Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260038
гр.Свищов,
23.10.2020г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 24.09.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Татяна
Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №944 по описа за 2018г., за
да се произнесе, взема предвид:
Производството е с
правна квалификация чл.285, пр.4 от ЗЗД.
Ищецът Р.К. твърди,
че през м.ноември 2016г. се договорил с ответницата М.Н. ищецът да сключи от свое име договор за лизинг на мобилен
телефон с „В“АД, който телефон да предостави на ответницата, а същата да
заплаща месечните лизингови вноски. Освен това се договорили, че при заплащане
на последната вноска от ответницата ищецът е следвало да й прехвърли
собствеността върху телефона. Твърди, че е изпълнил своята част от договорката,
като сключил договор за лизинг № 9/08.11.2016г. на мобилен телефон „ССА-5“ с фабр.
№* на стойност 636лв. с „В“АД. След това
предал вещта на ответницата. Твърди, че ответницата не е изпълнила своето
задължение да заплаща лизинговите вноски, така като се договорили. Въпреки
многократните устни и писмени покани ответницата отказала да заплаща
лизинговите вноски, не връщала телефона и отказала да го заплати. През октомври
2017г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение от колекторска
фирма „Ф“ за сумата от 1756лв. главница, лихви и неустойки по посочения договор
с „В“АД.
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответницата М.Н. за сумата от 636лв., представляваща обезщетение за
виновно неизпълнение на договор за поръчка, изразяващ се в лизинговата цена на мобилен
телефон „ССА-5“ със сериен №*, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131
от ГПК ответницата М. н е депозирала писмен отговор. Счита иска за
неоснователен. Заявява, че между нея и ищеца не е сключван договор за поръчка.
Твърди, че никога не е изразявала съгласие за сключване на такава сделка.
Никога не е получавала сочения от ищеца в исковата молба мобилен телефон.
Получила от него като дарение друг мобилен апарат. Приела го с благодарност,
като счела това за уреждане на отношенията им във връзка с изтеглен от нея
кредит, чиято сума предоставила на ищеца. Отношенията им между двамата се
влошили след като ответницата си поискала дадена в заем сума. Твърди, че
РП-Свищов е сезирана с правния им спор и в хода на разследването ищецът признал,
че предоставения от него мобилен телефон е бил подарък, но после се разколебал
и си го поискал обратно. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
В съдебно заседание
ищецът не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание
ответницата се представлява от адв. К.Г. от ВТАК.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е
представен договор за лизинг на устройство №9 от 08.11.2016г. между „БТК „ЕАД и
ищеца Р.К., при който му е предоставен за ползване мобилен апарат „ССА-5“ с фабр. №* на стойност 636 лева.
В съдебно
заседание бе изслушана свидетелката С. Н. – майка на ответницата. Свидетелката
изложи, че отношенията между двамата били проблемни. Тези отношения били
възникнали още преди 2016г., когато дъщеря й поискала от ищеца да върне дълга
си към нея. Свидетелката изложи, че дъщеря й работи в банка и има достатъчно
средства сама да си закупи телефон, като същевременно и не е имала необходимост
от такъв.
Въз основа на така
приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от
правна страна:
В исковата молба ищецът
е основава претенцията си на обстоятелството, че е претърпял вреди в размер на
стойността на процесния телефон - 636 лв., при което
на основание чл. 285, пр. 4 ЗЗД претендира заплащането им от ответницата Н..
Съгласно чл. 285 от ЗЗД, доверителят е длъжен при поискване да достави на
довереника, средствата, които са му необходими за изпълнение на поръчката и да
му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял
във връзка с изпълнението на поръчката. Поради това за успешното доказване на
исковата претенция, ищецът следва да установи, че между страните по делото е
бил налице договор за поръчка, че е изразходвал твърдяните
от него средства, чието възстановяване претендира в изпълнение на възложеното
му от ответницата - доверител. Съдът намира, че с оглед представените по делото
доказателства ищецът не успя да докаже твърденията за сключен между него и
ответницата договор за поръчка. От представения по делото договор за лизинг на мобилен телефон „ССА-5“,
сериен № * се установява единствено, че ищецът К. е сключил на 08.11.2016г. договор
за лизинг на посочения мобилен телефон на стойност 636 лева. Ищецът не успя да
проведе главно и пълно доказване на факта, че между него и ответницата е налице
говор за поръчка, по повод на който договор, същият е предоставил на
ответницата именно този мобилен телефон.
С оглед на
гореизложеното така предявения иск се явява неоснователен и недоказан, поради
което следва да се отхвърли.
Ответникът не е претендирал разноски по делото, поради което не се следват
такива.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р.В.К. , ЕГН ********** с постоянен адрес *** против М.П.Н., ЕГН
**********,*** иск с правно основание чл. 285, пр.4 ЗЗД за осъждане
на ответницата да му заплати сумата от 636лв., представляваща лизинговата цена
на GSM „Ссъс сериен №*, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: