Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 179, Дата 24.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
в съдебно заседание на 10 юни 2020 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 147 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 4/06.01.2020
г., постановено по т. д. № 407/2018 г., П.
окръжен съд е решил следното:
„ОСЪЖДА Н.з.к. (НЗОК), да заплати на М. „Ц.О.Х.“ ООД
сумата от 1 011 033 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
29.05.2018 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява общ размер
на дължима и незаплатена от НЗОК стойност на извършена от ищеца болнична помощ
по клинични пътеки в периода м. април 2015 г. – м. март 2016 г. по сключения
между страните договор № ******/19.02.2015 г. и следните дебитни известия, а
именно:
- Дебитно
известие № ********** от 20.02.2018 г. към фактура № *********/12.05.2015
г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки и спецификация за месец април
2015 г., за сумата от 64 249 лв.;
- Дебитно известие № **********
от 20.02.2018 г. към фактура № *********/19.06.2015 г. за извършена болнична
помощ по клинични пътеки и спецификация за месец май 2015 г., за сумата от 106
306 лв.;
- Дебитно известие № **********
от 20.02.2018 г. към фактура № *********/08.07.2015 г. за извършена болнична
помощ по клинични пътеки и спецификация за месец юни 2015 г., за сумата от 207
324 лв.;
- Дебитно известие № **********
от 20.02.2018 г. към фактура № *********/12.08.2015 г. за извършена болнична
помощ по клинични пътеки и спецификация за месец юли 2015 г., за сумата от 87
580 лв.;
- Дебитно известие № **********
от 20.02.2018 г. към фактура № *********/09.09.2015 г. за извършена болнична
помощ по клинични пътеки и спецификация за месец август 2015 г., за сумата от
1473 лв.;
- Дебитно известие № **********
от 20.02.2018 г. към фактура № *********/08.10.2015 г. за извършена болнична
помощ по клинични пътеки и спецификация за месец септември 2015 г., за сумата
от 13 531 лв.;
- Дебитно известие № **********
от 20.02.2018 г. към фактура № *********/09.11.2015 г. за извършена болнична
помощ по клинични пътеки и спецификация за месец октомври 2015 г., за сумата от
90 475 лв.;
- Дебитно известие № **********
от 20.02.2018 г. към фактура № *********/08.12.2015 г. за извършена болнична
помощ по клинични пътеки и спецификация за месец ноември 2015 г., за сумата от
252 750 лв.;
- Дебитно известие № **********
от 20.02.2018 г. към фактура № *********/07.01.2016 г. за извършена болнична
помощ по клинични пътеки и спецификация за месец декември 2015 г., за сумата от
461 лв.;
- Дебитно известие № **********
от 20.02.2018 г. към фактура № *********/05.02.2016 г. за извършена болнична
помощ по клинични пътеки и спецификация за месец януари 2016 г., за сумата от
23 245 лв.;
- Дебитно известие № **********
от 20.02.2018 г. към фактура № *********/08.03.2016 г. за извършена болнична
помощ по клинични пътеки и спецификация за месец февруари 2016 г., за сумата от
63 364 лв. и
- Дебитно известие № **********
от 20.02.2018 г. към фактура № *********/12.04.2016 г. за извършена болнична
помощ по клинични пътеки и спецификация за месец март 2016 г., за сумата от 100
275 лв.,
както да заплати и сумата от 263 856,67 лв.
представляваща сбор от дължимата законна лихва върху неплатените главници по
изброените дебитни известия, изчислена от датата на падежа на плащане за
извършените и отчетени медицински услуги до датата преди предявяване на
исковата молба – 28.05.2018 г., а именно:
- Законна
лихва в размер на 19 534,94 лв. върху главницата от 64 249 лв. по дебитно известие № **********
от 20.02.2018 г. към фактура № *********/12.05.2015 г., изчислена за периода от
датата на падежа-30.05.2015 г. до датата преди предявяване на исковата молба
пред съда-28.05.2018 г.;
- Законна
лихва в размер на 31 406,07 лв. върху главницата от 106 306 лв. по дебитно
известие № ********** от 20.02.2018 г. към фактура № *********/19.06.2015 г. за
периода от датата на падежа-30.06.2015 г. до 28.05.2018 г.;
- Законна
лихва в размер на 59 518,80 лв. върху главницата от 207 324 лв. по дебитно
известие № ********** от 20.02.2018 г. към фактура № *********/08.07.2015 г. за
периода от датата на падежа-30.07.2015 г. до 28.05.2018 г.;
- Законна
лихва в размер на 24 386,89 лв. върху главницата от 87 580 лв. по дебитно известие № **********
от 20.02.2018 г. към фактура № *********/12.08.2015 г. за периода от датата на
падежа – 30.08.2015 г. до 28.05.2018 г.;
- Законна
лихва в размер на 397,45 лв. върху главницата от 1473 лв. по дебитно известие №
********** от 20.02.2018 г. към фактура № *********/09.09.2015 г. за периода от
датата на падежа-30.09.2015 г. до 28.05.2018 г.;
- Законна
лихва в размер на 3 538,01 лв. върху главницата от 13 531 лв. по дебитно известие № **********
от 20.02.2018 г. към фактура № *********/08.10.2015 г. за периода от датата на
падежа-30.10.2015 г. до 28.05.2018 г.;
- Законна
лихва в размер на 22 876,25 лв. върху главницата от 90 475 лв. по дебитно известие № **********
от 20.02.2018 г. към фактура № *********/09.11.2015 г. за периода от датата на падежа-30.11.2015 г.
до 28.05.2018 г.;
- Законна
лихва в размер на 61 796,39 лв. върху главницата от 252 750 лв. по дебитно известие № **********
от 20.02.2018 г. към фактура № *********/08.12.2015 г. за периода от датата на падежа-30.12.2015 г.
до 28.05.2018 г.;
- Законна
лихва в размер на 108,74 лв. върху главницата от 461 лв. по дебитно известие № ********** от 20.02.2018 г. към фактура № *********/07.01.2016
г. за периода от датата на падежа-30.01.2016 г. до 28.05.2018 г.;
- Законна
лихва в размер на 5 289,03 лв. върху
главницата от 23 245 лв. по дебитно
известие № ********** от 20.02.2018 г.
към фактура № *********/05.02.2016 г. за периода от датата на падежа-28.02.2016
г. до 28.05.2018 г.;
- Законна
лихва в размер на 13 888,91 лв. върху
главницата от 63 364 лв. по дебитно
известие № ********** от 20.02.2018 г.
към фактура № *********/08.03.2016 г. за периода от датата на падежа-30.03.2016
г. до 28.05.2018 г. и
- Законна
лихва в размер на 21 115,19 лв. върху
главницата от 100 275 лв. по дебитно известие № ********** от 20.02.2018 г. към
фактура № *********/12.04.2016 г. за периода от датата на падежа-30.05.2016 г.
до 28.05.2018 г.,
а също да заплати и сумата от 82 795,62 лв., представляваща
направени по делото разноски“.
Това решение се обжалва от Н.з.к. с подробни съображения за неговата неправилност.
Ответникът по жалбата
е на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният
съд, като прецени становищата на страните
и данните по делото, съобразно правомощията
по чл. 269 ГПК прие:
Искът е по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, на осн. чл. 59 ЗЗО ищецът, като изпълнител на медицинска
помощ, и ответникът сключили Договор за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки № 163170 от 19.02.2015 г. (л. 20 – л. 56), с общо 47 Допълнителни
споразумения, с предмет корекция на стойностите на дейностите, медицинските
изделия и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в
условията на БМВ, като конкретните стойности са посочени в създаденото към
всяко от допълнителните споразумения Приложение № 2.
Няма спор, че в процесния
период от м. април 2015 г. до м. март 2016 г. ищецът
е предоставил на здравно осигурени лица медицинска помощ по клиничните пътеки,
включени в основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
За плащането на тази
дейност ищецът издал съответните фактури, но – до размер на сумата от общо 1 011 033 лева, представляваща стойността на оказана
болнична помощ – не получил плащане, съобразно общо 12-те броя Дебитни известия
към съответните фактури, подробно описани в решението.
Искът е за присъждане на
посочената по-горе сума, ведно с оспореното по основание, но неоспорено по
размер съответно обезщетение за забава по чл. 82, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД (до
завеждането на иска – в размер на сумата от общо 263 856.67 лева).
Направеното с отговора
на исковата молба (л. 148 и сл.) основно възражение на ответника е, че
претендираната по делото сума е недължима, тъй като „ако определена медицинска
дейност е извършена от изпълнителя на медицинска помощ, но не отговаря на
определената стойност в Приложение № 2, плащане от страна на НЗОК/РЗОК не се
дължи“.
В чл. 20, ал. 1 от договора, изменен с § 2, т. 3 на Допълнителното
споразумение № 5 от 19.02.2015 г. (л. 56 и сл.), е било предвидено, че възложителят НЗОК дължи плащане при
условието на т. 6 – ако не само извършената, но и „отчетена“ дейност по
клинични пътеки бъде „в рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2“.
А с
разпоредбите по чл.
40 от договора, изменен с § 2,
т. 13 на същото посочено по-горе Допълнително споразумение № 5 от 19.02.2015 г., е било предвидено
следното:
- „изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи, дейности / лекарствени продукти / медицински изделия на стойност
надвишаваща стойностите за съответния месец в Приложение № 2“ (ал. 6) и още, че
- „при достигане на съответните месечни стойности, водещи до
липса на капацитет на Изпълнителя за хоспитализации, с изключение на случаите
на спешна диагностика и лечение, същият формира листа на чакащите съгласно чл.
22 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ“ (ал.
8, изр. 1-во).
Съгласно чл. 52 от Конституцията, гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им
достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при
условия и по ред, определени със закон. Здравеопазването на гражданите се
финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни
осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със
закон.
На задължително здравноосигурените
лица, които не са страна по договорите, сключени между НЗОК и
съответното лечебно заведение, е предоставен:
- не само пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, но и свободен избор на изпълнител на
тези дейности (чл. 2, чл. 4, чл. 35 ЗЗО);
- НЗОК
е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на този пакет на избрания от
здравно осигуреното лице изпълнител;
- в
бюджета на
НЗОК за съответната
година е задължително да има резерв за непредвидени и неотложни разходи,
средствата от който се разходват за заплащане на разходи в случай на значителни
отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства (чл. 25 и чл. 26, ал. 2 ЗЗО), в който смисъл е и чл. 4 ЗБ на НЗОК за 2015 г., като решенията за
корекция на стойностите и използване на средствата от резерва са изцяло и
единствено в компетенциите на НЗОК и се вземат от Надзорния съвет, съобразно приети от него правила
– чл. 4, ал. 4 ЗБ на НЗОК за 2015 г.
Посочените разпоредби са
императивни и същевременно,
изпълнителите на болнична медицинска помощ – както по закон, така и съгласно сключените с НЗОК договори, нямат право да откажат
предоставянето на тази помощ на нуждаещите се от нея, в рамките на гарантирания пакет на избралите
ги здравноосигурени лица,
на каквото и да е основание,
в това число и поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани
бюджети. Разходването (изчерпването) на
предвидените
по бюджета средства в един по-ранен момент не лишава
зравноосигурените лица от правото им да ползват гарантирания от закона, чрез бюджета на НЗОК, пакет болнична медицинска дейност, чрез обявен и също изрично
гарантиран свободен
избор на болница – изпълнител,
нито е основание, освобождаващо изпълнителя от задължението му, да оказва тази помощ.
Ето защо не може да се
приеме, че е налице неизпълнение
на индивидуалния договор от страна на ищеца, относно оказаната медицинска помощ в превишение
на установените месечни, респ.
тримесечни цени и изобщо на бюджетната рамка за съответната година. С
превишението на тези стойности болницата не е надхвърлила обема на възложената й работа, доколкото не НЗОК, а здравноосигуреното лице е с
безусловно признато му от закона право на свободен избор на изпълнител.
Следователно, превишените стойности на надлежно
оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат и не е предвидено да останат неразплатени. Напротив, за заплащането са били предвидени средства, общо в размер на
сумата 301 898 000 лева от резерва по бюджета на НЗОК, включително за „непредвидени и неотложни разходи“ (чл. 1, ал. 2, т. 1.4. ЗБ на НЗОК за 2015 г.) и
316 620 000 лева (чл. 1, ал. 2, т. ІІ.1.3 ЗБ на НЗОК за 2016 г.), за което НС на НЗОК е следвало да вземе съответните решения по
чл. 4, ал. 4 ЗБ на НЗОК за 2015 г., респ чл. 4, ал. 3 ЗБ
на НЗОК за 2016 г. като при доказана невъзможност е нямало пречка, това да стане в рамките на
бюджета на НЗОК и за следващи години. Оказаната медицинска дейност е била от категорията на гарантираните и
за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за
плащане, при това в рамките на финансовите 2015 г. и 2016 г.
Затова нарушението на чл. 21, т. 4 от Методиката –
невключването на пациентите в листата на чакащите – не обосновава извод за недължимост на плащането въобще. Защото нуждаещите се
здравноосигурени лица, на които болничната помощ е била предоставена, биха я
получили през същия месец,
ако изберат друго болнично заведение, ненадхвърлило лимита за хоспитализации,
или в съответния
по-късен момент, но отново в рамките на същата 2015 г., съответно 2016 г. – ако бяха включени в листата на чакащите по
чл. 21 т. 4 от Методиката.
И в двата случая
обаче, се дължи плащане от бюджета на НЗОК за 2015 г., съответно – за 2016 г.
тъй като извършените от изпълнителя дейности са били в обхвата на гарантирания
на здравноосигурените лица пакет здравни дейности, а възложителят НЗОК е
разполагал с възможността по чл. 26, ал. 2 ЗЗО и чл. 4, ал. 4 ЗБ на НЗОК за
2015 г. и чл. 4, ал. 3 ЗБ на НЗОК за 2016 г.
Следва да се има
предвид и факта, че в договора не е предвидена възможност, след изчерпване на
предварително определените стойности на лечебните дейности, финансирани от НЗОК,
болницата да прекрати или да откаже извършването на възложените и дейности.
Напротив, изрично е въведено изискване, ищецът, в качеството му на изпълнител, включително
и всеки лекар, който работи в това лечебно заведение, постоянно да осигурява
договорената болнична медицинска помощ на здравно осигурени лица – вж. чл. 5 от
договора – т. 1, т. 3, т. 5, изрично т. 8 – задължаваща изпълнителя „да
разполага по всяко време на изпълнението на договора с медицински специалисти
със съответна квалификация“ и най-вече разпоредбата по т. 9, изискваща
„непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински
специалности, съгласно разрешението за осъществяване на лечебна дейност“ и същевременно
ясната норма по т. 10, б. „а“, безусловно забраняваща искания за допълнително
заплащане от потърсилите помощ здравноосигурени лица, независимо от това, дали
предоставеният от НЗОК месечен лимит е бил изчерпан или не.
Затова изводът е,
че стойността на всяка доказано извършена лечебна дейност по Приложение 2 на
договора и на последващите Допълнителни споразумения, следва да бъде заплатена
от възложителя.
Претенциите за заплащане на съответните
обезщетения за забавено плащане по редовно издадените, но неплатени фактури, са
били основателни и са уважени правилно. Ответникът е в забава, но не от датата
на завеждането на иска, а от датата на падежа на всяко едно от задълженията му
за плащане по всяка фактура, както е предвидено в чл. 35 от договора: „до 30-о
число на месеца, следващ отчетния“ – когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава не след поканата за плащане (чл. 84, ал.
2 ЗЗД), а след изтичането му (чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
Заключението
е, че обжалваното решение е законосъобразен и правилен отговор на поставения по
делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да се потвърди, със
съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на П. окръжен съд.
На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по жалбата ще
следва да се присъдят направените в настоящото производство и съответно
поискани разноски, в размер на сумата 12 200 лева.
Ето защо Пловдивският
апелативен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4 от 06.01.2020 г.,
постановено от П. окръжен съд по т. д. №
407/2018 г.
ОСЪЖДА Н.з.к. ЕИК *********, да заплати на „М.Б.А.Л. „Ц.О.Х.“ ООД, ЕИК *********, сумата 12 200 (дванадесет
хиляди и двеста) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.