РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 8356
гр. София, 01.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Наказателно дело
частен характер № 20251110200032 по описа за 2025 година
и повдигнатото от Г. С. срещу М. Г. обвинение от частен характер, намирам, че са налице
основанията по чл. 250, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК за прекратяване на наказателното
производство.
Цитираната разпоредба има диспозитивен характер и дава процесуална възможност на
съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, когато деянието, описано в
обвинителния акт или тъжбата (които, съгласно ТР 2/2002 ОСНК, очертават фактическите рамки на
обвинението), не съставлява престъпление. Към посочената правна възможност следва да се
подхожда изключително внимателно – само и единствено в случаите, когато описаното деяние (без
да се вземат предвид приложените към тъжбата или обвинителния акт доказателства) не само не
може да бъде подведено под диспозицията на посочената от частния тъжител норма, но и под която
и да е друга, посочена в Особената част на Наказателния кодекс. В допълнение, за да бъде избегнат
отказ от правосъдие, към цитираната възможност следва да се прибягва, само и единствено когато
липсва всякакво съмнение относно несъставомерността на деянието, предмет на производство, в
резултат на което отнапред да е ясно, че дори да се докажат всички факти и обстоятелства,
твърдени в обвинителния акт или тъжбата, те не биха били годно основание за ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия. Настоящият случай, според съдията-докладчик, с
дължимото се уважение към преценката на предходния – да насрочи делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, е именно такъв, като повече от уместно е – да се следва подходът от
тъжбата: реплика по реплика.
Първата от тях е: „… бяха предоставени неверни данни от лица, с цел – заблуда и получаване
на информация – къде са децата в момента… Хора, от страна на майката“. Инкриминираната фраза
е несъставомерна, доколкото същата няма адресат – не се конкретизират лица, които да са
извършили цитираните укорими, по своето естество, действия, още по-малко се твърди – частният
тъжител да е сред тях или дори да е съпричастен към тях. В този смисъл и при липса на рефериране
към личността й, дори при установяване верността на цитираните обстоятелства, реферирането към
трети, неиндивидуализирани лица не оправдава ангажиране на наказателноправен ресурс,
касателно този пункт на обвинителната теза.
Следващата инкриминирана фраза е: „В хода на работата стана ясно, че има данни за
1
пренебрегване на децата, от страна на майката, докато са били отглеждани от нея“. Тук е повече от
уместно да се отбележи, че се касае не за конкретно, недвусмислено, насочено към тъжителя
твърдение, а за позоваване на резултати от предоставяне на социална услуга, под формата на данни
– т. е. информация, тепърва подлежаща на проверка, респективно – на потвърждаване или
опровергаване (аналогично на тъжбата, с която е сезиран Софийски районен съд и в която се
излагат данни за определени обстоятелства, наличието и съставомерността на които подлежи на
установяване).
На следващо място, дефинитивното описание на явлението „парентификация“ има изцяло
принципно естество и се касае за неадресирано, теоретично изложение, което частният тъжител
обвързва със себе си, но в резултат на изцяло субективна мисловна дейност, която не би могла и не
би следвало да ангажира отговорността на някой друг.
Инкриминираната фраза „Имаме и системно оставяне без родителски надзор при опасни
обстоятелства за децата“ има подчертано критичен оттенък, но отново липсва конкретен адресат,
към когото цитираната критика е насочена (майка, баба и дядо или друго лице, натоварено
постоянно или временно със задължение да осъществява този надзор, като съдебната практика по
дела по чл. 182, ал. 1 НК нееднократно е коментирала, че изпълнението на задължението за надзор
може да има както пряко, така и опосредено естество).
Репликата „Често родителите демонстрират загриженост към децата си, като към предмети.
Детето съществува, като ресурс за задоволяване на незадоволените им потребности. Това се случва
при личности, които имат несъответствие между психична възраст и действителната“ касае
теоретично, принципно рефериране към дял от науката психология и основни принципи на
емоционалната интелигентност, но без конкретно твърдение – попада ли частният тъжител в
цитираната категория или не, в който смисъл и доколкото намеци и внушения биха могли да бъдат
известно основание за гражданскоправна претенция, но не се коментират, в контекста на
наказателната репресия, то и този пункт на обвинителната теза също принципно не е годен да
залегне в основата на осъдителен съдебен акт по същество. С пълна сила тези съображения важат и
за част от инкриминираните фрази по пункт девети от обвинителната теза: „…личности, които
съзнават действията си, но не са способни да изпитват чувство за вина. Характерно за жените-
насилници е непредсказуемостта в действията им“.
Следващият пункт („това са лъжи за заблуждаване на институциите“) заслужава внимателен
семантичен анализ. Фразата, според настоящия съдебен състав, има подчертано негативен оттенък
и обосновано частният тъжител я подлага на критичен анализ, доколкото на институциите –
държавни или общински – по дефиниция се дължи добросъвестност и съдействие. Повече от
уместно е да се отбележи, също така, че при настоящото произнасяне съдът се ръководи само и
единствено от съдържанието на тъжбата, без да взема предвид представените с нея доказателства.
