Р Е Ш Е Н И Е
град София, 09.09.2021 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.:
АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ….………… разгледа докладваното
от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №15320 по
описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба, подадена от ответниците – М.А. М., Р. П.М.и М.И.К. срещу решение от 19.07.2019г.,
постановено по гр.д.№9230/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 172-ри състав, в частта, в която са осъдени
жалбоподателките да заплатят на "Т.С." ЕАД следните суми: М.А. М. е осъдена да заплати на "Т.С."
ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 284.49 лв., представляваща цена за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот с абонатен №170894, за периода 01.01.2015г. – 30.04.2016г.,
ведно със законна лихва от 08.02.2018г. до
погасяването; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 48.63 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 16.09.2015г. - 25.01.2018г.; Р. П.М.е осъдена да заплати на "Т.С."
ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 71.12 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия
за топлоснабден имот с абонатен №170894, за периода 01.01.2015г. – 30.04.2016г.,
ведно със законна лихва от 08.02.2018г. до
погасяването; М.И.К. е осъдена да заплати на "Т.С."
ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 71.12 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия
за топлоснабден имот с абонатен №170894, за периода 01.01.2015г. – 30.04.2016г.,
ведно със законна лихва от 08.02.2018г. до
погасяването.
В жалбата са инвокирани доводи за незаконосъобразност на
съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че в хода на
съдебното производство е останал недоказан факта на възникналите договорни
отношения между страните за доставка на топлинна енергия, тъй като при
доказателствена тежест за ищеца не са ангажирани доказателства, установяващи
обстоятелството, че жалбоподателите са собственици на процесния топлоснабден
имот. Твърди се, че през 1986г. наследодателят на ответниците се е разпоредил с
процесния имот като е дарил същия на ответницата - Р. П. М., поради което останалите ответници не
притежават вещни права върху имота и липсва основание в закона за ангажиране на
тяхната договорна отговорност за заплащане на стойността на доставената в имота
топлоенергия. Излага
се още, че съдът е допуснал процесуални нарушения на чл.146, ал.1, т.3-5 и ал.2
от ГПК при изготвяне на доклада по делото като не е указал на страните за кои
от твърдяните от тях факти не сочат доказателства, не е посочил относно кои
релевантни за спора обстоятелства не се нуждаят от доказване, както и не е
разпределил доказателствената тежест между страните досежно подлежащите на
доказване факти и обстоятелства, относими към предмета на спора. Поддържа се
още, че при доказателствена тежест за ищеца по делото няма ангажирани доказателства
за датата, на която ответницата - М.А. М.
е изпаднала в забава относно неизпълнение на задълженията й за заплащане на
цената на доставената в имота топлинна енергия и предвид липсата на уговорен
падеж за плащане се налага извода, че предявеният иск за заплащане на мораторна
лихва е неоснователен и като такъв неправилно е бил уважен от първостепенния
съд. Предвид изложеното молят съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови
друго решение, с което да отхвърли предявените искове спрямо жалбоподателките. Претендират
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна - "Т.С." ЕАД, не депозира писмен отговор,
в представена молба от 26.04.2021г. се взема становище за неоснователност на
въззивната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт с който да потвърди решението на СРС в обжалваните части като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност по отношение на
претендирани от въззивниците разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Трето лице-помагач - „Т.с.” ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от "Т.С." ЕАД срещу М.А. М., Р. П.М.и М.И.К. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед заявения петитум
на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е
постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените
осъдителни искове за главница и мораторна лихва срещу ответницата - М.А. М., както и
в частта, в която са уважени предявените осъдителни искове за главница спрямо
всяка от ответниците - Р. П.М.и М.И.К.. В останалата част като необжалваемо решението на
СРС е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства
по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани
страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението в обжалваната част е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за частична основателност на предявените от
ищеца - "Т.С." ЕАД срещу ответниците – М.А. М., Р. П.М.и М.И.К.
