№ 692
гр. Перник, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20251720100826 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ******************,
****************** с адрес на управление: ****************** срещу К. Б. Т., ЕГН:
**********, адрес: ****************** Ищецът твърди, че на 16.08.2022 г. с
ответника е сключил Договор за обучение ****************** за обучението на
детето А. Т. за учебната 2022/2023 година, със срок от 15.09.2022 г. до 30.06.2023 г. На
10.06.2023 г. между същите страни, за обучението на същото дете, е сключен нов
Договор за обучение е №260 за учебната 2023/2024 година, със срок от 15.09.2023 г. до
30.06.2024 г. Твърди, че детето е обучавано в училището през целия срок на договора.
Твърди, че е изпълнил своите задължения, срещу които му се дължи
възнаграждение. Пояснявам, че съгласно чл. 7, ал. 1 от Договор за обучение
№260/16.08.2022 год., във връзка с чл. 52, т. 2 от Правилника за дейността на
******************, дължимата годишна такса за обучението на детето през учебната
2022/2023 г. е в размер на 7 878 лв., платима на десет вноски със съответно посочени
падежи.
Признава, че по този договор ответникът е заплатил общо 7 578 лв., като
непогасена е останала сумата от 300 лв.
Съгласно чл. 7, ал.1, т.2 от Договор за обучение №260/10.06.2023 г., във връзка с
чл. 52, т. 2 от Правилника за дейността на ******************, дължимата годишна
такса за обучението на детето през учебната 2023/2024 г. е в общ размер на 9 600 лв.
също платима на десет вноски. Отделно от тази сума ответникът дължи заплащането и
на сумата от 250 лв. за Такса „Учебни ресурси“ съгласно чл.7, ал.1, т. 3 от договора.
Признава, че по този договор ответникът е заплатил общо 7000 лв., като
непогасена е останала сумата от 2 850 лв.
С оглед твърдяната забава, се претендира и обезщетение за същата в размер на
законната лихва. Конкретните претенции са за 70 лв., начислени върху сумата от 300
лв. в периода от 06.06.2023 г. до 27.02.2025 г. (датата на исковата молба) по договора
1
от 2022 г. и 280 лв., начислени върху сумата от 2850 лв. в периода от 06.06.2024 г. до
27.02.2025 г. (датата на исковата молба) по договора от 2023 г.
С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
300,00 лева, представляваща неизплатен дължим остатък от годишни такси за
обучение по Договор за обучение ****************** обезщетение за забава в размер
на 70,00 лева, начислени върху сумата от 300 лв. в периода от 06.06.2023 г. до
27.02.2025 г.; 2850,00 лева, представляваща неизплатен дължим остатък от годишни
такси за обучение по Договор за обучение №260/10.06.2023г.; обезщетение за забава в
размер на 280,00 лева, начислени върху сумата от 2850 лв. в периода от 06.06.2024 г. до
27.02.2025 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Признава сключването на договорите и
обучаването на детето при ищеца, но до м. април 2024 г. включително, след което
детето е напуснало училище по семейни причини. Твърди, че задълженията са
погасявани съобразно указанията на ищеца. Била проведена среща и въпроса разликата
над 7000 лева до 9600 лева останал неизяснен.
В края на 2024 г. ответникът бил информиран от ищеца, че има непогасени
задължения и била проведена среща, но конкретна договореност не била постигната.
Счита, че може да се постигне споразумение.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа така предявените
искове и моли съда да ги уважи.
Ответната страна не се явява, не се представлява и не изразява становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е пълно и главно да установи: между него и
насрещната страна е налице валидна облигационна връзка по конкретните договори за
обучение, че той е изпълнил своето задължение точно и с грижата на добрия търговец
- че е предоставил условия и обучение по съответно утвърдения учебен план, както и
необходимите учебно – технически средства.
По иска за присъждане на законна лихва следва да докаже изпадането на
ответника в забава.
В тежест на ответника е било да установи пълно и главно погасяване на
вземанията, ако ищецът докаже горното.
Между страните не е спорно, че между тях са били сключени Договор за
обучение ****************** за обучението на детето А. Т. за учебната 2022/2023 и
2023/2024 г. Не се спори по размера на дължимите се такси за съответните години
съобразно договорите. Оспорва се да е налице задължение за учебната 2022/2023 г., а
относно 2023/2024 г. се сочи, че детето не е посещавало учебното заведение за целия
период поради семейни причини и е преместено в друго учебно заведение.
В тази връзка ищецът представя служебна бележка, издадена от
******************, че детето А. Т. е записано във ******** клас за учебната
2023/2024 г. на ******************
По делото са представени конкретните договори за обучение. Съгласно
договорните клаузи, дължимото се възнаграждение за учебната 2022/2023 е в общ
размер на 7 878 лв., платима на 10 вноски по 700 лева и еднократна сума от
2
878,00лева. Последната от вноските е била дължима на 05.06.2023 г.
Съгласно договорните клаузи, дължимото се възнаграждение за учебната
2023/2024 е в общ размер на 9600,00 лева, също платима на 10 вноски, като
конкретния случай датите са посочени, но не и размерът на вноските. С оглед
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът приема, че вноските са били в размер на 960,00 лева
всяка една от тях, като последната е била дължима на 05.06.2024 г. В чл. 7, ал. 1, т. 3 от
договора е предвидено, че в срок до 15.09.2023 г. възложителят дължи и сума в размер
на 250,00 лева за учебни ресурси.
При тези обективни данни и приложимо право съдът намира, че предявените
искове са доказани по основание и размер. Това е така, защото е налице твърдяната
облигационна връзка, вкл. обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с
доклада по делото. Изводът за наличието на твърдяната от ищеца облигационна връзка
не се разколебава и от обстоятелството, че Договорът за учебната 2022/2023 не е
подписан от ответника – възложител.
Установяват се конкретните задължения на страните, както и предпоставките за
разваляне/прекратяване на договорите. В конкретния случай ответникът не е твърдял
обективна причина или виновно поведение на ищеца за разваляне на договора за
учебната 2023/2024 г. Изложил е единствено че „по семейни причини“ детето е
преместено в друго учебно заведение. Това поведение обаче не го освобождава от
задължението да заплати дължимите се такси съобразно договора, след като не е
упражнил надлежно правото си по чл. 15, ал. 1, б. „и“ от Договора.
Ответникът не е оспорил обучението де не се е осъществило, да е непълно,
некачествено или да страда от какъвто и да е порок, поради което този съдебен състав
намира за доказано, че ищецът е изпълнил задължението си да приеме ученика и да
му предостави обучение с грижата на добрия търговец.
Както бе посочено оспорен е единствено размера на задължението за учебната
2022/2023 г., но доказателства за конкретно плащане ответникът не е представил.
Единствено признанието на неизгодния за ищеца факт води до извод за частично
погасяване на главните претенции. Ето защо съдът приема, че тези искове са доказани
по основание и размер, поради което следва да се уважат.
При извода за основателност на главната претенция, такава е и акцесорната за
присъждане на обезщетение за забава, тъй като след падежа на всяка вноска
ответникът изпада в забава по правилото на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и дължи
заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. Претенцията за обезщетение за забава е с
начален период след падежа на последната вноска, размерът не е оспорен, поради
което тези искове следва да се уважат изцяло.
По същите съображения следва да бъде присъдена и законна лихва върху
главниците считано от датата на предявяване на исковата молба.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход на спора по правилото на чл.
78, ал. 1 ГПК същият има право на такива, които следва да бъдат присъдени в цялост –
1044,00 лева (780,00 лева за доказано заплатено възнаграждение за процесуално
представителство и 264,00 лева държавна такса).
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 ЗЗД К. Б. Т., ЕГН:
**********, адрес: ****************** да заплати на ******************
****************** с адрес на управление: ****************** сумите в размер на
300,00 лева, представляваща неизплатен дължим остатък от годишни такси за
обучение по Договор за обучение ****************** обезщетение за забава в размер
на 70,00 лева, начислени върху сумата от 300 лв. в периода от 06.06.2023 г. до
27.02.2025 г.; 2850,00 лева, представляваща неизплатен дължим остатък от годишни
такси за обучение по Договор за обучение №260/10.06.2023г.; обезщетение за забава в
размер на 280,00 лева, начислени върху сумата от 2850 лв. в периода от 06.06.2024 г.
до 27.02.2025 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба (27.02.2025 г.) до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Б. Т. да заплати на
****************** сума в размер на 1044,00 лева разноски в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4