М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 72
по
описа за 2017 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу:
1/А.С.С. , за това , че:
На 14.08.2014 г. в гр. В., в съучастие
като съизвършител с М.И.Р. причинил на П.Ж.П. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст, обусловило трайно
затруднение на дъвченето и говора за период не по малък от 1-1,5 месеца – престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1, вр. с чл. 20
ал.2 от НК.
2/ М.И.Р., за това,
че:
На 14.08.2014 г. в
гр. В., в съучастие като съизвършител
с А.С.С. причинил на П.Ж.П. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на долната челюст, обусловило трайно затруднение на
дъвченето и говора за период не по малък от 1-1,5 месеца – престъпление по чл.
129, ал.2 вр. ал.1, вр. с чл. 20 ал.2 от НК.
В хода на съдебното производство е конституиран в качеството на частен
обвинител пострадалия П.Ж.П..
В хода на съдебните прения, представителят на ВРП поддържа внесеното
обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация посочени в
обвинителният акт. Сочи се , че в хода на съдебното
производство от събраните доказателства безспорно се установява, че подсъдимите
са осъществили деянието, предмет на обвинението. Твърди се, че обвинението се подкрепя
от показанията, както на самия пострадал, така и на свидетелите Д.А., Д.Х. и Б.Б.. Излага се становище, че заявеното от пострадалия в
съдебното производство е достоверно, последователно и юридически издържано, а
обясненията на подсъдимите не следва да се кредитират, доколкото не се
подкрепят от останалите доказателства по делото. Твърди се, че противоречията в
показанията на пострадалия са несъществени и се дължат на емоционалното му
състояние по време на инцидента и след него, както и на отминалия период от
време от събитието. Сочи се, че приобщената по делото СМЕ също по категоричен
начин установява наличието на телесна повреда, характера и степента на същата и
начина на причиняването й. Излага се аргумент срещу доводите на защитниците за
необоснованост на обвинението, като се сочи
че в разпита си вещото лице не изключва ударът да е причинен , както от юмрук,
така и от палка, вкл. от дръжката й, каквито са твърденията на пострадалия.
Пледира се при индивидуализацията на
наказанието на подсъдимите да се отчете като смекчаващо отговорността им
обстоятелство чистото им съдебно минало и да им се наложи наказание „Лишаване от свобода“
към минималния размер, което да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години.
Процесуалният представител на частния обвинител П. – адв. П. пледира, че в
хода на съдебното производство по безспорен начин е установено, че подсъдимите
в съучастие са причинили средна телесна повреда на пострадалия П. .Пледира се ,
на подсъдимия С. да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде отложено
на основание чл. 66, ал.1 от НК с подходящ изпитателен срок, а на подс. Р. да
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и осем
месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено
с изпитателен срок от три години. Иска се присъждане и на сторените по делото
разноски.
Защитникът на подс. С. – адв. Г. пледира, че в хода на съдебното
производство не е установено по безспорен и категоричен начин, че подсъдимите
са осъществили деянието, описано в обвинителния акт. Сочи се, че обвинението се
базира единствено на показанията на частния обвинител, които в много случаи са
противоречиви, съотв. противоречат и на изложеното в разпита на вещото лице.
Сочи се, че не се установява по делото по какъв начин са получени
ожулванията по колената на пострадалия,
с оглед на което и предвид твърденията, че по дрехата на П. св. А. е видяла
трева се формира извод, че увреждането на частния обвинител би могло да бъде
получено в друг момент и при друг механизъм. Твърди се, че показанията на св. П.
са нелогични по отношение повода за последното посещение на процесната база, с
оглед на което същите са недостоверни. Иска се постановяване на оправдателна
присъда.
Защитникът на подс. Р. – адв. Д. пледира, че в хода на съдебното
производство не е доказано по несъмнен и категоричен начин престъплението, в
което е обвинен неговия подзащитен. Излагат се съображения за недостоверност на
показанията на св. П.. Сочи се, че изложените от него твърдения, че е „душен“
от подс. Р., не се подкрепят от разпита на вещото лице. Излагат се доводи, че
показанията на същия са противоречиви относно начина, по който е държан от Р.. Твърди
се, че недостоверността на показанията на св. П. се извежда и от противоречията
в показанията му досежно начина, по който му е нанесена телесната повреда – с
ръка или палка, съотв. относно възприятията му досежно начина на нанасянето на
удара. Сочи се, че СМЕ установява наранявания по двете колена на пострадалия,
произходът на които не е установен безспорно по делото. Излага се доводът, че в
разпита си вещото лице не изключва възможността счупването на челюстта на
пострадалия да се получи при падане върху неравна повърхност, с оглед на което
и предвид показанията на св. А., че е забелязала трева по дрехите на П. се сочи
извода, че травмата може да е причинена по различен от описания в обвинителния
акт начин и време. Излага се становище,
че липсва общност на умисъла на двамата подсъдими за причиняване на средна
телесна повреда. Иска се съдът да постанови оправдателна присъда.
