№ 3606
гр. Варна, 29.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
мл. с. Лазар Василев
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100501819 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 51919/28.07.2022г на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД ЕИК .........., представлявано заедно от всеки
двама от членовете на УС - А А К, И Г Г и Р Г Л, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна бул............, чрез адв.Х. И., вписан в АК-Варна с личен № **********,
преупълномощен от Адв.дружество „Величков, Желязков и Партньори", Булстат ............. с
адрес на кантората: гр.София ул.............
с адрес за призоваване и съобщения: гр.Варна бул................., срещу решението на ВРС-IXс-в
№ 2217/6.07.2022г по гр.д.№ 1070/2022, с което СА ОТХВРЪЛЕНИ предявените от
ищцовото дружество първоначално субективно пасивно и обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответниците дължат на ищеца сумите, както следва:
- М. И. В. – сумата от 540,50лв, представляваща 1/3 част от общата главница в размер на 1
621,48лв и сумата от 48,94лв, представляваща 1/3 част от общата мораторна лихва в размер
на 146,83лв,
- Н. И. В. – сумата от 540,49лв, представляваща 1/3 част от общата главница в размер на
1 621,48лв, и сумата от 48,95лв, представляваща 1/3 част от общата мораторна лихва в
размер на 146.83 лева,
- И. В. В. - сумата от 270,25лв, представляваща 1/6 част от общата главница в размер на
1621,48лв, както и сумата от 24,47лв, представляваща 1/6 част от общата мораторна лихва в
размер на 146,83лв и
- Е. В. В. - сумата от 270,24лв, представляваща 1/6 част от общата главница в размер на
1621,48лв за незаплатена ел.енергия за обект с аб. № .................. и кл. № .................., находящ
се в гр.Варна ул.„................, за която е издадена Фактура № **********/23.11.2020г , за
1
периода от 21.08.2020г до 18.11.2020г, както и сумата от 24,47лв, представляваща 1/6 част
от общата мораторна лихва в размер на 146,83лв, дължима за периода от 3.12.2020г до
25.10.2021г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 1.11.2021г до окончателното погасяване на задължението, за които
суми е издадена заповед за парично изпълнение № 6259/ 3.11.2021г по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 15885/2021г на ВРС-9с-в, на осн.чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 ГПК и чл.86
ЗЗД;
ОСЪДЕНО е дружеството да заплати на ответниците М. И. В. ЕГН **********, Н. И. В.
ЕГН **********, И. В. В. ЕГН ********** и Е. В. В. ЕГН ********** сумата в общ размер
на 450лв, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.3
ГПК.
Счита решението за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в
разрез с процесуалните и съдопроизводствеиите правила и събрания в хода на процеса
доказателствен материал, като излага следните доводи:
1/ Не се сочат доказателства относно фактите и обстоятелствата, от които произтича
потребителското качество на общия наследодател на ответниците, доколкото процесната
сума от последните може да се претендира на самостоятелно основание, а именно в
качеството им на съсобственици, притежаващи съответната квота в съсобствеността,
учредена върху електроснабдения имот, на основание наследяване.
2/ Процесната фактура е била издадена на И Н В., поч.25.10.2015г, но дружеството-
ищец е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.
И. В., Н. И. В., И. В. В. и Е. В. В. поради следното:
Към момента на извършване на проверката на 18.11.2020г в системата на „ЕРП
Север" АД титуляр на процесната партида за процесния обект, намиращ се в гр.Варна
ул.............. с кл.№ .................. и аб.№ .................. е И Н В..
В КП № 5100834/18.11.2020г, изд. от ЕПРМ е обективирано, че е извършена
проверка на СТИ, като е установено неправомерно присъединяване към ЕРПМ. КП е бил
съставен на името на титуляра на партидата И Н В. и подписан от свидетел, който не е
служител на отв.дружество.
Издадено е становище за начисление на ел.енергия за периода 21.08.2020г до
18.11.2020г.
В тази връзка „ЕРП Север"АД, на осн.чл.6 ал.4 от ОУ на договорите за продажба на
ел.енергия е издало корекционната фактура на вписания към този момент титуляр на
партидата И Н В., с когото дружеството е в договорни отношения.
Ищецът е изпълнявал поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато
необходимото количество ел.енергия в процесния имот.
Едва след извършване на проверката е депозирано искане от М. И. В., с което същия
2
предоставя удостоверение за наследници на починалия титуляр на партидата И Н В..
Крайният снабдител "ЕРП Север" АД не би могъл да знае каква е актуалната
собственост на имота и дали носители на правото на собственост и респективно на правото
да им бъде открита партида за снабдяване с ел.енергия към момента не са няколко лица
/чл.11 и 12 от ОУ на "Енерго - про Продажби" АД/.
Именно затова е предвидено задължението по чл.17 т.З от ОУ на "Енерго-Про
Продажби"АД за лицата, които поради наследяване, промяна в собствеността на обекта или
на друго правно основание са се сдобили с правото да получат партида за снабдяване и
продажба на ел.енергия за даден обект, в 30 - дневен срок от настъпване на съответното
основание, да уведомят крайния снабдител за настъпилата промяна като представят
съответните документи удостоверяващи това.
С оглед изложеното, както към момента на извършване на проверката, така и към
момента на периода на корекцията, собственици и ползватели на процесния имот са М. И.
В., Н. И. В., И. В. В. и Е. В. В..
Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна
енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на
носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен
договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия.
Спорното правоотношение по настоящото дело /лихвоносното вземане по издадената
заповед за изпълнение/ също намира правната си уредба в Закона за енергетиката, а начинът,
по който Законът урежда и договора за продажба на ел.енергия за битови нужди, е сходен с
този, по който регламентира договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
ЗЕ регламентира и правоотношението за продажба на ел.енергия за битови нужди като
произтичащо от договор при държавно регулирани цени от КЕВР и публично известни общи
условия. Продавач на доставената ел.енергия е крайният снабдител - субектът по чл.94а,
респ. по чл.95 ЗЕ, а купувач - крайният клиент - чл.91-92 вр.чл.97-98а ЗЕ.
Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1 т.2а от ДР на ЗЕ, а преди -
§1 т.42 ДР /отм./ на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението по договора по чл.97 ал.1 т.4 ЗЕ.
Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или
на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот,
доколкото доставяната енергия е "за собствени битови нужди", а друго не е уговорено с
крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл.9 ЗЗД, допуска и при това
правоотношение клиент на доставената ел.енергия за битови нужди да е друг правен субект -
онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра
на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на
ел.енергия за същия имот. Даденият отговор не визира тези хипотези, а извършеното
нормативно тълкуване с TP № 2/17.05.2018г по тьлк.д. № 2/2017г ОСГК на ВКС го
предопределя. Случаят е на законово заместване на страната в правоотношението по
визираната от закона сделка.
3
Това правоотношение е възникнало на основание ЗЕ, който го обвързва с
титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на
ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния
снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на ел.енергия в същия имот, а е
от чл.97 ал.1 т.4 ЗЕ във връзка с легалната дефиниция на понятието "потребител на енергия
или природен газ за битови нужди" в §1 т. 42 от ДР (отм.) на ЗЕ, а след отмяната на ДР - във
връзка легалната дефиниция на понятието "битов клиент" в §1 т.2а от ДР на ЗЕ.
След изгубването на собствеността, тази доставка обективно не обслужва
"собствените битови нужди" на бившия собственик, а тези на новия.
От представеното по делото у-е за наследници с изх.№ АУ0358500Д/14.04.2022г се
установява, че наследодателят е починал през 2015г. Видно от представените по делото
писмени доказателства начислената енергия е потребена след смъртта на лицето.
Ищцовото дружество установи, че титулярът на партидата е починал преди периода
на корекцията едва със снабдяване с удостоверението за наследниците на лицето.
Съобразно чл.97 ал.1 т.4 от ЗЕ сделките с ел.енергия се сключват между крайните
снабдители и крайните битови и небитови клиенти, за обекти, присъединени към ЕРПМ на
ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. §1 т.2а от ДР ЗЕ
дефинира като битов този клиент, който купува електрическа… за собствени битови нужди.
Наследодателите са били обвързани от публично известните ОУ на „Енерго-Про
Продажби" АД, както и на „ЕРП Север"АД. Както е посочено и в ИМ между абоната и
електроснабдителното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по
силата на което същият е бил потребител, ползвател, на доставяна от дружеството
ел.енергия за собствени битови нужди.
Горепосоченото се потвърждава и от депозираното искане № 5662472/04.02.2021г от
наследника М. Ив.В., като в същото се иска прехвърляне на партидата и е представено
удостоверение за наследници.
В случая горепосочените вземания се претендират от всеки един от длъжниците,
съобразно квотите им в собствеността на процесния обект на потребление, на осн.чл.146
ал.2 ЗС и съобразно Решение № 205/28.02.2019г по гр.д.№ 439/2018г ВКС, III ГО.
Съдът е приел, че към датата на проверката действат ПИКЕЕ, одобрени от КЕВР,
обн.ДВ бр.35/30.04.2019г.
Наследниците на абоната и дружеството ищец са страни по облигационно
правоотношение по договор за пренос и достъп на ел.енергия през ЕРПМ на „ЕРП Север"
АД.
Отв.дружество е изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и
точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да пренася и снабдява с
ел.енергия обект, находящ се в гр.Варна ул.............. с кл.№ .................. и аб.№ ...................
На 18.11.2020г. в изпълнение на чл. 45 от ПИКЕЕ е извършена техническа проверка
4
на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „ЕРП Север" АД, в
присъствието на независим свидетел, който не е служител на ЕРП-дружество.
Предвид изложеното моли за отмяната на първоинстанционното решение.
Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски, вкл. за
адв.възнаграждение.
Въззиваемите НИКОЛАЙ И. В., И. В. В., Е. В. В., М. И. В., всички действащи чрез
пълномощник адв.Ст Д. от АК-Варна; кантора с адрес: гр.Варна бул.“Вл.Варненчик“ №16
вх.Ает.2 , в законоустановения срок е представил писмен отговор със становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване решението на ВРС като правилно и
законосъобразно.
В жалбата не са наведени доводи, които да се различават от вече изложените в ИМ,
то в настоящото производство за въззиваемата страна не се поражда задължението да
изтъкват допълнителни аргументи.
В ИМ са изложени твърдения, че лицето И Н В. се е намирал в договорни отношения
с „ЕРП Север" АД относно обект на потребление на адрес гр.Варна ул............, като
облигационните отношения между страните са били регламентирани от ОУ на договорите за
пренос на ел.енергия през ЕРПМ на „ЕРП Север"АД.
Посочено е, че И Н В. е починал на 25.10.2015г, като след смъртта му е била
издадена процесната фактура от 23.11.2020г. на стойност 1621,48лв.
В петитума на ИМ е посочено, че процесните суми се претендират от ответниците в
качеството им на наследници на Иван Н.В. и стойността на претенциите съответства на
квотата в наследството от задължението по процесната фактура на наследодателя.
Както е посочено и в представения ПО на ИМ ноторно било известно, че
наследството представлява съвкупност от всички имуществени права и задължения на
наследодателя, които се придобиват от наследниците му след неговата смърт. От това
следва, че за да бъде наследено дадено задължение, трябва същото да е възникнало в полза
на кредитора към наследодателя преди смъртта на последния.
Видно е, че процесната фактура е била издадена на 23.11.2020г, т.е.повече от 5
години след смъртта на Иван Н.В., поч. 2015г и затова е невъзможно това задължение да
бъде предмет на наследствено правоприемство.
Тъй като процесните суми, видно от петитума на ИМ се претендират от именно в
качеството им на наследници, а не на собственици на обекта на потребление, като размерът
им е определен съобразно съответните им наследствени квоти от задължението на
наследодателя, то очевидно е, че предявените искове са неоснователни, тъй като фактурата
от 23.11.2020г не представлява задължение, което да е част от наследствената маса.
На сл.място. Дори да се пренебрегне неточно формулирания петитум,
несъответстващ на твърденията в обстоятелствената част на ИМ, и да бъдат обсъдени
5
доводите, че процесните суми се претендират от всеки един от въззиваемите според квотите
им в собствеността на процесния обект, то отново се обосновава извод за неоснователност
на предявените искове.
Още в ПО е било посочено, че въззиваемите нямат и никога не са имали качеството
нито на собственици, нито на ползватели на процесния обект на потребление, находящ се на
адрес: гр.Варна ул.“Пробуда № 202, и затова същите не са встъпвали в договорни
отношения с ищцовото дружество в нито един момент след смъртта на И Н В..
Цитираното в исковата молба решение Решение № 205/28.02.2019г по гр.д.№
439/2018г на ВКС-III ГО тълкува хипотезата от кого следва да бъде претендирана сума за
стойността на дължимите количества консумирана ел.енергия, когато има промяна в
собствеността или правото на ползване на обекта на потребление, но крайният снабдител не
е бил уведомен за този факт.
