Решение по дело №14/2020 на Районен съд - Тетевен

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

    Град Тетевен, 15.06.2020 година

       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На  двадесет и девети май,

През две хиляди и двадесета  година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №  14 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020  година,със страни:

Ищец: А.И.М. ***,  

Ответник: Р.М.М. ***,  

И за да се произнесе,взе предвид следното:

 

         Предявен е иск за развод с посочено основание чл.49,ал.1 от СК.

            Ищецът твърди,че с ответницата имат сключен граждански брак от хх година в с.Български Извор,като от брака си имат две пълнолетни деца.Семейното  им жилище е домът на родителите на ищеца ,в който живее в момента.Със съпругата му са разделени от 2006г.Ответницата преди и след раздялата им работи в чужбина,в момента знае,че е в Италия,не знае адреса и.Поддържа контакт с децата им,но не и с ищеца.Знае,че си е закупила къща в село Т,община Луковит.Отчуждили са се един от друг,не са правили опити да се съберат,бракът им съществува формално,не е в интерес нито на  съпрузите,нито на обществото.Дългата раздяла и липсата на каквито и да са взаимоотношения довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака.Не желае да се изследват причините ,мотивите и вината за разстройството на брака.

            Моли да бъде постановено решение,с което се прекрати бракът им,поради дълбокото му и непоправимо разстройство, след прекратяване на брака семейното жилище,находящо се в село Български Извор,на посочен адрес в исковата молба да се предостави за ползване на ищеца,не възразява след прекратяване на брака ответницата да запази брачното си фамилно име-М..Съпрузите не си дължат издръжка.

            Позовава се на писмени  и гласни доказателства.

            В срока по чл.131 от ГПК не  е депозиран писмен отговор на исковата молба.В съдебно заседание се явява пълнолетна дъщеря на страните-И А М,която заявява,че майка и се намира в чужбина,знае за делото и е съгласна да се прекрати брака и с ищеца.

            От представените по делото писмени доказателства  съдът приема за установена следната фактическа обстановка по делото:

            Страните по делото са съпрузи,като са сключили граждански  брак с Акт  №хх на Кметство село Б И,Лов.обл.

            Свидетелката Р О И твърди,че съпрузите от дълго време са разделени,същите са и познати,не са заедно от 2007 година.Знае,че ответницата е „по държавите“,не я е виждала да си идва,ищецът и споделил,че не живее със съпругата си,като същият живее в село Б И,Лов.обл.

            Посочената,мака и твърде оскъдна,фактическа обстановка,не се оспорва от ответника,нито изложените в исковата молба факти.

При така изложената оскъдна фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.49,ал.1 от СК всеки от съпрузите може да поиска развод,когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.Както е посочил Върховния съд,дълбокото и непоправимо разстройство на брака предполага липса на взаимност,уважение,доверие и взаимопомощ,а това състояние би било непоправимо,ако не съществува възможност за възстановяване на желаното от правния ред съдържание на брачния съюз-т.2 ППВС №10/71г.Именно защото бракът придава правно значение на една житейски обусловена връзка при посоченото по-горе съдържание,основа за това се явява желанието у брачните партньори.

            От процесуалното поведение на страните/съпрузите/съдът прави извода,че в конкретния случай е налице нежелание на съпрузите да поддържат такава връзка,което им поведение обективно допринася за дълбокото разстройство на брака.Настоящият решаващ състав приема,че еднозначно и категорично заявеното и поддържано нежелание и на двамата съпрузи/на съпругата заявено чрез дъщерята Ивета Младенова/ да запазят брачния съюз изключва абсолютно необходимата предпоставка за изпълването му със съдържание-партньорство между съпрузите.Съдът приема,че е налице нежелае за запазване на брачната връзка от съпрузите,като в процеса не се установяват обективни предпоставки за преодоляване на това отношение на съпрузите към брака,което мотивира съдът да приеме,че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен.Този брак понастоящем съществува само формално,в продължение на повече от 12 години съпрузите живеят разделени,между тях е прекъснат и физическия и духовен контакт,т.е. бракът им не е в интерес нито на съпрузите,нито на обществото,което налага същият да бъде прекратен.

            При така достигнатия извод,налице е процесуалното условие,за да бъдат разгледани и въведените в процеса небрачни искове.

По отношение въпроса с ползването на семейното жилище на съпрузите:

Легална дефиниция на понятието „семейно жилище”  дава разпоредбата на §1 от ДР на СК. Нормата установява, че семейно жилище е това, което е обитавано от двамата съпрузи  и техните ненавършили пълнолетие деца, а според разясненията на ППВС №12/71г., което не е изгубило сила и при действието на новия СК, под обитаване на семейното жилище се има предвид това до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла /какъвто е настоящия случай/- до деня на раздялата. И доколкото по делото няма спор и е установено, че фактическата раздяла на съпрузите е настъпила докато са живели в село Български Извор,Лов.обл.,на ул.“Георги Бенковски“ №19, там е семейното жилище на страните и е в предмета на иска по чл.56 СК.  

Съобразно установените данни по делото,че след фактическата раздяла между съпрузите ищцата е напуснала страната и живее преимуществено зад граница,а ответникът живее в семейното жилище,посочено в исковата молба,съдът намира,че ползването на семейното жилище на съпрузите следва да бъде предоставено на мъжът.

По отношение на иска за фамилното име на съпругата:

            Съгласно чл.53 от СК и съдебната практика/в.ж. Решение №245 от 17.05.2012г на ВКС по гр.д. №1058/2011г,ІV г.о./ако съпругът,приел името на другия съпруг при сключване на брака не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,той запазва брачното си фамилно име.По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР,но само по инициатива на съпруга,който е запазил брачното си фамилно име/в.ж.Коментар на новия СК-ИК „Труд и право”,София 2009г.,пф.Цанка Цанова,пф.Методи Марков,доц.Анна Станева,ст.н.с. д-р Велина Тодорова/.В настоящия случай съпругата,която при сключването на брака е приела фамилното име на своя съпруг- М.,не е заявила желание за промяна на фамилното име,поради което ,следва да бъде постановено след прекратяване на брака съпругата да запази приетото след сключване на брака фамилно име –М..

            При този изход на делото и съобразно изявлението на пълномощника на ищеца,  следва да бъде осъден ищеца  да доплати по сметка на съда допълнителна държавна такса в размер на 10 лева.

            Мотивиран от изложените съображения,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

            

ПРЕКРАТЯВА БРАКА  между  А.И.М.,ЕГН:********** *** Р.М.М.,ЕГН:********** *** посочен адрес за призоваване в село Г,Лов.обл.,сключен с Акт № ххх година на Кметство –село Б И,Лов.обл.,като дълбоко и непоправимо разстроен и на основание чл.49,ал.1 от СК.

СЛЕД прекратяване на брака съпругата Р.М.М.  да продължи да носи брачното си фамилно име- М..

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на съпрузите,находящо се в село Б И,Лов.обл.,на ул.“Х Б“ №ххх,на мъжът А.И.М..

ОСЪЖДА  А.И.М. *** заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 10.00/десет/лева.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила,препис от същото да се изпрати служебно на Община-Тетевен-Кметство село Б И,Лов.обл. и на Служба „Гражданска регистрация и административно обслужване“-Ловеч .  

                                                                                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: