Решение по дело №2677/2010 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер  805                                 Година  22.07.2010                    Град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД     ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети юли                                                                                          Година 2010

в публичното заседание в следния състав :

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. А.

Секретар: С.В.

Прокурор :

като разгледа докладваното от съдията К. А.

гражданско дело № 2677 по описа за 2010 година.

 

Предявени са в обективно съединение искове с правно основание чл.  245 ал. 1 и 2 КТ вр. с чл. 128 т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, като производството е по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по искова молба от Ж.Х.С. против „Т*************” ЕООД гр. С***********. Ищецът твърди, че е работел в ответното дружество от 03.12.2008 г. до 24.07.2009 г. на длъжност „изолировчик”, на основание трудов договор № 75/03.12.2008 г. Твърди, че на 01.01.2009 г. е подписал и допълнително споразумение към трудовия си договор, съгласно което уговореното му основно трудово възнаграждение било в размер на 240,00 лв., а допълнителното му възнаграждение за прослужено време /31 %/ било в размер на 74,40 лв. Твърди че за периода на действие на трудовия договор добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължение. Твърди, че трудовото му правоотношение с ответното дружество било прекратено на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ със заповед № 51/24.07.2009 г, считано от 23.07.2009 г. Твърди, че прекратяване на трудовото му правоотношение ответника не му изплатил дължимите трудови възнаграждение за месеците януари, февруари, март, април, май юни и юли, 2009 г. в размер на 314,40 лв. за всеки един от тези месеци, или общо 2200,80 лв. Твърди, че на основание чл. 24 вр. с чл. 86 ЗЗД ответника му дължи и мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения, считано от датата на изискуемостта на всяко едно вземане до предявяване на иска, както следва : за неизплатеното трудово възнаграждение за месец януари,2009 г. – 52,02 лв;  за неизплатеното трудово възнаграждение за месец февруари,2009 г. – 47,91 лв; за неизплатеното трудово възнаграждение за месец март,2009 г. – 44,51 лв; за неизплатеното трудово възнаграждение за месец април,2009 г. – 40,86 лв; за неизплатеното трудово възнаграждение за месец май,2009 г. – 37,32 лв; за неизплатеното трудово възнаграждение за месец юни,2009 г. – 34,00 лв; за неизплатеното трудово възнаграждение за месец юли,2009 г. – 30,76 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати общо сумата от 2488,18 лв, от които 2200,80 лв. – дължими и неизплатени трудови възнаграждения за периода януари – юли,2009 г. /по 314,40 лв. за всеки от месеците/ и 287,38 лв. – мораторна лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения от датата на изискуемостта на всяко едно вземане до момента на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.  Претендира за направените по делото разноски.  

 

Ответника „Т*************” ЕООД гр. С*********** е представил писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че ищеца е получил дължимите си суми за положения труд за претендирания период, както следва : на 27.02.2009 г. – 500 лв, на 17.04.2009 г. – 300 лв, на 29.05.2009 г. – 750 лв. и на 23.07.2009 г. – 200 лв, като в подкрепа на тези свои твърдения представя 4 бр. раздавателни списъци.   

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установено следното :

           

            По делото не се спори, че по силата на трудов договор № 75/03.12.2008 г. и допълнително споразумение към него от 01.01.2009 г. между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, като ищеца е работил в ответното дружество на длъжност “изолировчик”. В допълнителното споразумение от 01.01.2009 г. е посочено, че основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 240,00 лв., а допълнителното му трудово възнаграждение за прослужено време възлиза на 74,40 лв. месечно. Със заповед № 51/24.07.2009 г. на управителя на ответното дружество, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, считано от 20.07.2009 г.   

           

            Съгласно чл. 245 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя, ежемесечно се гарантира от закона изплащането на трудово възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително, заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период.

           

            Съдът приема за безспорно установено, че ищеца в качеството си на работник  е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения за процесния период, тъй като ответникът не е направил възражение относно това обстоятелство, поради което важи презумпцията по чл. 8 ал. 2 КТ и ответника в качеството му на работодател дължи изплащане на целия размер на трудовото възнаграждение, уговорено между страните с трудовия договор.

