Решение по дело №121/2024 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 140
Дата: 17 април 2024 г.
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20241210200121
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Благоевград, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова

при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210200121 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ц. К. Й., с ЕГН **********, чрез адв. К. М., със съдебен
адрес: гр. С******, кв. С**********, против Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 7809833 на ОД
МВР Благоевград, с който на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 21, ал. 2,
вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, както и че е нарушен материалния и
процесуалния закон и са налице съществени процесуални нарушения. Иска се от съда да
отмени издадения електронен фиш.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателят,
нередовно призован не се явява. Същият е призован на установен по делото адрес, като
призовката се е върнала в цялост с отбелязване, че лицето не е намерено. При тези данни,
съдът е дал ход на делото на основание чл.61, ал.4 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Благоевград, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по същество.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните
по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното.
На 14.07.2023 г. в 22:05 часа в област Благоевград, на път ПП1 Е79, км.376.400, в
гр.Симитли с посочена посока на движение от гр. Благоевград към гр.Кресна, при
максимално разрешена скорост от 50 км/ч. за населено място, с мобилна радарна установка
TFR1-M, № 561 била засечена скорост на движение на МПС „Т*******”, с рег. № ********
от 65 км/ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3%) при разрешена
такава 50 км/ч – т. е. превишение от 15 км/ч. Товарният автомобил бил регистриран като
собственост на „Т***********, представлявано от жалбоподателя Й.. Въз основа на тези
данни от ОДМВР- Благоевград е издаден електронен фиш серия К № 7809833 срещу
жалбоподателя за налагане на глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.
1
1 ЗДвП, предмет на контрол в настоящото производство.
От приложения към делото снимков материал клип № 50805 се установява, че на
процесната дата – 14.07.2023 г. в 22:05:23 ч., при координати 23.11659 – 41.88946 е
засечена скорост на движение от 68 км/ч, като са записани датата, часа, фиксираната скорост
и е заснет регистрационния номер на автомобила.
По делото е приложен и протокол, съставен на 14.07.2023 г. за използване на АТСС
по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата
Използваната за установяване на процесното нарушение мобилна радарна установка TFR 1-
M № 561 е преминала проверка на 23.11.2022 г., при която е установено съответствие с
одобрения тип.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитания по делото свидетел В. и от приобщените към доказателствения материал по реда
на чл. 283 НПК писмени доказателства, а именно снимков материал, справка за собственост
на МПС, справка за нарушител/водач, удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835, ведно с писмо рег. № 3286р-12416/12.03.2020 на ГДНП, протокол за
използване на АТСС, протокол от проверка № 2-3-22/23.11.2022 г., заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., писмо № 11-00-59/02.02.2024 г. на ОПУ Благоевград, ведно с копие от
протокол за местоположението на пътни знаци Д11 и Д12.
Съдът кредитира показанията на св. В., доколкото същите са последователни и
логични, като съдържат информация за процедурата по установяване на нарушение със
системата за контрол. От показанията на свидетеля се установява, процедурата по съставяне
на фиша, начина на работа на мобилната установка и в какво се състоят действията на
полицейския служител.
Съдът кредитира и приложените писмени доказателства, както и приложения клип,
като безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и кореспондиращи с
показанията на разпитания свидетел. Досежно приложения клип /снимков материал, съдът
намира, че също няма пречка да бъде кредитиран. Съгласно чл.189, ал.15 ЗДвП изготвените
с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.
Следователно снимковия материал и клипа представляват годно доказателствено средство за
констатираното нарушение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок и е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е инстанция
по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че атакуваният електронният
фиш е издаден от компетентна ОД на МВР, в рамките на предоставени със ЗАНН и ЗДвП
правомощия, за което по делото са представени безспорни доказателства /Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г./.
Същият съдържа предвидените с чл.189, ал.4, изр. 2-ро ЗДвП, задължителните реквизити и
2
съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. В съответствие с
цитираната разпоредба, в електронният фиш са отразени данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, ползвателя на превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното заплащане. Законът не поставя изискване за дата на издаване на
електронния фиш, нито за персофинициране на неговия издател, доколкото е електронен и
не се създава от човешка намеса.
Мястото, времето на извършване на нарушението и самото нарушение са отразени с
необходимата конкретност и яснота, като е посочена ограничение на скоростта и
установената скорост на движение на процесното МПС.