При решението по същество, обаче, той неминуемо ще дължи да коментира конкретната
инкриминирана фраза, в контекста на останалата част от изказването, а именно – че авторът
квалифицира определени твърдения като „лъжи за заблуждаване на институциите“, доколкото към
момента не е постъпвала нито „подобна официална информация“, нито надлежна медицинска
документация, т. е. излага конкретни обстоятелства, на базата на които квалифицира определени
твърдения, като неверни (т. е. лъжливи). Доколкото се касае за оценъчно съждение за конкретна
линия на поведение, но не касателно личността на тъжителя (за разлика от случая, в който той би
бил наречен „лъжец“), а определени твърдения, които авторът намира за неподкрепени и изнесени
2
в подозрително удобен момент, теза за наклеветяване не принципно и изначално незащитима
(неслучайно и даващ неверни обяснения подсъдим не носи отговорност за тях, като продължение
на правото на защита, т. е. в определени хипотези дори лъжата пред институции не е запретена от
закона или съдебната практика).
Следващият пункт касае показан на подсъдимата плик, намерен в пощенската кутия на
дирекцията, съдържащ документи, лични данни на друго лице, битови бележки за покупки и
писания на хартиен носител, съдържащи надписи със заканително и оскърбително естество, с
коментар на интервюираното лице: „Този, който ги е писал, не е психически здрав“. Независимо от
дадената негативна квалификация (макар съставомерността на същата да е силно дискусионна,
доколкото психичното здраве, както и соматичното, рядко е функция от съзнателен, осъзнат избор
и в този ред на мисли твърдение, че някой е болен от грип, шарка или друго заболяване, само по
себе си не е позорящо), то тази критичност е насочена изцяло абстрактно – към автора на
заканителните и оскърбителни реплики, в принципен план, а не – към личността на тъжителя (той
и не твърди – да е техен автор, за да бъде накърнено достойнството му от тях), в който смисъл и
при отчитане на принципната постановка за намеци и внушения, развита в предходен раздел на
настоящото изложение, теза за обективна съставомерност е незащитима, а и да бе – липсва
твърдение за авторството на заканите.
Твърди се – репликите „Иванка сподели преди дни в ефира на Би Ти Ви, че заподозрените
продължават да ни атакуват. Жената отбеляза, че едно от децата е дошло при тях с мелатонин и се
опитало да си го впръска в гърлото“ да реализират състав на престъплението клевета. Тази теза не
би могла да бъде споделена, по една базова причина – касае се на за твърдение на подсъдимата,
направено в рамките и за целите на процесното интервю, а за позоваване, цитиране на изявления,
направени от трето лице пред национална медия, т. е. независимо дали същите са верни или не,
техният автор не е подс. Г., респективно – същата не би могла и не би следвало да носи отговорност
за чужди твърдения.
В предходен раздел на настоящото изложение съдът вече коментира обективната
несъставомерност на част от инкриминираните фрази по пункт девети от обвинителната теза. По
отношение на останалите („През тези месеци атаките бяха и чрез месинджър съобщения, в които се
твърди, че съм следена. След последното заседание получих обаждане от мъж, който искаше
информация за моята професионална заетост… Представи се, като „Р.П.… Предполагам, че това е
опит за сплашване, защото педи две седмици съдействах на органите с необходимите данни за
превенция на рисковете за децата, след което бях призована като свидетел по наказателното дело“)
няма как да не бъде отбелязана както формулировката на изявлението („Предполагам, че това е
опит за сплашване…“), т. е. такава която не се отличава с категоричност а има спекулативен
характер, а от друга – не се отправят твърдения – цитираната комуникация да е водена с тъжителя
(нещо повече – изрично се сочи, че гласът е бил на мъж), нито дори – да е инициирана, подбудена,
подпомагана от него или каквато и да е било друга форма на съпричастност (съставомерна или не,
в контекста на двете алтернативи на чл. 147, ал. 1 НК), в който смисъл и субективните оценки и
привръзки, които тъжителят формулира между цитираните инциденти и собствената си личност не
обосновават ангажиране на наказателноправен ресурс.
В обобщение, детайлен и непредубеден прочит на изложената в тъжбата фактология не
позволява описаното в нея да се подведе под диспозицията на норма от Особената част на
Наказателния кодекс и образуваното наказателно приоизводство от частен характер се явява
лишено от предмет и, като такова, след да бъде прекратено.
3
Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по н.ч.х.д. № 32/2025 г. по описа на СРС, НО,
11 състав, образувано по тъжба на Г. С. срещу М. Г..
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 7-дневен срок, считано от уведомяването
на частния тъжител, по реда на глава XXII НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4