№ 30577
гр. С, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20251110114843 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 90886/14.03.2025 г., на В. А. Т., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.С, ул. Л, №44, ет.4, ап.9, чрез пълномощника си,
Еднолично адвокатско дружество „ДМ“ вписано в регистър БУЛСТАТ под
№ ****************, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд,
с адрес на упражняване на дейността: бул. "АС" № 125-2, ет.5, оф. 5.3, представлявано от
ДММ – Управител, **** Съдебен адрес за призоваване: гр. С, бул. "АС" № 125-2, ет.5, оф.
5.3, **** против „******************
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
След извършена надлежна проверка на редовността и допустимостта на исковата
молба, съдът счита, че същата е редовна и допустима, поради което и на основание което и
на основание чл.140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2025 г. в
10.30 часа, за когато да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК във
вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 от ЗПК за прогласяване за нищожността на клаузите на
договор за кредит № *********/ 09.09.2022 г. и осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД да заплати на В. А. Т., с ЕГН: **********, сумата в размер: 116,00 лв.
представляваща платено при липса на основание по клаузата предвиждаща заплащане на
възнаградителна лихва в полза на ответника по договор за заем № *********, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 09.09.2022 г. ищецът сключил потребителски
договор за кредит № ********* с ответното дружество за Д за сумата от 800,00 лева
(осемстотин лева) лв., като в чл. 5 от договора са посочени съответно годишен лихвен
1
процент от 37,33% и годишен процент на разходите от 42,27%. Съгласно договора, след
изтичане на неговия срок ищцата е следва да върне 1600,24 лв., като в тази сума (без да са
посочени от ГПР) се включват и следните такси: 1. такса за бързо разглеждане на искането
за отпускане на кредит в размер на 273,68 лв. и 2. такса за динамично плащане по кредита, в
размер на 410,56 лв.
Ищецът твърди, че установителният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7, т. 10 и
т. 20 от ЗПК е основателен, по следните съображения. Сочи, че ищцата има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на
договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална и
търговска дейност. Следователно приложимият нормативен акт е ЗПК. Съгласно чл. 22 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, т.
10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляването на ГПР по определения
в Приложение 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки и косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Сключеният между ищцата и
ответното дружество договор е изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради неправилно
посочване на ГПР. Аргументите на ищцовата страна за това са следните: 1.) В договора
изрично е посочено, че ГПР е 42,27%, но в чл. 9 от договора – ал. 1 и ал. 2 са включени два
вида такси – такса за бързо разглеждане на искането и такса за динамично плащане по
кредита. По естеството си тези две такси представляват такси за отпускане и усвояване на
кредит, а на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК не е допустимо в договори за потребителски
кредит да се уговарят: „заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита“. Посочените клаузи следва да бъдат включени в ГПР, което
автоматично води до неговото увеличаване, имайки предвид, че общият размер на двете
такси възлиза на 684,24 лв. (при отпуснат кредит с главница от 800 лв.). Следователно може
да се направи извод за неправилно посочване на ГПР, поради непосочване в договора на
всички компоненти, които го формират. По този начин за потребителя се създава неяснота
кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът. Счита, че е
налице неправилно посочване на ГПР, поради непосочване в договора на всички
компоненти, които го формират. По този начин за потребителя се създава неяснота кои точно
суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът.
Иищецът се позовава на константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България и в Решение на СЕС (С 714/2022 г.), в които изрично се приема, че
неточното посочване на ГПР в договорите за потребителски кредити се приравнява на
непосочен ГПР и следователно това влече нищожност на целия договор на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Твърди, че в съдебната практика се приема още и (Решение №1638/19.12.2022г. на ОС Варна
2
по в.гр. д. №2218/22г. (влязло в сила), „че за да отговаря на изискванията за яснота и
разбираемост (чл.10, ал.1 ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на
самия ГПР, така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за
изчисляването”, т.е договорът задължително трябва да съдържа яснота, кои точно разходи
формират ГПР.
Ищецът счита, че Кредиторът е нарушил императивното правило на чл.11, ал.1, т.10
във вр.чл.19, ал.1 ЗПК да обяви и разпише действителния размер на ГПР, тъй като
незаконосъобразно не е включил таксите – „Бързо разглеждане” и „Динамично плащане”,
чиято обща стойност се равнява 684,24лв., почти колкото размера на отпуснатата главница
по кредита. Поради това, че тези такси не са включени в размера на ГПР следва да се
приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР, което е създало
неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на уговорката относно размера на ГПР.
Нищожността на клаузата относно размера на ГПР от спорния договор за кредит има,
съгласно чл.22 ЗПК, за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна
сделка, също така представлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д,
ал.1 и 2, т.1 от Закона за защита на потребителите.
По отношение на осъдителния иск, ищецът счита, че от изложеното било безспорно,
че тежките пороци, налични в потребителски договор за кредит № *********, сключен
между страните, водят до неговата нищожност. Това легитимира и правният интерес на
ищеца да иска връщане на сумата заплатена за възнаградителна лихва по договора за кредит,
тъй като при нищожен договор се връща това, което е получено. В случая платената
възнаградителна лихва се явява платено при липса на основание и подлежи на връщане.
Предвид изложеното, моли съдът да прогласи нищожността на клаузата, предвиждаща такса
експресно разглеждане, както и да бъде осъден ответника за връщане на заплатените суми,
платени при начална липса на основание. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията в исковата
молба като излага подробни съображения и цитира съдебна практика. Счита, че не е налице
нищожност на сочените от ищеца клаузи на допълнителните услуги „Бързо разглеждане“ и
„динамично плащане“, както и че тяхната цена не следва да се включва в ГПР, тъй като
такива се включват разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Счита, че ищецът сам е пожелал да ползва допълнителните услуги.
Признава обстоятелството, че ищецът е заплатил по процесния договор за кредит за
погасяване на възнаградителната лихва по кредита сумата от 116.00 лв. Моли съда да
отхвърли исковете и да му присъди разноски.
ПРИЕМА за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че между страните е бил сключен валиден договор за кредит № *********/
09.09.2022 г., като ищецът е погасил сума от 116.00 лв. за лихви по договора, на основание
чл. 146 от ГПК.
УКАЗВА на ищцовата страна, че по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 2 и 3 от ЗЗД в нейна тежест е да докаже по делото следните обстоятелства:
наличието в процесния договор на атакуваните договорни клаузи, които противоречат на
или заобикалят закона, уговорени са в негова вреда, не отговарят на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
заемодателя и заемополучателя,.
УКАЗВА на ищцовата страна, че по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: наличието на
обедняване у ищеца за сметка обогатяване на ответника, връзката между тях и размера на
3
обедняването, респективно обогатяването на ответника.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже фактите, на
които основава своите искания или възражения, включително, че оспорената такса за
експресно разглеждане е действителна, респ. че е налице правно основание за платените
суми.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да докажат всички положителни
факти и твърдения, от които черпят изгода за себе си, както и наведените от тях възражения.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените писмени документи с исковата молба и с отговора на
същата.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответното дружество да представи писмени документи, свързани с Договор за
потребителски кредит № *********/ 09.09.2022 г., като неоснователно, предвид това, че
ищецът е страна по договора и следва да разполага със същите.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебно спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят
свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се
обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default като
медиацията е платена услуга.
УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби»,
която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат
информация от 9.00 до 17.00 ч. от координатор на Програма ”Спогодби”, тел. 02/8955423,
на електронната страница на СРС, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр.
С, бул. Цар Борис ІІІ № 54, ет. 2, стая 204.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, а на ищцовата страна - и
преписи от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4