване
на нарушителя или в рамките на една година от извършване на нарушението, като
изчерпателно са посочени нарушенията, за които срокът е различен - 6 месеца от откриване
на нарушителя, съответно 2 или 5 години от извършване на нарушението. Регламентирани са
два срока и пропускането, на който и да е от двата погасява възможността за реализиране на
административно – наказателна отговорност. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от
27 февруари 2015 г. на ВКС, ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС тези срокове са
давностни и могат да бъдат спирани и прекъсвани.
На жалбоподателят санкциониран за нарушение на чл.21 от ЗДвП, което не попада
сред нарушенията, за които в чл.34 от ЗАНН са регламентирани различни срокове, поради
което административнонаказателното производство е следвало да бъде инициирано в
рамките три месеца от откриване на нарушителя или в рамките на една година от
извършване на нарушението. От съдържанието на процесното НП се установява, че му е
вмененото нарушение извършено на 24.06.2024г, поради което от тази дата тече
едногодишният срок и същият не е бил изтекъл към датата на съставяне на акта –
3
16.10.2024г.
Настоящият съдебен състав намира, че към датата на съставяне на акта – 16.10.2024г.
не е била погасена и възможността за реализиране на административно – наказателна
отговорност и поради изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя.
Обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на автомобила е било установено от
контролните органи в един по – ранен момент при преглед и обработка на заснетите с
техническото средство нарушения, но водачът на МПС извършил процесното нарушение е
установен на 11.09.2024г., на база саморъчно попълнена от жалбоподателя Декларация по
чл.188 от ЗДвП. В конкретният случай жалбоподателят не е наказан в качеството му на
собственик на л.а. “Фолксваген Джета“ с рег. № СТ 4546 РВ, а в качеството му на водач на
процесното МПС на 24.06.2024г., поради което за дата на отриване на нарушителя следва да
се приеме 11.09.2024г. Тримесечният срок започва да тече от момента, в който
компетентните да съставят акта служители са стигнали до извода, че жалбоподателят е
извършил процесното нарушение, формирали извода си за нарушението и нарушителя, а
това е станало на 11.09.2024г. АУАН е съставен на 16.10.2024г. в тримесечният срок, когато
не е била преклудирана възможността административнонаказващия орган законосъобразно
да ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя за извършеното от
него нарушение.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.182 ал.5, във вр. с ал.2 т.4 от ЗДвП, т.е за нарушение на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП,
извършено в условията на системност. Към датата на извършване на нарушението
/24.06.2024г./ и датата на издаване на НП /03.01.2025г./, разпоредбата на чл.182 ал.5 от ЗДвП
предвижда в случаите на извършено системно нарушение по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал.
3, т. 4 - 6 налагане на предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.
Според разпоредбата на § 6 т. 62 от ДР на ЗДвП"системно" е нарушението,
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага
наказание за същото по вид нарушение. В процесното НП изрично са посочени два
електронни фиша обосноваващи системността, а именно нарушението е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №7437235 на ОДМВР – Стара Загора,
влязъл в законна сила на 16.10.2023г. и ЕФ серия К №7277357 на ОДМВР – Шумен, влязъл в
законна сила на 10.07.2023г., поради което правилно към датата на издаване на процесното
НП е била ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.182 ал.5, във вр. с
ал.2 т.4 от ЗДвП.
Впоследствие е настъпила законодателна промяна като разпоредбата на чл.182 ал.5 от
ЗДвП е изменена с ДВ бр.64/2025г., в сила от 07.09.2025г. Новата редакция на чл.182 ал.5 от
ЗДвП, предвижда по – висок размер на наказанията в случаите на извършено системно
нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 на чл.182. Процесното нарушение по чл.182
ал.2 т.4 от ЗДвП вече не попада сред визираните в ал.5, поради което действаща към
настоящият момент разпоредба се явява по – благоприятна за жалбоподателя.
След изменението на ЗАНН съдът разполага с правомощие да преквалифицира
изпълнителното деяние. Според разпоредбата на чл. 63 ал. 7 т. 1 от ЗАНН / изм., бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /: съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да: 1.
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Задължителни указания в тази насока
съдържа и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по ТД № 1/2020 г. на ВАС. Според
цитираното ТР при липса на съществено изменение на съставомерните факти в
наказателното постановление на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 НПК,във връзка с чл. 84 ЗАНН,
районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, тоест районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените
от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без
да отменя наказателното постановление. В конкретният случай не е налице съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, поради което нарушението следва да бъде
преквалифицирано като такова по чл.21 ал.1 от ЗДвП и санкционирано съобразно нормата на
чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, за което е предвидено наказание в по – малък размер - глоба 300 лв.
4
за превишаване от 31 до 40 km/h, т.е. касае за по - леко наказуемо нарушение.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено
процесуално представителство по делото от гл. юрисконсулт, се явява основателно, съгласно
разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата
по ЗАНН е от 130 до 190 лева, считано от 01.10.2025г. В настоящия случай процесуалният
представител на АНО е осъществил процесуално представителство в едно открито съдебно
заседание, делото не се отличава с правна или фактическа сложност, поради което съдът
намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на 130 лева.
Предвид изхода на делото, доколкото не се касае за отмяна на НП, а само за
изменение на същото, съдът намира че не следва да се присъждат разноски на
жалбоподателя.
По гореизложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №24 – 0869 - 003641/03.01.2025г. на Началника
на сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182 ал.5, във
вр. с ал.2 т.4 от ЗДвП на Н. Д. К., ЕГН ********** от гр.Стара Загора са наложени
административно наказание "глоба" в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца като ПРЕКВАЛИФИЦИРА НАРУШЕНИЕТО по чл.21 ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, му налага административно наказание “глоба” в размер
на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА Н. Д. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 /сто и тридесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5