осъдителни искове, както следва: ответницата - М.А. М. е осъдена да
заплати на "Т.С." ЕАД на основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД сумата от 284.49 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот с
абонатен №170894, за периода 01.01.2015г. – 30.04.2016г., ведно със законна лихва от 08.02.2018г. до погасяването; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 48.63
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 16.09.2015г. - 25.01.2018г.; ответницата - Р. П.М.е осъдена да заплати
на "Т.С." ЕАД на основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД сумата от
71.12 лв., представляваща цена
за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен №170894,
за периода 01.01.2015г. –
30.04.2016г., ведно със законна лихва от 08.02.2018г. до погасяването; ответницата - М.И.К.
е осъдена да заплати на "Т.С." ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 71.12 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия
за топлоснабден имот с абонатен №170894, за периода 01.01.2015г. – 30.04.2016г.,
ведно със законна лихва от 08.02.2018г. до
погасяването. Прието е, че между страните е възникнало
договорно правоотношение, по силата на което ответниците в качеството им собственици на
процесния имот, при квоти: за ответницата - М.А. М. – 4/6 ид.ч. от
правото на собственост, и за всяка от ответниците - Р. П.М.и М.И.К.
по 1/6 ид.ч. от правото на собственост, се явяват потребители на топлинна
енергия за битови нужди по аргумент на чл.153, ал.1 от ЗЕ и §1, т.2а от ДР на
ЗЕ и имат задължение да заплащат стойността на доставяната от ищеца топлинна
енергия в процесния имот за исковия период. Посочено е още, че ищецът е установил със събраните по
делото доказателства, че е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия
в имота на ответницата при спазване на изискванията на Общите условия по
договора за доставка на топлинна енергия, както и на действащата нормативна
уредба, доказано е количеството и стойността на доставената топлинна енергия за
исковия период от време. Посочено е още, че ответницата - М.А. М. е изпаднала в забава, тъй като
задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е срочно. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия
материален закон. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи в частта, в която са уважени предявените осъдителни искове за главница и
мораторна лихва срещу ответницата - М.А. М., както и в частта, в която са
уважени предявените осъдителни искове за главница спрямо всяка от ответниците -
Р. П.М.и М.И.К. като на
основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите релевирани в подадената въззивна
жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.
Във връзка с твърденията на ищеца настоящият спор има за
предмет правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при
общи условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната
облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при
законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без
да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква
насрещни изявления от страните по облигацията. Неоснователен е доводът на
въззивниците, че по делото е останал недоказан факта на възникналите договорни
отношения между страните за доставка на топлинна енергия доколкото се оспорва,
че по делото е доказано, че ответниците са собственици на процесния
топлоснабден имот. Предвид нормата на чл.153 от
Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова
дефиниция на понятието битов клиент на топлинна енергия е дадена с разпоредбата
на §1, т.2а от ДР на ЗЕ,
съобразно която в редакцията й към процесния период битови клиенти на топлинна енергия са физически лица –
ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Горната законова уредба
определя, че потребител по силата на
закона на доставяната топлинна енергия
за битови нужди е собственикът на
топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено
ограничено вещно право на ползване. В конкретния случай противно на
поддържаното във въззивната жалба съдът намира, че по делото е представен
нотариален акт за
собственост на апартамент по чл.55 от ЗПИНМ №50, том ХІV, нот.дело №2778/11.06.1968г., от който е видно, че П.С.М.е
признат за собственик на процесния недвижим имот –
апартамент №71, находящ се в град София, ул.„*********На следващо място по
делото е прието като доказателство удостоверение за наследници, издадено от Столична община, от което се установява, че П.С.М.е починал на 24.02.2004г. и е оставил следните наследници по закон: ответницата - М.А. М. –
съпруга, ответницата - Р. П.М.– дъщеря, и М.И.К. - внучка. От анализа на така описаните доказателства, че установява по несъмнен начин
факта, че през процесния
период ответниците - М.А. М., Р. П.М.и М.И.К. са били собственици на процесния имот - апартамент №71, находящ се в град София,
ул.„*********придобит от тях на основание наследствено
правоприемство, при следните квоти: 4/6 ид.ч. от правото на собственост за
първата ответница и по 1/6 ид.ч. за втората и третата ответница. Не са ангажирани от ответниците доказателства, съответно няма направени
искания за събиране на такива в подкрепа на твърдението, че през 1986г. П.С.М.-
наследодател на ответниците, се е разпоредил с процесния имот като е дарил
същия на ответницата - Р. П. М., и останалите двама ответници не
притежават вещни права върху имота. В случая единствен правнорелевантен факт досежно
възникването на договорното правоотношение между страните е факта кой е
собственикът, респективно носителят на ограничено вещно право на ползване върху
имота за исковия период от време. Както се посочи по-горе по делото е доказано,
че титуляри на правото на собственост върху процесния имот през исковия период са
ответниците - М.А. М., Р. П.М.и М.И.К., поради което същите се
явяват потребители
на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл.153, ал.1 от ЗЕ и §1,
т.2а от ДР на ЗЕ и имат задължение да заплащат стойността на доставяната от
ищеца топлинна енергия в процесния имот за исковия период. При тези аргументи е налице основание в закона за
ангажиране на тяхната договорна отговорност.
Доколкото във въззивната жалба
няма наведени конкретни доводи във връзка с обема и качествените показатели на
доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия, въззивният съд приема за доказан
размера на доставяната в имота топлинна енергия, за сумите, за които са уважени
исковете за главница, при кредитиране на заключението на съдебно-техническата
експертиза и частично уважаване на направеното от ответниците възражение за
давност за част от исковия период досежно претендираните вземания за главница.
Правилно СРС при съобразяване с притежаваните от всяка от ответниците идеални
части от правото на собственост върху процесния недвижим имот е уважил предявените
искове за главница срещу ответницата - М.А. М. за сумата от 284.49
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен №170894,
за периода 01.01.2015г. –
30.04.2016г., ведно със законна лихва от 08.02.2018г. до погасяването; срещу ответницата - Р. П.М.за
сумата от 71.12 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен №170894,
за периода 01.01.2015г. –
30.04.2016г., ведно със законна лихва от 08.02.2018г. до погасяването; срещу
ответницата - М.И.К. за сумата
от 71.12 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот с
абонатен №170894, за периода 01.01.2015г. – 30.04.2016г., ведно със законна лихва от 08.02.2018г. до погасяването.
На следващо място правилно СРС е
уважил предявения иск срещу ответницата - М.А. М.
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 48.63
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 16.09.2015г. - 25.01.2018г.. По отношение на
задълженията за процесния период са приложими одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014г. Общи условия, като съгласно чл.33,
ал.1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на топлопреносното предприятие. По своята същност ежемесечното публикуване на
дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора
до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия
отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързано с изпращането на покана от продавача на топлинна
енергия, поради което следва да се приеме, че давността за тези задължения
започва да тече от датата на възникването им - арг. чл.114, ал.2 ЗЗД. В
настоящия случай при
доказателствена тежест за ищеца по делото са ангажирани доказателства – прието
е допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, за датата на публикуването на интернет
страницата на топлопреносното предприятие на месечните
дължими от ответниците
суми за топлинна енергия, поради което се налага извода,
че са налице доказателства, че ответницата е изпаднала в забава и дължи
претендираното обезщетение за забава върху главницата, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия.
На следващо място съдът приема, че доводите
в жалбата за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения са без
значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е
такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което
ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или
недопустимост на обжалваното решение, с оглед на което довода за допуснато процесуално
нарушение от СРС, изложен в депозираната въззивна жалба, се явява
неоснователен.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното
решение в обжалваните части, вкл. и в частта на разноските, определени
съобразно изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивниците не се дължат разноски. По
отношение на заявената претенцията на въззиваемата страна за присъждане на направените
разноски, настоящият състав намира за неоснователна доколкото няма подаден
писмен отговор от същата, както и неин процесуален представител не се явява в
съдебно заседание. При това положение в полза на въззиваемата страна не се
дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.07.2019г., постановено по гр.д.№9230/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 172-ри състав, в
обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./