Р Е Ш Е
Н И Е
Гр..Павликени..........16.03.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд гражданска колегия в публичното
заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
При секретаря
Боряна Николова и като разгледа докладваното от съдията
ГрД № ...........473.............. по описа за
.........2019............год ,за да се произнесе съдът взе предвид следното:
ИСК ПО чл.415вр.чл.422 от ГПК
Постъпила е искова молба от „АСВ” ЕАД гр. ***,
представлявано от М. Д. Д.-председател
на СД и Н. Т. С. като изп. директор чрез
юрисконсулт П.Б. по предявени обективно
съединени искове по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД срещу Ц.В.Г. ***
по издадена заповед по чл.410 от ГПК по Чгд № ***/2019г
на *РС. В исковата молба се твърди,че на 01.08.2017г е
сключен договор за паричен заем №*** между „И. А. М.“АД и ответинцата като при подписване
на договора заеметелят е предоставил на ответницата сумата от 500лв. главница.
В договора е уговорена обща стойност на
плащане по кредита в размер на 577.84лв. / лихва по клредита 77.84лв./,
която ответницата като длъжнек следвало да върне до 29.03.2018г на 8 равни месечни вноски от
по 72.23лв. с падеж на първата погасителна вноска 31.08.2017г и на
последната-29.03.2018г. Длъжникът при
сключване на договора е заявил, че е запознат с
тарифата за таксите на заемодателя, съгласно която при забава на
погасителна вноска с повече от
календарни дни, начислените разходи за събиране на просрочените
погасителни вноски могат да надхвърлят 45лв.. На длъжника е начислена такса за
събиране на вземането от 45лв. Съгласно чл.4 ал.1 от договора заемателят се е
задължил в срок от 3дни от подписване на договора да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията по договора: поръчители 2физически лица, отговарящи
на определени в договора условия или банкова гаранция. Предвид обстоятелството,
че заемателят не е предоставил нито едно от договорените обезпечения, му е
начислена неустойка от 454.24лв., за която страните са постигнали споразумение
за разсрочено плащане на 8 равни вноски от по 56.78лв., платми на съответните
падежни дати на погасителните вноски по заема или общата погасителна
вноска е в общ размер 129.01лв.
Начислена е и лихва за забава от 65.38лв. от 01.09.2017г до подаване
заявлението за издаване заповед по
чл.410 от ГПК в съда.Твърди се,че длъжникът е заплатил частично дължимите суми като е заплатил 65лв., от
която са погасени 47лв. неустойка за неизпълнение и 18лв. такса разходи. Срокът
на договора е изтекъл на 29.03.2018г и не е обявяван за предсрочно
изискуем. На 01.06.2018г е подписано
Приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане от
16.11.2010г, сключен между „И. А. М.“ АД и „АСВ“ ООД като „АСВ“ АД,
понастоящем „АСВ“ ЕАД е правоприемник на „АСВ“ ООД. Заемодателят е упълномощил
„АСВ“АД като цесионер от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за цесията
и по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД ищецът е
изпратил уведомително писмо от 21.06.2018г до ответницата чрез Български пощи с
известие за доставяне, неполучено от длъжника. Изпратено е повторно уведомление
от 20.06.2019г чрез куриерска фирма „Л. е.“, като отново пратката не е получена от
ответницата. Към исковата молба е изпратено уведомление за връчване на
ответницата. Въз основа на заявление от 02.04.2019г
от „АСВ“ЕАД гр.*** е образувано Чгрд.№***/2019г.
по описа на *РС и е издадена заповед №***/03.04.2019г..
Заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и с разпореждане отп
27.05.2019г е указано на заявителя възможността да предяви установителен иск за вземането си. Заявителят
е подал в срок исковата си молба по обективно съединени установителни искове за
посочените в заповедта суми. Ищецът моли
съда да уважи претенциите в исковата молба.Претендира се за направени разноски
за настоящото производство и в заповедното
производство.
Писмен отговор на ответника е постъпил от назначания особен
представител. Твърди,че липсват
убедителни доказателства за ползване от страна на ответницата на договорена услуга. Твърди,че ответницата не е
надлежно уведомена за цесията. Твърди,че е недоказано вземането за главница и лихви, за плащане от длъжника,
както и че е неоснователно с плащане от длъжника да се погасява неустоечна
клауза. Твърди,че уговорката в чл.4 ал.2 от договора е нищожна и представлява
неравноправна клауза на основание чл.143 т.5 от ЗЗП и чл.146 ал.1 от ЗЗП.Освен
това противоречи на добрите нрави,тъй като излиза от присъщите й обезпечителна
, обезщетителна и санкционна функции и от друга страна заобикаля изискването на чл.19 ал.4 от ЗПК.
Твърди,че претенцията за заплащане такси и разноски за извънсъдебно събиране на
вземането ,както и обезщетението за забава
се явява недоказано. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Като взе предвид становищата
на страните и представените по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Въз основа на заявление от АСВ
ЕАД гр.*** е образувано ЧГрД№ ***/2019г по описа на *РС и е издадена заповед по ч.410
от ГПК против длъжника за следните суми:
500лв. главница по договор за заем №***/02.08.2017, сключен между „И. А. М.“ АД и длъжника, 77.84лв. договорна
лихва от 31.08.2017г-29.03.2018г, 27лв. такса разходи, 407.24лв. неустойка за
неизпъление на договорно задължение от
31.08.2017г-29.03.2018г, 65.38лв. обезщетение за забава от 01.09.2017г до
02.04.2019г, както и законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението -02.04.2019г до окончателното изплащане и 75лв. направени разноски,
от които ДТ от 25лв. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира,
че са предявени обективно съединени искове по чл.415 ал.1 вр.чл.422 от ГПК,вр.чл.79
и чл.86 от ЗЗД. Същите са процесуално допустими и компетентен да ио разгледа е
РС ***, тъй като постоянният адрес на ответника е в с.Г. Л., община ***,т.е в
съдебния район на РС ***.
По делото е
представен договор за паричен заем №***/02.08.2017, съгласно който „И. А. М.“АД гр. *** като заемател и ответника като заемател се сключва договор
за паричен заем въз основа на предложение за сключване на на договор за паричен заем от заемателя след
запознаването му с условията на
предварително представен му стандартен
европейски формуляр за 500лв. заемна сума, която заемополучателят се задължава да върне на равни месечни вноски, включващи съответна
част от главница и годишен лихвен процент на разходите по заема както следва:
срок на заема 8 месеца,месечни вноски от по 72.23лв., обща дължима сума от
577.84лв.В чл.1 на договора е посочено, че договорът е сключен на
основание СЕФ, предоставен предварително
на заемателя и посочващ индивидуалните условия на бъдещия паричн заем и
предложение за сключване на
договора¸направено от заемателя. В чл.3 от договора се посочва, че с подпис.ването на договора, страните се
съгласяват да се рефинансира текущия заем на заемателя като се погасява цялото
задължение по договор за паричен заем №*** в размер на 217.15лв. и
изплащане на заемателя на остатъка от сумата по договора като договорът има
сила на разписка.
По делото е
представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от
16.11.2010г. между „И. А. М.“АД гр.*** като продавач и АСВ ООД гр. *** като купувач, в който е посочено
в &2, че продавачът ще прехвърля на
купувача станали изискуеми в пълен размер вземания от договори за потребителски
кредит с ФЛ, неизпълняващи задълженията си по тях, индивидуализирани в
приложение №1, което ще се съставя във вид на електронен документ по смисъла на
ЗЕДЕП като страните изразяват воля да прехвърлят нови вземания при спазване
условията на този договор, индивидуализирани в приложение №1, което ще става неразделна
част от договора.Приложено е извлечение от приложение №1/01.06.2018г. към
договора, в което е посочен номера на договора за кредит , предмет на настоящото
производство с длъжника. в размер на 500лв. главница, общо дължима сума от
1034.08лв. и 22.23лв. лихва за просрочие
към дата 01.06.2018г.
Към исковата
молба е приложено уведомително писмо от цедента чрез цесионера до ответника на основание на чл.99 ал.2 от ЗЗД, с което се уведомява длъжника за извършената цесия и че към 21.06.2018г. задължението на
последния е 1034.31лв., включително и лихвата за просрочие и второ уведомително
писмо, че към 20.06.2019г задължението
на длъжника възлиза на 1203.22лв.,включително лихва за просрочие.
Приложени са известия за доставяне от
Български пощи и Л. Е., с отбелязване „непотърсени“ . В
исковата молба ищецът прави изявление ,
че ответникът е заплатил сумата от 65лв. по заема.
По делото е
допуснато СИЕ и вещото лице дава заключение,че общия размер на заема по договора в размер на 1032.08лв включва сумите 500лв.
главница, 77.84лв. лихва и 454.24лв. неустойка. По договора е извършено пращане
от 65лв., от които 47лв. са отнесени за
плащането за неустойка като задължението за неустойка се явява в размер 407.24лв
и 18лв. от платената сума е отнесена за погасяване на разходи за събиране на вземането / 45лв.
разходи за събиране на вземането- 18лв.
и се получават 27лв. остътък от
неплатени разходи за събиране на вземането.Размерът на лихвата за забава, дължима поради забавяне на
плащане от длъжника за периода01.09.2017г до 02.04.2019г е в размер на 65.38лв.
Съдът намира, че съгласно разпоредбата на
чл.20 от ЗЗД при тълкуването на договора следва да се търси действителната обща
воля на страните, а отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с
други и всяка да се схваща в смисъла,
който , който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичайните
практики и добросъвестността. В случая в
договора изрично е посочено, че договорът се сключва от „И. А. М.“АД като заемодател и ответника
като заемател, посочени са клаузите на договора. Налице е погасяване на предишен заем и изплащане на остатъка до общия размер от 500лв. на заемодателя.
Заемателят се е задължил да изплати дължимата сума от 500лв. и договорна лихва в
размер на 77.84лв.за договорна лихва от 31.08.2017г-29.03.2018г./ падеж на
последната погасителна вноска/.Ответникът е започнал да погасява заема като е заплатил малка
част от сумата по заема, а впоследствие е спрял да погасява заема. Срокът на договора е изтекъл на 29.03.08г
Съдът наира, че е налице е валидно
правоотношение между „И. А. М.“АД и ответника по процесния
договор. Договорът е подписан от страните по договора: ответника и представител
на „И. А. М.“АД. Налице е валидно сключен
договор, както и получаване на заемната сума, намалена с платената
при подписване на договора. Кредитът в посочения в договора размер, с
който е платен предишен заем и остатъка е усвоен от заемателя при подписване на
договора, частично е погасен. След сключване на договора е извършена цесия между „И. А. М.“АД . В приложението към исковата
молба е приложено уведомлението за нея, изхождащо от цедента. Съгласно чл.99
ал.3 и 4 от ЗЗД е задължение на цедента да уведоми длъжника за цесията за да
може същият да знае на кого в
бъдеще следва да престира.Ответникът
чрез особения му представител е получил
препис от исковата молба с доказателствата, приложенията на 25.10.2019г. , което е обстоятелство, с
което съдът следва да се съобрази на
основание чл.235 ал.3 от ГПК и съдът приема, че ответникът се счита надлежно
уведомен за извършената цесия.
Съдът намира, че
предявените искове по отношение на
сумите 500лв. главница по договора за заем и договорна лихва в размер на 77.84лв.
за периода 31.08.2017г-29.03.2018г се явяват основателни и доказани. С
оглед доказаното неплащане от страна на
длъжника за сключения заем, основателна се явява и претенцията на ищеца относно претендираното обезщетение за забава в размер на 65.38лв. от 01.09.2017г до
02.04.2019г. С оглед основателността
на вземането за главницата, основателен
се явява и иска за акцесолното задължение за
заплащане от ответника на законната лихва за забава върху главницата от
подаване на заявлението в съда- 02.04.2019г
до окончателното изплащане.
Претенцията в размер на 27лв.
такса разходи се явява недоказана и
следва същата да бъде отхвърлена. Липсват каквито и да било доказателства за
извършени такива разходи по заема. В договора в чл.4 ал.1 е уговорено, че ответницата
се е задължила в до 3 дневен срок от сключването на договора да представи на
заемодателя едно от обезпеченията,
изчерпателно посочени в договора, като ответницата се е съгласила че при неизпъленние на това задължение, дължи
неустойка, в размер на 425.24лв.,
заплащана от заемателя разсрочено заедно с всяка погасителна вноска като към
размера на вноските /от 72.23лв./ се добавя сумата от 56.78лв. Съдът намира, че
за заемодателя няма валидно сключено вземане за неустойка, тъй като клаузата, която
я урежда е нищожна. В този смисъл има възражение от процесуалния представител
на ответницата, но и без него съдът следи служебно за нищожността, когато е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства, когато е в противоречие с дорите нрави и когато е
налице неравноправна клауза. В този смисъл е ТР №1/15.06.2010г на ОСТК на ВКС
по тд №1/2009г на ОСТК. Съгласно чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е нужно да се доказват. Освен произтичащите пряко от
закона обезпечителна и обезщетителна функция, по волята на страните неустойката
може да изпълнява и наказателна функция, но във всички случаи уговорката между
страните не следва да нарушава указаните
в чл.9 от ЗЗД граници на свобода на договаряне. В случая страните по
договора са уговорили заплащането на посочената по-горе неустойка.
Настоящият състав счита, че така
уговорена тази неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй
като излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Уговореното в договора
неустоечно съглашение е предвидено да санкционира неизпълнението на задължение
на заемателя да представи в тридневен срок надлежно обезпечение. Това
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко
същинското задължение на заемателя за връщане на дадената в заем сума.
Задължението на длъжника по чл.4 ал.1 от
договора е уговорено по начин относно изискванията към вида обезпечение и
относно срока на изпълнението му,че да го възпрепятства да го изпълни. Самото
непредставяне на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора и
следователно типичните функции на неустойката
в случая стоят вън от процесната неустоечна клауза. Освен това уговорената в договора неустойка надхвърля по
размер предоставената в заем сума и доколкото към датата на сключване на
договора заемодателят доброволно се е съгласил да предостави земната сума без
да е учредено надлежно обезпечение, този размер на неустойка от гледна точка на
справедливостта и добросъвестността е в разрез с присъщите й по закон функции.
Посоченият размер на неустойката не е съобразен нито с естеството на
обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от неспазване на срока за
учредяване на обезпечението. Тази неустойка има
подчертано санкционен характер и присъждането й в такъв размер би довело
до несправедлив правен резултат заемодателят да
получи обратно в пълен
размер на цялата отпусната сума, под формата
на неустойка-несъвместим с добрите нрави резултат. Така уговорената
неустойка не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя по
заема. Така посочената сума за неустойка се явява недължимо начислена въз
основа на невалидно неустоечно
съглашение. По аргумент на чл.26 ал.4 от ЗЗД в тази част договорът за заем не
е породил правно действие, за заемателя
не е възникнало задължение да заплаща неустойка като нищожността на тази клауза
не влече нищожност на целия договор и същият следва да се прилага без
нея.Следователно тази претенция следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
На основание
чл.78 от ГПК вр с т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.В заповедното производство със заповедта за изпъление по чл.410 от ГПК е
разпоредено длъжникът да заплати 75лв. направени в него разноски, от които
25лв. платена ДТ и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, а по настоящото
производство също се претендират 175лв. заплатена ДТ , 305.42лв. платено
възнаграждение за особен представител на ответницата, 280лв. платено
възнаграждение за вещо лице и 300лв. юрисконсултско възнаграждение. Представен
списък за разноски по чл.80 от ГПК. Липсват доказателства за платена такса за връчване на съдебни книжа чрез ЧСИ.
Съдът намира,
че с оглед частичното уважаване на
обективно съединените искове, следва да
да бъде оседен ответника да заплати
направени разноски по заповедното производство съразмерно на уважената
част от тях, а именно:643.22лв. от общо претендираните 1077.42лв. или сумата от 44.77лв. направени разноски по
заповедното производство по ЧГрД№ ***/2019г на *РС съразмерно уважената част от исковете.
По настоящото
исково производство ответникът следва да заплати на ищеца съобразно изхода на
делото разноски както следва: 175лв. платена
от ищеца ДТ, направени разноски за вещо лице от 280лв. и възнаграждение
за особен представител на оссъстващата ответница в размер на 305.42лв. Съдът
определя юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство на ищеца съгласно чл.78 ал.8 от ГПК
вр.чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.1 Наредба за заплащането на правна помощ, приета с
ПМС №4/2006г. в размер на 100лв.или общо
направените от ищеца разноски по настоящото производство са 860.42лв. Следва съобразно изхода на
делото ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него
разноски съразмерно уважената част от исковете или 513.65лв.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 от ГПК по отношение на „АCB“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.***, бул.“***“ №** офис сграда ***,ет.*,офис *, представлявано от изпълнителните
директори Н. Т. С. и М. Д. Д. с процесуален представител юрисконсулт П.Б., че Ц. В.Г.
с ЕГН********** *** дължи на „ACB“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.***, бул.“***“ №** офис сграда ***,ет.*,офис *, представлявано от изпълнителните
директори Н. Т. С. и М. Д. Д. сумите 500лв. / петстотин лева/ главница по договор за заем № ***/02.08.2017, сключен между „И. А. М.“ АД и длъжника, цедиран с
договор за цесия от 16.11.2010 и
Приложение 1 от 01.06.2018г, 77.84лв. седемдесет и седем лева и
осемдесет и четири стотинки/ договорна лихва от 31.08.2017г-29.03.2018г, 65.38лв. /шестдесет и пет лева и
тридесет и осем лева/ обезщетение за забава от 01.09.2017г до 02.04.2019г,
както и законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението -02.04.2019г до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „АCB“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.***, бул.“***“ №** офис сграда ***,ет.*,офис *, представлявано от изпълнителните
директори Н. Т. С. и М. Д. Д. с процесуален представител
юрисконсулт П.Б. против Ц. В.Г. с ЕГН**********
*** за сумите 27лв. такса разходи
и 407.24лв. неустойка за неизпъление на
договорно задължение от
31.08.2017г-29.03.2018г като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Ц. В.Г.
с ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА „АCB“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, бул.“***“ № ** офис сграда ***,ет.*,офис *, представлявано от изпълнителните
директори Н. Т. С. и М. Д. Д. сумата от 44.77лв./четиридесет
и четири лева и седемдесет и седем лева/ направени разноски в заповедното
производство по ЧГрД №***/2016г. по описа на РС *** съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ц. В.Г. с ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА „АCB“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. ***, бул.“***“ №** офис сграда ***,ет.*,офис *, представлявано от изпълнителните
директори Н. Т. С. и М. Д. Д. сумата от 513.65лв /петстотин и тринадесет лева и шестдесет и пет стотинки/ направени
разноски в настоящото исково производство по съразмерно уважената част от
исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