В хода на съдебното производство подс. Р. и подс. С. не се признават за
виновни като дават обяснения по делото.
В последната си дума подс. С. заявява, че е нанасял удар на подсъдимия само
при първото посещение на процесната база, но отрича да му е нанасял описания в
обвинителния акт удар, довел до счупване на челюстта на лицето. Заявява, че не се счита за виновен и желае да
бъде оправдан.
В последната си дума пред съда подс. Р. заявява, че не се признава за
виновен, като твърди, че не е извършил престъплението, предмет на повдигнатото
му обвинение.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
През мес. амгуст 2014 г. подс. А.С. и подс. М.Р. били трудово ангажирани като „портиери“ в
„Моникс Сторидж“ЕООД, гр. В. с работно място
– ЗПЗ, ул. „Д.“ в гр. В., където се
намирали складова база и офиси, стопанисвани от дружеството. Управител на
дружеството бил св. В.В.. Трудовите функции на подсъдимите
обхващали задължение за осъществяване на контрол на движението на работниците и
служителите и контрол върху движението
на превозни средства и лица. За изпълнение на служебните си задължения
подсъдимите не били снабдени с оръжия, а разполагали с паник-бутон, чрез който
следвало да сигнализират охранителната фирма, обслужваща обекта за възникнал
проблем. При изпълнение на служебните си задължения, същите се помещавали в
разположена в складовата база, на известна височина, вишка. На стена във вишката
била разположена гумена палка, която била предназначена за самозащита на
портиерите в случай на необходимост.
На 14.08. 2014 г. подс. М.Р. бил на смяна за периода
от 08.00 ч. до 13.00 ч. , а подс. А.С. – за времето от 13.00 ч. до 18.00 ч.
На 14.08.2014 г. около обяд, св. П.П. отишъл да се види със своя позната – св. Д.А., която
била трудово ангажирана като сервизен техник в СД“Л.. Работното й
място се намирало в гр. В. на ул. Д., на около 500 м
от складовата база на „М. С.“ЕООД. Докато
св. П. и св. А. разговаряли, последната споделила на частния обвинител, че
водата на радиатора на автомобила й е изтекла. Помолила го да отиде до
складовата база на „М. С.“ЕООД, където
работел брат й – св. Д.Х., за да му окаже съдействие последния и да напълни
вода от базата. За целта телефонирала на брат си и го уведомила, че неин познат
ще отиде при него, за да й налее вода и предоставила на св. П. една празна пластмасова туба.
Поради текущи задължения, св. Х. не излязъл от
офиса, където изпълнявал задълженията си, за да посрещне св. П. със съзнанието,
че ще бъде уведомен от дежурния портиер,
когато познатият на сестра му пристигне в базата и го потърси. Междувременно
св. П. стигнал до базата и влязъл през един от порталите на същата. По това
време подс. С. се намирал на разположената в двора на базата вишка. В момента,
в който видял св. П. подс. С. започнал на висок тон заявил на същия от вишката да напусне базата, след което го
напсувал. След това слязъл от вишката и отишъл до П. като
носел в ръката си гумената палка, която била поставена на стена във вишката. П.
му показал пластмасовата туба,
обяснявайки, че идва да налее вода и за тази цел търси свой бивш колега, който
е пътувал по корабите, визирайки брата на св. А., за когото бил информиран, че
е бил трудово ангажиран на кораб. Подс. С. грубо и на висок тон заявил, че
такова лице няма, уведомил П., че имота е частен и настоял последният веднага
да го напусне като започнал да го
избутва в посока към портала. П. бил подразнен от грубото поведение на
подсъдимия и го попитал да не е употребил алкохол и продължавал да твърди, че
идва при лице, което работи в базата. Подразнен от настоятелността на св. П. и
от зададения от същия въпрос, подс. С. нанесъл на частния обвинител някоклко
удара с палка в областта на главата и по гърба и го избутал отново към портала.