Действително атакуваният електронен фиш не съдържа дата на издаването му и
конкретизиране на издателя. В случая обаче доколкото същият е издаден в съответствие с
предвидените с чл.189, ал.4 ЗДвП изисквания към неговото съдържание /която разпоредба се
явява специална по отношение на тези на ЗАНН, регламентиращи задължителните
реквизити на АУАН и НП/ и предвид издаването му от териториално компетентната,
съгласно мястото на нарушението ОДМВР, тази липса не води и до препятстване на
извършване на необходимата преценка за приложимия материален закон, тъй като същата се
извършва въз основа на датата на конкретното нарушение, която е отразена в електронния
фиш, като въз основа именно на тази дата се установява и спазването на установената към
този момент процедура по издаването на електронния фиш, както и спазване на сроковете
по чл.34 от ЗАНН, поради което възраженията в обратна насока са неоснователни. Още
повече в случая по делото е представена и приета справка /л.7/, от която се установява, че
атакуваният фиш е издаден на 25.07.2023г., поради което и не може да бъде споделено
възражението за настъпила давност.
Съдът намира, че с достатъчна конкретика е посочено и мястото на твърдяното нарушение
като във атакувания ЕФ е посочено, къде е установено нарушение, както и че е в населено
място. Соченото в ЕФ се подкрепя и от събраните писмени доказателства, чрез
предоставената информация от Областно пътно управление, установяващи, че е имало знак
Д11, указващ ограничение на скоростта .Съставен е и предвидения с чл.10 на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г Протокол от използване на АТСС /л.19/, в който е вписано, че
нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 561,
като същото съответства на отразеното в приложеното по делото копие от разпечатка от
клип. Отделно от това протокола съдържа информация за участъка от пътя с описание на
мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от
ЗДвП, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за
извършена метрологична проверка и протокол за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Въпреки липсата на попълнени полета „начало на участъка“ и „край на участъка“,
съдът счита, че протокола не страда от липса на пороци, тъй като съгласно чл.10, ал.2 от
Наредба № 8121з – 532 за условията и реда за използване на АТС и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, тези полета се попълват само, когато АТСС е по време
на движение. От събраните по делото доказателства се установи, че в случая е
позиционирано и не е в движение.От приложения по делото протокол № 2-3-22/
23.11.2022г. от проверка, съдът установи вида, типа, техническата годност и изправност на
техническото средство. Действително от този протокол е видно, че последваща проверка е
извършена на 23.11.2022г., но според настоящия състав, техническото средство, с което е
заснето нарушение е било технически изправно. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.4 от
Закона за измерванията периодичността на проверките се определя със заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се
3
обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В
конкретния случай такава заповед се явява - Заповед № 616/11.09.2018 г. за периодичността
на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол , като в т. 31 от същата е посочено, че за техническите средства „скоростомери”
периодичността на последващите проверки е ЕДНА година. Т.е., валидността на
извършената последваща техническа проверка на техническото средство е до 23.11.2023г. и
към датата на нарушението – 14.07.2023 г. същото е било годно и калибрирано.
Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, при отсъствие на човешка
намеса при установяване на нарушението, гарантиращо избягване на субективният човешки
фактор.
С публикуваните в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г. изменения на ЗДвП, законът е съобразен с
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП е добавен терминът "автоматизирано" техническо средство. А
съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически
средства и системи" са както стационарните системи (прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които могат да са
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. Ето защо след законодателните промени при мобилните системи за
видеоконтрол от съществено значение е независимо от присъствието му при установяване
на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, и след преустановяване на контрола да го изключва и
демонтира / спазването на този ред в случая се установи и от показанията на св.В./. В тази
последователност от действия се изразява поставянето на начало и край на работния процес
от контролния орган.
С оглед на измененията на закона и като взе предвид обстоятелството, че използването на
мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство, районният съд намира, че използваната в случая система за
видеоконтрол представлява годно автоматизирано техническо средство.
В този смисъл е и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (Наредбата). В чл.9 от същата е предвидено, че за осъществяване на контрол с
АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно
разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Служителят
включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите
първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на
работния процес. След изтичане на времето за контрол, служителят изключва
автоматизираното техническо средство или система, като информацията със запаметените от
уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за
издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се
отразява в протокола по чл. 10 от Наредбата. В разпоредбата на чл. 11 от Наредбата /в
редакцията му към датата на нарушението/ изрично е регламентирани възможността за
осъществяване на контрол чрез мобилно АТСС – използват се служебни автомобили или
мотоциклети. движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол
4
или АТСС, разположени временно на участък от пътя /какъвто е настоящия случай/. В
случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение
нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За нарушения,
установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават.
Съгласно чл. 10, ал.2 от Наредбата само при контрол във време на движение с мобилно
АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък.
Съобразно това следва, че санкционирането на нарушители посредством издаване на
електронен фиш е допустимо и законосъобразно при осъществен контрол с работещо на
място мобилно АТСС /какъвто е настоящия случай/, или такова разположено временно на
участък от пътя . Ето защо съдът намира че е спазена процедурата за издаване на ЕФ.
Съдът намира обаче, че в случая наказващия орган е подвел нарушението под неправилната
правна норма .
В случая предвид това, че описаният в електронния фиш знак Д11 не въвежда ограничение
на скоростта извън предвидената с чл. 21, ал. 1 ЗДвП, неправилно нарушението е
квалифицирано по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. При така направеното описание на
нарушението, съдържащо се в електронния фиш, коректната правна квалификация на
нарушението е чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Така констатираният пропуск обаче не предпоставя отмяна на санкционния акт с оглед
задължителните за съдилищата указания на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д.
№ 1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. С цитираното тълкувателно решение е разяснено,
че в производството по реда на раздел пети, глава трета от ЗАНН районният съд има
правомощия да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или полеко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Същите правомощия са предоставени на
съда и с разпоредбата чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. /, съгласно която
разпоредба съдът може да измени електронния фиш, като приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата по
нарушението. /В този смисъл Решение 675/19.04.2022 г. по к. н. а. х. д. 59/2022 г. на АдмС-
Благоевград/
В настоящия случай, доколкото липсва съществено изменение на обстоятелствата, при което
е било извършено нарушението, съдът разполага с възможността да преквалифицира
нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като приложи закон за същото нарушение.
Видно от представения клип № № 50805 (заснет с автоматизирано техническо средство
TFR1-M № 561) измерената скорост на движение на управлявания от жалбоподателя
автомобил е била 68 км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 км,
поради което правилно във фиша е отразена скорост от 65 км/ч. Именно тази скорост е била
съобразявана при преценка относно наличието на превишаване на разрешената такава. Ето
защо при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. "толеранс", като
инкриминираната скорост е намалена на 65км/ч, и е отчетено превишение от 15 км/ч, за
което превишение е и санкциониран жалбоподателя.
На следващо място от представените по делото от Областно пътно управление-Благоевград
писмени документи се установява, че към 14.07.2023 г. на посочения пътен участък е бил
поставен знак Д11 „Начало на населено място” Ето защо мястото, където е засечена
скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя, несъмнено попада в населено
място, надлежно обозначено с пътен знак Д11, в което населено място максимално
разрешената скорост за движение е 50 км/ч. От отразеното в протокол за използване на АТС
се установява, че автоматизираното техническо средство, с което е заснето процесното
нарушение също е било позиционирано на място в патрулния автомобил и в обхвата на
максимално позволената съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП скорост за движение от 50 км/ч за
5
населено място.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение,
като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случай че различно от
собственика лице е управлявало автомобила, разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП,
предоставя на жалбоподателя възможност в 14-дневен срок след получаване на електронния
фиш, да подаде писмена декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство.
С разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП законодателят е въвел законова презумпция, че при
неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14-
дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, същият се смята за
извършител на констатираното с електронния фиш нарушение. Предвид тази презумпция, за
административнонаказващия орган не съществува задължение да издирва лицето,
управлявало засечения с техническо средство лек автомобил.
В изпълнение на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, наказващият орган е връчил електронния фиш, като в
него изрично е указана възможността за подаване на посочената по-горе декларация.
Жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му с чл. 189, ал. 5 ЗДвП възможност
да обори пред административнонаказващия орган законовата презумпция, поради което
правилно е ангажирана отговорността му. От друга страна според разпоредбата на чл.
188,ал.2 от ЗДвП, когато автомобила е собственост на ЮЛ, предвиденото за съответното
нарушение наказание се налага на неговия законен представител. В конкретния случай,
видно от Справка за собственост на МПС /л.13/ автомобила е собственост „Титаник
Груп“ООД с управител жалбоподателя, поради което съдът намира, че правилно е определен
субекта на отговорност.
Предвид горното, районният съд намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателя е осъществила от
обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, според който
при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава скорост от 50 км/ч в населено място.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като жалбоподателя е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасните последици и пряко ги е целял. Същият е правоспособен водач и като
такъв е запознат с разпоредбите на ЗДвП, както и със задължението да съобразява
поведението си на пътя с тях.
Управлението на МПС с превишена скорост в конкретния случай е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182, ал.1, т. 2 ЗДвП, според която при превишаване от 11 до 20 км/ч в
населено място се налага глоба от 50 лв. Ето защо при установеното в случая превишение от
15 км/ч., правилно е определена наложената глоба в размер на 50 лева. Предвид абсолютно
определения от законодателя размер на санкцията, съдът не следва да обсъжда въпроса за
евентуалното му ревизиране, като искането в тази насока се явява неоснователно.
С оглед изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, настоящата инстанция намира, че електронният фиш следва да бъде
изменен единствено в частта относно правната му квалафикиция, като се приложи закон за
същото наказуемо нарушение..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К №7809833, издаден от ОДМВР – Благоевград, с който на
Ц. К. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. С*******, ул. К*********** за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева като ИЗМЕНЯ правната
квалификация на нарушението от чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на чл.21, ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд-Благоевград в 14
- дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7