           

            От т. 1 – т. 3 от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, в т.ч. и от р. I и II от констативно – съобразителната част се установява че по разчетно – платежни ведомости за периода от м. януари, 2009 г. до м. юли, 2009 г. на ищеца е начислено чисто трудово възнаграждение в размер от 1552,35 лв., както следва : за м. януари,2009 г. - чиста сума за получаване 230,61 лв; за м. февруари, 2009 г. – чиста сума за получаване 246,18 лв; за м. март, 2009 г. – чиста сума за получаване 246,18 лв; за м. април, 2009 г. – чиста сума за получаване 246,18 лв; за м. май, 2009 г. – чиста сума за получаване 246,18 лв; за м. юни, 2009 г. – чиста сума за получаване 246,18 лв и за м. юли, 2009 г. – чиста сума за получаване 90,84 лв. Горепосочените суми в общ размер 1552,35 лв. не са изплатени по ведомост. Дължимата мораторна лихва за неизплатените трудови възнаграждения за процесния период януари – юли, 2009 г. е в размер общо на 173, 85 лв., както следва – върху неизплатеното възнаграждение за м. януари, 2009 г. – 32,80 лв; върху неизплатеното възнаграждение за м. февруари, 2009 г. – 32,15 лв; върху неизплатеното възнаграждение за м. март, 2009 г. – 29,38 лв; върху неизплатеното възнаграждение за м. април, 2009 г. – 26,77 лв; върху неизплатеното възнаграждение за м. май, 2009 г. – 24,24 лв; върху неизплатеното възнаграждение за м. юни, 2009 г. – 21,50 лв. и върху неизплатеното възнаграждение за м. юли, 2009 г. – 7,01 лв.

           

            В р. III от констативно – съобразителната част и в т. 4 и т. 5 от заключението, вещото лице сочи, че съгласно приложените по делото 4 бр. раздавателни списъци, съответно от 27.02.2009 г, 17.04.2009 г, 29.05.2009 г. и 23.07.2009 г. на ответника за процесния период е изплатена сумата от 1750 лв. при начислена по ведомост и дължима сума от 1552,35 лв. в повече със 197,65 лв. и тъй  като тези плащания са реализирани преди настъпването на момента на изискуемост, по тях не се дължи мораторна лихва. На основание констатация на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора ответника дължи уреждане на разчетите с бюджета за процесния период,  за което е санкциониран, но на ищеца е изплатена в повече от дължимото сумата от 197,65 лв.

 

            В обясненията си пред съда по реда на чл. 176 ГПК, ищеца заяви че подписа срещу името му в четирите раздавателни списъка е негов и че е получил посочените в раздавателните списъци суми в размер общо на 1750 лв, /съответно сумата от 500 лв. по раздавателния списък от 27.02.2009 г., сумата от 300 лв. по раздавателния списък от 17.04.2009 г, сумата от 750 лв. по раздавателния списък от 29.05.2009 г. и сумата от 200 лв. по раздавателния списък от 23.07.2009 г./, но не знае на какво основание е получил тези суми.  

 

            При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното :   

 

            Възраженията на ответника за недължимост на претендираните от ищеца трудови възнаграждения за периода януари – юли, 2009 г. се основават на представените 4 бр. раздавателни списъци, в които ищеца се е подписал че е получил сумата общо от 1750 лв. за процесния период, като ответника твърди, че основанието за заплащането на тази сума е именно дължимото трудово възнаграждение на ищеца за периода януари – юли, 2009 г. Действително съобразно разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ ведомостта за заплати не е единствения годен документ за установяване на плащането на трудовото възнаграждение, като същото може да се изплати на работника и  срещу разписка, а в настоящия случай с оглед признанието на ищеца посочените раздавателни списъци имат значението на разписки за получените от ищеца суми. Следва  да се има предвид обаче че в раздавателните списъци не е посочено основанието за получаването на сумите от ищеца. Съобразно разпределената доказателствена тежест на страните, в тежест на ответника е да докаже в процеса с пълно и пряко доказване, че е заплатил на работника именно дължимите му се трудови възнаграждения и то за процесния период, а не просто да докаже че е платил на ищеца определени суми без обаче да установи основанието за плащане на тези суми. При това положение възражението на ответника, че е платил на ищеца дължимите трудови възнаграждения следва да се приеме за недоказано, тъй като по ведомост възнагражденията на ищеца не са заплатени, а изплатените по раздавателни списъци суми биха могли да бъдат например за премии /бонуси/, а не за трудови възнаграждения, т.е раздавателните списъци не доказват пълно и пряко, че посочените там суми са изплатени именно за претендираните от ищеца трудови възнаграждения за процесния период.