Това принудило св. П. да напусне базата и да се върне при св. А.. На последната
той обяснил, че не е допуснат до базата от портиерите и е удрян от същите. Показал
й следите от удара с палка по гърба си. А. телефонирала на брат си – св. Х.,
като му обяснила, че нейният познат е бил изгонен от охранителите на базата, в която работи и същите са му нанесли удари, изразявайки и
възмущението си от случилото се. Помолила брат си да излезе и да посрещне П.,
след което изпратила последния отново до базата на „М.С.“ЕООД.
В изпълнение на поетия към сестра си ангажимент, св.
Х. посрещнал св. П. в двора на складовата база. Двамата отишли в тоалетната,
находяща се под вишката в двора, където св. Х. напълнил с вода носената от П.
туба. П. му споделил, че е бил удрян от охранителите във фирмата, която
стопанисва базата. Междувременно подс. Р., който по това време също се намирал
в базата, забелязал лицата и попитал св.
Х. по какъв повод се намира П. в базата. Х. обяснил, че П. е негов познат и ще
му напълни вода, след което подс. Р. се оттеглил.
Впоследствие св. П. занесъл тубата на св. А..
Междувременно същият решил да се информира за наименованието на фирмата, към
която бил ангажиран св. С. съотв.за името на
управителя на същата, за да се оплаче от поведението на последния. За целта отново се насочил към складовата база на „М.С.“ЕООД, минавайки от другата страна на базата по наклонен терен, с
настилка от едър чакъл. Малко след свършване на наклона се намирала вишката на
портиерите. Междувременно подс. Р. и подс. С. се намирали във вишката, като
предавали един на друг смяната. В
момента, в който св. П. се изкачил и стигнал близо до вишката, портиерите го
забелязали и решили да се саморазправят с него. Пръв слязъл от вишката подс. Р.,
който с висок тон подканил св. П. веднага за напусне базата. Последният му
обяснил, че иска да знае наименованието на фирмата, към която са назначени на
длъжност. Последният му заявил „Аз съм фирмата“, хванал го за ревера и
притискайки го в областта на шията му заявил „Ще те удуша!“. Непосредствено
след Р. от вишката слязъл и подс. С., носейки в ръката си гумената палка.
Докато Р. държал св. П. в областта на врата,
с ръката в която държал палката, подс С. нанесъл удар с юмрук в областта на челюстта
на частния обвинител. От удара П. почувствал силна болка, залитнал и паднал
назад, повличайки след себе си и подс. Р., който продължавал да го държи за
дрехата и да го притиска за врата. След като Р. паднал върху св. П., той
продължил да крещи на П. „Ще те убия! Ще те удуша!“. Междувременно подс. С.
издърпал подс. Р. и двамата се прибрали във вишката. След като полежал около 10
минути на земята, за да се свести от
нанесения му удар, св. П. се изправил, напуснал складовата база и отишъл при
св. А., на която споделил, че отново е бит от охранителите в базата и го боли
челюстта. Изразил съмнение, че е възможно от удара да му е счупан зъб и решил
да посети стоматолог. По-късно при посещението на зъболекар св. П. бил насочен към Спешна
медицинска помощ при МБАЛ „Св.Анна“, където е прегледан и му е направена
рентгенова снимка. Установено било, че има фрактура на челюстта, налагаща
оперативна интервенция.
След като научил диагнозата, св. П. решил да посети
базата, за да уведоми управителя на фирмата, за телесното увреждане, причинено
му от служители на същата. Около 17.00 ч. св. П. с резултата от рентгеновото
изследване посетил за пореден път складовата база на „М.С.“ЕООД като в
посочения момент там бил и управителя на
дружеството – св. В.. След като от служители на фирмата, св. П. разбрал кой е
управителя, той отишъл при св. В. и го уведомил, че лицата охраняващи обекта
през съответния ден са му нанесли удари и са му причинили фрактура на челюстта.
Св. В. се усъмнил в достоверността на твърденията на св. П., тъй като не
забелязал по същия видими следи от нанесени удари и му заявил, че няма
възможност да разговаря с него, тъй като има спешен ангажимент, като го поканил
следващия понеделник да посети
офиса на фирмата, за да разговаря с
юрисконсулта по случая. Впоследствие св. П. не успял да посети офиса на
фирмата, тъй като претърпял спешна оперативна интервенция, вследствие на която
била ограничена функцията на говоренето и храненето му за период, надхвърлящ 1
месец.
Впоследствие св. П. депозирал жалба до компетентните
органи, във връзка с която е образувано ДП. Във връзка с жалбата св. В.Ж.- полицейски служител при Трето РУП при ОД на
МВР- В.,
извършил проверка по случая, като посетил складовата база на „М. С.“ЕООД. В хода на
извършената проверка били снети обяснения от запознати със случая лица и било
установено, че обектът е оборудван с камери за
видеонаблюдение. След направени постъпки за изискване на записи от
видеокамерите обаче, св. Ж. бил уведомен от управителя на дружеството,
стопанисващо обекта, че камерите в съответния ден не са функционирали, поради
което не могат да предоставят запис от същите.
Видно от изготвената СМЕ, на 14.08.2014 г. св. П.П. е получил следните травматични увреждания: счупване на
долната челюст в областта на десния долночелюстен ъгъл, подкожен травматичен
хематом в същата област, кръвонасядане по вътрешната лигавична повърхност на
дясната буза, кръвонасядане по лявото рамо и по задната повърхност на гръдния
кош и ожулвания по двете колена. Посочено е, че описаните травматични
увреждания са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и
тангенционално действие /триене/ върху неравна повърхност. Биха могби да се
получат по указаните време и начин – на посочентата дата, от удар с юмрук в
областта на лицето /счупване на долна чулюст/; удари с палка по лявото рамо и
по гърба /наличие на кръвонасядания с издължена форма/; ожулване на коленете
при падане върху земната повърхност. Посочено е, че счупването на долната
челюст е обусловило трайно затруднение на дъвченето и говора за период не по
малък от 1-1,5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.
Посочено е, че установеното телесно увреждане представлява средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 от НК. Останалите увреждания в своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Подс. А.С.С. е
роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, неосъждан, ЕГН: **********.
Подс. М.И.Р. е
роден на *** ***, с постоянен адрес в гр. Г.О., настоящ адрес ***,
български гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан, ЕГН: **********.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от гласните и
писмени доказателства, приобщени по делото и кредитирани от съда като
непротиворечиви логични и взаимно допълващи се, а именно: от показанията на св.
П.П. депозирани в хода на съдебното и досъдебното
производство, показанията на св. Д.А., депозирани в хода на съдебното и
досъдебнто опроизводство, показанията на св. Б.Б.,
депозирани в хода на съдебното и досъдебното производство, показанията на св.
Всил В., депозирани в хода на съдебното и досъдебното производство, показанията
на св. Д.Х., депозирани в хода на съдебното и досъдебното производство и
показанията на св. В.Ж., заключението по назначената и извършена в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, свидетелствата за
съдимост на подсъдимите и писмените доказателства, приобщени в хода на
досъдебното производство – протоколи за разпознаване, епикриза на св. П. от
25.08.2014 г., експертно заключение на ТЕЛК за подс. Р., протокол за доброволно
предаване от 26.04.2016 г., писмо от управителя на „М. С.“ЕООД, заверено копие на трудов
договор № 9/23.03.2012 г. с М.Р., заверено копие на трудов договор от
31.07.2003 г. с А.С., заверено копие на допълнително споразумение №
14/05.09.2012 г. , заверено копие на допълнително споразумение № 14/05.09.2012
г., заверено копие на длъжностна характеристика на длъжността „портиер“,
подписана от М.Р., заверено копие на длъжностна характеристика на длъжността
„портиер“, подписана от А.С., заверено копие на график за дежурстна на охраната
на обект база „Моникс Сторидж“ЕООД.
Обясненията на подсъдимите, съдът
кредитира частично като достоверни, а именно в частта, в която кореспондират с
останалите доказателства по делото, като в останалата част оцени единствено
като защитна теза.
Съдът намира, че кредитираните
доказателства в своята съвкупност безспорно установяват гореизложената
фактическа обстановка, каквато е описана и в обвинителния акт. За формиране на
изводите си досежно поведението на подсъдимите и наличието на причинна връзка
между реализирани от тях действия и причинения противоправен резултат,
изразяващ се в установената средна телесна повреда, съдът съобрази предимно
показанията на св. П., които обаче кореспондират с множество други косвени и
преки доказателства. Въз основа на показанията на частния обвинител и
изготвената съдебномедицинска експертиза, изводите по която се допълват от
разпита на вещото лице, и приобщената в хода на досъдебното производство епикриза на П.П., се установява
по несъмнен начин, че на посочената в обвинителния акт дата П. е получил
фрактура на долна челюст, която доколкото е обусловила затруднение в дъвченето
и говоренето на лицето за период надхвърлящ един месец , представлява средна
телесна повреда по смисъла на чл 129 ал.2 от НК. Относно настъпилия
противоправен резултат липсват
обструкции на страните по делото, съотв. доказателствата в тази връзка са
еднопосочни.
Изложените от защитниците
възражения са единствено по отношение на описаното в обвинителния акт деяние, реализирано от двамата подсъдими,
наличието на причинна връзка между осъщественото от тях и настъпилия
противоправен резултат.
Според съда и по отношение на
посочените обективни признаци на деянието по чл. 129 ал.2 от НК са налице
единство от доказателства, които в своята съвкупност обуславят извод за
обоснованост на обвинението.
В тази връзка съдът констатира,
че както в досъдебното, така и в съдебното производство св. П. последователно и
логически издържано описва повода за посещението на складовата база,
настъпилите поетапно събития и
действията на всеки от подсъдимите по отношение на личната му неприкосновеност.
Показанията му в тази връзка кореспондират и с показанията на св. Д.А. и св. Х.,
които съдът кредитира като непреки доказателства досежно реализираните спрямо П.
посегателства, доколкото възпроизвеждат изявления на П. пред цитираните лица,
както и като преки доказателства досежно наличието на следи от удари по тялото
на П., които от своя страна са косвено доказателство за времето, мястото и
механизма на причиняване на телесните увреждания, така, както ги е описал П.. В
тази връзка в показанията си св. Х. сочи: „Мъжът ми сподели, че охранителите са
го били“, „мъжът ми каза, че е имал спречвкане с охранителите, били го ударили
и дори ми показа ръцете си“. От друга страна в показанията си св. А. сочи:
„Обясни ми, че двама от охранителите, които пазят складовете са го били. Това
са били същите хора, които и първия път са го били. Показа ми няколко зачервени
места по кожата на тялото си. Имаше зачервено петно в долната част на дясна
челюст и към врата отстрани , зачервяване по едната плешка на врата и по
кръста“.
Същевременно показанията на св. П.
са в единство и логическа връзка и с изготвената съдебномедицинска експертиза,
както и с разпита на вещото лице, доколкото изводите на експерта са, че вида и
характера на телесните увреждания отговаря на механизма на причиняването им,
описано от пострадалия. От друга страна вещото лице в проведения в съдебно
заседание разпит категорично сочи, че фрактурата на долна челюст е причинена от
удар, но не и от подане: „По принцип фрактура на долна челюст в тази област при
падане не се получава. Ако се падне на някакъв предмет, който е силно издаден и
има удар в тази област , теоретично е възможно да се получи такова травматично
увреждане, но това е рядкост“. Доколкото св. П. няма кръвонасядания и ожулвания
в областта на челюстта и лицето, които неминуемо биха се получили при падане и
удар в твърд изразен предмет, съдът отхвърли като невъзможен подобен механизъм,
дори да се приеме хипотетична възможност пострадалия да е осъществил падане в същия ден.
Достоверността на показанията на
св. П. се потвърждават и от показанията на св. В. и св. Б., които съдът
кредитира като преки доказателства досежно факта, че в същия ден след
установяване на травматичното увреждане лицето е посетило складовата база,
съотв. досежно твърденията, че е бил нападнат от служители, осъществяващи
охранителни функции в обекта и в тази връзка като косвено доказателство за авторството на деянието и механизма на
настъпването му, доколкото П. в присъствието на Б. е изложил твърдения пред В.,
че двама от „неговите хора“ са му насели побой, вследствие на което му е
счупена челюстта. В тази връзка в показанията си от ДП, св. Б. сочи: „
Непознатият мъж... каза, че иска да се оплаче от пазачите....Господинът показа на
шефа някакво медицинско удостоверение и му каза, че челюстта му била счупена на
три места“
Обстоятелството, че в период от
няколко часа, св. П. е споделил с трима души по идентичен начин факти досежно настъпилото
събитие и лицата, които са участвали в него, влияе безспорно положително върху
изводите за достоверността на показанията на същия.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на защитниците досежно наличие на вътрешно противоречие и противоречие между показанията
на св. П. и другите кредитирани от съда
доказателства, които влияят върху достоверността на показанията на
частния обвинител. Действително показанията на св. П. досежно начина и
средството, с което му е причинен удара в областта на челюстта са
противоречиви. Противоречието обаче е обяснимо с оглед емоционалното състояние
на П., към момента на събитието и възможността му да възприема с детайли факти, касаещи настъпилия инцидент, както и
изминалия период от време от същия. Противоречията обаче съдът оцени като
несъществени такива и невлияещи върху извода за достоверността на показанията
му, доколкото същият категорично сочи, че е бил държан с две ръце от подсъдимия
Р., докато подс. С. му е нанесъл удар с ръка в областта на челюстта.
Обстоятелството дали в посочената
ръка подс. С. е държал палка или не също не влияе върху изводите на съда за
достоверността на показанията на пострадалия, доколкото вещото лице в разпита
си е посочило , че не се изключва възможността установеното телесно увреждане
да бъде причинено от удар с палка, макар да излага съждение, че по-вероятно е
същото да е причинено от удар с ръка, предвид наличието на подкожен хематом при
отъствието на характерно кръвонасядане.
Като несъществени бяха оценени от
съда и противоречията в показанията на св. П. досежно начина по който е бил
хванат от подс. Р., предвид категоричното му твърдение, че е бил държан и
притискан в областта на врата от последния и по конкретно дали е бил държан
само за дрехата, само за врата или за двете. Обяснима е и липсата на
кръвонасядане в областта на врата на пострадалия, доколкото по-силният натиск в
посочената област би обусловил симптоми на недостиг на въздух, за каквито св. П.
не споделя. Достатъчно в тази връзка, според съда, е осъществяването на умерен
натиск и захват в областта на дрехата и шията на лицето, които биха затруднили
придвижването му и сломили вероятната му съпротива, каквато функция е имала приложената от подс. Р. сила и която
съгласно разпита на вещото лице може да не доведе до причиняване на
кръвонасядания в шийната област.
Не се констатират и противоречия
между показанията на св. П. и св. А. досежно съществените моменти, касаещи
обстоятелства, свързани с настъпилия инцидент. Обяснимо е, предвид изминалия
период от време св. А. да не е в състояние да възпроизведе точно и подробно
поредността и броя на посещенията, които в посочения ден е реализирал П. на работното й
място, както и при кое по опоредност посещение е
забелязала зацапване по дрехите му. Същевременно обстоятелството, че св. А. е
забелязала следи от растителност , посочени от нея като „трева“ в разпита, не изключва възможността, цитираното
ззацапване да е било вследствие падането му при последното посещение на
складовата база, доколкото от доказателствения материал по делото се установява,
че настилката, върху която частният тъжител е паднал е едър чакъл. Последната
не изключва наличието на растителност между отделните й елементи, доколкото
чакълът, който представлява насип от дребни камъни не се характеризира с плътност и цялост.
Не се споделят и доводите на
защитниците, че наличието на ожулвания в областта на колената на св. П.
разколебават обвинението. Това е така, доколкото вещото лице по категоричен
начин отрича възможността установеното травматично увреждане да е резултат от
падане на П., като в тази връзка аргументи бяха изложени по-горе. От друга
страна, следва да се съобрази възможността непосредствено преди да реализира
падане назад, св. П. да е осъществил падане на двете си колена, но предвид
психологичното напрежение по време на инцидента, да не е способен да изложи с
детайли възприятия във връзка с механизма на настъпилото падане. Друг е
въпросът, че видно от разпита на вещото лице, посочените ожулвания биха могли
да се получат и вследствие на силен
натиск при изправяне на неравна настилка, каквато е чакълът, като натискът зависи
от тежестта на лицето, а видно от разпита на св. В. в ДП , П. е описан като „едър
човек“.
Същевременно, съдът намира, че част от
обясненията на подсъдимите кореспондират с показанията на св. П. и останалите
кредитирани от съда доказателства, съотв. подкрепят обвинението. В единство с
показанията на св. П. са самопризнанията на подс. С., че е нанесъл удари с
палка по отношение на частния обвинител при първото му посещение в базата.
Кореспондират с показанията на пострадалия и твърденията на двамата подсъдими,
че частния тъжител и Р. са паднали едновременно при последващото посещение на пострадалия в обекта, като С. се
е намирал в непосредствена близост до тях. В тази връзка подс. С. сочи: „Беше
паднал по гръб, а М. беше върху него“, „В един момент видях, че те двамата
падат на земята“., а подс. Р. заявява: „До портала близко паднахме
двамата...като той падна по гръб, а аз паднах върху него“. Същевременно подс. Р.
не излага логични и достоверни обяснения за причината за реализираното падане, в
тази връзка същият твърди: „може да съм се хлъзнал. Не мога точно да кажа кое
причини падането ни, как паднахме...Възможно е да съм се хванал за П.П., когато съм тръгнал да падам“.
В останалата им част , вкл.
досежно повода за реализираното агресивно поведение, съдът оцени обясненията на
подсъдимите като житейски нелогични, недостоверни и противоречащи на останалия
доказателствен материал по делото, поради което ги съобрази единствено като
защитна теза. Видно от показанията на св. В., св. Б. и св. П., предоставената
на портиерите палка е била с цел самозащита, съотв. същата не е използвана обичайно
в практиката им. Същевременно безспорно се установява по делото, че по
отношение на св. П. е реализиран нееднократно удар с палка при отсъствието на
предпоставки, налагащи самозащитни действия, което сочи преднамерено агресивно
поведение спрямо същия от страна на подс. С.. От друга страна твърденията на С.,
че при първото посещение на св. П., той не
е бил уведомен от последния за повода за пристигането му в обекта /доколкото
същия заявява“ Така и не разбрах, че е дошъл за вода“/ е в противоречие с
показанията, както на св. П., така и на св. Б., който е свидетел на напускането
на обекта от частния тъжител и който в разпита си твърди: „Разбрах, че е дошъл за вода, защото
носеше туба“, „държеше в ръката си някаква празна тубичка за вода“, „Казваше ,
че търси някого, някакъв бивш моряк, като посочи и име, но не си спомням кое
точно“.
Относно нагласата за неоснователна
конфронтация и непровокирана агресия от страна на двамата подсъдими спрямо
частния обвинител, следва да се съди и от поведението им, реализирано при
третото посещение на св. П. в складовата база. Както от показанията на св. П.,
така и от обясненията на самите подсъдими се установява, че същите не са
реализирали поведение в съответствие с трудовите си функции и с цел охраняване
на обекта, като демонстрираната агресия и накърняване телесна неприкосновеност
на частния тъжител е била провокирана от личното им отношение към същия и е
била предпоставена от отслабени емоционални задръжки. В тази връзка в обясненията
си Р. сочи: „Не разбрах третия път защо е идвал в базата господина. Не съм го
питал защо идва. ...Третия път не съм го питал защо идва, защото няма смисъл.
За мен си е свършил работата, като си е напълнил вода. Защо да идва трети
път?“. Независимо от липсата на ясна представа за причините П. да е в базата и
въпреки съзнанието, че същият е познат на св. Х., доколкото последният го е
уведомил за това, подс. Р. му е разпоредил незабавно да напусне обекта и е
предприел агресивни действия спрямо него, бутайки го в посока към изхода /
„Обясних му да напусне базата, като въпреки това лекичко го избутвах навън“/.
Изводите досежно липсата на съзнание за повода за третото посещение на П. и
убеждението, че агресията е била провокирана от предходно настъпилия конфликт и
заявеното намерение на частния тъжител да търси правата си , включително чрез
разговор с управителя на фирмата – работодател на подсъдимите, се затвърждава
от обясненията на подс. С., който сочи: „Не разбрах защо този човек се връща в
базата трети път“.
Убеждението на съда, че мотивът
за саморазправата с П. е бил страничен за трудовте им функции съотв. че
частният тъжител с поведението си не е застрашавал имуществото или интересите
на охраняваната от подсъдимите фирма, се затвърждава от действията на Р. и С.
непосредствено след събаряне на П. на земята, доколкото същият е оставен без
пряк контрол в двора на обекта и където видно от показанията на пострадалия е
лежал около 10 минути докато се съвземе от нанесения му удар. В тази връзка
подс. Р. сочи: „В този момент колегата ми дойде, подаде ми ръка, станах и се
прибрахме“, а подс. С. заявява: Казах на М. да го остави и се прибрахме
двамата“.
Същевременно безспорно се
установява по делото, че подсъдимите са разполагали с паник-бутон,
който е следвало да задействат и да искат съдействие от охранителната фирма,
обслужваща дружеството, стопанисващо базата, в случай на възникнала
необходимост от осъществяване на противодействие във връзка с охраняването на
обекта. Подсъдимите обаче не са се възползвали от тази възможност и са
превишили правомощията си, извън
предоставените им функции за контрол на влизащите и излизащите лица и
регистриране на същите, като са реализирали физическо насилие над пострадалия с
цел причиняване на телесно увреждане на същия.
Изложените доводи за мотивацията
на двамата подсъдими, анализът на доказателствата досежно поведението им, което
сочи единомислие по отношение намерението за реализиране на конфликт, засягане
телесната неприкосновеност на пострадалия и физическа самопразправа със същия,
сочи наличието на общност на умисъла
между двамата подсъдими, при осъществяване на деянието, резултатът от което е в
пряка причинна връзка с поведението на всеки от тях.
Поради изложените съображения,
съдът намери, че обвинението е безспорно доказато от обективна и субективна
страна, като формира изводът, че с поведението си:
1/ подс. А.С.С. е осъществил
от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1, вр. с чл. 20 ал.2
от НК, като на 14.08.2014 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител
с М.И.Р. причинил на П.Ж.П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
солната челюст, обусловило трайно затруднение на дъвченето и говора за период
не по малък от 1-1,5 месеца .
2/ подс. М.И.Р. е осъществил от
обективна и субективна страна съставът на
престъпление по чл. 129, ал.2 вр.
ал.1, вр. с чл. 20 ал.2 от НК като на 14.08.2014 г. в гр. Варна, в
съучастие като съизвършител с М.И.Р. причинил на П.Ж.П.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на солната челюст, обусловило
трайно затруднение на дъвченето и говора за период не по малък от 1-1,5 месеца
От обективна
страна подс. С. е
осъществил действие – нанасяне на удар
в областта на главата
на пострадалия П. П. , в причинна връзка с което е настъпилия противоправен резултат – счупване на долната челюст обусловило трайно затруднение на дъвченето и говора за период
не по малък от 1-1,5 месеца, а подс. Р. при общност на умисъла с подс. С. е
държал жертвата докато й е нанасян удара, като по посочения начин поведението
на двамата подсъдими е в причинна връзка с настъпилия резултат.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на
вината пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на извършваното, предвиждали са последиците от нанасянето на удар с юмрук в областта на челюстта и са искали
тяхното настъпване, като всеки е съзнавал умисъла на другия – да бъде нанесена телесна
повреда на подсъдимия от съответния вид. За формата на
вината и вида на умисъла, съдът
съди от начина
на извършване на деянието , от насоката на удара – в областта на главата и от другите обективни факти, установени в хода на наказателното производство.
Предвид
горното съдът постанови осъдителна присъда.
При определяне наказанието на подсъдимите, съдът съобрази като смекчаващо отговорността им обстоятелство чистото
съдебно минало , а по отношение на подс. Р. – и
здравословното състояние на същия, обуславящо намалена работоспособност на
лицето. Като отегчаващи отговорността им обстоятелства бяха оценени другите
вредни последици вследствие на деянието, касаещи увреждания от по лек вид,
които се поглъщат от средната телесна повреда, причинена на св. П.,
реализирани, както вследствие ударите с палка , така и в резултат на падането на св. П..
Поради изложените съображения, предвид чистото съдебно минало на лицата,
съдът намери, че наказание към минималния размер, но над него е справедливо и
ще изпълни целите, визирани в чл. 36 от НК. Поради изложеното, съдът наложи на
двамата подсъдими наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.
Съдът
намери,
че за постигане
целите на наказанието и за поправяне на подсъдимите
не се налага
ефективното изтърпяване на наложеното им наказание и след като съобрази,
че са налице
материалните предпоставки визирани в чл. 66, ал.1 от НК, на
основание посочената разпоредба отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три
години.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимите беше възложено
задължението за заплащане солидарно на
сумата от 72,05 /седемдесет и два 0,05/ лева , явяваща се направените в хода на
досъдебното производство разноски, както
и сумата от 110 /сто и десет/ лева, явяваща се направените в хода на съдебното
производство разноски.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189 ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимите беше възложено да заплатят
по равно на частния тъжител П.П. направените от същия
разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 800 /осемстотин/
лева, а именно сумата от по 400 /четиристотин/ лева за всеки от тях.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: