№ 9791
гр. София, 30.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело
№ 20211110140043 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439, ал. 1
ГПК, за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 200
ЛВ. – главница – ГЛОБА, и разноски по съдебно изпълнение – образуано е ИД
20208490406833 на ЧСИ Ангел Петров. Връчено е разпореждане за обосноваване правен
интерес от предявяване на отделен иск за недължимост на сумата в размер на 143 лв. и 24
лв. – такси по ИД. Постъпила молба. Съдът счита иска за признаване на установено за
недължимост на разноски по ИД - събирани по реда на тарифа на ЧСИ по ИД, начислени
като дължими от ищеца по образувано изпълнително производство, както и адвокатско
възнаграждение, разноски, сторени в ИД. Така предявения иск е недопустим. Съгласно
разпоредбата на чл. 439 ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, въз основа
на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Касае се за процесуален способ, предвиден в
изключение на забраната за преразглеждане на разрешени със сила на пресъдено нещо
правни спорове, поради което допустимостта на производството се обуславя от наличието
на специални процесуални предпоставки – оспорване на вземане по изпълнителен титул и
позоваване на новонастъпили правопогасяващи факти. Защитата по чл. 439 ГПК се
разпростира единствено спрямо изпълняемото право, материализирано в изпълнителното
основание и инкорпорирано в издадения въз основа на него изпълнителен лист, но не и
спрямо отговорността на длъжника за разноските в изпълнителното производство.
Отговорността за разноски е законна последица от успешно упражнени процесуални права
на насрещната страна в съответния исков или изпълнителен процес, която възниква в
зависимост от изхода на производството и не може да бъде 1 Този файл е копие на
електронно подписан документ. В изпълнителното производство по отговорността за
разноски се произнася съдебният изпълнител с постановление, подлежащо на обжалване
пред окръжния съд по мястото на изпълнението по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. Защитата на
длъжника срещу разноските в изпълнението се реализира по реда на чл. 435, ал. 2 и сл. от
1
ГПК чрез жалба срещу акта на съдебния изпълнител, а не по исков ред. Предвид наличието
на специален ред за реализиране на отговорността за разноски в изпълнителното
производство, респ. за ревизиране на определението на съдебния изпълнител за тяхната
дължимост, съдът намира, че този въпрос не може да бъде пререшаван в друго,
самостоятелно исково производство. Евентуалният пропуск на длъжника да упражни
правата си по чл.435, ал.2 от ГПК има за последица стабилизиране на акта на съдебния
изпълнител и не подлежи на саниране чрез оспорване на вземането за разноски по исков ред.
Освен това, в случай, че са платени същите, ищецът разполага и с процесулана възможност
да заведе иск по чл. 45 ЗЗД срещу ЧСИ или иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу взискателя по
ид, който се е обогатил неоснователно, като не е понесъл тежестта за разноските, дължими
по едно прекратено на основание чл. 433 ГПК изпълнително дело. По отношение на иска, с
който се иска от съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че
ищцата не дължи, разноски по ид. в размер на 143 лв. и 24 лв. такса по тарифа за ЧСИ
произовдството, следва да е прекрати като недопустимо. Липсата на абсолютна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, обуславя извод за
недопустимост на производството, което подлежи на частично прекратяване на основание
чл.130 от ГПК.
Постъпил отговор на исковата молба в изискуемия срок. Ответникът оспорва иска.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск в тежест
на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват, както и изискуемост на вземането, а в тежест на ищеца е да докаже:
изпълнение, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.С оглед
наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите ответникът следва да
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване
на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С оглед направеното възражение, че от влизане в сила на НП са изминали посочения в
закона давностен срок, в тежест на ответника е да докаже действия, които са годни да
прекъснат или спрат същия.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
С исковата молба и с отговора на исковата молба страните НЕ са направили доказателствени
искания.
Мотивиран от така изложените съображения, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА представените документи, като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на отевтника, че не е направил доказателствени искания и не е рпедсатвил
доказателства за факти и обстоятелства, възложени в негова доказателствена тежест, а
именно: наличие на действия, годни да прекъснат или спрат давностния срок, сочен от
ищеца като изтекъл.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според
тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.04.2022г. 10:015ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 от ГПК производството по отношение на предявен иск
с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124 ГПК за недължимост на сумата в размер на
143 лв. и 24 лв. – разноски по изпълнителното дело, като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която се прекратява частично гр. д. , подлежи на
обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаване на опредлеението,
в останалата си част, определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и
препис от писмения отговор с приложенията към него, подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3