В съдебният акт е посочено, че със загубването на правото на собственост върху
обекта на потребление, клиентът загубва качеството си на страна по договорите за продажба
и пренос на ел.енергия и съответно се прекратяват правоотношенията, и съответно - с
придобиването на собствеността, те възникват.
В настоящия случай въззиваемите никога не са придобивали нито право на
собственост, нито право на ползване по отношение на процесния обект на потребление и
затова не са възниквали правоотношения между тях и ищ.дружество, които по силата на
договор да ги задължават да заплатят процесните суми.
В рамките на първоинстанционното производство „ЕРП Север" АД не установява и
не доказва ответниците да са имали качеството на собственици или на ползватели на
въпросния обект за процесния период. Не били представени никакви доказателства, като
например НА или друг документ за собственост или договор въз основа на които да би
могъл се направи извод, че същите имат качеството на собственици или на ползватели на
процесния недвижим имот, което да обоснове извода, че същите са потребители на
ел.енергия и съответно са страна по договор с въззивното дружество.
В този смисъл не отговарят на определението на потребител, дадено в чл.4 ал.1 от
ОУ на „Енерго Про Продажби"АД, в които е посочено че „потребител на ел.енергия за
битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот...." и следователно, не
са страна по договор при ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през ЕРПМ на „ЕРП
Север"АД, доколкото в чл.1 ал.1 от тях е посочено, че контрагент по този договор е
потребител на крайния снабдител, присъединен към ЕРПМ на „ЕРП Север" АД.
С оглед на горното молят за потвърждаване решението на РС като правилно и
законосъобразно и за присъждане сторените разноски по делото.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК, налагащи дава не
указания на страните по правната квалификация на иска, разпределение на
доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно
6
събиране на такива.
Ето защо, жалбата следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 51919/ 28.07.2022г на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД ЕИК .........., представлявано заедно от всеки
двама от членовете на УС - А А К, И Г Г и Р Г Л, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна бул............, чрез адв.Х. И., вписан в АК-Варна с личен № **********,
преупълномощен от Адв.дружество „Величков, Желязков и Партньори", Булстат ............. с
адрес на кантората: гр.София ул.............
с адрес за призоваване и съобщения: гр.Варна бул................., срещу решението на ВРС-IXс-в
№ 2217/6.07.2022г по гр.д.№ 1070/2022, с което СА ОТХВРЪЛЕНИ предявените от
ищцовото дружество първоначално субективно пасивно и обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответниците дължат на ищеца сумите, както следва:
- М. И. В. – сумата от 540,50лв, представляваща 1/3 част от общия размер на главницата,
както и сумата от 48,94лв, представляваща 1/3 част от общата мораторна лихва;
- Н. И. В. – сумата от 540,49лв, представляваща 1/3 част от общата главница, както и сумата
от 48,95лв, представляваща 1/3 част от общата мораторна лихва,
- И. В. В. - сумата от 270,25лв, представляваща 1/6 част от общата главница, както и сумата
от 24,47лв, представляваща 1/6 част от общата мораторна лихва;
- Е. В. В. - сумата от 270,24лв, представляваща 1/6 част от общата главница, както и сумата
от 24,47лв, представляваща 1/6 част от общата мораторна лихва,
като горепосочените суми са части от общия размер на главница от 1621,48лв,
представляваща незаплатена ел.енергия за обект с аб. № .................. и кл. № ..................,
находящ се в гр.Варна ул.„................, за която е издадена Фактура №
**********/23.11.2020г, за периода от 21.08.2020г до 18.11.2020г, а вторите суми са части
от общия размер на мораторна лихва от 146,83лв, дължима за периода от 3.12.2020г до
25.10.2021г ; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 1.11.2021г до окончателното погасяване на задължението, за които
суми е издадена заповед за парично изпълнение № 6259/ 3.11.2021г по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 15885/2021г на ВРС-9с-в, на осн.чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 ГПК и чл.86
ЗЗД;
ОСЪДЕНО е дружеството да заплати на ответниците М. И. В. ЕГН **********, Н. И. В.
7
ЕГН **********, И. В. В. ЕГН ********** и Е. В. В. ЕГН ********** сумата в общ размер
на 450лв, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.3
ГПК.
НАСРОЧВА за 15.11.2022г от 13.30ч, за която дата час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8