 

            На следващо място, раздавателните списъци са представени в заверени от ответника копия и с писмено становище от 09.07.2010 г. /л. 24 от делото/ ищеца е поискал ответника да представи в оригинал четирите раздавателни списъка. С разпореждане  от 09.07.2010 г. /л. 24 от делото/ съдът е задължил ответника в о.с.з. да представи в оригинал четирите раздавателни списъци от 27.02.2009 г, 17.04.2009 г, 29.04.2009 г. и 23.07.2009 г.  Видно от върнатото съобщение /л. 33 от делото/ ответника е получил редовно разпореждането на съда от 09.07.2010 г., но въпреки това не изпълнил вмененото му от съда задължение за представяне на раздавателните списъци в оригинал. Съгласно разпоредбата на чл. 183 ГПК когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.

 

            Предвид гореизложеното, съдът намира че предвид разпоредбата на чл. 183 ГПК, представените в заверени от ответника копия четири раздавателни списъка следва да бъдат изключени от доказателствената по делото, т.е  да се считат за непредставени, като съдът не следва и няма право да ги обсъжда при установяване на спорните факти и отношения, тъй като постановяване на решение въз основа на документ, който няма доказателствена стойност представлява съществено процесуално нарушение /в т.см. решение № 1515/05.02.2001 г. на ВКС по гр.д. № 2086/2000 г; решение № 374/21.07.1994 г. по гр.д. № 258/1994 г., 5-чл. състав; определение № 93/06.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 4933/2008 г., IV г.о; определение № 458/05.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 143/2010 г., II г.о и определение № 284/15.04.2010 г. на ВКС по т.д. № 1010/2009 г., I т.о., в което дори е прието че последицата от процесуалното бездействие на страната е постановяване на неправилно решение, но въпреки това не е допуснато касационно обжалване на това решение – цит. съд. практика е публ. в Апис/.  

 

            С оглед гореизложеното съдът намира, че представените четири раздавателни списъци не следва да бъдат ценени като доказателства по делото, поради което и не следва да бъдат възприемани р. III от констативно – съобразителната част и т. 4 и т. 5 от заключението на СИЕ, които се основават на раздавателните списъци. Поради това съдът намира за недоказани твърденията на ответника, че е платил на ищеца претендираните с исковата молба суми. Ето защо предявените искове за неизплатени трудови възнаграждения се явяват основателни до размерите посочени в р. I от констативно – съобразителната част и т. 1 от заключението на вещото лице, като ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца неизплатените трудови възнаграждение за периода януари – юли, 2009 г. в размер общо от 1552,35 лв., както следва : за м. януари,2009 г. - 230,61 лв; за м. февруари, 2009 г. – 246,18 лв; за м. март, 2009 г. 246,18 лв; за м. април, 2009 г. – 246,18 лв; за м. май, 2009 г. – 246,18 лв; за м. юни, 2009 г. – 246,18 лв и за м. юли, 2009 г. – 90,84 лв. Над тези размери, до претендираните от ищеца размери от 314,40 лв. за всеки един от месеците за процесния период, исковете за неизплатени трудови възнаграждения следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Дължимите на ищеца трудови възнаграждения следва да бъдат присъдени като чиста сума, а не като БТВ, тъй като удръжките, които работодателя следва да направи за ДОД и ДОО са публично – правно задължение към държавата и следователно размера им се приспада от общо начисленото на работника брутно трудово възнаграждение, т.е тези удръжки не са дължими като трудово възнаграждение по смисъла на чл. 128 КТ на работника /в т.см. решение № 1715/05.02.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1019/2002 г., III г.о/.

 

            С оглед основателността на исковете за неизплатени трудови възнаграждение, доказани по основание се явяват и исковете за заплащане на мораторна лихва. Предвид това исковете за мораторна лихва следва да бъдат уважени до размерите посочени в р. II от констативно-съобразителната част от т. 2 от заключението на СИЕ, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца мораторна лихва за процесния период в размер общо от 173, 85 лв., както следва – върху неизплатеното възнаграждение за м. януари, 2009 г. – 32,80 лв; върху неизплатеното възнаграждение за м. февруари, 2009 г. – 32,15 лв; върху неизплатеното възнаграждение за м. март, 2009 г. – 29,38 лв; върху неизплатеното възнаграждение за м. април, 2009 г. – 26,77 лв; върху неизплатеното възнаграждение за м. май, 2009 г. – 24,24 лв; върху неизплатеното възнаграждение за м. юни, 2009 г. – 21,50 лв. и върху неизплатеното възнаграждение за м. юли, 2009 г. – 7,01 лв.

 

         Следва да бъде присъдена законната лихва върху сбора от главниците за трудови възнаграждения от 1552,35 лв., считано от подаване на исковата молба  до окончателното й изплащане.

           

            На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца сумата 173,44 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважения размер на исковете.  

           

            На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на РС – Стара Загора сумата 152,30 лв., включваща държавна такса в размер на 69,05 лв. и възнаграждение на вещо лице в размер на 83,25 лв, съразмерно с уважения размер от исковете.

           

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА “Т*************” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С***********, бул. С******** № **, представлявано от едноличния собственик на капитала И. С. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Х.С., ЕГН ********** ***, съдебен адрес гр. С***********, ул. К************** № 52, сумата от 1552,35 лв. /хиляда петстотин петдесет и два лева и 35 ст./, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода януари – юли, 2009 г., както следва : за м. януари,2009 г. - 230,61 лв; за м. февруари, 2009 г. – 246,18 лв; за м. март, 2009 г. - 246,18 лв; за м. април, 2009 г. – 246,18 лв; за м. май, 2009 г. – 246,18 лв; за м. юни, 2009 г. – 246,18 лв и за м. юли, 2009 г. – 90,84 лв, сумата от 173,85 лв. /сто седемдесет и три лева и 85 ст./ - мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения за периода януари – юли, 2009 г., както следва : за неизплатеното възнаграждение за м. януари, 2009 г. – 32,80 лв;  за неизплатеното възнаграждение за м. февруари, 2009 г. – 32,15 лв; за неизплатеното възнаграждение за м. март, 2009 г. – 29,38 лв; за неизплатеното възнаграждение за м. април, 2009 г. – 26,77 лв; за неизплатеното възнаграждение за м. май, 2009 г. – 24,24 лв; за  неизплатеното възнаграждение за м. юни, 2009 г. – 21,50 лв. и за неизплатеното възнаграждение за м. юли, 2009 г. – 7,01 лв, ведно със законната лихва върху сумата 1552,35 лв., считано от подаване на исковата молба – 20.05.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 173,44 лв. /сто седемдесет и три лева и 44 ст./ - разноски по делото съразмерно с уважения размер от исковете.

            ОТХВЪРЛЯ предявените от  Ж.Х.С. с п.а. против “Т*************” ЕООД искове за неизплатени трудови възнаграждения в останалата им част, над присъдените размери до претендираните размери от 314,40 лв. за всеки един от месеците от периода януари – юли, 2009 г., както и исковете за мораторна лихва над присъдените размери до претендираните  размери от : 52,02 лв. за м. януари, 2009 г, от 47,91 лв. за м. февруари,2009 г, от 44,51 лв. за м. март, 2009 г, от 40,86 лв. за м. април, 2009 г, от 37,32 лв. за м. май, 2009 г., от 34,00 лв. за м. юни, 20009 г. и от 30,76 лв. за м. юли, 2009 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.   

            ОСЪЖДА “Т*************” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С***********, бул. С******** № **, представлявано от едноличния собственик на капитала И.С.И., ЕГН ********** да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на РС – Стара Загора сумата 152,30 лв /сто петдесет и два лева и 30 ст./, представляваща държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

           

Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок, считано от 23.07.2010 г.                                                

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ :